ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
Кюстендил, 29.01.2021 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети
януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
като
разгледа докладваното съдия Савова гр. дело №355 по описа на съда за 2020година
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба на Р.Х.Б. *** против И.Г.М. ***, като се иска
признаване за установено в отношенията между страните, че съществува вземане в
размер на *** лв., дължимо по силата на издаден запис на заповед от
20.06.2018г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение №851/23.08.2019
г. и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.№1690/2019 г. по описа
на РС- Кюстендил.
След служебна
проверка съдът установи, че с определение №260030/14.01.2021 г., постановено от
ОС – Кюстендил по в.ч.гр.д.№587/2020 г. е потвърдено, като правилно,
определение №2238/08.07.2020 г., постановено от РС – Кюстендил по
ч.гр.д.№1690/2019г. и същото е влязло в сила. По силата на цитираното
определение на РС – Кюстендил е обезсилена издадената по делото заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №851/23.08.2019 г., както и
издаденият въз основа на нея изпълнителен лист, и е прекратено производството
по делото.
При извършена
проверка на допустимостта на иска на основание чл. 130 ГПК, съдът намира, че
към настоящия момент предявеният иск се явява недопустим, поради което
производството по настоящото дело следва да бъде прекратено по следните
съображения:
Искът по чл.
422, ал. 1 ГПК е специален установителен иск, който цели установяване на едно
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. Предпоставка за предявяване
на този иск е против издадената заповед за изпълнение да е постъпило писмено
възражение от длъжника по чл. 414 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят
да е предявил иска по чл. 422 ал. 1 ГПК за съществуване на вземането си, за
което е издадена заповедта за изпълнение. С иска по чл. 422, ал. 1 ГПК се цели
със силата на пресъдено нещо да бъде
признато съществуването на вземането по оспорената от длъжника с
възражението по чл.414 ГПК заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ал. 1 ГПК е
неразривно свързан с проведеното преди това заповедно производство, в подкрепа
на което е и обстоятелството, че този иск се счита предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Правният интерес
на заявителя от иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е обусловен от това, че при
уважаването на този иск, оспорената от длъжника с възражението по чл. 414 ГПК
заповед за изпълнение ще влезе в сила и въз основа на нея заявителя ще може да
се снабди с изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, който се издава от съдията - докладчик по
заповедното производство, а в случай че са издадени заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, същите ще бъдат стабилизирани с
положителното установително решение по чл.422, ал. 1 ГПК.
В настоящия
случай, издадената в полза на заявителя и ищец по настоящото дело заповед за
изпълнение е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт- определение
№2238/08.07.2020г., постановено от РС – Кюстендил по ч.гр.д.№1690/2019 г. Ето
защо е безпредметно в производството по настоящото дело заявителят да иска
установяване на вземане въз основа на заповед, която е обезсилена с влязъл в
сила съдебен акт.
Към настоящия
момент предявеният установителен иск се явява недопустим поради липса на правен
интерес, който е абсолютна положителна процесуална предпоставка и за който съдът
следи служебно във всеки един момент от производството- в този см. виж Решение
№143/13.12.2013 г., постановено от ВКС по т. дело N 1132 / 2012г., където е
прието, че за допустимостта на иска по чл.422 ГПК за установяване
съществуването на вземане е необходимо кумулативното осъществяване на следните
предпоставки: /1/ издадена за него заповед за изпълнение, която по-късно да не
е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт; /2/ възражение от длъжника срещу
заповедта за изпълнение в законоустановения преклузивен срок по чл.414, ал.2 ГПК и /3/ искът да е предявен в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Прието е също така, че посочените предпоставки са еднакви независимо от
вида на издадената заповед за изпълнение - по чл.410 ГПК или по чл.417 ГПК.
Мотивиран от
горното и на основание чл.130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба
вх.№12886/ 29.06.2020г.по описа на КнРС, депозирана от Р.Х.Б., ЕГН **********,***, против И.Г.М.,
ЕГН **********,***, с която се иска
признаване за установено в отношенията между страните, че съществува вземане в
размер на *** лв., дължимо по силата на издаден запис на заповед от 20.06.2018
г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение №851/23.08.2019 г. и
изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.№1690/2019 г. по описа на РС-
Кюстендил.
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.дело № 355/2020г. по описа на ОС -
Кюстендил.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от
съобщаването му на ищеца пред Апелативен съд - София.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :