№ 334
гр. К., 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20245510100595 по описа за 2024 година
Гражданско дело № 595/2024 г. по описа на Районен съд- К. е
образувано от П. Т. К., ЕГН ********** от с. Б., ул. “********” № 1 /къща/ и
Х. Д. К., ЕГН ********** . Б., ул. “********” № 1 /къща/, двамата чрез
пълномощника си адв. М. С., АК- С.З.- против ОБЩИНА К. ЕИК ******** с
адрес: гр. К., бул. „Р*************, представлявана от кмета Г.Г.С. с правно
основание: чл. 124 ГПК. Ищците, чрез процесуалния си представител сочат,
че от *** год. обработвали място от *** кв. м, находящо се в землището на с.
Б., Община К., м. “*******”. Същото по сега действащите кадастрална карта
и кадастрални регистри на с. Б., одобрени със Заповед № **/ ****** г. на ИД
на АГКК, представлявало Поземлен имот с идентификатор **********,
трайно предназначение на територията: Земеделска, категория 5, Начин на
трайно ползване: ****, стар номер *****, при съседи: от юг: улица, от изток:
********* — П.М. и ******** - З.Г., от север ********** - К.А.К. и
********** - “************” ООД, от запад: ********** - И. и С.. Имотът им
го отстъпил техен познат, който помнили, като дядо Г., който го работил от
години като ****, било оградено с мрежа, която съществувала и към
настоящия момент. Този имот не е влизал в ТКЗС.
Сочат, че имотът от изток ********* го работил П.М.. Той починал
отдавна и след него никой не го работил, а имот ******** го работела З.Г.,
която също починала и от две-три години никой не го работил. От север имот
**********, първоначално бил на една жена, която я знаели като
“**********”, била от гр. К., казвала се М., а мъжът й Г.. Тя го ползвала като
вила, но го продала на испанка, която живеела в построената в това място
къща. Към настоящия момент в къщата живеел мъж на име И.Г., другият
имот от север: ********** го работил А.К. и съпругата му П.. От много
години те спрели да го работят и го дали на З.З., но вече повече от 4 години
никой не го работил и това място. Имот ********** го работели дядо И. и
1
баба С., които починали и вече никой не го работил. Местата около тях
всички се работили от различни хора до скоро.
Сочат, че от *** год. обработвали това място от *** кв. м, находящо се
в землището на с. Б., Община К., м. “*******”. Първоначално го обработвали
като ****, но след около 5 години изкоренили лозите и засели люцерна за
животни. Започнали да произвеждаме картофи, чушки, домати, зеле, бакла,
пипер и др. В мястото имали кошери с пчели, но пчелите измрели. С времето
люцерната се загубила и до сега използвали мястото като зеленчукова
градина. В мястото имали и овощни дръвчета - ябълки и сини сливи. От
тогава и до сега никой не оспорвал собствеността им, не е имал претенции
към тях относно този имот. До сега никой не потърсил процесния имот, и
нямал претенции за собственост. Работили го до настоящия момент, като
свой.
Сочат, че владеели имота явно, трайно, непрекъснато, необезпокоявано,
като свой повече от 48 години. Считат, че са собственици на този имот, като
са го придобили по давност.
Когато решили да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена
проверка по реда на 587 и сл. от ГПК, открили, че в кадастралната карта и
кадастралните регистри за собственик на поземлен имот с идентификатор
**********, стар номер ***** била записана Община К..
Когато поискали от общинската администрация да им издаде
необходимите документи, установили, че не могат да се снабдят с тях поради
това записване в кадастралната карта и кадастралните регистри. Твърдят, че
Община К. не е била и не е собственик на претендирания имот.
Молят съда да постанови решение, с което да признае по отношение на
ответника, че са собственици, поради изтекла придобивна давност на
Поземлен имот с идентификатор **********, находящ се в землището на с.
Б., м. “*******”, вид територия Земеделска, Начин на трайно ползване: ****,
с площ *** кв. м, стар номер *****, по сега действащите кадастрална карта и
кадастрални регистри на с. Б., одобрени със Заповед № РД-*****/ ****** г. на
ИД на АГКК, при съседи: от юг: улица, от изток: ********* и ********,
север ********** и **********, от запад: **********.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна Община
К..
Счита иска за допустим, но неоснователен.
Сочи, че съгласно § 26. (1) от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (Обн. - ДВ, бр. 13 от
2007 г.) ЗСПЗЗ се прилагал и за заварените земеделски земи, останали след
възстановяването на правата на собствениците, които общината стопанисва и
управлява. Спорът бил за имоти, които представлявали земеделска земя по
смисъла на чл. 2, т.1 от ЗСПЗЗ, находящи се извън регулационния план, в
землището на с. Б., записани като остатъчен фонд по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Същият, след влизане в сила на плана за земеразделяне, съобразно
действащата редакция на разпоредбата, ставал общинска собственост.
Върху имотите не течала придобивна давност, поради което ищецът не
можел да ги придобие по давност.
С исковата молба не били представени доказателства за установяване на
владение от ищците, а само твърдения кой обработвал съседните имоти.
Сочи, че за да се признае правото на собственост на основание
2
придобивна давност разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС изисквал да е
упражнявана фактическа власт в продължение на 10 години и демонстриране
по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да
сочи, че упражнява собственически правомощия за себе си. Принцип в
правото е, че срещу този който не може да защити правото си, давност не
тече. Земите по чл. 19, ал. 1 били земеделските имоти, които останали след
възстановяване на собствеността и за тях не са се явили собственици, които
да заявят правото си на собственост върху тях. Тези имоти се стопанисвали от
общината по силата на закона и от влизане в сила на картата на
възстановената собственост (КВС) по силата на закона общината става техен
собственик. Тези земи служели и за целите по ал. 4 на чл. 19, в редакцията на
ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 43 от 29.04.2008 г. в срока, според § 23 от
ПЗРЗИДЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 13 от 2007 г.
Община К. придобила по силата на закона право на собственост върху
процесните имоти. Също така стопанисвала или управлявала процесния имот
като земеделска земя, останала след възстановяване на правата на
собствениците и станала собственик на тези имоти в определен момент -
влизане на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници имоти и изпълнение на изискуемата от
закона процедура - положително решение на комисия назначена от директора
на областната дирекция "Земеделие".
Съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ по отношение на имотите подлежащи
на реституция по ЗСПЗЗ, т.е. такива като процесния имот, които са включени
в обхвата на чл.25 ЗСПЗЗ, изтеклата до 21.11.1997г. придобивна давност не се
зачита и започвала да тече нова давност от деня на влизане на тази разпоредба
в сила, т.е. от 22.11.1997г., която отново била спряна с §1 от ЗИДЗС на
01.06.2006г., който в действащата си редакция гласи, че „Давността за
придобИ.е на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да
тече до 31 декември 2022 г. включително за придобИ.е на земеделски земи,
които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост
по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на
държавни или общински училища, или на други държавни и общински
институции в системата на предучилищното и училищното образование.“
Имотът бил общинска собственост и по отношение на него се прилагал
мораториумът по §1 от ЗИДЗС.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
тяхната съвкупност съдът намира за установено следното:
Видно от представената скица на поземлен имот № 15-309147-
27.03.2024 г., издадена от СГКК Ст.З., поземлен имот с идентификатор
********** и с адрес с. Б. , общ. К., обл. С.З.-, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-*****/****** г. на
Изпълнителен Директор на АГКК с адрес на поземления имот: с. Б., местност
„*******”, с площ: *** кв. м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: ****, категория на земята 5, с номер
по предходен план: *****; при съседи: **********, **********, *********,
**********, **********, ********** е видно, че за собственик е вписана
Община К. за площ 966 кв. м от правото на собственост, на основание
Заповед на директора на ОД „Земеделие” по чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ,
одобряваща протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ №
3
137 от 11.11.2008 г.
