РЕШЕНИЕ
№ 321
град Перник 11.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 13.09.2016г. при участие на секретаря Златка Стоянова като
разгледа докладваното от съдията Димитър Ковачев гражданско дело № 125 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното :
Постъпила е искова молба от „Д.у. х.“ЕООД-гр. П. с ЕИК
***, представлявано от *** Т. Б. срещу Г.Д.В. с ЕГН ********** с адрес: *** и Р.Б.С.
с ЕГН ********** с адрес *** за заплащане в условията на солидарност на сумата
от 164936,26 лева, представляваща вреди от извършени от ответниците
престъпления-длъжностно присвояване в големи размери, за което е постановена
влязла в сила присъда по наказателно от общ характер дело 01347/2015г на П.
районен съд.
Ищецът твърди, че ответниците са присвоили парична
сума в размер 164936,26 лева като първата ответница в периода на присвояване на
сумите е била *** на ищцовото дружество, а втората негов ***. Посочва, че
присвоената сума представлява вреда за ищцовото дружество, която двете ответнички
следва да възстановят при условия на солидарност.
Представя препис от влязла в сила присъда, с която
твърди, че за присвояването исковата сума е постановено осъждане на ответниците
за престъплението длъжностно присвояване в големи размери по чл. 202, ал.2, т.
1 от Наказателния кодекс. Позовава се чл. 300 от ГПК. Представя и решение на О.
с. П. (упражняващ правата на собственик на общината в дружеството) за
задължаване на *** да предяви иск срещу ответниците за исковата сума.
Ответника Г.В. е депозирала отговор на
исковата молба чрез адвокат Р.К., с който се оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че няма настъпили имуществени вреди за ищеца, защото сумите, за които
имала влязла в сила присъда били останали в дружеството и се ползвали за
дейности на дружеството. Ответницата не се била признавала за виновна за
присвояване, а за водене на втора касова книга, която не била отчитана пред
компетентните органи. Това било видно от присъдата и обвинителния акт. Счита,
че ищецът ще се обогати неоснователно с исковата сума, защото тя е останала
реално в неговия патримониум.
Ответника Р.С. е представила отговор на
иска, с който го оспорва като неоснователен. Възразява за изтекла погасителна
давност. Твърди, че всички суми са отишли в полза на дружеството. Твърди, че
двойното счетоводство е водено по устно разпореждане на ответника Г.В., а
касата се е водила от друго лице *** Н. С.. Не е имала никакъв поглед върху
втората каса. Твърди, че има одитен доклад за далеч по-малко липси. Представя
доказателства-копие на трудова книжа, заповед за прекратяване на трудовото й
правоотношение; списък на постъпили разходвани суми
ПОС след
преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед приетите по делото
писмени доказателства намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са кумулативно обективно и субективно
съединени искове при условия на солидарност с правна квалификация чл. 145 от
Търговския закон във връзка с чл. 45 ЗЗД по отношение на Г.В. и чл. 203, ал. 2,
предл. 2 от Кодекса на труда във връзка с чл. 45 от ЗЗД по отношение на Р.С..
От приетата като доказателство по делото влязла в сила
присъда, постановена по НОХД 1347/2015г. на П. районен съд се установява, че
ответниците са били осъдени при условия на съучастие (под формата на съизвършителство)
за престъпление по служба, а именно длъжностно присвояване в големи размери.
Присвоени са парични средства на ищцовото дружество в периода 01.06.2006г. до
31.03.2011г., от което за ищцовото дружество са настъпили вреди в размер на
претендираната в настоящото дело сума.
Съобразно чл. 300 от ГПК присъдата на наказателен съд
е задължителна за гражданския съд относно личността на дееца, противоправността
на деянието и вината на дееца.
Съобразно трайната съдебна практика включително
задължителната такава на ВКС (Решение № 22 от 5.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 368/2010 г., I Т.О. и посочена в него
съдебна практика; Решение № 129 от 25.09.2012 г. на ВКС по т.
д. № 346/2011 г., II т. о., ТК,) когато размера на вредите е
въздигнат в елемент на обективния фактически състав на съответното
престъпление, за което има постановена осъдителна присъда, то по въпроса за
размер на вредите и връзката им с деянието е налице сила на пресъдено нещо и
гражданския съд няма право да преразглежда тези въпроси.
В конкретния случай ответниците са осъдени за
престъпление по чл. 202, ал.2, т. 1 от Наказателния кодекс - длъжностно
присвояване в големи размери, при който специален състав именно големите
размери на вредите са основен обективен признак на престъплението. Ето защо
настоящият състав е изцяло обвързан от констатациите на наказателния съд
относно извършено ли е деянието, от кого е извършено, виновно ли е извършено,
причинени ли са вреди и какъв е техния размер.
Горното води до извод за основателност на иска тъй
като заявените от тях възражения се отнасят до въпроси, които ПОС не би могъл
да преразглежда на основание чл. 300 ГПК.
Единствено възражението на ответницата Р. С. за
изтекла погасителна давност е допустимо да бъде разгледано. То обаче е
неоснователно. Ответницата е твърдяла, че приложим давностен срок е тригодишния
по чл. 111 от ЗЗД.
В случая обаче става въпрос за хипотеза на пълна
имуществена отговорност по чл. чл. 202,
ал. 2 предл. 2 от Кодекса на труда, който изрично постановява че пълната
имуществена отговорност за вреди причинени от престъпление се урежда от
гражданския закон, а деликтното право по чл. 45 ЗЗД се погасява с петгодишна
давност.
Твърдението на ответницата, че на *** е съставен
одитен доклад срещу нея и следователно тогава е открит извършителя на деянието
по смисъла на чл. 114 ЗЗД е невярно. Видно от приетия като доказателство по
искане именно на ответницата одитен доклад N. *** е, че същият е от дата ***г. и считано и от двете
дати давността не е изтекла към деня на исковата молба.
Длъжностното присвояване, за което са осъдени
ответниците е престъпление при което има разпореждане в свой или чужд интерес с
чужди средства. След като наказателен съд е признал ответниците за виновни в
длъжностно присвояване на паричните суми, за които е предявен настоящият иск, то
настоящият състав не може да преценява дали ответниците са се разпореждали или
не със средства в свой или чужд интерес нито да взема отношение по въпроса дали
тези средства са отишли в полза на дружеството ищец.
Възраженията на ответника Р.С. по прилагане на
процедурата за реализиране на ограничена имуществена отговорност са напълно
неотносими за процесния случай, доколкото е налице хипотеза на причиняване на
вредите от престъпление, което обуславя пълна имуществена отговорност съобразно
чл. 203, ал. 2 предл. 2 от КТ. Представените от Р. С. писмени доказателства (копие
на трудова книжка, копие на заповед за прекратяване на трудово правоотношение и
списък на постъпили и изразходвани суми в дружеството) са неотносими. Безспорно
е установено по делото, че за исковия период тя е заемала друга длъжност, а не
тази посочена в представената заповед за прекратяване на ТПО, а и аргументите,
че е продължила и след одитния доклад да работи в дружеството нямат връзка с
предмета на настоящото дело.
Видно от гореизложеното исковете са основателни и на
основание чл. 145 от търговски закон във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 202, ал. 2
предл. 2 във връзка с чл. 212 от кодекса на труда във връзка с чл. 45 и чл. 53
от ЗЗД ответниците ще следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца
претендираната сума, представляваща претърпени от него вреди, настъпили в
резултат на извършеното от ответниците престъпление установено с влязла в сила
присъда.
При този изход на спора на ответниците не се дължат
разноски.
На ищеца се дължат направените от него разноски за
държавна такса за вписване на обезпечителната заповед, издадена по делото и
платена такса за банков превод в размер на общо на 20 лева.
На ищеца се дължи и заплатен от него адвокатски хонорар
в размер на 5478 лева-реално заплатени по банков път видно от представените
заедно със списъка по чл. 80 ГПК банкови документи.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят в полза на Пернишки окръжен съд сумата от 6597,45
лева- държавна такса за производството пред ПОС.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен
съд
РЕШИ
ОСЪЖДА Г.Д.В.
с ЕГН ********** и адрес: *** И Р.Б.С. с ЕГН ********** с адрес: *** СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на „Д.у. х.“ЕООД с
ЕИК ***със седалище и адрес на управление: *** СУМАТА ОТ 164936,26 лв./ сто
шестдесет и четири хиляди деветстотин тридесет и шест лева и 25 ст./ -
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от
престъпление по чл. 202, ал.2, т. 1 от Наказателния кодекс – длъжностно
присвояване на парични суми, установено с влязла в сила присъда N. 789/22.10.2015г. по наказателно от общ характер дело
01347 по описа на П. районен съд за 2015г. ВЕДНО
със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба
26.02.2016г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г.Д.В. И Р.Б.С.
ДА ЗАПЛАТЯТ на „Д.у. х.“ЕООД сумата от 5498,00 лева, представляваща
разноски за заплатен адвокатски хонорар и такси за вписване на обезпечителна
заповед.
ОСЪЖДА Г.Д.В. И Р.Б.С.
ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Пернишки окръжен съд сумата от 6597,45 лева-
държавна такса за производството пред ПОС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: