МОТИВИ
от
30.07.2018 г. към Присъда
№ 24
от 12.07.2018 г.,
постановена
по НОХД № 215/2018 г. АРС, I н.с.
Районна прокуратура Асеновград е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Д.Г.Д.,
за това, че в периода от месец юни
2016 г. до месец януари 2018 г. включително, в гр. Асеновград, обл. Пловдив,
като е осъден да издържа свой низходящ – сина си Г.Д.Д., с ЕГН **********, с
Решение № 484/19.12.2014 г. по гр.д. № 1404/2014 год. по описа на Районен съд гр.Асеновград, влязло в сила на 21.03.2015 год., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на две или повече месечни вноски – 20 месечни вноски по 100.00 лева
месечно, общо в размер на 2 000.00 лева, като деянието е извършено повторно,
след като деецът е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление по НОХД № 255/2016 г. по описа на Районен съд гр.Асеновград,
влязла в сила от 18.06.2016 г- престъпление по чл.183 ал.4 вр.ал.1 вр.чл. 28
ал.1 от НК.
По делото не участва частен
обвинител.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото на
подсъдимия обвинение, като излага съображения, че същото е доказано както от обективна, така и от субективна
страна. Предлага на същия да бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да бъде отложено
с изпитатален срок от три години.
Производството е протекло в отсъствие на подсъдимия, тъй
като същият редовно призован не се яви в съдебно заседание, не е посочил
уважителни причини за неявяването си, изпълнена е процедурата по чл.а и с оглед
обстоятелството, че обвинението не е за тежко умишлено престъпление, съдът
прие, че е налице хипотезата на чл. 247б ал.1 от НПК.
Служебният защитник на подсъдимия, адв. И.М. счита
обвинението за доказано от обективна и субективна страна. Моли съдът да наложи
на подзащитния му наказание, което да бъде отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимият Д.Г.Д. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
Д.Д. бил осъждан с Присъда № 23/02.06.2016 г. по НОХД № 255/2016 г. по описа на
АРС за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК за коетона същия му било
наложено наказание „ПРОБАЦИЯ”, включващо следната съвкупност от пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от осем месеца; „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от осем месеца. Съдебният акт
влязъл в законна сила на 18.06.2016 г. и обуславя квалификацията на извършеното
от подс.Д. деяние в условията на повторност - след като е бил осъждан с влязла
в сила присъда за друго такова престъпление.
През
периода 2008 г. – 2009 г. подс. Д.Д. и свид.А.Д.И. живели на съпружески начала.
По време на съжителството на *** г. им се родил син Г.Д.Д.. През 2009 г., малко след раждането на
детето подс.Д. и свид.И. се разделили, като детето останало при майката.
Впоследствие по искова молба от свид.А.И. с правно основание чл.127 ал.2 от СК
било образувано гр. дело № 1404/2014 г. по описа на Районен съд гр.Асеновград.
С Решение № 484/19.12.2014 г. на Районен съд гр.Асеновград по посоченото дело
упражняването на родителските права над детето Г.Д. било предоставено на свид.А.И.
и било определено местоживеенето му при майката на адрес: гр.Асеновград, ул.
„Александър Стамболийски“ № 81, ет.3, а за бащата подс.Д.Д. бил определен режим
на лични контакти с детето. Със същото решение подс.Д.Д. бил осъден да заплаща
на детето Г.Д., чрез неговата майка и законен представител сумата от 100.00 лв.
месечна издръжка. Съдебният акт е влязъл в сила на 21.03.2015 г. През периода
от месец юни 2016 г. до месец януари 2018 г.
включително подс. Д. не изпълнявал задълженията си за
издръжка на сина си и изпаднал в забава за 20 месечни вноски по 100.00 лв.
всяка от тях или за сума общо в размер на 2000.00 лв. През този период от време
подс. Д.Д. не се е интересувал от детето, не му е купувал подаръци, не му е
предоставял финансови средства и не го е водил на почивка.
Горната фактическа
обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от всички
събрани в съдебното следствие доказателства– писмени и гласни, които съдът
кредитира като еднопосочни, логични, последователни и неопровергани от
събраната по делото доказателствена съвкупност.
В тази насока са
показанията на разпитаната по делото св.А.И.,
от чиито показания се установява, че за инкриминирания период от време, бащата
на синът й не е изплащал дължимата за сина й, Г. И. издръжка. Не поддържа отношения с детето и не
му е правил подаръци. Подаръци по различни празници са правени от бабата на
детето и майка на подсъдимия.
Съдът кредитира
показанията на свидетелката като логични, последователни, непротиворечиви. По
същество, релевантните за наказателния процес факти, изводими от показанията на
св. И. не са спорни по делото оспорват от подсъдимия. Тези съставомерни факти
са коректно отразени и в обвинителния акт на РП Асеновград.
По делото са приобщени писмени доказателства- решения по
гражданско дело 1404/2014 по описа на АРС, трети гр. с-в, удостоверение за раждане на Г.Д.,
писмо от Агенция по заетостта, справка от ТД на НАП Пловдив, справка от ДСИ при
РС Асеновград, докладни записки, справки и др. Писмените доказателства са
изготвени по съответния ред от компетентни лица в нужната форма и не са
оспорени от страните, поради което съдът ги кредитира.
Настоящият съдебен
състав намира, че съвкупният доказателствен материал еднопосочно установява фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които включват всички
съставомерни признаци на инкриминираното деяние.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Събраният
по делото доказателствен материал и неговият анализ дават основание да се
приеме, че подсъдимият Д.Г.Д. е извършил както от обективна, така и от
субективна страна престъпление по чл. 183, ал.4 в вр ал.1
от НК вр. чл. 28 ал.1 от НК, а именно: че в периода от месец юни 2016 г. до месец януари 2018 г. включително,
в гр. Асеновград, обл. Пловдив, като е осъден да издържа свой низходящ – сина
си Г.Д.Д., с ЕГН **********, с Решение № 484/19.12.2014 г. по гр.д. № 1404/2014
год. по описа на Районен
съд гр.Асеновград, влязло в сила на 21.03.2015 год., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две или повече месечни вноски – 20 месечни вноски
по 100.00 лева месечно, общо в размер на 2 000.00 лева, като деянието е
извършено повторно, след като деецът е бил осъден с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от Семейния кодекс, родителите са
длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка
се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Задължението
на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на
ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското
задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка
въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата.
Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието
на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на
задължението. За съставомерността на деянието по чл. 183 ал.1 от НК е
необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в
нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да
не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице.
В конкретния случай по
делото се установи от свидетелските показания на свид. А.И. и приложените по
делото документи, че за инкриминирания
период, същият не е изпълнявал постановеното
от съда решение, по силата на което е осъден да заплаща на сина си издръжка,
като дължимите суми възлизат на 2000 лв.
Осъждането на подсъдимия с присъда по НОХД № 255/2016 г. по описа на Районен съд гр.Асеновград,
влязла в сила от 18.06.2016 г, за престъпление по чл.183,
ал.1 от
НК, обуславя квалификацията
на деянието като извършено повторно по смисъла на чл. 28 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено,
доколкото подсъдимият Д. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е допускал
настъпването им. Същият е бил наясно, че неизпълнявайки своите задължения по
изплащане на издръжката, нарушава постановеното от АРС Решение, но въпреки това
съзнателно се е отклонил от това си задължение.
По изложените съображения съдът призна подс. Д.Д. за виновен
в това да е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 4 вр. ал.1 вр.
чл. 28 ал.1 от НК.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4 вр ал.1 вр. чл.
28 ал.1 от НК, който след като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ,
низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на
две или повече месечни вноски, и деянието е извършено повторно се наказва с
“лишаване от свобода” до две години или
с “пробация”, както и с „обществено порицание“.
С оглед на посочената и
приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия Д.Д. престъпление
по чл. 183, ал. 4 вр.ал.1 вр. чл. 28 ал.1 от НК, съдът, след като съобрази
целите на наказанието по чл. 36 НК, както и обстоятелствата по чл. 54 НК,
намери, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3
месеца.
Съдът предпочете по-тежката
от предвидените в закона алтернативи,
като прие, че именно тя ще бъде
подходяща за подсъдимия и ще съдейства най- пълно за постигане целите на
наказанието и за поправянето му. За това свое решение, съдът съобрази
обстоятелството, че за предходното му
осъждане по чл. 183 ал.1 от НК му е наложено по- лекото по вид наказание, а
именно „пробация“. Това наказание, не е оказало своя поправителен и
превъзпитателен ефект и подсъдимия е продължил с престъпното си бездействие да
реализира състава на продълженото престъпление „неизпълнение на издръжка“. С оглед на това, очевидно е, че по- леките
налагани наказания от „лишаване от свобода“ не са в състояние да поправят
подсъдимия и да го мотивират да спазва законоустановения ред в страната и по-
специално да изпълнява съдебните решения, с които е осъден да изплаща издръжка
на ближните си. От друга страна, други отегчаващи вината обстоятелства не се
установяват- подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност, като
липсват данни за други негови противообществени прояви Ето защо, наказанието
лишаване от свобода следва да бъде наложено в минимален законов размер- ТРИ
месеца. Съдът прецени, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се
налага наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно и следва същото да бъде отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК
с подходящ изпитателен срок- ТРИ години. С оглед обстоятелството, че
подсъдимият е осъждан само веднъж и то на наказание „пробация“, не са налице и
формални пречки за приложение на разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК. Съдът наложи на подсъдимия и кумулативно
предвиденото наказание „обществено порицание“, което на основание чл. 52 от НК
постанови то да бъде изпълнено по подходящ начин, чрез обявяването на присъдата
в местната администрация по местоживеене на Д.Д.-***.
По изложените
съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: