Присъда по дело №1247/2021 на Районен съд - Ямбол

Мотиви:
Ямболска районна прокуратура е предявила обвинение против подсъдимия ИС. Т. АНД. от
гр. Ямбол за престъпление по чл. 195 ал.1 т.7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 вр. чл.20, ал.2 от
НК и срещу подсъдимия М. Й. М. за престъпление по чл. 194 ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така както е предявено с
обвинителния акт като счита същото за безспорно установено както от обективна, така и от
субективна страна. Пледира на подсъдимияМ. да бъде наложено наказание от пет месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години, а на
подсъдимия А. наказание от осем месеца лишаван от свобода, което да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим.
Подсъдимите участват в съдебно заседание лично и с назначени защитници . Признават се
за виновни, като заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Защитниците на подсъдимите изразяват становище, че наказанието
следва да бъде определено в условията на чл.58а от НК към минималния предвиден
размер.
На осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК съдът прие за установени следните
обстоятелства, изложени от прокурора в обвителния акт.

Подсъдимите ИС. Т. АНД. и М. Й. М. се познавали и поддържали приятелски отношения
помежду си.Подс.И.А. бил многократно осъждан за престъпления против собствеността, по
които не е реабилитиран.
В неустановен час за времето от около 22:30 часа на 06.05.2021г. до около 07:30 часа на
07.05.2021г. в гр.Ямбол подсъдимите И.А. и М.М. се разхождали в Турската махала.Докато
вървели по ул.“Георги Кондолов“ подсъдимите стигнали до № 47,представляващ къща,в
която живеел свидетеля ЕР. В. АЙВ. от гр.Ямбол.В двора, прилежащ към къщата с №47
подсъдимите забелязали, че имало оставени различни вещи,собственост на свидетеля Е.А..
Подсъдимите се уговорили да отнемат тези вещи,като си разпределили и своите роли в така
намисленото престъпление - подс.М. да прескочи оградата и да проникне в двора,откъдето
да вземе и да подаде вещите, собственост на св.А. през оградата, на стоящия на улицата
подс.А..Ролята на подс.А. била да поеме съответната вещ,подадена му от подс.М. през
оградата,след което да я изнесе на улицата.В изпълнение на така взетото решение подс.М.
прескочил оградата на двора,прилежащ към къща с №47,намираща се на
ул.“Г.Кондолов“.След като проникнал в двора,подс.М. взел и подал през оградата на
стоящия на ул. „Г.Кондолов“ подс.А. следните чужди движими вещи - 2 бр.алуминиеви
мастари с дължина две метра,по 31 лева за 1 бр.,на обща стойност 62 лева,1 бр.метална
мивкадип алпака на стойност 90 лева,1 бр.пистолет за прахово боядисване,марка“Рагк51с1е
„ зелен на цвят на стойност 135 лева,1 чифт черни мъжки маратонки,марка „Адидас“ на
стойност 58 лева,3 чифта детски маратонки №37,по 13 лева за 1 чифт,всички на обща
стойност 39 лева,8 бр.метални шини с дължина два метра,по 6 лева за 1 брой,на обща
стойност 48 лева,всички отнети вещи на обща стойност 432 лева.След това подс.М. излязал
от двора, прилежащ към къщата с №47 и двамата със подс.А. отнесли отнетите вещи в дома
на подс.М..Там подс.М. оставил за себе си отнетите три чифта детски маратонки,а
останалите отнети вещи отнесъл заедно с подс.А. при свидетеля В.А.С.,живущ в
гр.Ямбол.Подсъдимите продали част от отнетите вещи на св.С. за сумата от 4,50 лева.От
своя страна св.С. продал отнетите вещи на С.Ж. и св.П.С.П..От своя страна св.П. предал
вещите за скраб на неустановено лице.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза отнетите
вещи са на обща стойност 432 лева.
Горната фактическа обстановка съсъд прие за установена както от направените от
1

подсъдимите признания, така и от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства :показанията на свидетелите ЕР. В. АЙВ.,В.А.С.,В.А.В.,П.С.П., приложените
по делото писмени доказателства и доказателствени средства, свидетелства за съдимост на
подс.А. и подс.М.,както и от изготвените по делото стоково-оценъчна
експертиза,характеристични справки и др.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимият ИС. Т. АНД. с деянието си е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1
вр. чл.20, ал.2 от НК, а подсъдимия М. Й. М. е осъществил състава на чл.194 ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК тъй като в в неустановен час за времето от около 22:30 часа на
06.05.2021г., до около 07:30 часа на 07.05.2021г. в гр. Ямбол, от двор прилежащ към частен
дом,намиращ се на ул.“Г.Кондолов“№47, действайки в съучастие като съизвършители са
отнели чужди движими вещи на обща стойност 432 лева от владението на собственика им
ЕР. В. АЙВ. от гр.Ямбол, без негово съгласие с намерението противозаконно да ги
присвоят, като деянието е извършено повторно от подсъдимия ИС. Т. АНД. и не
представлява маловажен случай.
Налице е извършено съставомерно деяния по посочения текст на наказателния закон.
Авторството на деянията се установява по безспорен начин от направените в хода на
съдебното производство самопризнания от подсъдимите и се подкрепят изцяло от събраните
в хода на досъдебното производство доказателства.
Предмет на деянието са били чужди движими вещи, които към датата на отнемането им са
притежавали определена парична стойност.
Владението върху процесните вещи се е упражнявало от собственика им Е.А.. С отнемането
на вещите от фактическата власт на собственика им подсъдимите са прекъснали
упражняваното от него владение и са установили свое такова. Липсвало е съгласие на
собственика за тяхното отнемане.
При така осъщественото деяние подсъдимият А. е действал в условията на повторност по
смисъла на чл. 28 ал.1 НК, тъй като го е осъществил, след като е бил осъждан с влязла в
сила присъда по НОХД №*** ***г., влязло в сила на 05.03.2020г. за престъпление по
чл.197,т.3,вр.с чл.195,ал.1,т.З, вр. с чл.194, ал.1,вр.с чл.20,ал.2,вр.с чл.63,ал.1,т.З от НК на
подс.А. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца,което на
основание чл.69,ал.1 вр.с чл.66,ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.,
т.е за друго такова престъпление (кражба) и преди изтичането на предвидения в чл. 30 НК
5-годишен срок.
Подсъдимите са действали, като съизвършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, тъй като и
двамата са участвали в изпълнителното деяние на престъплението.
Съдът прие, че извършеното от подсъдимия А. престъпно деяние не представлява
маловажен случай на престъплението кражба по смисъла на чл. 93 ал.1 т.9 НК, като изходи
от обществената опасност на дееца.
Изложеното по-горе определя съставомерността на деянието на А. по квалифицирания
състав на чл. 195 ал.1 т.7 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл. Същите са
съзнавали, че лишават от фактическа власт досегашня собственик на вещите, предвиждал
са преминаването им в тяхна фактическа власт и пряко са целяли нейното установяване. В
съзнанието на подсъдимия А. е имало ясно изградена представа и за наличието спрямо него
2

на влязла в сила осъдителна присъда за престъпление кражба.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия А. наказание
съдът взе предвид следното: От една страна взе предвид високата степен на обществена
опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления
понастоящем в страната, високата лична обществена опасност на подсъдимия, предвид
наличното предходно осъждане за престъпление против собствеността. От друга страна взе
предвид младата възраст на подсъдимия, и дадените подробни обяснения, както в хода на
досъдебното производство така и в настоящия съдебен процес, с което е способствал за
разкриване на обективната истина по делото. С оглед на всичко това съдът определи
наказание около минималния, предвиден в текста на закона размер, а именно лишаване от
свобода за срок от една година , което на основание чл.58а от НК намали с 1/3 до осем
месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия М.
наказание съдът взе предвид следното: От една страна взе предвид високата степен на
обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид
престъпления понастоящем в страната. От друга страна взе предвид младата възраст на
подсъдимия, и дадените подробни обяснения, както в хода на досъдебното производство
така и в настоящия съдебен процес, с което е способствал за разкриване на обективната
истина по делото. С оглед на всичко това съдът определи наказание около минималния,
предвиден в текста на закона размер, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца
лишаване от свобода, което на основание чл.58а от НК намали с 1/3 до четири месеца
лишаване от свобода.Предвид чистото му съдебно минало съдът прецени, че за поправянето
му не е необходимо да изтърпи така определеното наказание и на основание чл.66, ал.1 от
НК отложи изтърпяването му за срок от три години.

Тъй като подсъдимите бяха признати за виновни по предявеното им обвинение, на осн. чл.
189 ал.3 от НПК съдът ги осъди да заплатят направените по делото разноски в размер на по
68,25 лв. в приход на републиканския бюджет по сметка на ОДМВР Ямбол.
Причина за осъществяване на деянията е стремежът на подсъдимия за облагодетелстване по
неправомерен начин.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
3

Номер на акта:	40
Дата:	23 март 2022 г. (в сила от 8 април 2022 г.)
Съдия:	Радостин Стоянов Радиев

Дело:	20212330201247
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 декември 2021 г.

Присъда по дело №1247/2021 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите