РЕШЕНИЕ
№ 389
град Велико Търново, 20.12.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети
ноември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
и секретаря С.Ф.
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 7/2021г.
по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.145 и сл. от АПК, във връзка с и
чл.215, ал.1 и чл.219, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/.
Образувано е по жалба вх. № 31/06.01.2021г. в АСВТ,
подадена от Б.П.Г. и Г.П.М. ***.
Оспорва се
издадена на 01.12.2020г. от главния архитект на община Свищов на
01.12.2020г. Виза за допълнително
проучване и проектиране в имот с идентификатор 65766.701.461 по КККР на гр. Свищов.
Жалбоподателите твърдят, че притежават къща в
съседния на УПИ I-461 кв. 35 по плана на гр. Свищов и същата не е
изградена на калканна стена. С визата се предвижда да се изпълни строеж на
сграда при свързано застрояване на границата между двата имота. Обстоятелство,
което ще промени ползването на техния имот и ще затвори прозорците на детската
стая в къщата им. Освен това на терена имало подпочвени води, което пораждало
риск за имота им. Определят визата като неправилно издадена при липса на
тяхното нотариално заверено съгласие по чл.21, ал.5 от ЗУТ. Искат от съда да
отмени оспорената виза.
В о.с.з. се представляват от упълномощения адовкат,
който в представена писмена защита сочи, че къщата е изградена през 20-те
години ан двадесети век. И има покривна стряха и корниз, а покривът е
четирискатен и липсва противопожарен надзид. Всичко това сочело, че сградата е
изградена като самостоятелно стояща. С процесната виза се затварял прозорецът
на детската стая. Действително процесната стена на къщата е имотна граница
според ЧИ на ПУП, но това не я превръща автоматично в „калканна стена”, видно от
чл.82 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройстов на
отделните видове територии и устройствени зони. Само при съгласие на
доверителите му тази стена може да бъде покрита от другата страна. По тези
съображения ПП моли съда да отмени оспорения акт и да бъдат възстановени
сторените за производството разноски.
Ответникът
по оспорването – главният
архитект на Община Свищов, действащ чрез процесуалния си представител, в представен
писмен отговор, оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа, че обжалваният акт е издаден в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон и при спазване на нормативно
регламентираните условия. Изтъква, че с предхождащо визата ЧИ на ПУП, необжалвано и влязло в сила, при
разделянето на УПИ III, стените на сградата в имота на жалбоподателите попадат
по регулационните граници на имота. По този начин западната стена на къщата на
жалбоподателите в съседния на процесния имот носи характеристиките на калканна
стена по см. на §5, т.56 от ДР на ЗУТ. Поради което приложение намира чл.21,
ал.2 от ЗУТ, а не чл.21, ал.5 от с.з. Сочи, че е възможно техническо решение
при което ослънчаването на жилищното помещение да стане през прозорец на
покрива. Упълномощеният
ПП пледира за отхвърляне на жалбата и претендира разноски. Допълните съображения
излага в писмена защита.
Заинтересованата
страна, за която
оспореният акт е благопирятен, е конституирана служебно. Дружеството „КАЛИН
1999”ЕООД се представлява от управителя, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че при издаването на визата за проектиране са спазени
всички законови изисквания.
По допустимостта на оспорването съдът прие следното:
Жалбата е подадена от правоимащи лица, които се
легитимират като собственици на съседния от изток имот УПИ III-337/вж. НА от
1993г. на л.47 от делото/. Същият е засегнат неблагоприятно, т.к. с ЧИ ПУП е предвидено свързано застрояване на граница, което покрива
прозорци на жилищни помещения в собствения им имот, а визата точно следва плана
и очертава сграда в съседния имот, която покрива напълно западната стена на
къщата на жалбоподателите. Поради това същите са процесуално легитимирани в
хипотезата на чл.131, ал.2, т.2 от ЗУТ, във вр. с чл.140, ал.3, изречение второ
от ЗУТ. Визата за проектиране е издадена при условията на чл.140, ал.3 от ЗУТ,
във вр. с чл.134, ал.6 от ЗУТ – задължително. С нея се допуска и определя основно и допълващо застрояване в УПИ І-461,
кв.35 по плана на Свищов, непредвидено по действащия ПУП. Поради това, визата
има качеството на индивидуален административен акт по устройство на
територията. Следователно обжалваната виза за проектиране подлежи на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, съгласно чл. 215, ал.