Данъчна оценка /по у-ие изх. № *********** / ********** г., издадено
от Дирекция МП при Община К., на имот находящ се в 6159 с.Б., местност
„*******” и представляващ земеделска земя, вид зем. земя – трайни
насаждения, с идентификатор ********** и площ 966.00, е 224.10 лв.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза с вещо
лице инж. П. П. Р.. поземлен имот с идентификатор ********** в землището
на с. Б., общ. К. не се е водил, като общински, няма съставени актове за
общинска собственост. В архивите на Община К. не се съхраняват документи
по отчуждаване на ПИ с ид. № ********** по КККР на с. Б., както и липсва
информация за правено такова отчуждаване. Имотът е определен като имот
по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и е включен в регистъра на земеделските земи в
землището на с. Б., като остатъчен фонд по начин на възстановяване в
съществуващи стари реални граници, които са определени с Протоколно
решение от 10.11.2008 год. на заседания на комисията по чл. 19, ал. 1 от
ЗСПЗЗ.
От показанията на разпитаният като свидетел ЖЖ.Т., от както той
познава ищците П. Т. К. и Х. Д. К. /1980 година и/ до сега необезпокоявано от
никой, същите владеят като свой имот, с площ около един декар, намиращ се
в землището на с. Б., м. „*******”- до последната улица на селото. Мястото е
оградено с мрежа от всички страни. Имотът са го работили от преди това.
Произвеждат чушки, домати, картофи, дръвчета имат също, имало около 20-
30 кошера пчели. От западната страна имало друго място – на бай И. и баба
С.. Местата около имота са разделени и оградени. Районът, в който се намира
имота не е влизал в блок на ТКЗС, имотите са със запазени граници.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
Предявеният установителен иск за собственост с пр. осн. чл. 124, ал. 1
ГПК е допустим предвид оспорването на правото на собственост от страна на
ответника - Община К.. Разгледан по същество искът е основателен и доказан
и следва да бъде уважен. Правото на собственост върху недвижими имоти се
придобива освен чрез правна сделка и по давност. Правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Ищците владеят имота като собствен от *** год. и
до настоящия момент. Не се събраха доказателства, че Община К. фактически
е стопанисвала и управлявала процесния имот като земеделска земя, останала
след възстановяване на правата на собствениците. Не се легитимира /в
какъвто и да е период от време/ с качеството на невладеещ имота собственик.
По делото липсват доказателства, към кой момент е влязла и влязла ли е в
сила одобрената картата на съществуващи и възстановими стари реални
граници, за да се прецени, към кой момент процесният имот се признава по
силата на закона за общинска собственост. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ
след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска
собственост. Законът обаче въвежда процедура, която следва да бъде
изпълнена - определянето на имотите се извършва от комисия, назначена от
директора на областната дирекция "Земеделие", в която участват
представители на общинската служба по земеделие, на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, на общината, на държавните горски
4
стопанства или държавните ловни стопанства. Съставят се актовете за
общинска собственост като основание за съставянето се посочва и
протоколното решение на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл.5
от ЗОС Общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на
правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост,
какъвто акт за имота в настоящия случай не е издаван.
В периода *** г. – 13.03.2024 г. не е съществувала законова забрана за
придобИ.е на собствеността върху процесния имот по давност, тъй като
имотът не е попадал в патримониума на Община К.. Независимо от това, за
пълнота следва да се отбележи следното: Със Закона за собствеността, който
влиза в сила на 1 юни 1*** г. за първи път се въвежда разграничението между
публична и частна собственост на държавата и общините, приемат се
специалните Закон за държавната собственост и Закон за общинската
собственост, правят се изменения в чл. 86 от ЗС забраняваща да се придобие
по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост“. Това
означава, че от този момент – 1*** г. имотите частна държавна и частна
общинска собственост могат да се придобиват по давност. Нормите на чл.86
от ЗС, забраняващи да се придобие по давност вещ, която е публична
държавна или общинска собственост, както и спирането на давността за
времето от 31.05.2006 г. до 31.12.2022 г. с Мораториум върху придобИ.ето по
давност на недвижими имоти – частна държавна и частна общинска
собственост, е въведен със ЗДЗС (обн., ДВ, бр. 46 от 6.06.2006 г., в сила от 1
юни 2006 г.), първоначално временно за 7 месеца. С § 3 ЗР на Закона за
изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (ДВ, бр. 105 от
2006 г.) срокът е удължен за втори път с 1 година – до 31 декември 2007 г. С §
1 ЗИДЗС (обн., ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г.) е удължен за
трети път с още една година – до 31 декември 2008 г. Четвъртото удължаване
е въведено със ЗИЗС (ДВ, бр. 109 от 2008 г.) и е със срок до 31 декември 2011
г. Петото удължаване е въведено със ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 105 от 2011 г., в
сила от 31.12.2011 г.), като срокът е удължен до 31 декември 2014 г. Със
ЗИДЗС (обн., ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г.) срокът е удължен
за шести път, като е предвидено да изтече на 31 декември 2017 г. Последното
седмо по ред удължаване на забраната за придобИ.ето по давност на имоти –
частна държавна и общинска собственост - до 31.12.2022 г. въведено е с § 1
ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.), като в § 2 ЗР на ЗИЗС
е предвидено ретроактивно действие на спирането на давността считано от 31
декември 2017 г. През 2020 г. със ЗДЗС законодателят е разширил обхвата на
мораториума, като е включил и земеделските земи, които са собственост или
върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински
училища, или на други държавни и общински институции в системата на
предучилищното и училищното образование. С Решение № 3 от 24 февруари
2022 г. по конституционно дело № 16 от 2021 г. Конституционният съд обяви
за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение
на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от
2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на
Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.), предвиждащи спиране на
придобивната давност по отношение на имотите частна държавна и общинска
собственост. Решението беше обнародвано на 04.03.2022г. и същото е влязло
в сила на 08.03.2022 г. Това означава, че вече може да се придобиват по
давност имоти частна държавна и общинска собственост. Следва да се
5
направи разграничение между спиране на давностен срок и прекъсване.
Когато срокът бъде прекъснат, той започва да тече отначало, когато бъде
спрян, при отмяна на спирането, той продължава да тече, тоест времето до
момента на спирането се включва в общия давностен срок. От 31.05.2006 г. до
07.03.2022г. придобивната давност не е текла /само по отношение на имоти
частна държавна и общинска собственост/. С влизане в сила от 08.03.2022 на
Решението на КС придобивната давност е продължила да тече, в настоящия
случай – до 13.03.2024 год. Първият момент, в който теоретично е възможно
да се придобие имот частна общинска или държавна собственост въз основа
на недобросъвестно владение, е 09.03.2022 г. Така ако владеенето на имота е
започнало преди или най-късно на 01.06.1***г., като това продължава и след
отмяната на спирането на давността, е необходим още 1 ден /след влизане на
решението на Конституционния съд в сила/ като недобросъвестен владелец,
за да се придобие имота по давност. В процесният случай ищците са
започнали да владеят имота от *** год. и, ако имотът беше попаднал в
патримониума на Община К., следва да се вземе предвид времето изтекло до
31.05.2006 г. включително, и към него да се прибави това от 09.03.2022 г. до
завеждане на исковата молба.
Ищците са владели, като свой собствен, имота предмет на предявения
иск повече от 10 години /през които не е съществувала законова пречка да
бъде придобит/. Ответникът не ангажира доказателства, че процесния имот
попада в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ, че са спазени предвидените в
ЗСПЗЗ предпоставки за прилагане на разпоредбите на чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и
чл. 45в от ППЗСПЗЗ. Акт за общинска собственост не е издаван. Оспорването
на правата на собственост на ищците върху имота е неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ОБЩИНА К. ЕИК
******** с адрес: гр. К., бул. „Р*************, представлявана от кмета
Г.Г.С., че П. Т. К. , ЕГН ********** от с. Б., ул. “********” № 1 /къща/ и Х.
Д. К., ЕГН ********** . Б., ул. “********” № 1 /къща/, са собственици на
основание давностно владение на Поземлен имот с идентификатор
**********, по кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Б., одобрени
със Заповед № РД-*****/ ****** г. на ИД на АГКК, находящ се в землището
на с. Б., Община К., Област С.З.-, адрес на поземления имот: с. Б., местност
“*******”, с площ *** кв. м, трайно предназначение на територията:
Земеделска, Начин на трайно ползване: ****, Категория на земята 5, стар
номер *****, при съседи по сега действащите кадастрална карта и
кадастрални регистри на с. Б.: от юг: улица с идент. **********, от изток:
********* и ********, север ********** и **********, от запад: **********.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред
Окръжен съд – С.З.-.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6