№ 4422
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110144163 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Н. А. В. срещу В. В. И., с която е предявен
осъдителен иск за сумата от 5 400 евро – наемна цена по Договор за наем от 01.03.2015 г. за
ползването на апартамент, находящ се в [***********], през периода от 01.09.2019 г. до
01.03.2022 г., ведно със законната лихва от 15.08.2022 г. до окончателното плащане.
Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за наем от 01.03.2015 г. за
процесния имот за срок от 01.03.2015 г. до 01.03.2022 г., като е уговорена месечна наемна
цена от 180 евро или нейната левова равностойност, дължима не по-късно от първо число на
месеца. Твърди, че е изпълнил задължението си да предаде на ответника държането на
имота, но той не е заплащал дължимата наемна цена.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. В. И. не е подал отговор на исковата
молба. В първото открито заседание ответникът релевира възражение за плащане на наема
за периода до 21.06.2021 г., като твърди, че не разполага с разписки за платените суми,
защото са били унищожени от ищеца, който влязъл неправомерно в ползваното от ответника
жилище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 228 ЗЗД за
заплащане на наемна цена за периода от 01.09.2019 г. до 01.03.2022 г.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно възникнало
1
наемно правоотношение между него и ответника въз основа на Договор за наем от
01.03.2015 г за процесния имот, предоставяне на ползването на имота на ответника през
исковия период и размера на уговорената наемна цена.
По делото е приет като писмено доказателство без оспоране от ответника Договор за
наем от 01.03.2015 г. Предмет на договора е отдаването под наем от ищеца на ответника за
срока от 01.03.2015 г. до 01.03.2022 г. на двустаен апартамент, находящ се в [***********]
срещу месечен наем в размер на 180 евро или тяхната левова равностойност, платим в брой
или по банков път и дължим до първо число на месеца. Следователно установява се
наличието през исковия период на валидно наемно правоотношение между страните относно
процесния имот, по което за ответника е възникнало задължение да заплаща месечен наем за
наетия имот в размер на 180 евро.
Не е спорно по делото, а и от изявленията на ответника в първото открито заседание
следва, че имотът му е бил предоставен за ползване през исковия период. Аргумент в
подкрепа на извода за изпълнение на задължението на наемодателя за предоставяне
ползването на наетия имот е и отразеното в договора, че той е продължение на договор от
01.03.2012 г., което сочи, че държането на имота е предоставено на ответника още преди
сключването на договора от 01.03.2015 г. Обстоятелството, че ответникът е ползвал имота
през целия исков период, не е спорно – ответникът не твърди, нито провежда насрещно
доказване ползването да е преустановено преди края на процесния период.
Следователно за наемателя е възникнало задължение да заплати на наемодателя сумата
от 5 400 евро – наем за имота за периода от 01.09.2019 г. до 01.03.2022 г.
Ответникът релевира възражение за извършено частично плащане на наема – за
периода от 01.09.2019 г. до 21.06.2021 г., като твърди, че не разполага с разписки за
платените суми поради унищожаването им от ищеца, за което е образувано досъдебно
производство през 2021 г. Предвид годината на образуване на досъдебното производство е
очевидно, че се твърди плащане, извършено най-късно през 2021 г. Следователно касае се за
правопогасяващо възражение за извършено от ответника преди образуване на делото
частично плащане. Такова възражение обаче може да бъде валидно въведено в процеса в
преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, което в случая не е сторено, като въпреки
твърденията на ответника за причините за пропускане на срока не е направено искане за
възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба. Ето защо възражението е
преклудирано и не подлежи на изследване от съда. Същевременно не се твърди плащане
след изтичане на срока за отговор, във връзка с каквото /в случай че бъде извършено/ са
дадени указания с изготвения доклад относно носената от ответника доказателствена
тежест.
Щом за ищеца е възникнало вземане за наемна цена в размер на 5 400 евро за исковия
период, която не е платена от ответника, то предявеният иск е изцяло основателен, като
върху главницата се дължи и законната лихва от 15.08.2022 г. до окончателното плащане.
По разноските:
2
При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца, на когото на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК се дължи сумата от 422.46 лв. – държавна такса. Разноски за адвокатско
възнаграждение не му се дължат, защото не е доказано заплащането на такова. В тази връзка
съдът съобрази, че в представения Договор за правна защита и съдействие от 11.08.2022 г. е
уговорен начин на плащане на договореното възнаграждение – в брой в деня на подписване
на договора, но липсва отбелязване за плащане на сумата и не е придадено на договора
значението на разписка, нито е представен друг документ, установяващ плащане от ищеца
на адвокатския хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: [***********], да заплати на
Н. А. В., ЕГН **********, с адрес: [***********], следните суми: на основание чл. 232, ал.
2, пр. 1 вр. чл. 228 ЗЗД сумата от 5 400 евро – наемна цена по Договор за наем от 01.03.2015
г. за ползването на апартамент, находящ се в [***********], през периода от 01.09.2019 г. до
01.03.2022 г., ведно със законната лихва от 15.08.2022 г. до окончателното плащане; на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 422.46 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3