ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 1843

гр. Пловдив, 31.07. 2023 година

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Десети състав, в закрито заседание на  тридесет и първи юли  през две хиляди двадесет и трета година,  в състав:              

               Административен съдия:  ЯНКО АНГЕЛОВ                                                            

                  

като разгледа  Административно дело № 1165 по описа за 2020 година, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 78, ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК.

Образувано е по искане на Националното бюро за правна помощ (НБПП), на основание чл. 189 НПК и чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 7 ГПК, вр. чл. 27а от Закона за правната помощ ЗПП) да му бъдат присъдени разноски за изплатената по представено решение № ПВ-2185-20989/2022 г. от 05.10.2022 г. сума в размер на 1080 лева на адвоката, предоставил правна помощ на ищеца по адм. дело № 1165/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив и да се издаде изпълнителен лист за сумата.

Искането е допустимо, но неоснователно по следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 27а ЗПП лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски само в определени със закон случаи.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 7 ГПК предвижда две възможности за възстановяване на направените от НБПП разноски: ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска; в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

В случая лицето, на което е предоставена правната помощ е ищец в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, като предявеният от него иск е отхвърлен. Предоставена му е правна помощ на основание чл. 23, ал. 3 ЗПП - по преценка на първоинстанционния съд, а не в хипотезата на задължително предвидена по закон адвокатска защита. Първоинстанционното решение е оставено в сила.

След като претенцията на лицето, получило правна помощ не е уважена, а спрямо него не е налице осъдително решение, искането се явява неоснователно.

Приложимо е общото правилото на чл. 94 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК за безплатна защита и правна помощ.

Относно позоваването на чл. 189 от НПК в искането на НБПП, то същото е напълно неоснователно, тъй като тази норма е неприложима.

На следващо място, настоящият състав следва да се отбележи, че независимо от изложеното е налице и допълнително основание за отхвърляне на искането. Съгласно чл. 27а ЗПП, в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски, а съгласно чл. 78, ал. 7 ГПК „…изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП“.

Към искането на НБПП не са представени доказателства, удостоверяващи заплащането на определения от НБПП размер на адвокатското възнаграждение. Липсата на доказано направени разноски при и по повод адм. дело № 1165/2020 г. е самостоятелно основание за отхвърляне на искането.

Водим от горното, Административен съд Пловдив,

 

                                          ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски по адм. дело № 1165/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив в размер на 1080 лева, представляващи определено с решение № ПВ-2185-20989/2022 г. от 05.10.2022 г. на Националното бюро за правна помощ възнаграждение за правна помощ, предоставена от адвокат В.К..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен  Административен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните и НБПП за постановяването му.

 

 

                           

 

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :