Р Е
Ш Е Н
И Е
№
221 / 01.07.2019 година град Хасково
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Хасковският районен съд, Осми наказателен
състав
На двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Районен
съдия : Гроздан Грозев
Секретар: Михаела Стойчева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
АН дело 494 по описа за 2019 година на РС-Хасково и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от
Образувано е по повод постъпила
жалба от Т.Р.Т.,***, против Наказателно постановление № 18-1253-001829/08.03.2019г.
на Началник сектор ПП при ОДМВР-Х.. Жалбоподателя твърди, че издаденото НП е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и
процесуални правни норми, като иска съдът да го отмени. Твърди се, че в НП било
издадено извън срока по ЗАНН. Неверни били както фактическите констатации така
и правните изводи в НП. Жалбоподателят твърди, че е отказал да бъде изпробван
за алкохол с техническо средство, но той бил спрян като пешеходец ,а не е
управлявал МПС. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за същият се явява адв.Г. З. от
ХАК. Поддържа жалбата на изложените
основания и иска съдът да отмени атакуваното НП.
Ответникът
по жалбата редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не взема
становище по жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка: С
атакуваното в настоящото производство НП на Началник СПП на ОДМВР-Х., на
основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДв.П на
жалбоподателя е наложено наказание - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на осн.чл.183, ал.1,т.1и 2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева.
Съдът
след като прецени доказателствата по делото установи следната фактическа
обстановка. На 09.09.2018г. около 02:30 часа , св.Б.Д.
и св.П.П. и двамата служители на РУ МВР- Хасково били
дежурни и били паркирали служебният автомобил на паркинга на бул.“Б.“ пред кафе
„Ч., в края на паркинга от към „Ц. П.“. Там свидетелите извършвали рутинни
проверки на автомобили и лицата в тях. На същата дата и час св.Б.Д. и св.П.П. ***,
по ул.“М. Г.“ в посока бул.“Б.“ да завива лек автомобил “Алфа Ромео146“ с рег.№
******. Полицейските служители се приготвили да спрат за проверка автомобила,
но той след като ги забелязал спрял на паркинга находящ
се на ул.“М. Г.“ до „Ц. П.“ в близост до
тоалетната на паркинга. Двамата свидетели св.Б.Д. и св.П.П.,
веднага тръгнали към горния автомобил.
От него слезнал жалбоподателя, който бил сам в
автомобила. Полицейските служители отишли до водача на лекият автомобил. В
последствие, докато служителите на полицията установявали самоличността на
жалбоподателя на место дошли и свидетелките Ф. Х. и Д. Т., последната от които
е съпруга на жалбоподателя. Те на практика в показанията си потвърждават
горната фактическа обстановка. След идването на двете свидетелки св.Б.Д. и св.П.П. извикали служители на С „ПП“ пи ОДМВР-Х., за да
изпробват на место за алкохол жалбоподателя, тъй като двамата полицейски
служители установили, че той мирише на алкохол. На место дошъл св.С.Т., който извършил
също проверка на жалбоподателя, при която последният отказал да бъде изпробван
за алкохол с техническо средство. Бил му издаден и талон за изследване.
Жалбоподателят не представил и СУМПС и контролен талон към същото. За тези
нарушения св. С.Т. съставил на место на жалбоподателя АУАН с №чланков № 0666580 от 09.09.2018г.
в него нарушенията са квалифицирани като такива по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1,т.1 от ЗдвП. акта е предявен на жалбоподателят но същият е отказал
да го подпише, което е удостоверено с подписа на А. К. А.
Въз
основа на АУАН е издадено атакуваното НП. Описаната в НП фактическа обстановка
изцяло отговаря на тази описана в текстовата част на АУАН. Нарушението в т.1 от
НП е квалифицирано от административно-наказващия орган като такова по чл.174, ал.3 от ЗДв.П. НП е връчено
на нарушителя на 11.04.2019г., за което
е направено отбелязване и е положен негов подпис в НП. В НП в допълнение е
прието от наказващият орган, че жалбоподателят е отказал да даде кръвна проба.
Като свидетели по делото са
допуснати и разпитани св.С.Т.Т. и св.Б.Д. и св.П.П. ***. Те поддържат
изцяло изнесеното в АУАН, относно установеното нарушение и начина на съставяне,
предявяване и връчване на АУАН на
жалбоподателя. Разпитани са св.Ф. Х. и
св.Д. Т., които на практика потвърждават възприетата от съда фактическа
обстановка.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Преди
всичко, съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна
страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
Съгласно
чл.174, ал.3 от ЗДв.П действаща към датата на
нарушението – чл.174, ал.( (3) (Изм. – ДВ,
бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
Съгласно чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП - Чл. 100, ал. (1) (Предишен текст на чл. 100 - ДВ, бр. 6 от 2004
г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: т. 1. (доп. - ДВ, бр. 51 от
2007 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него.
Разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1 предл.2 от ЗДвП предвижда - Чл.
183, ал. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с глоба 10 лв. водач,
който: т. 1. (изм. - ДВ,
бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 103 от 2005 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.) не
носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.
Следователно, деянията, за които са наложени глоби
на жалбоподателя и е лишен от правото да управлява МПС са обявени от закона за
наказуеми с административна санкция.
Настоящият състав намира, че при съставянето на
АУАН са описани конкретно точно и ясно
установените нарушения. Посочени са всички реквизити с оглед място, дата начин
на извършване на нарушението и обстоятелствата при които това е станало. Посочени
са и законови разпоредби, под които са подведени описаните нарушения. АУАН е
съставен в присъствието на двама свидетели, които са присъствали при
извършването и установяването на нарушението, а именно св.Б.Д. и св.П.П.. Акта е издаден от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност. Предявен е на жалбоподателя и последният е отказал да го подпише
и да получи екземпляр от акта. Това обстоятелство е удостоверено с подписа на А.
К. А. Затова и съдът намира, че присъставянето наАУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения
които да водят до отмяната на НП. В случая и НП също съдържа всички изискващи
се реквизити по чл.57 от ЗАНН, издаден е от компетентен орган в кръга на провомощията. В НП е описана пълно и точно фактическата
обстановка и обстоятелствата при които са извършени нарушенията. Посочени са
датата и мястото на извършването им. Действително в НП е вписано и още едно
нарушение, а именно, че жалбоподателят е отказал да даде кръвна проба но видно
от НП жалбоподателят не е наказан за това нарушение. Той е санкциониран за
нарушение по чл.174, ал.3,предл.1 от ЗДвП, като
предложение първо е – водачът да откаже да бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества. НП е издадено и в шест месечният срок по ЗАНН. Тоест
описанието на нарушението с думи в НП отговаря на неговата правна квалификация
и приложената санкционна разпоредба. Затова и съдът намира, че НП е издадено
при спазване на процесуалните правила.
По
същество съдът намира, че жалбоподателят е извършил описаните в НП нарушения
квалифицирано като такова по чл.174, ал.3, предл.1 от
ЗДв.П и по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП. Това изцяло се
доказва от показанията на свидетелите св.С.Т.Т. и св.Б.Д.
и св.П.П. разпитани в хода на съдебното следствие,
чийто показания съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, еднопосочни и
взаимно допълващи се по отношение на установените от свидетелите нарушение и на
съставянето на АУАН за същите. Нещо
повече, възприетата фактическа обстановка и нарушения в АУАН и в НП не са и
оспорени от жалбоподателя видно от липсата на възражения в АУАН от негова
страна. Нещо повече дори в жалбата жалбоподателят твърди, че е отказал да бъде
изпробван с техническо средство, но това е било защото е бил пешеходец и не е
управлявал процесният автомобил. Съдът намира
последното за защитна теза. Тук следва да се отбележи и факта, че на практика и
свидетелите на жалбоподателя - св.Ф. Х. и св.Д. Т. не отричат, отказа на
жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за алкохол. Техните
показания са в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя, че той не е
управлявал автомобила и е бил пешеходец. Съдът не кредитира показанията на тези
свидетели относно управлението на лекият автомобил “Алфа Ромео146“ с рег.№
****** от страна на жалбоподателя. намира, че тези показания в тази им част са
дадени „Про кауза“. Следва да се отбележи, на първо
место, че дори и жалбоподателят да е слезнал от
автомобила преди св.Б.Д. и св.П.П. да стигнат до него
това не означава, че той не е управлявал процесният
автомобил. Напротив всички разпитани свидетели на практика потвърждават факта,
че освен жалбоподателя не е имало друго лице на место при проверката, за което
да се твърди, че е управлявало процесният автомобил.
Напротив единствено жалбоподателят е бил в автомобила и е слезнал
от него според св.Б.Д. и св.П.П.. В този момент
единствено тези двама свидетели са възприели спирането на процесният
автомобил “Алфа Ромео146“ с рег.№ ******* до тоалетната на паркинга находящ се на ул.“М. Г.“ до
„Ц. П.“ в гр.Х.. Само те свидетелстват, че като са отивали до автомобила,
водачът, който е установен като жалбоподателя е бил сам в автомобила и че е слезнал от него. Другите две свидетелки св.Ф. Х. и св.Д. Т.
говорят, че били видели полицаите и жалбоподателя в близост до фонтаните в
парка, но след като спрели автомобила с който пътували и се върнали полицаите
били натиснали жалбоподателя върху неговият автомобил. даже и да се предположи,
че в момента на минаванато на двете свидетелки жалбоподателт и полицаите не са били до автомобила
управляван от жалбоподателя, то възниква резонният въпрос как, ако св.Б.Д. и
св.П.П. не са видели, че жалбоподателят не е
управлявал автомобила, в последствие са го завели именно до управляваният от
него автомобил, действие което свидетелите са възприели лично и непосредствено
според съда. Тоест липсва елементарната житейска логика, наред с липсата на
категорични доказателства за това. нещо повече, ако полицейските служители не
са видели, че жалбоподателят е управлявал процесният
автомобил, как биха в последствие го отвели именно до този автомобил, който се
сочи от св.Фериде Хасан и св.Дида Тодорова за
собствен автомобил на жалбоподателя. не следва да се забравя и факта, че
автомобилът не се води на жалбоподателя и няма как св.Б.Д. и св.П.П. ако не видят жалбоподателя да управлява автомобила, да
го свържат с него и да го заведат именно при този автомобил. Поради тази причина съдът намира в тази им
част показанията на св.Фериде Хасан и св.Дида
Тодорова за дадени „Про кауза“ и не ги кредитира.
Приема за безспорно установено, че жалбоподателят на посочената в НП дата, час
и место е управлявал процесният автомобил. След това
е отказал да бъде изпробван с техническо средство за алкохол и не е представил
СУМПС и контролен талон. Следва да се отбележи, че според съда причината
жалбоподателят да не иска да даде проба
за алкохол с техническо средство е, че е бил употребил алкохол. Последното се
извежда от показанията на всички разпитани по делото свидетели с изключение на
св. Дида Тодорова, която е съпруга на жалбоподателя и
е нормално да поддържа защитната му теза.
Правилна е и правната квалификация на нарушението
дадена в т.2, от НП - чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДв.П. Правилно с
оглед последната разпоредба са определени и наказанията по вид и размер
наложени на жалбоподателя, а именно задължителните в такива случаи на нарушения
и точно определени в ЗДв.П - лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв. Тук още веднъж съдът намира за необходимо да отбележи, че описаното с думи
нарушение в т.2 от НП е правилно квалифицирано и санкционирано, въпреки че в НП
е описано и още едно нарушение, което наказващият орган не е санкционирал. Това
според съда е право на органа и не може да се приеме като съществено
процесуално нарушение. Жалбоподателят е имал възможността да разбере в какво е обвинени
и какво наказание му е наложено за това нарушение.
Правилна е и правната квалификация на нарушението
по т.1 от НП - чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, като в тази връзка следва да се
отбележи и това, че правилно административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за това нарушение е била ангажирана по чл.183, ал.1, т.1 предл.1 и 2 от ЗДвП, като му е наложено единствено
възможното наказание – глоба от 10 лева.
Съдът намира че в случая не са налице и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, т.е., че случаят е маловажен. В чл. 93, т.9 от НК
, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено определение на понятието "маловажен случай". Такъв е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция намира, че процесното нарушение на ЗДв.П не съставлява маловажен случай. Отказа да бъде изпробван водача за употреба на алкохол, на пракика е свързано в изключителна степен със сигурността и е продиктувано от безопасността на участниците в движението и опазването на тяхното здраве и живот. Освен това следва да се отбележи, че именно с оглед на тази безопасност и законодателят е предвидил две комулативни, доста високи наказания. Заедно с това последното нарушение е било извършено заедно с още едно по-леко наказуемо такова, а именно по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Последното говори за по висока степен на опасност на дееца и за незачитане на закона от негова страна. Затова и съдът намира че правилно е ангажирана неговата отговорност за описаното в НП нарушение и не са на лице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.Като взе предвид горното съдът намира, че НП
следва да се потвърди като
законосъобразно.
Мотивиран
така и на основание чл.63 ал.1 изр.І от
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
18-1253-001829/08.03.2019г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Хасково.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.
Районен
съдия: