№ 1
гр. Пловдив, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. П.а
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. П.а Въззивно гражданско дело №
20225000500488 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260013 от 21.04.2022г., изменено в частта му за разноските
с Определение №260061 от 12.09.2022г., постановено по гр.дело
№3148/2020г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, А. "ПИ"“, ЕИК
********, гр.С., ул.М., № *, е осъдена да заплати на И. Д. Б., ЕГН:**********,
гр.С. З., ул. Х. Д. А. № *, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 5528лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка с увредения
му лек автомобил Б., с рег. № *****; сумата от 4475,57лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – разходи за извършването и заплащането
на лечението му; сумата от 55000лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания при
лечението на три броя средни телесни повреди и четири броя леки телесни
повреди, получени вследствие на настъпилото ПТП на дата 14.06.2020г.
1
изцяло по вина на А.; законна лихва върху посочените главници от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 20.11.2020г., до окончателното им
изплащане; в полза на адв.К. А. П., на основание чл.38 от ЗАдв, сумата от
3269,05лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от иска, а по сметка на Окръжен съд-Стара Загора, на
основание чл.78,ал.6 от ГПК, общо сумата от 3201,16лв., представляваща
дължимата държавна такса, съразмерно на уважената част от иска и
дължимото възнаграждение на вещите лица, заплатено от бюджета на съда,
като искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
над присъдената сума от 55000лв. до пълния предявен от 120000лв. е
отхвърлен и И. Д. Б., ЕГН:**********, гр.С. З., ул. Х. Д. А. № *, вх. *, ет. *,
ап. **, е осъден да заплати на А. "ПИ"“, ЕИК ********, гр.С., ул.М., № *,
сумата от 2043лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част от иска. Решението е постановено при участието на
„А.“ЕАД, ЕИК ********, гр.С., бул.“Ц., Б. ***№ ***, ет.4, и „Ю. **“ООД,
ЕИК *****, гр.П., кв. К., О. п., имот № ******, като трети лица-помагачи на
страната на ответника.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят
А. "ПИ"“, която чрез пълномощника А. М. Т.-Г. го обжалва в осъдителните
му части с конкретни доводи за неправилност, касаещи преценката на
събраните доказателства относно причините за настъпилото пътно
транспортно произшествие, както и такива за съпричиняване на вредоносния
резултат и несъобразяване на размера на обезщетението за неимуществени
вреди с конкретните обстоятелства, принципа на справедливостта и
утвърдената съдебна практика. Претендира се за отмяна на решението в
обжалваните му части и за цялостно отхвърляне на исковете, евентуално за
намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и за
присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции.
Въззивна жалба е подадена и от страна на И. Д. Б., чрез пълномощника
му адв.К. П., против решението в отхвърлителната му част относно
обезщетението за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от
55000лв. до претендираната от 120000лв., както и в частта относно началната
2
дата на присъдената законна лихва върху главницата от 55000лв. Изложени са
конкретни доводи за характера на травмите, лечението и неговата
продължителност, прогнозите за възстановяване, на база които се претендира
за отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и уважаване на
иска в пълния предявен размер от 120000лв., ведно със законната лихва от
датата на непозволеното увреждане – 14.06.2020г., както и за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв за въззивното
производство.
Писмен отговор е подаден само от третото лице-помагач „А.“ЕАД по
въззивната жалба на ответника, с изложеното в който се споделят
съображенията за неправилност на решението, наведени от този
жалбоподател. Поддържа се да не е доказано наличие на причинна връзка
между неизпълнение на негово договорно задължение и настъпването на
твърдяното ПТП.
От третото лице-помагач „Ю. **“ООД е депозирано писмено становище
в подкрепа на изложеното във въззивната жалба на А. "ПИ"“, както и на
приетото от първоинстанционния съд за липса на неизпълнение от негова
страна на конкретно възложено задължение.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от И. Д. Б. против А.
"ПИ"“ обективно съединени искове с правна квалификация чл.49 във връзка с
чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 5528лв. за
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на собствения му унищожен
лек автомобил Б., с рег. № ***** и разходите за неговото репатриране,
обезщетение в размер на 4475,57лв. за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение, ведно със законната лихва върху двете главници от датата
на подаване на исковата молба, както и обезщетение в размер на 120000лв. за
неимуществени вреди – болки и страдания вследствие получените телесни
увреждания – травматични разкъсвания на лявата подбедрица и кръвозагуба,
размачкване и разкъсване на лявата подбедрица, фрактура на лявата ключица,
разкъсно-контузни рани на дясното бедро, травма в дясното коляно и в
3
гръдния кош, съществено загрозяване на левия крак, ведно със законната
лихва от 14.06.2020г., които вреди са претърпени вследствие настъпило на
14.06.2020г. на АМ“Т., км. *** пътно-транспортно произшествие при
управление на собствения му лек автомобил Б., с рег. № ***** поради
преминаването му през неравности на пътното платно – дупки, изронено
асфалтово покритие и неизправности на дилатационните фуги на моста –
липсващ метален „Г“ образен профил, дължащи се на неизпълнение на
задълженията на А. за ремонт и поддръжка на републиканските П..
С отговора на исковата молба ответната А. "ПИ"“ е оспорила причините
и механизма на настъпване на произшествието с твърдения то да се дължи
изцяло на действията на самия пострадал, който, поради липса на внимание,
при превишена скорост и липса на поставен предпазен колан, сам се е
поставил в неблагоприятно положение. Оспорил е претендирания размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 120000лв. и за имуществени вреди
относно стойността на автомобила от 5000лв. Заявил е възражение за
съпричиняване, изразяващо се в превишаване на допустимата спрямо пътните
условия скорост, съчетано с липса на необходимото внимание при
управлението на МПС при тези пътни условия. Поискал е привличането на
трети лица-помагачи „А.“ЕАД и „Ю. **“ООД като изпълнители по договори
съответно №РД-38-1/30.08.2019г. и №РД-37-36/12.09.2018г., чийто предмет
включва поддържането на процесния участък от А. Т.“, които са
конституирани като такива.
Третото лице-помагач „Ю. **“ООД е възразило относно причастността
му към настъпване на произшествието с твърдения процесната предпазна
ограда да е била монтирана в периода 1995-96г. и да е отговаряла на тогава
действащите нормативни документи, променени от 2011г., когато е въведено
изискване за пускане на пазара и/или в експлоатация на предпазните огради
единствено след оценяване и удостоверяване на съответствието им съгласно
БДС, като след тази дата всички ограничителни пътни системи, изпълнени
съобразно изискванията на техническата документация на ИА“П.“ 2004г. и
2009г., които никога не са изпитвани на удар съгласно БДС чрез краш-тест, не
могат да се пускат на пазара и/или в експлоатация, нито да бъдат приемани от
строителния надзор. Признава да е страна по Договор №РД-37-
36/12.09.2018г., но по силата на него да не извършва строително-монтажни
4
дейности по своя инициатива, а след възлагане от страна на АПИ като
възложител, каквото задание за подмяна на предпазната ограда в процесния
участък да не е получавал до момента на произшествието, а на 17.06.2020г. да
е получил устно разпореждане за извършване на СМР на обекта като
извънредна ситуация, в изпълнение на което на 18.06.2020г. да е извършена
подмяна на предпазните огради. По отношение на предявените искове се
придържа към становището на ответника.
Третото лице-помагач „А.“ЕАД е оспорило твърдените от ищеца
обстоятелства относно причините и механизма на настъпване на
произшествието и наличието на причинно-следствена връзка между него и
имуществените и неимуществени вреди. Поддържа произшествието да се
дължи на поведението на водача, който не е спазил разпоредбите на чл.20 от
ЗДвП. Оспорил е претендираните имуществени вреди върху лекия автомобил.
Счита да е налице съпричиняване от страна на водача на автомобила. Признал
е между него и ответника да е сключен договор №РД-38-1/30.08.2019г. за
възлагане на обществена поръчка по извършване на поддържане,
превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при
аварийни ситуации, включително на А. Т.“, но същият да е с рамков характер
и дейностите по него да не са предварително определени, а да се възлагат
отделно на база задания и А. да не му е възлагала извършване на ремонтни
дейности в процесния участък към периода на ПТП, поради което да не е
налице неизпълнение на договорно задължение от негова страна, което да е
довело до твърдените вреди.
С първоинстанционното решение е прието за установено от фактическа
страна въз основа на приетите автотехническа експертиза по приложеното
ч.гр.дело №400/2020г. на РС-Ч. и основна и допълнителна комплексна
съдебно-технически експертизи, протокола от 14.06.2020г. за оглед на
местопроизшествие по ДП №186/2020г. на РПУ-Ч. и показанията на
свидетелите, че на 14.06.2020г., около 13,00ч., водачът и ищец И. Б. е
управлявал лекия си автомобил марка Б., с рег. № ***** по А. Т.“ в посока от
гр.С. З. към гр. С. със скорост около 90-100км/ч в дясната пътна лента, когато
на 160-тия километър от магистралата, в района на мостовото съоръжение
/ЖП надлез/ автомобилът е преминал през неравности на пътното платно:
5
дупки, изронено асфалтово покритие и неизправности на дилатационните
фуги на моста – липсващ метален „Г“ образен профил, вследствие на които се
е спукала /срязала/ предната дясна гума, изкривена е и предната дясна джанта,
автомобилът се е отклонил силно надясно, станал е неуправляем, завъртял се
е в обратна на движението посока, ударил е мантинелата и предпазната
ограда, които поради прогнилите им колове са се скъсали, и е паднал от
мостовото съоръжение от височина 10-12м. Прието е ищецът да е управлявал
автомобила със скорост от около 111км/ч в рамките на максимално
разрешената от 140квм/ч за движение по автомагистрала, съобразена и с
конкретните пътни условия – преминаване през ЖП надлез, извън населеното
място, при което с поведението си да не е допринесъл за настъпване на
произшествието и за него да не е съществувала техническа възможност да го
предотврати, единствената причина за което и настъпилия вредоносен
резултат да са неравностите на пътното платно и ерозиралите метални
елементи на предпазната ограда и свързващите ги крепежни детайли и
заварки, чието наличие е поради неизпълнение на задълженията на ответната
агенция по чл.30,ал.1 от Закона за П.та и чл.167,ал.1 и ал.3 от ЗДвП за
поддържане на пътя в изправно състояние и осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
което да ангажира отговорността й по чл.49 от ЗЗД. Прието е въз основа на
заключението на съдебно-медицинска експертиза и свидетелските показания
вследствие на удара на автомобила в мантинелата тя да е пробила предната
лява врата, да е проникнала в купето и срязала левия крак на ищеца – с тежка
конквасация /разкъсване и размачкване на меките тъкани на лявата
подбедрица/, при което е получил остра кръвозагуба и реална опасност да
загуби живота си поради загуба на кръв, която сам е ограничил с направата на
турникет от колана на панталона си, а от опитите му да изпълзи нагоре по
склона и да потърси помощ раната била силно замърсена с пръст. От падането
на автомобила от мостовото съоръжение ищецът получил и фрактура на
лявата ключица, разкъсно-контузни рани на дясното бедро, травма в дясното
коляно и в гръдния кош, съществено загрозяване на левия крак. След
произшествието бил откаран с линейка и настанен за лечение в УМБАЛ“П. д.
С. К. С. З., Клиника по ортопедия и травматология, където престоял за период
от 45 дни, през който бил на легло, изпитвал силни болки, страдал от
безсъние, била му прелИ.а кръв, съществувала опасност от получаване на
6
гангрена вследствие силното замърсяване на раната, налице била некроза,
извършени били пет оперативни интервенции, както и приложено лечение с
вакуум аспирационна система, при което бил привързан с маркуч към апарата
и поради стягането на целият му ляв крак със специално фолио и създаването
на вакуум от Херманн машината кракът му от глезена надолу се подувал
силно, а спазмите на ходилото му били неописуемо болезнени. Последната
операция била извършена от пластичен хирург за хомотрансплантация на
кожа, взета от дясното и лявото бедро. През целия болничен престой не могъл
да се обслужва сам, което наложило баща му да се грижи за него като
придружител. След изписването му от болницата последвало продължително
лечение и възстановяване в домашни условия с провеждане на рехабилитация
и физиотерапия. Въпреки това, здравето на Б. няма да се възстанови никога в
пълен обем – част от мускулът /прасец/ на левия му крак липсва, налице са
загрозяващи белези от раните и операциите, ще има ограничени и болезнени
движения, никога няма да възстанови спортните активности, с които се е
занимавал. Изпитвал е и изпитва психични и емоционални травми, влияещи
неблагоприятно на психичното му състояние и препятстващи нормалното
съществуване и пълноценно общуване, като след злополуката му е трудно да
намери професионална реализация в България, след като е завършил
архитектура в Техническия университет в Мюнхен и е работил известно
време като архитект в Германия, изпуснал няколко добри предложения за
работа, а ежедневието му от произшествието до днес било заето с
физическото и психическото му възстановяване. При тези обстоятелства е
прието, че размерът на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди следва да бъде определен на общо 55000лв., от които
20000лв. за най-тежката средна телесна повреда на левия крак, по 7500лв. за
другите две средни телесни повреди и общо 20000лв. за останалите четири
леки телесни увреждания. Прието е въз основа на автотехническата
експертиза по ч.гр.дело №400/2020г. на РС-Ч. вследствие на процесното ПТП
да е тотално унищожен автомобила на ищеца поради силните деформации на
купето /с усукване/, двигателния отсек, предния и задния мост, при което да е
претърпял имуществена вреда в размер на 5000лв., а, според приложените две
фактури, да е извършил и разходи за изваждане на катастрофиралия
автомобил на пътя и неговото репатриране до гр.Ч. в общ размер от 528лв.
Прието е въз основа на представените по делото фактури и комплексната
7
съдебномедицинска и икономическа експертиза вследствие на
произшествието ищецът да е направил разходи за лечение в общ размер на
4475,57лв., свързани с необходимостта от пластична операция, придружител,
лекарства, специфични превръзки, бинтове и други медицински консумативи.
Прието е, че законна лихва върху обезщетенията както за имуществени така и
за неимуществени вреди, се дължи от датата на подаване на исковата молба в
съда – 20.11.2020г. По отношение на третите лица-помагачи е прието да са
страни по договори с ответника за обществени поръчки във връзка с
извършване на поддържане и ремонтно-възстановителни работи при
аварийни ситуации, съответно доставка и монтаж на ограничителни системи
за републикански П. на територията на страната, сред които и А. Т.“, но по
силата на тези договори А. да не им е възлагала посредством задание/заявка
извършването на конкретни дейности за процесния участък, с което да е
налице неизпълнение на техни задължения за осъществяване на такива и то
да е причина за настъпване на произшествието.
Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от
ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и
допустимо.
Във въззивното производство е повдигнат спор относно фактите,
свързани с причините и механизма, при които е настъпило процесното пътно-
транспортно произшествие. В тази връзка при условията и по реда на чл.207 и
чл.208 от ГПК е прието по приложеното ч.гр.дело №400/2020г. на РС-Ч.
заключение от 14.08.2020г. на САТЕ с вещо лице инж.В. В., изготвено въз
основа и на извършен на 04.08.2020г. оглед на местопроизшествието, при
който е констатирано, че дилатационната фуга в източния край на моста е
повредена, тъй като липсва метален „Г“ образен профил, а пътната настилка в
непосредствена близост до тази фуга е прясно ремонтирана чрез излИ.е на
нова асфалтова смес за запълване на нарушената цялост на пътното покритие
/дупка източно от дилатационната фуга/, както и, че предпазната мантинела
вдясно от платното за движение е частично подменена с нова такава заедно с
колчетата към нея, а предпазната ограда е възстановена. На 05.08.2020г.
експертът е извършил в присъствието на бащата на ищеца оглед на
8
авариралия лек автомобил, при който е констатирал, че предната дясна гума е
срязана, а лявата и дясната джанти са деформирани в посока към оста
прекарана през центъра им. При тези констатации, според експертизата, след
пропадането на предната дясна гума в дупката непосредствено пред фугата и
удара й в насрещния метален елемент на дилатационната фуга, гумата се е
деформирала, като джантата се е изкривила навътре към центъра на колелото,
в резултат на което гумата се е срязала, налягането на въздуха в нея е станало
равно на атмосферното и вследствие на това автомобилът се е наклонил в
предната си дясна част надясно и поради по-високия коефициент на
съпротивление на срязаната предна дясна гума спрямо лявата се е създал
момент, при който автомобилът се е отклонил силно надясно и от техническа
гледна точка е станал практически неуправляем, като ударът с предпазната
ограда е бил неизбежен. Посочените технически причини за настъпване на
произшествието са: наличието на дупка непосредствено пред дилатационната
фуга на мостовото съоръжение, неизправност на същата, срязване на предна
дясна гума от дилатационната фуга, промяна посоката на движение надясно
спрямо оста на магистралата, прогнили колове на предпазната ограда и
тяхното скъсване. Настоящата инстанция, противно на възраженията на
жалбоподателя-ответник, кредитира така приетото заключение като
обосновано и кореспондиращо на останалите доказателства. Вярно е, че
липсата на „Г“ образния профил на дилатационната фуга, вследствие на която
и наличието на дупка непосредствено преди нея се е стигнало до срязването
на гумата, внезапната промяна на траекторията на автомобила и пропадането
му след скъсването на прогнилите колове на предпазната ограда, е
констатирано от вещото лице към датата на огледа, проведен близо два
месеца след произшествието, но срязването на гумата като част от механизма
на произшествието е обективен факт, обосноваващ липсата на въпросния
профил и към датата на настъпване на инцидента, тъй като именно вследствие
на тази липса, доколкото друга причина не е установена от експертизата,
гумата се е спукала. Обстоятелството, на което акцентира ответникът и във
въззивната жалба, че в протокола за оглед от 14.06.2020г. по образуваното ДП
№186/2020г. на РПУ-Ч. не е констатирана липса на такъв профил, не сочи и на
съществуването му, защото не е описан като наличен и изряден. Изтъкнатият
от него факт, че, според писмото от 08.07.2021г. на ОД на МВР-Стара Загора,
в деня на произшествието не са постъпвали сигнали за ПТП вследствие
9
спукани гуми на процесното място, също сам по себе си не опровергава
липсата на обсъждания профил, тъй като той е свързан с конкретно
местоположение на платното за движение и за всеки отделен преминаващ
автомобил е меродавен индивидуален комплекс от фактори. Липсата на
профила към момента на произшествието се потвърждава в показанията на
ангажираните от ищеца свидетели Д. Б. и Г. Б. – негови баща и брат, които на
следващия ден /15.06.2020г./ са посетили местопроизшествието и са видели,
че по посока на движението липсвал Г-образен винкел, вследствие на което се
образувал остър метален ъгъл, преди който имало дупки в настилката, част от
мантинелата на моста и предпазната ограда я нямало, като парчета от тях
били паднали под моста. Настоящата инстанция кредитира показанията на
цитираните свидетели, отчитайки родствената им връзка с ищеца, на която
акцентира жалбоподателят-ответник, по смисъла на чл.172 от ГПК, като
обективни непротиворечиви, неопровергаващи се от други доказателства и
кореспондиращи на останалите събрани. Свидетелите Д. Д. – служител на
„А.“ЕАД, и И. Б. – служител на АПИ, потвърждават недоброто състояние на
магистралата в процесния участък към датата на произшествието – с
пукнатини, слягания и пропадания. Според първия, фугите с годините се
износват и разбиват, но, ако има някаква повреда, тя се отстранява
моментално, а, според втория, липсвала част от фугата и била пропаднала
една част, която била запълнена с асфалтова смес. Такъв ремонт в случая,
обаче, е извършен след произшествието и по повод на него във връзка с
подадения сигнал, за което е представен двустранен констативен протокол
№277/18.06.2020г. от участък с изградени нови ограничителни системи,
възстановени или подменени елементи от съществуващи такива със схема
към него, от които е видно, че извършените дейности касаят не само
възстановяване на нарушените при произшествието ограничителни системи,
но и доставка и монтаж на елемент за дилатационна фуга при шина. В тази
връзка в първоинстанционното производство е прието и заключение от
19.11.2021г. на комплексна САТЕ с вещи лица инж.С. К. и инж. Н. С.. Според
същото, от техническа гледна точка „L“/„Г“ образните профили на
дилатационната фуга на мостовото съоръжение покриват краищата на
пътната настилка от двете страни на фугата, по който начин ги предпазват от
разбИ.е/обрушаване вследствие на усилията, с които се натоварват от
преминаващите превозни средства. В случая при липса на част от източния от
10
двата конструктивно предвидени „L“/“Г“ профила на фугата в зона от
северната лента във времето преди произшествието пътната настилка източно
от фугата се е обрушавала и се е формирало празно пространство, източно от
наличната част от профила, като при достигане източния край на посоченото
пространство, долното контактно петно на предна дясна гума е пропаднало
под нивото на терена, последвано от конструктивно не предвидено
доближаване източния/горния ръб на съществуващия „L“ профил и смачкване
на контактното петно до степен, че и най-външния край на джантата също е
достигнал ръба на профила, при което двата ръба са подействали срязващо на
гумата между тях и това е предизвикало моментално спадане на вътрешното й
налягане, което е увеличило рязко сцеплението й с терена, автомобилът е
станал технически неуправляем, породил се е въртящ момент по посока на
часовниковата стрелка спрямо вертикалната му ос, последван и допринесъл за
неговото пренасочване в посока северозапад и за контакт с мантинелата след
около 8,8 метра, изминати за около 0,3 секунди при скорост на движение
около 111-112км/ч, скъсване на връзки от хоризонталната й част поради
компрометирани заварки с опорните плочи и пропадане на автомобила от
моста. Експертите отхвърлят теоретично възможният вариант гумата да се е
спукала след като автомобилът е напуснал пътното платно, изхождайки от
характерната деформация на джантата в зоната на нарушената цялост на
гумата, до каквато не би се достигнало при сложното движение на колелото
след момента на достигане на бордюра, при което то е можело да контактува
в достатъчно на брой твърди и остри предмети, но подобен контакт ще е с
летящ и неустойчив предмет и не би бил в състояние да окаже такава
съпротивителна реакция, за да предизвика не само спукване на гумата, но и
подобно огъване на джантата. С оглед на това, категоричният им извод е, че
спукването на гумата се е случило именно при контакт в ръба на „L“ профила
от фугата, източно от който е липсвала и част от пътната настилка. Според
експертизата, процесната мантинела е била изключително компрометирана от
корозията – заварките на някои стълбчета, свързващи ги към опорните плочи,
са били почти напълно „изядени“, а други напълно, при които стълбчетата са
се подпирали на плочите без между тях да е съществувала неразривна и
здрава конструктивно предвидена връзка, като на други места е била
абсолютно компрометирана връзката на анкерните болтове, прикрепващи
опорните плочи с бетона, а в две от стълбчетата е била компрометирана
11
връзката им с хоризонталния елемент. Именно това състояние на мантинелата
е причина за скъсване на нейни елементи при удара, доколкото при
изправност на същата те биха се скъсали при условия на многократно по-
големи натоварвания от предизвиканите при процесното ПТП. С
допълнителната комплексна САТЕ по заключението от 13.01.2022г. е
потвърдено, че при управление на процесния автомобил в конкретната пътна
ситуация със скорост 111,5 км/ч или с максимално разрешената скорост за
движение по магистралата от 140км/ч за водача не е съществувала техническа
възможност да избегне попадане в увредената дилатационна фуга, която е
била непредвидимо препятствие и произшествието не е било предотвратимо.
Така събраните доказателства в своята съвкупност по категоричен начин
установяват, че единствените причини за настъпване на произшествието са
посочените увреди по пътния участък, в който се е случило, като ищецът е
нямал техническа възможност да го избегне и предотврати, поради което с
поведението си не е допринесъл за неговото настъпване и възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат в тази връзка е неоснователно.
Произшествието е настъпило вследствие наличието на препятствие на
пътя, изразяващо се в нарушаване на целостта на пътното покритие, по
смисъла на пар.1,т.19 от ДР на ППЗДвП, и увредени пътни принадлежности
по смисъла на пар.1,т.11 от ДР на ППЗДвП – профил на дилатационната фуга
и предпазна ограда. Пътното платно като част от обхвата на пътя и пътните
принадлежности са негови основни елементи, според чл.5 от Закона за П.та,
като в случая се касае за републикански път по смисъла на чл.3,ал.2 от ЗП,
съставляващ изключителна държавна собственост, според чл.8,ал.2 от ЗП,
чието управление, ремонт и поддръжка, съгласно чл.19,ал.1,т.1 и чл.30,ал.1 от
ЗП, е задължение на ответната А. "ПИ"”, която следва да го поддържа
изправен с необходимата маркировка и сигнализация и да организира
движението по него така, че да осигури условия за бързо и сигурно
придвижване, в каквато връзка следва да сигнализира незабавно
препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок, съобразно
разпоредбите на чл.3 и чл.167,ал.1 от ЗДвП. В случая не се установява
ответната агенция, стопанисваща въпросния път, да е положила дължимата
грижа чрез лицата, натоварени с дейността по неговата поддръжка и ремонт,
предприемайки действия по отстраняване на препятствията по него и на
повредите по предпазната ограда за обезпечаване сигурността и
12
безопасността на движението, което ангажира обективната й гаранционно-
обезпечителна деликтна отговорност по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за
виновното бездействие на нейните служители. Основателни в тази насока са
възраженията на третите лица-помагачи, които, макар и да са изпълнители по
сключените с тях от ответната АПИ като възложител договори за възлагане
на обществена поръчка по поддържане и ремонт, съответно доставка и
монтаж на ограничителни системи по републикански П., включително по
отношение на процесния пътен участък, не са в неизпълнение на договорните
си задължения, тъй като, според чл.5 от представените договори, конкретните
дейности се възлагат с месечни, допълнителни и извънредни задания, каквито
не са приложени по делото и не се установява да са били подадени преди
произшествието.
По отношение на претърпените неимуществени вреди страните не
повдигат спор във въззивното производство по установените фактически
обстоятелства относно техния характер, интензитет и продължителност, като
считат за нарушен, с оглед на тях, принципа на справедливостта по чл.52 от
ЗЗД. Основателно е възражението на жалбоподателя-ответник неправилно
първоинстнационният съд да е определил обезщетението като механичен
сбор от обезщетения за всяка една от претърпените от ищеца телесни повреди
поотделно, при който е придал неоправдано голям дял на леките телесни
повреди като част от общата тежест на увреждащото действие. Искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от един и
същ деликт, е един, а не се касае за отделни такива, съобразно всяко едно
претърпяно вследствие на него физическо и психическо увреждане, тъй като
неимуществените вреди засягат физическото и емоционално състояние на
пострадалия като неделима цялост и касаят съвкупността от негативни
преживявания на личността, които не би могло да бъдат разграничени
поотделно, включително от гледна точка определянето на размера на
обезщетението за тях при съблюдаване принципа на справедливостта,
съгласно чл.52 от ЗЗД. Основателно е и възражението на жалбоподателя-
ищец, че не са дооценени от първоинстанционния съд обстоятелствата във
връзка с най-сериозното травматично увреждане, засягащо лявата
подбедрица, и неблагоприятните прогнози относно възстановяването му.
Настоящата инстанция, съобразява, че Б. е претърпял множество травми,
13
засягащи долните му крайници, както и левият горен, изразяващи се, според
приложената медицинска документация, приетото заключение от 22.11.2021г.
на СМЕ с вещо лице д-р М. С. и показанията на св.Д., в разкъсване и тежка
конквасация /размачкване и разкъсване на меките тъкани/ на лявата
подбедрица, фрактура на лява ключица, разкъсно-контузни рани на дясното
бедро и коляно, причинили сериозна кръвозагуба с риск за живота,
вследствие на които е изпитвал силни физически болки и са били ограничени
движенията му до степен на пълна невъзможност за самостоятелно
придвижване и обслужване през време на 45-дневния му болничен престой,
наложило постоянна грижа от придружител, в каквато насока са показанията
на неговия баща Д. и писмените доказателства за заплатена потребителска
такса. Вследствие разкъсването и размачкването на меките тъкани на лявата
подбедрица, причинена при проникването на мантинелата в купето на
автомобила, и силно замърсените с песъчинки рани при изпълзяването му по
склона, за да се качи по моста и потърси помощ, на ищеца са извършени пет
оперативни интервенции за изрязване и почистване на некротични тъкани и е
бил подложен на лечение с вакуум аспирационна система /три пъти за по 5-7
дни/ за изсмукване на отделящите се от гнилите тъкани секрети, за да не се
получи необратим възпалителен процес, който да доведе до ампутация на
крайника. Последната операция е извършена на 24.07.2020г. под обща
анестезия и при нея е взета с дерматом кожа на ленти от двете бедра, като
присадъците са трансплантирани и фиксирани върху кожните дефекти на
подбедрицата и пластиката е покрита с мазева превръзка. След изписването
от болницата пластичният хирург посещавал ищеца в къщи за смяна на
превръзката и изрязване на присадката, като последната рана се затворила
шест месеца след последната операция. До петия месец ищецът се
придвижвал с чужда помощ и с патерици. Провеждал е редовно и провежда
рехабилитационни и физиопроцедури. Периодът на възстановяване, според
експертът, е продължил по-дълго заради силното замърсяване на
травматичните рани, наложило многократно изрязване на замърсени и
некротични тъкани, намаляването на кожната, мастна и мускулна маса и
трансплантацията на свободни кожни присадъци и тяхното захранване и
вграждане на транспонираното място. Действията на ищеца след падането на
автомобила във връзка със замърсяването на раните не са били релевирани от
ответника с отговора на исковата молба нито по-късно при условията на
14
чл.147,т.1 от ГПК в рамките на първоинстанционното производство чрез
възражение за съпричиняване, поради което заявеното такова с въззивната
жалба е преклудирано. Освен това, по същество действията по пролазване по
склона и намиране на помощ са предотвратили настъпването на по-тежки
вреди, с оглед сериозната кръвозагуба с животозастрашаващ риск. При
извършения преглед е констатирано, че понастоящем лявата подбедрица на
ищеца е силно деформирана в задно-вътрешната част за сметка на липсваща
мастна и мускулна маса, върху който дефект е разпростряна цикатрициална
кожна тъкан, като движенията в лявото коляно са леко ограничени, а в лявата
глезенна става чувствително, и походката е леко дисбалансирана с
провлачване на левия крак. Заключението е, че, предвид давността от 17
месеца от травматичният момент, възстановителният процес е приключил и
няма да има пълно възстановяване на движенията в ляво коляно и ляв глезен.
Тежкият инцидент, при който автомобилът е паднал от моста и ищецът е бил
в безпомощно състояние, рискът за живота и от загуба на крайника,
продължителното интензивно, свързано с неудобства и болеви усещания
лечение и невъзможността за пълно възстановяване несъмнено са оказали
негативно въздействие върху психо-емоционалната сфера на ищеца, с оглед и
на 35-годишната му възраст и социални активности към датата на
произшествието, в каквато насока са и показанията на св.Д.. Всички тези
обстоятелства дават основание да бъде определено обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 80000лв. Същото се дължи
със законна лихва от датата на деликта – 14.06.2020г., съгласно чл.84,ал.3 от
ЗЗД, както е претендирана.
На обезщетяване подлежат и претърпените имуществени вреди.
Настъпването на твърдените от ищеца такива под формата на претърпени
загуби от унищожаването на собствения му автомобил вследствие повредите
при произшествието и неговото изтегляне и репатриране, както и от
разходите за лечение, установени по вид и размер в първоинстанционното
производство въз основа на представени писмени доказателства – фактури и
фискални бонове, и заключенията на САТЕ по приложеното ч.гр.дело
№400/2020г. на РС-Ч. и на съдебномедицинска и икономическа експертиза, не
се оспорва във въззивното производство.
Обсъденото обосновава извода за отмяна на първоинстанционното
15
решение в частта му, с която искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер над присъдения от 55000лв. до определения
при настоящото разглеждане на спора от 80000лв. е отхвърлен с присъждане
на разликата от още 25000лв., ведно със законната лихва от 14.06.2020г. до
окончателното плащане, от която дата такава следва да се присъди и за
главницата от 55000лв. В останалите му части решението следва да се
потвърди. С оглед на този резултат, то следва да се коригира и в частта му за
разноските, като се отмени в частта, с която И. Д. Б. е осъден да заплати на А.
"ПИ"“ такива в размер над 1257,20лв. до присъдените от 2043лв., съразмерно
на отхвърлената част от иска, а на адв.К. П. бъде присъдено възнаграждение
от още 454,92лв. и по сметка на Окръжен съд-Стара Загора държавна такса от
още 1000лв.
Във връзка с претенциите за разноски за въззивното производство на
жалбоподателя-ответник на основание чл.78,ал.8 от ГПК се следва
юрисконсултско възнаграждение по чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ в размер на 110,77лв., съобразно отхвърлената част от
исковете, а на адв.К. П., на основание чл.38,ал.2 във връзка с ал.1,т.2 от ЗАдв,
се следва адвокатско възнаграждение в размер на 6819,41лв., съгласно
чл.7,ал.2,т.5 /в действащата към датата на приключване на устните състезания
актуална редакция/ от Наредба №1 от 09.07.2004г. и съразмерно на уважената
част от исковете. На основание чл.78,ал.6 от ГПК А. "ПИ"“ следва да заплати
по сметка на Апелативен съд-Пловдив държавна такса за въззивното
производство от 500лв., съобразно допълнително уважената част от исковете.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260013 от 21.04.2022г., изменено в частта му за
разноските с Определение №260061 от 12.09.2022г., постановено по гр.дело
№3148/2020г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от И. Д. Б., ЕГН:**********, гр.С. З., ул. Х. Д. А. № *,
вх. *, ет. *, ап. **, против А. "ПИ"“, ЕИК ********, гр.С., ул.М., № *, иск за
заплащане на обезщетение за разликата над присъдения размер от 55000лв. до
размера от 80000лв., равняваща се на 25000лв., за претърпените от него
16
неимуществени вреди– болки и страдания при лечението на три броя средни
телесни повреди и четири броя леки телесни повреди, получени вследствие на
настъпилото ПТП на дата 14.06.2020г. изцяло по вина на А.; В ЧАСТТА, с
която законната лихва върху обезщетението от 55000лв. за неимуществени
вреди е присъдена считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
на 20.11.2020г. до окончателното изплащане, И В ЧАСТТА, с която И. Д. Б.,
ЕГН:**********, гр.С. З., ул. Х. Д. А. № *, вх. *, ет. *, ап. **, е осъден да
заплати на А. "ПИ"“, ЕИК ********, гр.С., ул.М., № *, сума в размер над
1257,20лв. до присъдената от 2043лв., представляваща разноски по делото,
съразмерно на отхвърлената част от иска, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. "ПИ"“, ЕИК ********, гр.С., ул.М., № *, да заплати на И.
Д. Б., ЕГН:**********, гр.С. З., ул. Х. Д. А. № *, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от
още 25000лв. /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие травмите, получени от него
при пътно-транспортно произшествие на 14.06.2020г., на АМ“Т., км. ***,
настъпило поради неравност на пътното платно и неизправност на
дилатационна фуга и предпазна ограда, ведно със законната лихва, считано от
14.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А. "ПИ"“, ЕИК ********, гр.С., ул.М., № *, да заплати на И.
Д. Б., ЕГН:**********, гр.С. З., ул. Х. Д. А. № *, вх. *, ет. *, ап. **, законната
лихва върху присъденото обезщетение от 55000лв. за неимуществени вреди,
считано от 14.06.2020г. до окончателното му изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260013 от 21.04.2022г., изменено в частта
му за разноските с Определение №260061 от 12.09.2022г., постановено по
гр.дело №3148/2020г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, в останалите му
части.
ОСЪЖДА А. "ПИ"“, ЕИК ********, гр.С., ул.М., № *, да заплати на
адв.К. А. П. от САК с адрес: гр.С., бул. ******* „И. - С.“, Адвокатско
съдружие „К. и П.“, на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, адвокатско
възнаграждение в размер на още 454,92лв. /четиристотин петдесет и четири
лева и деветдесет и две стотинки/ за първоинстанционното производство и
адвокатско възнаграждение в размер на 6819,41лв. /шест хиляди осемстотин и
деветнадесет лева и четиридесет и една стотинки/ за въззивното производство
за оказаната безплатно на И. Д. Б. адвокатска помощ и съдействие,
17
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А. "ПИ"“, ЕИК ********, гр.С., ул.М., № *, на основание
чл.78,ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на Окръжен съд-Стара Загора
държавна такса от още 1000лв. /хиляда лева/, а по сметка на Апелативен съд-
Пловдив държавна такса от 500лв. /петстотин лева/, съобразно допълнително
уважената част от иска.
ОСЪЖДА И. Д. Б., ЕГН:**********, гр.С. З., ул. Х. Д. А. № *, вх. *, ет.
*, ап. **, да заплати на А. "ПИ"“, ЕИК ********, гр.С., ул.М., № *, сумата от
110,77лв. /сто и десет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „А.“ЕАД и „Ю. **“ООД като
трети лица – помагачи на страната на А. "ПИ"“.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18