1 във вр. с чл. 214 и чл. 213 от ЗУТ. Оспорването е извършено в определения в
закона - чл. 215, ал. 4 от ЗУТ преклузивен срок. Визата е съобщена на
17.12.2020г., а жалбата е депозирана на 30.12.2020г.
пред компетентния да я разгледа съд – този по местонахождението на имота, съгл.
чл.215, ал.1 от ЗУТ. При тази служебна проверка съдът намери жалбата за
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА при
следните съображения по фактите и правото:
С проекта на доклад по делото съдът указа на
ответника, че носи доказателствената тежест да установи пред съда наличието на
фактическите основания, посочени в издадената Виза/текстова и графична част/,
изпълнението на предпоставките по чл.134, ал.6 от ЗУТ, във връзка с чл.140,
ал.3 от ЗУТ, спазването на процедурата по издаване и съобщаване на Визата,
както и валидността на оспорения акт, в т.ч. териториалната, материална и
времева компетентност на органа, издал оспорената Виза. Въвъ връзка с това АО
представи з.к. от административната преписка/ вж. л.23 и сл./ и допълнително
писмени доказателства/вж. л. 41 и 42, както
и л.81-90/. Поискано бе и назначаване на СТЕ.
На оспорващите съдът указа да подкрепят с
доказателства твърденията си в жалбата. При което те представиха нови писмени
доказателства /вж. л.5-10, л.47 и 51-55/ и формулираха задачи към ВЛ.
Делото е основано на писмени доказателства, представени
съответно с жалбата и административната преписка. Допълнително представените от
жалбоподателите и ответника са приети в о.с.з. на 11.03.2021г., без да са
оспорени. Изслушано е и заключение на ВЛ архитект по допуснатата СТЕ. Съдът
кредитира същото с доверие като обективно и компетентно дадено. Не е оспорено
от страните.
С Определение № 10805/27.10.2021г., постановено по АД
№ 9186/2021г. на ВАС е отменено протоколно Определение от 10.06.2021г. по
настоящото, с което производството е спряно до приключване на АД № 282/2021г.
на АСВТ – касаещо спора зазаконосъобразностат на ЧИ на ПУП. Производството е
върнато с указания, че не е налице обусловеност на настоящото дело от
посоченото, т.к. законосъобразността на визата следва да се преценява с оглед
фактите, съществували към момента на издаването й.
Съдът разгледа оплакванията в жалбата в светлината на
всички събрани по делото доказателства. Прецени същите по отделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК. На основание чл.
168, ал.1 от АПК служебно провери законосъобразността на обжалвания
административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. При това,
съдът намери за установено следното по фактите:
1. От името на дружеството „КАЛИН 1999“ЕООД е подадено Заявление вх. № 94-М-439/16.11.2020г. до
Община Свищов. В същото е направено искане за издаване на виза за проектиране в
собствения му недвижим имот, представляващ УПИ I-461, кв. 35 по плана на гр. Свищов/с
идентификатор по КК 65766.701.461/. За изготвяне на инвестиционен проект за
основно застрояване//вж. чл.20, ал.2 от ЗУТ/, представляващ изграждане на:
1.Автосервиз – първи етап; 2.Автомивка – навесен тип, 2-ри етап; 3. Жилище на
втори етаж при покриване на калканна стена на заварена жилищна сграда, по
чл.21, ал.2 от ЗУТ - 3-ти етап на
застрояване;4. Монтаж на фотоволтаична инсталация до 30 kW.
1.1. Към заявлението са приложени документ за
собственост/НА от 2019г./ и извадка от
ПУП, с нанесени сгради в съседния имот, както и комбинирана скица от кадастралната
карта/л.34/.
2. Действащият ПУП-ПР за УПИ I-461 и УПИ III-337, кв. 35 на гр. Свищов е
одобрен със Заповед № 1082-РД-01-03/20.07.2020г./вж. л.89/ на кмета на Община
Свищов. Установи се от приложените доказателства, че същата е влязла в сила
като необжалвана. А жалбата срещу същата Заповед по образуваното АД № 282/2021г. на АСВТ е
оставена без разглеждане, като недопустима, поради просрочие. Определението на
АСВТ е влязло в сила на 05.10.2021г./вж. л.119 от делото/ и е факт, който
настоящия състав на съда следва да зачете, на основание чл.142, ал.2 от АПК.
2.1. Съдържанието на частичното изменение на ПУП е
следното:
- Обособява се нов урегулиран поземлен имот
УПИ I-461 и УПИ III-337, кв. 35 по плана на гр.
Свищов, чрез разделяне на УПИ III-336, 337, кв. 35 на гр. Свищов и поставяне на
улично-регулационните линии на УПИ III-336, 337, кв. 35, откъм улица с ОК436-ОК
440-ОК471 по регулационния план на гр. Свищов, по имотни граници, в
съответствие с имотните граници на ПИ с идентификатори: 65766.701.336 и
65766.701.337 по КККР на землището на гр. Свищов;
- Новият УПИ
I-461, кв.35 по плана на гр.Свищов се отрежда за „жилищно строителство, сервиз
и автомивка“;
- Одобрена е и
План- схема „Електро и В и К“ на новия УПИ, която част е извън спора по настоящото.
2.2. Всъщност извън изрично посоченото в предходната
точка, ЧИ на ПУП предвижда свързано застрояване между двата съседни имота, т.к.
съвпадането на вътрешната регулационна граница с имотната/между двата процесни
имота/ има за последица превръщането на западната стена на къщата на
жалбоподателите в „калканна стена“, защото при тези условия ЗУТ предвижда
задължително свързано застрояване в съседните имоти, при пълно покриване на
калканните стени, съгласно чл.21, ал.2 от ЗУТ. В тази връзка и ВЛ изтъква в ЕЗ,
че тази стена на къщата вече не може да бъде третирана по друг начин, освен
като калканна/вж. л.71 от делото и л.93/. Предвид определението за такава по
§5, т.56 от ДР на ЗУТ и съгласно предвиждането
на чл.82, ал.2 от Наредба № 7за правила и нормативи за устройството на
отделните видове територии и устройствени зони.
3. По подаденото Заявление на 16.11.2020 г. главният архитект на Община Свищов
издава оспорената в настоящото съдебно производство виза за проектиране, която
е обективирана върху комбинирана скица за идентичност по чл.16 от ЗКИР и според
текстовата и графичната й част има следното съдържание:
При
допълнително проучване се предвижда проектиране на многофункционална сграда в
УПИ I-461, кв.35 по плана на
гр.Свищов – основно застрояване според предвижданията на ПУП, състояща се от:
1.Автосервиз – първи етап;
2.Автомивка – 2-ри етап;
3.Жилище на втори етаж - 3-ти етап;
4. Монтаж на ФВЦ до 30 kW върху покрива
Словесно е указан начин на застрояване цитирам: „…, при
условията на пълно покриване на калканната стена/в съседния от изток имот – курсивът
мой/, по указания начин.“
3.1. Начинът на застрояване е представен в графичната
част, където с пунктирана червена линия са дадени ограничителните линии на
застрояване, като от изток тя върви по
регулационната линия, на която е разположена стената на жилищната сграда
в имота на жалбоподателите. Според ВЛ при ЧИ на ПУП тази стена се разполага на
вътрешната граница на УПИ, поради което следва да се третира като калканна, а това указва на задължително
свързано застрояване. От графичната матрица за обозначаване на режима на
застрояване е видно, че в квадранта относно
начин на застрояване/най-долу в ляво/ е посочен символ „д“, което
означава свързано застрояване в два
съседни имота/вж. матрицата/пример 5/ на приложение № 2 към чл.68, ал.2 от Наредба № 8/14.06.2001г. за обема и
съдържанието на устройствените планове/. Устройствената зона според матрицата
за застрояване е Жм, т.е. жилищна зона с преобладаващо застрояване с малка
височина и плътност и интензивност.
3.2. ВЛ изтъква, че визата в случая представлява
извадка от плана, суказание за прилагането му относно начина на застрояване,
параметри и др. детайли. ВЛ смята, че начинът на застрояване – свързано в два
съседни имота, посочен във визата съответства на пълно на действащия към този
момент ПУП, т.к. разполагането на процесната стена на къщата на границата на
имота в устройствено отношение не може да се третира по друг начин освен като калканна.
3.3. При огледа на място ВЛ е установило, че всъщност
тази стена на къщата на жалбоподателите има стреха, корниз и четирискатен
покрив, което не покрива определението за калканна. На същата са налице
прозорци за жилищни помещения, които не могат да се осветляват по друг начин,
тоест касае се за една заварена законно построена през 20-те години на миналия
век сграда/обстоятелство, което не се оспорва/, чиято западна стена е оформена
като фасадна, а не калканна.
3.4. Тези факти ВЛ интерпетира като неправилно решение на действащия план,
който гл. арх. следва да приложи.
Експертът смята, че тази проблемна ситуация на границата между двата имота е
създадена именно с ЧИ на ПУП, който не е отчел наличието на прозорец на жилищно
помещение, което не може да се ослънчава и проветрява от друго място, т.е.
проблемът с линията на застрояване. Предлага да бъде избегната с разработването
на план за застрояване, който да изясни нещата на ранен етап и да
предложи алтернативен режим на застрояване и конфигурация на процесния имот.
Горните фактически констатации са основани на
съвкупната преценка на събраните писмени доказателства и заключението на ВЛ,
които не са противоречиви. Всъщност спорно между страните е само
обстоятелството дали западната стена на къщата на жалбоподателите, която е
понастоящем имотна граница и съвпада
с вътрешната регулационна граница на имота има
характеристиките на калканна стена,
с произтичащите от това последици относно проектирането и строителството.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
настоящият състав на съда формира следните правни изводи:
Изнесените в
жалбата твърдения за факти разкриват правен спор с административно естество, който се поражда в
отношенията между граждани, собственици на урегулиран поземлен имот и административен
орган/АО/, разполагащ с властнически правомощия да издава визи за проектиране за
територията на съответната община, съгласно чл.140, ал.7 от ЗУТ.
Приложим материален закон при издаване и
обжалване на оспорения индивидуален административен акт/ИАА/ е Закон за
устройство на територията – специален по материя такъв. Приложим процесуален
закон – субсидиарно в административната фаза на производството и пряко в съдебната е АПК.
В
административната преписка, а и върху самата оспорена виза/вж. л.34 от делото/ като правно основание за издаването й са посочени
нормите на чл.140 ЗУТ, във вр. с чл.134, ал.6 от ЗУТ и чл.21, ал.2 от с.з. Макар да не е посочено коя алинея на чл.140
от ЗУТ прилага гл. архитект, то от привръзката с чл.134, ал.6 от ЗУТ е видно,
че се касае за хипотеза, предвидена в чл.140, ал.3 от ЗУТ, т.е. когато
издаването на виза е задължително и същата следва да се съобщи на
заитересованите лица.
Нормата на
чл.134, ал.6 от ЗУТ предвижда изключение, когато се прилага действащ ПУП, но не
се налага изменението му, т.к. се касае за несъществени промени, а именно:
„ал.6 Когато
при прилагането на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и
конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване
на съществуващи сгради, без да се
променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за
съответната устройствена зона, не е
необходимо да се изменят тези
планове. В тези случаи конкретното застрояване се определя с виза по
чл.140.”
Разпоредбата
на чл.21, ал.2 от ЗУТ предвижда, че сградите на основното застрояване могат да се застрояват свързано само на страничните имотни граници, като калканните стени
се покриват напълно. Непокриване на част от заварена калканна стена може да се допусне при условия и по ред,
определени с правилата и нормативите по чл.13, когато покриването на калканната
стена води до нарушаване на други
нормативи за височина и разстояние и когато се налага съобразяване с други
заварени специфични дадености.
На основание
чл.168 от АПК, съдът извърши цялостна служебна проверка за наличие на основания
по чл.146 от АПК за отмяната на оспореният ИАА. При това установи следното:
Обжалваната
виза за проектиране на постройка на
основното застрояване в УПИ I-461, кв.35 по плана на гр.Свищов е издадена от
материално и териториално компетентния административен орган – главния архитект
на Община Свищов, при упражняване на законово възложеното му правомощие с чл.
140, ал. 7, във вр. с чл. 140, ал. 3 от ЗУТ. Страните не спорят по въпроса, че
авторът на оспорената виза е изпълнявал тази длъжност при издаването й. Същият
е бил надлежно сезиран от лице, с качеството на възложител по см. на ЗУТ, т.е.
не е действал служебно. Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, заявление за издаване
на виза за проектиране може да бъде подадено от възложителя или упълномощено от
него лице. Възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ в случая е
дружеството собственик на имота, за
което се легитимира с нотариален акт от
28.05.2019г. № 155, том II, рег. № 3784, дело №272 от 2019г на нотариус с рег . № 294 с район на действие РС Свищов.
