№ 1263
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Г.а
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000500944 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 267061 от 21.12.2021 год., постановено по гр.д.№ 9923/2018 год. по описа на
СГС, I-7 състав е отхвърлен предявения от К. Н. К. против ЗД „Евро Инс“ АД иск с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 150 000 лева, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на К. К. К.,
починал при пътно-транспортно произшествие, станало на 03.01.2016 год., като ищецът е
осъден да заплати на ответника разноските по делото
Решението е обжалвано от ищеца К. Н. К. с доводи за неправилност. Правят се оплаквания,
че съдът неправилно е приел липса на претъпрени вреди, вследствие смъртта на синът му.
Моли решението да бъде отменено, като бъде прието, че ищеца има право на обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, вследствие смъртта на К. К., като искът бъде уважен
изцяло, като основателен и доказан.
Въззиваемата страна ЗД „Евро Инс” АД, чрез процесуален представител оспорва наведените
по жалбата оплаквания, като неоснователни и моли за потвърждаване на решението.
Претендира разноските по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
1
от жалбоподателя оплаквания, касаещи обстоятелството дали е претърпял твръдените в
исковата молба неимуществени вреди, вследствие смъртта на сина си, като при положителен
отговор на този въпрос следва да бъде разгледан размерът на обезщетението.
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл. 432, ал.1 от ГПК с
оглед момента на настъпване на деликта, неправилно квалифициран по отменения КЗ, за
репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-
транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска
„гражданска отговорност“.
Не е спорно по делото, че К. К. К., син на ищеца е починал вследствие на пътно-
транспортно произшествие станало на 03.01.2016 год. и причинено виновно от водача
Георги Кръстилов, който е управлявал лек автомобил „Тойота” с ДК № *******. Ответникът
е застраховател на гражданската отговорност на делинквента.
Съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г. подлежат на обезщетяване неимуществени вреди,
причинени от смъртта на най-близки лица – родители, деца, съпруг, но не по принцип, а
доколкото се установи, че действително са претърпели вреди. От ТР № 1/21.06.2018 г. по
тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, обобщило кръга на подлежащите на
обезщетяване лица и приело, че „обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди”, не следва, че това
условие важи само за лицата извън кръга, очертан с ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г..
Между най-близки родственици и съпрузи такава близост просто се предполага, но не
съществува законова презумпция за възмездяване, изключваща задължението за доказване
съдържанието на съответната връзка, която да удовлетворява най-малко обичайното
съдържание на връзка родител – дете или връзка между съпрузи. Обичайното съдържание на
връзката родител – дете предпоставя пълноценна, постоянна и всестранна грижа, трайно и
задълбочено общуване, което да е създало отношения на взаимна обич, доверие и
съпричастност с нуждите и проблемите на другия. Доказателства за връзка с това
съдържание в конкретния случай не са събрани, при носена от ищеца доказателствена
тежест за пълно и главно доказване. Само въз основа на представените от него доказателства
е обосновим единствено извод за фактическа родствена връзка между ищеца и пострадалия,
но тя не легитимира материалноправно ищцата да претендира обезщетение. Нещо повече,
доколкото тежестта за доказване на търпимите неимуществени вреди, обосновани от
доказването и на действително съществувалата връзка между ищеца и пострадалия, е изцяло
на ищеца, негова е и отговорността за непроявена в процеса активност по събирането на
доказателства, установяващи предходното пълно и главно.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото пред въззивния съд, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева,
съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ.
2
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 267061 от 21.12.2021 год., постановено по гр.д.№ 9923/2018
год. по описа на СГС, I-7 състав.
ОСЪЖДА К. Н. К. да заплати на ЗД „Евро Инс“ АД юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3