РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Перник, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500280 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273, вр. чл. 317 ГПК /Глава
двадесет и пета Бързо производство от ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. Я. М., ***, ЕГН
********** непълнолетна, със съгласието на своята майка и законен
представител М. А. М., ЕГН **********, чрез адвокат Р. Т., съдебен адрес:
*** срещу решение № 165/20.02.2023 г., постановено по гр. д. № 5756/2022 г.,
по описа на РС - Перник в частта, с която е отхвърлен иска за увеличение на
издръжката на непълнолетното дете за разликата над присъдената сума от 200
лева до пълния предявен размер от 300 лева. Искът с правно основание чл.
150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК е бил частично уважен от районния съд, като
месечният размер на дължимата издръжка бил увеличен от 105 лева на 200
лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска от деня на забавата до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба се излагат и обосновават оплаквания, че майката
получава ниски доходи, полага изключителни грижи както за непълнолетната
1
А., така и за брат й, който е по-голям от нея, но страда от ***, с призната 100
% инвалидност, като майката се явява негов личен и социален асистент. Ето
защо ищцата се нуждае от по-висок размер на присъдената издръжка от 200
лева, с оглед на *** й възраст, когато нуждите й за обучение, издръжка и
водене на нормален живот постоянно нарастват, като счита, че
претендираната сума от 300 лева би ги оправдала адекватно. Не претендира
присъждане на съдебни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба.
Въззиваемата страна Я. И. М., ***, ЕГН ********** се явява лично пред
въззивния съд и оспорва жалбата, като заявява, че няма възможност да
заплаща по-висока издръжка от тази, определена от районния съд. Не
претендира разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Настоящия съдебен състав намира решението за валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Основният спорен въпрос, заявен с въззивната жалба е свързан с
определения от първоинстанционния съд размер на дължимата се от бащата
издръжка.
Настоящата съдебна инстанция споделя установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на Районен съд - Перник, като по този начин те
стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
Не е спорно между страните, че същите са родители на непълнолетното
дете А. Я. М., ЕГН **********, както и че по силата на решение № 396 /
11.04.2016 г., постановено по гр.д. № 621/2016 г., по описа на ПРС бащата е
бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 105 лева. Не се спори и
че оттогава до настоящия момент са настъпили значителни промени,
налагащи увеличение на така определената издръжка от 105 лева, тъй като
като нуждите на детето били нараснали, в каквато насока бащата – ответник в
първоинстанционното производство е изразил готовност да заплаща сумата
от 200 лева, както и че получава средномесечен нетен доход в размер на
около 700 лева.
Въззивният съд, като взе предвид продължителността на изминалия
период от време – седем години, от определяне на размер на дължимата
издръжка от 105 лева и настоящата възраст на детето - *** години, намира, че
е налице трайно изменение на обстоятелствата, при които издръжката е била
присъдена, дори и само предвид обстоятелството, че детето е преминала в по-
висока възрастова група, обуславяща по-големи и интензивни разходи за
облекло, храна, учебни пособия, ежедневни нужди, за задоволяването на
които са необходими повече средства, както и с оглед голямата динамика на
социално-икономическа обстановка и инфлация, която е ноторно известна.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се
2
установява, че Ищцата е ученичка в*** клас на ***, получава стипендия за
отличен успех, а според представения по делото социален доклад е видно, че
майката изцяло е поела грижите както за нея, така и за нейния брат на когото
е личен асистент, по силата на ЕР на ТЕЛК с диагноза *** и 100 % пожизнен
ТЕЛК с чужда помощ, както и че получава БТВ в размер на 800 лева.
От събраните по делото доказателства се установява, че детето е
момиче на *** - възраст, в която то расте и се налагат системни разходи за
закупуване на нови обувки, дрехи, учебни материали и пособия, както и на
всичко необходимо за нуждите на деца на нейната възраст - освен от
материално - битови, така и от развлекателни и културни прояви. От
определяне на предходния размер на издръжката е изминал значителен
седемгодишен период, през който детето е пораснало и по дефиниция
постепенно се е разширил обхватът на обществените и лични отношения, в
които то участва, нараснал е интензитетът и наситеността на ежедневните му
занимания в персонален и образователен аспект. Така, с оглед възрастта и
факта, че детето е ученичка среден етап на обучение, следва да се имат
предвид нуждите както от средства за съществуване - храна, облекло, обувки,
които на тази възраст обичайно се подменят всеки сезон, поради израстването
на децата, така и за обучение - посещение на училище, закупуване на
пособия и помагала, извънкласни мероприятия за духовно и интелектуално
развитие.
Въз основа на установените по делото обстоятелства относно възрастта
на детето, съобразявайки социално-икономическата обстановка в страната, в
която детето живее и учи, която е ноторно известна на българския съд,
настоящият съдебен състав намира, че необходимата цялостна месечна
издръжка за задоволяване на нуждите на детето в конкретния случай възлиза
на сумата от 300 лева, съобразена както с нуждите на детето, така и с
реалните възможности и доходи на родителя, който я дължи, съгласно
изискванията на чл.142, ал.1 и ал.2 от СК, като последният следва да отделя
по - голям размер за издръжка на детето от другия родител, в случая майката,
която полага непосредствени и ежедневни грижи за отглеждането и
възпитанието на детето, както и за друго дете, с установена от ТЕЛК 100 %
инвалидност. Поради това на този родител следва да бъде възложен по-малък
дял в издръжката, въпреки че реализира трудов доход в сходен размер на
този, получаван от бащата.
Съдът счита, че определеният размер на издръжката е съобразен с
възможностите на бащата, които се обсъдиха по - горе и посочения размер
може да се предоставя от ответника без особени затруднения. Обичайно
прието в съдебната практика е размерът на дължимата издръжка от родителя,
неупражняващ родителските права върху роденото от брака дете да възлиза
на около 25 % от реализираните му доходи. В случая районният съд е
присъдил по-голяма сума, равняваща се на почти 30 % от получавания му
нетен доход от 700 лева, с което бащата се е съгласил.
Ето защо предявеният иск за изменение на дължимата от ответника
издръжка се явява основателен до размера от 200 лева, а за разликата до
пълния предявен размер от 300 лева правилно е бил отхвърлен от
първоинстанционния съд.
С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентични
3
правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде
потвърдено, включително и в частта за разноските, правилно разпределени
между страните при спазване на правилата по чл. 78, ал. 1 и 3 на ГПК.
Горното обуславя неоснователност на въззивната жалба, поради което
същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на
Районен съд - Перник - потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, разноски на жалбоподателя не се следват.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 165/20.02.2023 г., постановено по гр. д. №
5756/2022 г., по описа на РС - Перник.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал.3, т. 2, предл.І от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4