Изложеното
определя оспорената виза като валиден ИАА.
Визата за
проектиране по дефиницията на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ представлява извадка от
действащия ПУП с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с
означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени
линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на
застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения
по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизане в сила на
подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от КК и
ПУП.
В случая
тези изисквания за форма са спазени. Обжалваното властническо волеизявление е
обективирано върху комбинирана скица/вж. л.34/. Съдържа текстова част с
посочване на фактическото и правно
основание и графична част, извадка от ПУП, в която са нанесени линии на
застрояване на бъдещата сграда в имота на ЗС и
наличната сграда в съседния от изток имот – този на жалбоподателите.
Посочен е и начинът на застрояване в
тестовата и графичната част – „свързано” в два съседни имота при пълнопокриване
на калканната стена по западната му граница.
Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, в хипотезата на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ,
издаването на виза е задължително. В случая оспорената виза за проектиране е
издадена именно в хипотезата на чл. 140,
ал. 3, във вр. с чл. 134, ал.6 от ЗУТ – за конкретното посочено застрояване –
основно такова, ново строителство, което не е предвидено с действащия ПУП, без
да се изменя самият план.
Предвид
избложеното съдът прие, че не е налице основание за отмяна на визата поради нарушение на
предвидената форма по чл.146, т.2 от АПК.
При издаване
на оспорената виза АО не е уведомил заинтересованите лица и не им е дал
възможност да участват в производството в нарушение на чл.26 и чл.34 от АПК.
При това е останало неизяснено обстоятелството, че стената на къщата на
жалбоподателите всъщност не е с характер на калканна, а е фасадна с наличен
прозорец на жилищно помещение, което не може да се ослънчава и проветрява по друг начин. Това нарушение е съществено, т.к. ако не бе
допуснато АО би достигнал до други изводи относно релевантните факти.
Третираната като калканна по формалното съдържание на плана стена на жилищната
сграда дефакто е фасадна такава на заварен законен строеж. Налице е
самостоятелно основание за отмяна на визата по чл.146, т.3 от АПК.
По отношение
на съответствието на оспорената Виза с материалния
закон съдът прие, че така посоченото по-горе съществено процесуално
нарушение е обусловило и неправилното приложение на материалния закон, а
именно:
По делото не
спорно, че посочената във визата постройка на основното застрояване в УПИ I-461
не е предвидена в плана. Тоест с процесната виза се допуска строителство,
различно/непредвидено в плана, поради което тя
става част от него и подлежи на
съобщаване на заинтересуваните лица по чл. 131 ЗУТ,
по арг. от чл.
140,
ал. 3 ЗУТ и съответно обжалване. В случая визата е съобщена на
заинтересованите, но съгласие за свързаното застрояване на вътрешната
регулационна линия от тях не е давано. Такова съгласие е необходимо, според
разпоредбата на чл.21, ал.5 от ЗУТ. Последната гласи, че свързано ниско
застрояване/както в случая/ се допуска при наличие на нотариално заверено
писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в
които се установява свързаното застрояване. Съдът не сподели виждането на АО,
че доколкото се касае за основно, а не за допълващо застрояване, то нормата на
ал.5 на чл.21 от ЗУТ не била приложима, а следвало да се съобрази тази на ал.2
на с.р. Обстоятелството, че по силата на ал.2 на чл.21 ЗУТ гл. архитект третира
западната стена на къщата на жалбоподателите като калканна, т.к. нормата изисква
свързано застрояване, когато се касае за сгради на основното застрояване,
разположени на вътрешната имотна граница, не означава, че съгласие на съседите не е
необходимо. Практиката на ВАС сочи, че изискването по ал.5 на чл.21 от ЗУТ –
необходимо съгласие за свързано застрояване, касае както допълващото така и
основното застрояване.
Доколкото между предвижданията на плана и действителността може да има разминаване, то законодателят е предвидил и изключения от това правило/за пълното покриване на калканната стена/, видно от последното изречение на същата алинея, когато се налага съобразяване с други заварени специфични дадености. В случая се следва съобразяване със заварен законен строеж, което е зачитане правото на собственост и в частност ползването на детската стая в имота на жалбоподателите.
Процесната западна стена на къщата е имотна
граница според ЧИ на ПУП, но това не я превръща автоматично в „калканна стена”.
Легалното определение по §5, т.56 от ДР на ЗУТ гласи, че „калканна стена"
е външната стена на сграда или постройка без корниз или стреха и без отвори за
врати и прозорци, разположена на вътрешната граница на поземлен имот.“
Западната стена на къщата в случая не удовлетворява всички изисквания от
дефиницията. Има корниз, стреха и прозорци на жилищно помещение, като няма
изграден противопожарен надзид, както изисква чл.82, ал.1 от наредба
№7/22.12.2003г. Планът за гл. архитект може да е определящ, но действителността
е различна от него и това обстоятелство АО не е съобразил. В случая процесната
виза допълва плана, поради което следва да е съобразена с издадените разрешения
за строеж и законно построените сгради/т.е.
съществуващото положение/, съгласно чл.125, ал.2 и т5 от ЗУТ. Доколкото
предвиденото пълно покриване на стената на заварената сграда не е съобразено с
това изискване за изработване на ПУП/съотв. за издаване на виза/, то визата е
незаконосъобразна. Съдът следва да даде защита спрямо действително установените
факти. Не може съдебното решение поради формалното съответствие на визата с ЧИ
ПУП да мултиплицира неправилното решение на последния, което засяга правото на
собственост на жалбоподателите по недопустим начин.
Както
бе посочено по-горе и видно от заключението на СТЕ западната стена на къщата на
жалбоподателите не е калканна. Това е така не само защото не отговаря на
дефиницията дадена в §5, 56 от ДР на ЗУТ, а защото съгласно чл. 82, ал. 1 от „Наредба
№7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони“ при свързано застрояване в съседни
урегулирани имоти сградите се опират една до друга с калканни стени, които
представляват външни стени без стреха или корниз и без отвори и издатини,
разположени на регулационната граница със съседния имот. В случая вече бе
посочено, че тези предпоставки не са изпълнени поради изначално
несъобразяване на визата със заварената законна
постройка в съседния имот.
Обстоятелството, че по принцип постройка на основното
застрояване с посоченото съдържание е допустима за изграждане в процесния УПИ за ниско жилищно строителство, така както
е отреден с плана не е достатъчно за издаването на виза за проектиране в
хипотезата на чл. 140, ал. 3, във вр. с чл. 134, ал.6 от ЗУТ. Главният архитект
не е длъжен да издаде исканата виза за проектиране – необходимо е да бъде
извършена преценка на първо място дали заявеното застрояване е допустимо за
изграждане с оглед конкретното предназначение на УПИ и на следващо място – дали
това застрояване би било съответно на нормативно регламентираните изисквания
досежно неговото разположение и параметри на постройката, както и да бъдат
съобразени изискванията на чл.125 от ЗУТ, т.е. съществуващото на място
положение. Последното изискване в случая не
е изпълнено, което определя оспорената виза като материално
незаконосъобразна. Налице е основание за отмяната й по чл.146, т.4 от АПК, като се отчете и противоречието
между правните последици, които ще настъпят от изпълнението на административния
акт и целта на закона.
По
изложените мотиви решаващият правен извод на съда е, че жалбата е основателна,
поради което оспорената виза за поректиране следва да бъде отменена. Преписката
не следва да се връща на АО, доколкото ВЛ сочи, че има налице грешка в плана,
която следва да се преодолее чрез изработване на план за застрояване, а не чрез
виза, която както в случая мултиплицира грешката в плана/неправилното негово устройствено
решение/.
На основание
§1, т.6 от ДР на АПК разноските за производството с участието на гл. архитект
следва да бъдат възложение в тежест на Общината – ЮЛ в структурата на която е
АО, автор на акта.
Своевременно и доказано такива са претендирани
от жалбоподателите в размер на 1 020,00лв., от които АВ-700лв., ДТ 20лв. и
разноски за СТЕ 300лв. Не е налице възражение за прекомерност на АВ.
Воден от горните мотиви, на основание чл.172, ал.2 предложение
второ от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, VII - ми адм. състав на АСВТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Виза за проектиране, издадена на
01.12.2020г. от главния архитект на Община Свищов за основно застрояване в УПИ
I-461, кв.35 по плана на гр.Свищов, при пълно покриване на калканната стена на
заварената жилищна сграда в УПИ III-337, кв.35 по същия план.
ОСЪЖДА Община Свищов да заплати на Б.П.Г. и
Г.П.М. разноски за производството в размер на 1 020,00лв./ хиляда и
двадесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република
България, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено като
касационната жалба се подава чрез АСВТ.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: