Р Е
Ш Е
Н И
Е №261680
гр. Пловдив, 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 11.05.2021
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 3373 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във
вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по
искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕAД срещу Т.Г.Г., с която се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 550 лева – падежирала
главница по договор за заем CrediHome №***,
сключен с „Микро Кредит“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от
10.04.2017 г. към договор за цесия от 16.01.2015 г., 37.04 лева – договорна лихва за периода
23.12.2016 г. до 23.05.2017 г., 32.16
лева – сума за допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги Пакет
„Комфорт“, към договора за кредит за периода 23.12.2016 г. до 23.05.2017 г., 217.80 лева – застрахователна премия по
Договор за допълнителни услуги към договора за кредит за периода 23.12.2016 г. до 23.05.2017 г., 108.19 лева – обезщетение за забава за
вземанията по договора за заем за периода 23.12.2016 г. до 13.11.2019 г. и 46.06 лева – обезщетение за забава за
вземанията по Договора за допълнителни услуги за периода 23.12.2016 г. до
13.11.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – 14.11.2019 г. до окончателното плащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 18497/2019
г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски за исковото и
заповедното производство.
Интереса от предявяване на иска е, че
заповедта за изпълнение по заповедното производство е връчена на ответника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника. Оспорва се иска. Оспорва се цесията, в договора
не били индивидуализирани вземанията, цесията не била съобщена на ответника.
Оспорва се ответникът да е сключвал процесния договор за кредит, оспорва да му
е предавана сумата в размер на 550 лева в заем. Наред с това счита, че договорът
за кредит е недействителен поради нарушения на чл.11, ал.1 ЗПК. Оспорва и
Договора за допълнителни услуги, счита, че не се дължат суми за предвидените в този
договор услуги, че такива не са извършени, както прави възражение, че договора
противоречи на ЗПК. Оспорва да е сключвана валидна застраховка, както и че
Микро кредит е заплащал премии в полза на застрахователя. Оспорва ответникът да
е получавала заемната сума.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 18497/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във
вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.99 ЗЗД; чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99 ЗЗД и чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.86 ЗЗД,
във вр. с чл.99 ЗЗД.
За да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва да установи валидно сключен договор за заем,
в това число предоставяне на заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане
на договорна възнаградителна лихва, размер, падеж на задълженията за главница и
договорна лихва, валидно сключен договор за допълнителни услуги, уговорено
възнаграждение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, размер и падеж, наличие
на уговорка за заплащане на застрахователна премия, плащане на
застрахователната премия, размер, падеж и падеж, размер на обезщетението за
забава, сключване на договор за прехвърляне на вземането, уведомление до
длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента или от цесионера при наличие
на упълномощаване за това от цедента/. В тежест на ответника – същият носи насрещно
доказване, при установяване на горното от ищеца, че е платил в срок главницата
и договорните лихви по договора за заем, че е заплатил пакет допълнителни
услуги и застрахователна премия. Ответникът носи тежест да установи, че
договорът и посочените клаузи са нищожни на посочените в отговора основания.
От представения по делото договор
за паричен заем CrediHome №*** /л.6/ се установява, че между „Микро Кредит“ АД в
качеството на кредитодател и ответника Т.Г.Г., като заемател е възникнало
заемно правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил заемна сума
в размер на 550 лева, от която сума в размер на 522.50 лева е получена реално
от ответника, за което последният е декларирал, подписвайки договора, като в
тази част договора представлява разписка за получената от него сума.
Ответникът не е оспорил, че положеният под договора
подпис е негов, предвид което съдът приема, че между страните е сключен процесният
договор за заем.
Общо дължима сума по договора възлиза на 587.04 лева. В
договора е предвиден фиксиран лихвен процент в размер на 22.75 % и ГПР 49.93 %.
Уговорено е, че главницата и лихвата ще бъдат заплатени на 6 месечни вноски
всяка на стойност 97.84 лева.
Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите
в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни
- т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният
договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на
всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е
правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /т.7/, право да получи
погасителен план за извършени и предстоящи плащания /т.7/, право да се откаже
от договора /т.1/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна
информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от
ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница
от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия са подписани на
всяка страница от заемателя.
На
следващо място съдът не споделя възражението на ответника, че не е спазена
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.6, т.9 и 9а, т.10 и т.11 от ЗПК В договора са
записани условията за издължаването по кредита, съгласно изискванията на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, като е посочен размерът на вноските,
техния брой, периодичността на плащанията, падежите на всяка една вноска. Тъй
като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за
всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК- за посочване последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми в това число главница и лихви, е
неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация следва да се съдържа в
погасителния план единствено при наличието на различни лихвени проценти,
каквито не се установяват в случая. както не Също така доколкото в договора е
посочен фиксиран лихвен процент, то в случая не са поставяни условия по
прилагането му, поради което няма нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и 9а ЗПК.Обстоятелството
дали възнаграждението за допълнителни услуги и застрахователна премия е
включено в ГПР е относимо към чл.19, ал.4 ЗПК и касае действителността на тези
клаузи, а не на договора като цяло. Отделно от това вземането за застраховка е
начислено за предоставяне на допълнителни услуги, които не подлежат на
включване в ГПР и не са част от него.
В договора е посочен и срок на същия, а
именно до 23.05.2017 г.,
С
оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
По отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:
По отношение на главницата
С исковата молба се претендира главница в размер на 550 лева, която е
останала незаплатена. В договора е посочено и принато от страните, че
ответникът е получил реално сума по договора за заем в размер на 522.50 лева в
брой, като от сумата 550 лева е приспадната еднократна такса в размер на 27.50
лева. В случая съдът намира, че посочената в договора еднократна такса в размер
на 27.50 лева не е ясно индивидуализира и противоречи на чл.10а, ал.4 ЗПК,
съгласно който видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В случая това не е сторено, поради което
псоочената такса се явява недължима. В тази връзка има изрично оспорване от
ответника.
В
тежест на ответника е да докаже плащане на предоставената в заем сума в размер
на 522.50 лева. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на
погасяване на задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че
ищецът има вземане срещу ответника за главница по договора за заем в размер на 522.50
лева. Падежът и на последната вноска за главница е изтекъл на 23.05.2017 г.,
поради което цялата сума е изискуема към датата на подаване на заявлението.
Искът за главница се явява основателен до пълния предявен размер.
В тази връзка се явява и основателна
претенцията за законна лихва върху главницата за периода от датата на входиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 14.11.2019 г. до
окончателното плащане.
По отношение на
възнаградителната лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 37.04
лева останала неплатена за периода от 23.11.2016 г. до последната погасителна
вноска 23.05.2017 г. По договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от
22.75 %. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям
от законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва
не противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на
конкретните данни по производството - срока на договора, размерът на кредита, размера
на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката,
който носи кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и автономията
на волята. Размерът на договорнота лихва за целия период на договора е 37.04
лева, размерът на отпуснатия кредит е 522.50 лева, кредитът е отпуснат за срок
от 6 месеца, поради което съдът приема, че размерът на лихвата е съответен на насрещната
престация на кредитора и на риска, който поема същият като небанкова финансова институция,
която се самоиздържа от собствената си печалба, която в случая не противоречи
на принципа за справедливост и добросъвестност.
В тежест на ответника е да докаже плащане
на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от
ответника. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника.
По отношение на застрахователната
премия и допълнителните услуги
От представения по делото Договор за допълнителни услуги
от 24.11.2016 г. към договора за заем /л.8/, подписан от ответника и неоспорен
и опроверган от същия, е видно, че страните са уговорили допълнителни услуги
пакет „Комфорт“, изразяващи се в посещение вкъщи или на удобно място за
събиране на вноските; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на
клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; безплатно внасяне на вноска
директно в офис на „Микро Кредит“; безплатно предоговаряне и разсрочване на
заема; без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни. За тези
услуги е уговорено възнаграждение в размер на 32.16 лв., разсрочено в 6 месечните
вноски - по 5.36 лева. Уговорена е и застраховка Защита Пакет „Премиум“, за
която заемателят дължи сума в общ размер на 217.80 лв., разсрочена в 6 месечните
погасителни вноски по 36.30 лева.
Представена е и застрахователна полица, по която
застраховател е „Уника Живот“ АД, действащо чрез застрахователен посредник
„Микро Кредит“ АД и застраховано лице Т.Г., ползващо се лице – „Микро Кредит“
АД.
В исковата молба се претендира вземане в
размер на 217.80 лева, неплатени застрахователни премии по договор за
допълнителни услуги. Видно от представения договор за застраховка
"Защита", същият е сключен между застрахователя "Уника" АД
и застрахованото лице –ответника по делото. В случая "Микро Кредит"
АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя, съгласно чл. 313 от КЗ.
По договора за застраховка правата и задълженията на застрахователя,
включително да получи застрахователната премия, възникват направо в патримониума
на ЗК "Уника" АД. Правата на "Микро Кредит" АД като трето
правоимащо лице по договора за застраховка, но не и като застрахователен агент
са ограничени само до възможността да получи застрахователното обезщетение при
настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията.
Може да се претендира заплащането на премията само ако
искът се основава на твърдения, че е изпълнено чуждо задължение, какъвто е и
настоящия случай - в исковата молба ищецът посочено, че се касае за заплатена
от "Микро Кредит" АД застрахователна премия. За да се уважи този иск,
следва да се установи, не само, че е поето задължение за финансиране/заплащане
на застрахователната премия, а подлежи на доказване фактът на извършено реално
плащане на премията.
В случая от приетата по делото
Съдебно-счетоводна експертиза се установява, че „Микро Кредит“ АД е заплатило в
полза на ЗК „Уника Живот“ АД по процесния договор за застраховка сумата в общ
размер на 217.80 лева, предвидената в договора застрахователна премия на дата 13.12.2016
г., предвид което за „Микро кредит“ АД, съгласно разпоредбата на чл.74 ЗЗД е
възникнало вземане спрямо ответника. Дружеството е заплатило сумата на
застрахователната компания при наличие на интерес за това, а именно да обезпечи
вземанията си по договора за кредит, поради което е встъпил в правата на
кредитора – застраховател спрямо ответника.
Предвид изложеното съдът намира, че по
отношение на „Микро Кредит“ АД е налице вземане за застрахователна премия.
В исковата молба се претендира и вземане в
размер на 32.16 лева – суми за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги.
В тежест на ищеца е разпределено да
докаже, че действително е предоставил услугите, за които се претендира плащане,
а именно - безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по
банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; безплатно внасяне на вноска директно в
офис на „Микро Кредит“. На следващо място съдът счита, че противоречи на добрите
нрави уговаряне на възнаграждение за услугата „безплатно предоговаряне и разсрочване
на заема“, доколкото такова право заемателят има по закон да иска предоговаряне
и разсрочване на заема, още повече противоречи на принципите на добросъвестност
и справедливост да се плаща за услуга която не е ясно дали ще бъде предоставена.
В случая не се установява и заемателят да се е ползвал от тази услуга. Същото
се отнася и за услугата „без наказателна лихва за просрочие при закъснение до
15 дни“ – в този случай дори възнграждението за тази услуга се явява по-голямо
от евентуално начислена наказателна лихва за период от 15 дни.
Предвид
изложеното съдът счита, че това вземане за сумата от 32.16 лева – за
допълнителни услуги е неоснователно и недоказано.
По материално-правната
легитимация на ищеца
Видно
от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г. и
приложение № 1 към него /л.15 и л.28/ вземанията за главница и договорна лихва по
договора за кредит срещу ответника са цедирани на "Агенция за събиране на
вземания" ООД. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането единствено
за главница в размер на 550 лева и договорна лихва в размер на 37.04 лева,
останалите вземания за допълнителни услуги и застрахователна премия не са
индивидуализирани в приложението и в договора. Посочено е общо дължима сума към
датата на продажбата 837 лева, като не е ясно от какви вземания е формиран
общия размер. Като номер на договор е посочен единствено номера на договора за
кредит, но не е посочено, че се касае и за вземания по допълнителен договор за
услуги.
Предвид изложеното
съдът приема, че с договора за цесия са прехвърлени надлежно единствено
вземанията по договора за заем за главница и възнаградителна лихва, които са
конкретно посочени и ищецът е станал титуляр на същите, но не и на вземанията
за застрахователна премия и суми по допълнителни услуги, поради което платената
от „Микро Кредит“ АД застрахователна премия не се дължи на ищеца, доколкото не
се установи това вземане да му е прехвърлено. В тази връзка има изрично
оспорване от ответника в отговора на исковата молба.
Самото приложение не е оспорена като документ,
поради което и съдът не дал указания на ищеца да представи приложението в
неговата цялост.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че не е настъпил прехвърлителния ефект на договора за цесия по
отношение на вземането за главница и възнаградителна лихва, доколкото това било
обвързано от потвърждаване от цесионерът получаването на месечни опис от
цедента, съгласно т.2.2.1 от договора и при условията на чл.2.1.3 и чл.2.1.5.
Видно от т.2.2. от договора за цесия /л.16/
вземанията се прехвърлят с получаване на Опис от Цесионера, под формата на
Приложение № 1. В случая по делото е представено Приложение № 1, съгласно т.2.2,
което е потвърдено от Цесионера – ищеца по делото, с полагане на подписа си под
самото Приложение № 1, като с това съдът приема, че са настъпили предпоставките
на т.2.2 и т.2.2.1 от договора и вземанията за главница и договорна лихва са
прехвърлени от цедента на цесионера.
Представено е пълномощно от цедента, с което се
упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 30/. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение
№ 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./.
Към приложенията на исковата молба е
представено уведомително писмо от за прехвърляне на вземането /л.31/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че в хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената цесия
на главницата и договорната лихва по договора за заем, поради което и ищецът е
материалноправно легитимиран да търси в настоящото производство същите. В тази
връзка и предвид изложените съображения са неоснователни възраженията на ответникът,
че договорът за цесия нямал действие спрямо него и че не бил уведомен за
прехвърлянето на вземането преди подаване на заявлението.
С оглед всичко изложено по делото се
доказа, че ищецът е носител на вземанията за главница в размер на 522.50 лева и
за вземането за възнаградителна лихва в размер на 37.04 лева за периода
23.12.2016 г. до 23.05.2017 г., като искът за тези вземания ще бъде уважен, а
за вземанията за допълнителните услуги в размер на 32.16 лева - пакет „Комфорт“ и 217.80 лева – застрахователни
премии, както и за горницата за главница над уважения размер до пълния предявен
размер от 550 лева, отхвърлен като неоснователен.
По обезщетенията за забава
В исковата молба се претендира
обезщетение за забава върху вноските по
договора за заем в размер на 108.19 лева за периода 23.12.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 13.11.2019 г. По делото се установи, че
ответникът не е заплатил нито една от вноските по договора за заем, всяка една
в размер на 97.84 лева,като е приспадната сума в размер на 27.50 лева –
еднократна такса, формирана от главница и възнаградителна лихва. Падежът на
първата вноска по договора за кредит е 23.12.2016 г., като длъжникът изпада в
забава от следващия ден – 24.12.2016 г. По реда на чл.162 ГПК съдът изчисли
служебно дължимата лихва за забава, която е в размер на 151.63 лева, доколкото
не са нужни в случая специални знания, като използва онлайн калкулатор на НАП.
Лихвата за забава е изчислена на база претендирания от ищеца размер на
неплатените вноските по договора за заем за главница и договорна лихва и
падежът на неплатените вноски, посочен в погасителния план. За всяка една от
неплатените вноски лихвата е начислена от датата следваща падежа на неплатената
вноска до датата на подаване на заявлението в съда - 13.11.2019 г. От датата на
подаване на заявлението – 14.11.2019 г. ищецът претендира законна лихва.
С оглед диспозитивното начало,
доколкото ищецът претендира по-малка от установената сума, искът ще се уважи до
претендираната сума в размер на 108.19
лева.
Неоснователна е претенцията за
обезщетение за забава в размер на 46.06 лева, изчислена върху претенциите по
договора за допълнителни услуги – за застрахователната премия и услугата пакет
„Комфорт“, доколкото по делото се установи, че вземания за тях не са възникнали
за ищеца.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
От страна на ищеца са представени
доказателства за направата на разноските за ДТ в размер на 75 лева, 200 лева –
депозит за особен представител на ответника /л.74 и л.142/ и 120 лева – депозит за ССчЕ /л.97/. Претендира се юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК , във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП, с оглед ниската правна и фактическа
сложност на делото. Общо направени разноски от ищеца в исковото производство са
в размер на 495 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с
уважената част от претенциите ще се присъди сума в размер на 333.44 лева.
В заповедното производство са направени
разноски в общ размер на 75 лева, от които 25 лева – държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, като съобразно уважената част от претенцията ще
се присъдят разноски в общ размер на 50.52
лева.
Ответникът е участвал в производството чрез назначен от съда особен
представител и не доказа да е направил разноски.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** ДЪЛЖИ
на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.
Т. С. и М. Д. Д. – и. д. сумата в размер на 522.50 лв., главница
по договор
за паричен заем CrediHome № ***,
сключен с „Микро Кредит“
АД, вземанията по който са
прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с подписване на Приложение
№ 1 от 10.04.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 16.01.2015 г.; 37.04 лева -
договорна лихва за периода 23.12.2016 г. до 23.05.2017 г. и 108.19 лева
– обезщетение за забава по договора за заем за периода 24.12.2016 г. до датата
на подаване на заявлението в съда – 13.11.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.11.2019 г. до
окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 18497/2019 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ положителните
установителни искове за установяване
на дължимостта между страните на горницата за
главница над уважения размер от 522.50 лева до пълния предявен размер от 550
лева, на сумата в размер на
32.16 лева – сума за допълните услуги за периода 23.12.2016 г. до 23.05.2017 г.
по договор за допълнителни услуги от 24.11.2016 г., на сумата от 217.80 лева –
застрахователна премия за периода 23.12.2016 г. до 23.05.2017 г. и на сумата от
46.06 лева - лихва за забава по договор за допълнителни услуги от 24.11.2016 г.
за периода 23.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
13.11.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Т.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. – и.
д., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 333.44 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 50.52 лева –
разноски по ч.гр.д. № 18497/2019 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