Решение по дело №2379/2019 на Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ ...........

гр. Плевен, 25.11.2019год.

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното заседание на  двадесет и втори  ноември две хиляди и  деветнадесета година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

при секретаря   Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №2379 по описа за 2019година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „В.И К.” ЕООД г.П. в която се твърди, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответницата   Р.Н.А. ***. Твърди се, че вследствие на това е било образувано ч. гр. д. № 7806/2018 год. по описа на Плевенския районен съд и е била издадена заповед за изпълнение :длъжникът ***, ЕГН **********, с постоянен адрес *** и длъжникът Р.Н.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на кредитора „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД - ГР.ПЛЕВЕН, ЕИК *********, с адрес на управление ***, представлявано от управителя инж. ***, чрез пълномощника ***-адвокат от САК, главница в размер на 2037,58 лв.; сума в размер на 206.73 лева – законна лихва за забава за периода 31.12.2016 г. – 13.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 44.89 лв. – ДТ и сумата от 370.26 лв. – адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: незаплатена сума за предоставени  ВиК услуги, за които са издадени фактури в периода от 30.11.2016 г. до 31.08.2018 г.

Твърди се, че ответницата е наследница , заедно със лицето ***, поч.10.08.2018г.Лицето не е било открито и съдът е разпоредил да се подаде иск за установяване на вземането в размер на ½ ид. част от посочените в заповедта суми. Твърди се, че ищцовото дружество е предоставяло на ***в качеството  на потребител по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14. 09. 2004год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, водоснабдителни и канализационни услуги на обект с адрес: ***, за който са издавани фактури в периода от 30.11.2016год. до 31.08.2018 год. Твърди се, че за горепосочения адрес лицето има открита партида в регистрите на  ВиК Плевен с ИТН номер ***. Твърди се, че между ищцовото дружество и потребителя е налице облигационно отношение, което се регулира от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба №4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и от Общите условия на ВиК Плевен. Твърди се, че съгласно разпоредбите на чл. 8 ал. 1 и 3 от горепосочената наредба получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от ВиК оператора и одобрени от собственика (собствениците) на ВиК системи или от съответния регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор.        Твърди се, че общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. Твърди се, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат във ВиК оператора заявление, в което да посочат различни условия. Посочва се, че абоната е бил починал и ответницата се явява една от наследниците му. В заключение ищцовото дружество моли съда да признае за установено вземането му срещу ответницата за сумата , съобразно припадащия се дял :1018,79лв. главница, 103,36лв. лихва за забава за периода 31.12.2016г. до 13.09.2018г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Ответницата, чрез процесуалнишя си представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по                         ч. гр. д. № 7806/2018 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,                         заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледани по същество, предявените положителен установителни искове са неоснователни.

С оглед изложеното в исковата молба и съобразно разпоредбата на чл. 154 ал. 1 от ГПК следва да се приеме, че в тежест на ищцовото дружество е да докаже съществуването на претендираното вземане с всички произхождащи от това обстоятелства, а именно: наличието на договорни отношения между страните за доставка на ВиК услуги през процесния период, обема на доставената услуга, както и че нейната стойност е в претендирания размер, а по иска за заплащане на лихва за забава- че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост и че размерът му възлиза на заявената сума.  Визираните по- горе обстоятелства следва да бъдат установени по делото чрез пълно и главно доказване.

         Видно от докзателствата по делото, е че искът срещу ответника Р.Н.А. е предявен, в качеството й на наследник на лицето ***, с ЕГН **********, починал на 10.08.2018г. За адреса в ***, видно от доказателствата по делото има открита партида в регистрите на ВиК Плевен с ИТН номер ***. Между ищеца от една страна и потребителя от друга е налице облигационно отношение което се регулира от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и от Общите условия на ВиК Плевен. Съгласно Общите условия, задължение на ВиК оператора е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчни води от имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. Потребителят (абонатът), от своя страна е длъжен да заплати ВиК услугите в установения между страните срок и размер. Цените на ВиК услугите се определят от оператора при спазване на изискванията на чл. 192 и 193 от Закона за водите и разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004г. Съгласно чл. 59, ал. 1 от Общите условия на ВиК Плевен, в сила от 2006г., при смърт на потребител - физическо лице, наследниците му са длъжни в 30-дневен срок да подадат при ВиК оператора заявление за промяна на партидата като приложат удостоверение за наследници или документ за собственост върху имота. Чл. 62, ал. 1 от Общите условия на ВиК Плевен, в сила от 30.09.2014 г. преповтаря текста на чл. 59, ал. 1 от ОУ от 2006 г., като единствената промяна е свързана със срока, в който наследниците могат да подадат заявлението - от 30-дневен, срокът е удължен на 60-дневен. Не са представени доказателства наследниците на починалото лице, да са изпълнили това свое задължение, вменено с цитираните разпоредби от Общите условия на ВиК Плевен, като дори след посочените по-горе срокове не са предприели действия по промяна на партидата.Още повече, че заповедта по чл.410 от ГПК е връчена на другия съсобственк и не е постъпило възражение. В ал. 5 от същата разпоредба е посочено, че в случай, че новият и предишният собственик не спазят изискванията на предходните алинеи, новият собственик заплаща всички дължими суми за имота след датата на промяна на собствеността. Това сочи, че в случая следва да се приложи ал.5 на чл.62 от ОУ ответникът следва да дължи посочените в исковата молба суми. Ответникът дължи сумите за потребените в имота услуги на свое собствено основание - придобиването на имота в съсобственост. С оглед на това, качеството му на клиент, възниква по силата на закона /ех legе/ с придобиването на правото на собственост, без да е необходимо сключването на договор или откриване на партида на водоснабдения имот.На следващо място, фактическото обитаване на имота е ирелевантно обстоятелство за качеството на клиент на ответника по смисъла на горецитираните правни норми. Този факт има правно значение само във вътрешните отношения между съсобствениците при уреждане на сметките между тях във връзка с ползването на имота - чл.30, ал.З от ЗС, съобразно квотите им в съсобствеността. Горното налага извод, че задълженията за предоставени от ищеца услуги, са дължими от Р.Н.А. и произтичат от качеството й на съсобственик, независимо, че партидата не е била водена на нейно име. По силата на чл. 60, ал. 1, във връзка с чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, посочените лица отговарят за изпълнението на поетите от починалия задължения, поради което, съдът счита, че следва да се уважат предявяните искове.

 следва да заплатят произтичащите от договора за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, парични задължения до размера на припадащата им се част, а именно по 1/2 от частта на наследодателя.На следващо място, са представени карнети за процесния период. В разглеждания случай са налице посочените изисквания и следва да се приеме, че карнетът, който е подписан от абоната или негов представител, е годно доказателство за посочените от ответната страна обстоятелства. В тази връзка е и трайната съдебна практика - Решение № 820 от 28.04.2017 г. по т. д. № 5781/2016 г. на ТО VІ -14състав на Софийски градски съд; Решение № 8073 от 24.11.2015 г. по гр. д. № 9680/2015 г. на Софийски градски съд; Решение № 4573 от 06.07.2018 г. по в. гр. д. № 15488/2017 г. на Възз. ІV състав на Софийски градски съд; Решение № 8422 от 13.12.2017 г. по гр. д. № 13140 / 2016 г. на Възз. ІІ-г състав на Софийски градски съд.Видно от карнетите, в периода от 19.10.2015 г. до 20.03.2019 г., показанията на водомерите са отчитани на място, съгласно реалното потребление, а вслучай на неосигурен достъп е начислявано служебно количество вода, съгласно ОУ. Потреблението е отчитано, съответно с кодове 1, които означават реално измерено потребление, чрез измервателният уред и с код 8, който означава служебно начислено количество при неотчетен уред (неосигуряване на достъп).Представен е и съставен констативен протокол, подписан от лицето ***-брат на ***от дата 21.03.2017г. В протокола е отбелязано извършеното отчитане на водомерите, както и наличната информация, че жилището се обитава от наематели, а собственикът през зимните месеци пребивава в гр. София. Отбелязан е и факта на спукана тръба след водомера и наличието на теч. Предоставените с исковата молба фактури за процесния период са извадка от системата на ВиК Плевен и отразяват информацията за конкретен абонат. Посоченото в тях съответства напълно на записаното в приложения карнет. Направена е справка в деловоството- архив на съда, че не е регистриран отказ от ответницата след датата на смъртта на собственика. В случая се касае за периодични задължения, като се начислява лихва, като се дължи изпълнение след издаване на фактурата и след изтичане на съответния месец, чл.33 и чл.44 от ОУ.При това положение следва да се уважат предявените искове.

  При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство в размер на 734,37лв., съгласно представен списък. Предявени са два иска и с оглед размера на претендираните сумите, и Наредба№1/2004г., съдът приема, че не са налице условията за редуциране на възнаграждението. Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г.,  съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен диспозитив, като ответника бъде осъден да заплати на ищеца сумата от  общо 207,58лв. - разноски по ч. гр.д.№7806/2018г. по описа на ПлРС, съобразно предявените претенции.

 По изложените съображения, съдът

Р        Е       Ш        И:

  ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответницата Р.Н.А., ЕГН**********, че ДЪЛЖИ на кредитора „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата главница 1018,79лева, за предоставени Ви К услуги за периода 30.11.2016г. до 31.08.2018г., лихва 103,36лева от 31.12.2016г. до 13.09.2018г. и законната лихва върху главницата от 26.10.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение №4885/29.10.2018г. по ч.гр.д.№7806/2018г. на ПлРС.

   ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Р.Н.А., ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата общо в размер на 734,37лв.,разноски по настоящето дело.

   ОСЪЖДА Р.Н.А., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата 207,58лв. - разноски по ч. гр.д.№7806/2018г. по описа на ПлРС.

 Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

        

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :