Р Е Ш Е Н И Е
№137
гр. Велико Търново, 07.06.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и първа година в състав
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
и с участието |
|
на прокурора |
Невена Орманджиева
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10081 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът С.С.А. *** Оряховица, чрез процесуалния си представител ***П.С.
от ВТАК, е обжалвал решение №260024 от 5.03.2021 г., постановено по АНД №477/2020
г. по описа на Горнооряховският районен съд като неправилно. Оплакванията на касатора, доколкото може да се извлече от съдържанието на
касационната жалба, са, че решението е неправилно като постановено в нарушение
на закона с оглед неправилното му прилагане – касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Оплакванията в жалбата са, че според предписаното на касатора, мярката му за поставянето му под карантина е от
14.03.2020 година, като това предписание е връчено едва на 25.03.2020 година,
като не става ясно какво се случва в периода от издаването до връчването му, а
и предписанието е очевидно в противоречие с целта на заповед, издадена от
министъра на здравеопазването. От друга страна се поддържа, че не е излизал от
автомобила си, поради което може да се обсъжда проявлението на т.5 от
предписанието. Извън тази аргументация касаторът сочи
неправилното дезавуиране от страна на съда на института на чл.28 от ЗАНН. В
представената по делото писмена защита се поддържат посочените оплаквания, като
освен това се сочи, че съдът не е положил всички процесуални усилия да установи
обективната истина, като не е установено дали действително касаторът
е подписал предписанието, за нарушението на което е подведен под отговорност.
Ответникът по касация, Областна дирекция на МВР – Велико Търново, не е
изразил становище по касационната жалба, прокурорът дава заключение за
правилност на въззивното решение.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
наказателно постановление №2020-350-25-0014 от 21.05.2020 година на директорът
на ОД на МВР – Велико Търново, с което на касатора С.С.А. на основание чл.209а, ал.4, предложение второ във
връзка с ал.1 от ЗЗ е наложена глоба от 300 лв.
За да постанови този правен резултат съдът, с оглед приетата
административно-наказателна преписка и изслушаните по делото свидетелски
показания е приел, че въз основа на заповед РД 01-130 от 12.03.2020 година на
министъра на здравеопазването, на жалбоподателя е било издадено предписание за
поставяне под карантина №ЗП-02-253 от 22.03.2020 г. на РЗИ – Велико Търново, с
което му е предписано да не напуска в срок от 14 дни следния адрес: село А.о, ***,
считано от 14.03.2020 година. Това предписание било връчено на касатора на 25.03.2020 година. Кметът на село А.о при
разпита си по делото е посочил, че от щаба
е бил уведомен, че касаторът е под карантина,
но на 26.03.2020 година между 8,30 - 9.00 часа установил, че С.А. пуши пред
кметството. Свидетелят казал на А. да се
прибере, което обстоятелство било възприето и от свидетеля С. А.. А. тръгнал да
се прибира, но свидетелят А. се обадил на национален телефон 112. От
показанията на свидетеля А. съдът е констатирал, че на процесната
дата той е отивал да се подпише в районното управление, изпълнявайки
наказанието „пробация“, като видял касатора да пристига с черна кола. Последният спрял да си
купи кафе, а кметът на селото го попитал дали знае, че е карантиниран и го
попитал защо е дошъл. Именно този свидетел се е обадил на национален телефон
112. Посочените показания са потвърдени от събраните от съда писмени
доказателства – писмо на МВР – Дирекция „Национална система 112“, отдел
„Районен център“ – Русе, както и при възпроизвеждането на съдържанието на
веществено доказателство - диск. Съдът е
посочил и, че според свидетелските показания на свидетеля С., че на процесната дата е имало обаждане от телефон 112, като се е
обадил свидетеля А. и е заявил, че А. не
е спазил наложената му карантина и е излязъл от дома си с лек автомобил. С
колегата на свидетеля били изпратени да проверят дали касаторът
е нарушил карантината, като отишли пред дома му, където се намирал лекия
автомобил. Провели разговор с касатора, който им
заявил, че не е напускал дома си, а и автомобилът се управлява от неговия син.
След това свидетеля и колегата му се срещнали със свидетеля А., който
потвърдил, че е видял С.А. да кара автомобила и това е видяно и от кмета на
селото.
Въз основа на първоначално установените обстоятелства е било образувано
досъдебно производство по преписка №739/2020 година по описа на РП – Горна Оряховица,
като преписката била прекратена с постановление на прокурор, тъй като
последният счел, че деянието представлява административно нарушение. Прекратената
преписка е изпратена на наказващия орган за евентуалното ангажиране на
административно-наказателната отговорност на касатора,
като е било издадено процесното наказателно
постановление.
От правна страна съдът приема, че в хода на специфичното
административно-наказателно производство, завършило с издаването на оспореното
постановление, няма допуснати съществени нарушения на
административно-наказателните правила. Констатирал е, че то е учредено по реда
и при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН, а процесното
постановление е издадено от компетентен орган. Приел е, че постановлението е
формално законосъобразно, като отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По същество съдът е приел, че с поведението си касаторът
е нарушил въведена противоепидемична мярка, представляваща карантиниране след
завръщане от Германия, което поведение е съставомерно
по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Решението е правилно. Не са налице касационни основания за отмяната му.
Според административно - наказателният състав на разпоредбата на
чл.209а, ал.1 от ЗЗ „Който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 4 или 7
и чл.
63а, ал. 1 или 2,
освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до
1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.“.
Към заповед №РД-01-140/19.03.2020 година на министъра на
здравеопазването, изменяща и допълваща заповед №РД-01-130/17.03.2020 година, е
налице приложение, което е част от точка 22 на тази заповед, и с което е
утвърдена формата на предписание за поставяне под карантина. Функцията на
посоченото предписание е да индивидуализира и конкретизира прилагането на общия
административен акт по чл.63, ал.4 от ЗЗ, като по аргумент от чл.63, ал.11 от
ЗЗ подлежи на предварително изпълнение.
Не е било спорно, а и от преписката се установява, че касаторът е адресат на предписание, в което е посочено, че
е поставен под карантина за срок от 14 дни, като е уведомен и за наказателната
отговорност, която носи при неспазване на карантината.
Всички събрани по делото
доказателства – писмени и устни, непротиворечиво и еднозначно установяват, че касаторът, на 26.03.2020 година е бил пред кметството на
село А.о, а не в дома си, както е посочено в предписанието, като същото е
издадено поради обстоятелството, че той се е върнал в страната след престой в
Германия – държава, която е посочена в точка 1 от заповед №РД-01-130/17.03.2020
година, която е изменена и допълнена със заповед №РД-01-140/19.03.2020 година на
министъра на здравеопазването. При това положение е обоснован извода на съда,
че посоченото поведение на касатора се вписва в
състава на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, тъй като е нарушена противоепидемичната мярка
„поставяне под карантина за срок от 14 дни“, въведена със заповед на министъра
на здравеопазването по чл.63, ал.4 от ЗЗ.
В процесният
случай е без правно значение обстоятелството, че предписанието е връчено на касатора едва на 25.03.2020 година, въпреки, че в
предписанието е посочено, че карантината се налага от 14.03.2020 година, тъй
като деянието е извършено на 26.03.2020 година, т.е. след връчването на
предписанието.
Що се касае до прилагането на
разпоредбата на 28 от ЗАНН, то касационната инстанция напълно споделя
изразените в първоинстанционното решение аргументи,
които не следва да се повтарят. Следва само да се допълни, че поведението на А.
има висока степен на обществена опасност поради факта, че е налице индивидуален
властнически акт /предписание/ който опосреднява,
адресира точно и конкретизира въведените от министъра противоепидемични мерки,
който му е връчен. Чрез него касаторът осъзнава и
целта на предписаното му поведение –п редотвратяването
на свързаните с епидемична обстановка рискове за общественото здраве.
Осъзнаването от страна на касатора на
обстоятелството, че е под карантина и последващото му
поведение, което пряко нарушава предписаното означава, че деянието е извършено
умишлено от дееца, при което същото е със степен на обществена опасност, която
не е незначителна или под тази, която законодателят е предвидил при формулирането
на състава на чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Следва обжалваното решение да се остави в сила.
Разноски на ответника за касационното производство не се следват, тъй
като такива не са претендирани.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен
състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260024 от 5.03.2021
г., постановено по АНД №477/2020 г. по описа на Горнооряховският районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.