РЕШЕНИЕ
№ 1382
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20221000500227 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 ГПК.
С решение № 265743 от 14.09.2021г., постановено по гр.д. №3782/2018г.
Софийски градски съд, I ГО, 16 състав е осъдил Р. В. П. да заплати на К. П. Н., на
основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие на
разпространени по неин адрес неверни и позорящи доброто име и личното й
достойнство твърдения, в 12 бр. статии, публикувани в интернет сайта *** в периода
10.08.2016 г. - 19.02.2018 г., със следните заглавия: „БСП никога преди не е изглеждала
толкова безпомощна, нелепа и брутално неадекватна”; „Н. иска да стегне партията в
усмирителна риза с новия устав”; Вирусът „Н.” и екзекуцията на Г.”; „БСП се
превръща в лидерско тяло с токчета!”; „И К. Д. ще изчезне в мътилката на миналото
като несполучлив проект или фалирал МОЛ”; „Ще си вземе ли БСП Бузлуджа?”;
„Тишината на К. Н. или защо мълчи БСП?”; „ГEРБ се клатят като алкохолик, а БСП не
може да ги омете от политическата сцена”; „Първият клоун - Л., беше изваден за
пореден път на сцената!”; „Завладяната” БСП си направи един „завладян” конгрес,
който взе изцяло „завладени решения!!!”; „Приватизаторите превърнаха БСП в РМД и
я овладяха отвътре”; „Титаникът на Н. започна да се клати!”, ведно със законната
лихва от 19.02.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, като е отхвърлил
иска за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв., предявен като частичен иск
от общия размер от 120 000 лв. С решението СГС, I ГО, 16 състав е осъдил Р. В. П. да
1
заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на К. П. Н. сума в общ размер на 1620,30 лв.,
представляваща деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението в осъдителната му част е обжалвано от ответника в
първоинстанционното производство – Р. В. П., чрез процесуалния му представител, с
оплаквания за неправилност и необоснованост. В жалбата се релевира възражение, че
първостепенният съд не е преценил всички установени по делото факти и
oбстоятелства, които определят спазения баланс на правото на обществото на
информация от публичен интерес и наличието на персонална политическа критика,
насочена към ищцата в качеството й на председател на БСП. Излага се становище, че
мненията и оценките в публикациите, макар силно критични и сравнителни, не следва
да бъдат обект на искови претенции. Поддържа се възражение, че по делето е останало
недоказано авторството на 12 публикации - доколко са плод на редакционен труд и
доколко индивидуални публикации на ответника. Прави се оплакване, че
първоинстанционният съд незаконосъобразно не е възприел доводите за
неосъществяване на всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, както и че
е неправилно преценена тежестта на конкретните твърдения в публикациите, тяхното
обективно представяне и сигурно удостоверяване. Поддържа се твърдение, че съдът в
Страсбург отчита, че е важна свободата на политическия дебат, но за разлика от
частното лице, политикът съзнателно се излага на строг контрол и трябва да показва
по-голяма търпимост при въпроси от обществен интерес. В жалбата се релевира
възражение, че по делото не е доказан нито деликта клевета, нито деликта обида, нито
причинна връзка. Излага се становище, че политическата позиция на ищцата
съзнателно я излага на обществено наблюдение и оценки, на интензивни обществени
изяви, пораждащи напрегнат начин на живот и стрес, като се допълва, че
преднамереният прочит на публикациите и твърдените субективни изживявания не
биха могли да се свържат обективно, непосредствено и единствено с процесните
публикации. В тази насока се прави оплакване, че анализът на първоинстанционння
съд е незадълбочен и еднопосочен. Прави се искане въззивният съд да постанови
решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да
постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявеният от ищцата иск, ведно със
законната лихва и разноски.
Въззиваемата-ищца – К. П. Н., чрез процесуалния си представител, в срока по
чл. 263, ал.1 ГПК, е подала отговор на въззивната жалба, в който се излага становище
за нейната неоснователност. Прави се искане въззивният съд да остави без уважение
жалбата и да потвърди първоинстанционното решение, като се излагат подробни
съображения. Предявява се претенция за присъждане на направените разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа подадената въззивна жалба. Ответницата по жалбата, чрез
пълномощника си, я оспорва и поддържа подадения отговор.
Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на
страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок,
предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред СГС, І ГО, 16 състав е било образувано по предявен иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД.
2
С обжалваното решение, СГС, І ГО, 16 състав е уважил частично предявения
иск. В мотивите на своето решение е приел, че по делото са установени
предпоставките на разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗЗД, за да бъде ангажирана
отговорността на ответника.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата и в отговора на въззивната
жалба.
Решение е валидно. Същото е допустимо и правилно в обжалваната част.
Във връзка с доводите в жалбата на ответника за неоснователност на
предявения иск, въззивната инстанция намира следното:
Съгласно императива на чл. 45 от ЗЗД „всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму”. Непозволеното увреждане е сложен юридически
състав, елементите на който са: деяние (действие или бездействие), вреда
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или неговия телесен
интегритет), противоправност на деянието (несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение), причинна връзка между противоправното
поведение и вредата, и вина, за която е въведена законова презумпция и тя се
предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД).
С доклада, изготвен по реда на чл. 140 ГПК, по делото е прието за безспорно
обстоятелството, че процесните статии са публикувани на сайта ***. Като безспорно и
ненуждащо се от доказване е прието и неоспореното от ответника обстоятелство, че
ответникът Р. В. П. е автор на процесните публикации и главен редактор на сайта ***.
Поради това, въззивният състав приема за недопустимо, въведеното едва с възвивната
жалба, оспорване на авторството на процесните статии.
Действително, както се твърди от жалбоподателя-ответник, следва да се прави
разлика между частно лице и лице, което е известна обществена личност. Докато
първият може да претендира за особено силна защита на своето право на зачитане на
личен живот, то същото не важи в такава степен за публичните фигури, по отношение
на които границите на допустимата критика са по-широки. Въпреки приетите по-
широки граници на допустима критика към политици и публични личности, свободата
на изразяване на мнение спрямо тях не е безгранична, а ограничена до възможността
да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на конкретната личност чрез
осъществяване състава на престъпленията обида и клевета (чл. 146 НК, чл. 147, ал. 1
НК).
От събраните по делото доказателства, се установява, че в статия със заглавие
„БСП никога преди не е изглеждала толкова безпомощна, нелепа и брутално
неадекватна”, с автор ответникът, публикувана на 10.08.2016г., е посочено, че с
„поредица от апаратни хватки, на които би завидял всеки мафиот“ ищцата е
реализирала своя избор за председател на Националния съвет на БСП. Доколкото
липсват доказателства, че изборът на ищцата е станал по нечестен начин, то това е
клеветническо твърдение, в същото време е и обидно твърдението, че изборът й за
председател е станал с действия, на които би завидял дори престъпник. В същия
смисъл недоказано, следователно невярно и позорящо е клеветническото твърдение:
„С комбинация от конгресни схеми, апаратни паяжини и политически интриги Н. се
качи на върха на БСП през май 2016г.“, обективирано в статията „Н. иска да стегне
партията в усмирителна риза с новия устав“ от 03.02.2017г. В същата статия са
3
употребени обидни квалификация, че „К. Н. е хазартен играч, политически
комарджия“. В горния смисъл е и статията със заглавие „Приватизаторите превърнаха
БСП в РМД и я овладяха отвътре“, публикувана на 14.01.2018г., където ищцата е
сравнена с „лидер-схема“. Публикацията внушава усещането, че ищцата е избрана за
ръководител чрез схема, шашма, шантаж, а не по доброволен и демократичен начин от
делегатите. Доколкото няма доказателства изборът да е бил осъществен чрез горните
прийоми, то това е позорно клеветническо твърдение по отношение на ищцата. В
статията със заглавие „Вирусът „Н.“ и екзекуцията на Г.“ от 23.04.2017г. ищцата е
определена като причинител на заразна болест, което също е обидно. В статията със
заглавие „И К. Д. ще изчезне в мътилката на миналото като несполучлив проект или
фалирал МОЛ” ответникът е написал, че „Вече видяхме на два пъти, че К. Н. е като
богомолка, която откъсва главата на своите политически любимци, ако те се явяват
пречка пред нея.” Използваното от ответника сравнение на ищцата с насекомото
богомолка е обидно, предвид същността на това хищно насекомо, за което е известно,
че при съвъкупление, женската откъсва главата на мъжкия и след това го изяжда,
поради което е станало нарицателно за жесток човек, който използва останалите хора,
след което е готов да ги захвърли и умъртви. В статията от 13.10.2017 г. „ГЕРБ се
клатят като алкохолик, а БСП не може да ги омете от политическата сцена” с автор
ответникът Р. П., също се съдържат обидни квалификации и клевети: „Ръководителката
все повече остава без правилни ходове, затворена в собствения си лабиринт от болни
амбиции, самоизмами, тънки интриги и откровени лъжи“, доколкото по делото не са
доказани подобни действия на ищцата. В статията със заглавие „Първият клоун - Л.,
беше изваден за пореден път на сцената!” - е написано, че „Стилът „Н.” - той е
самовлюбен, егоцентричен и си вярва, че е незаменим, дори когато прави глупост след
глупост“. Доколкото липсват факти, въз основа на които се гради оценката за нейната
личност, използваните думи са обидни. В статия със заглавие „Титаникът на Н.
започна да се клати!” - авторът я оприличава на „сталински прокурор”. Режимът на
Сталин е символ на авторитарност, абсолютна власт и репресии и доколкото липсват
доказателства ищцата да управлява именно по този начин, то сравнението е
клеветническо и обидно.
С цитираните изявления ответникът Р. П. не предоставя на обществото
информация по значими теми с участието на ищцата К. Н., а систематично прави
негативни изявления срещу последната, които по своята същност увреждат доброто й
име.
В заключение: Посочените по-горе изявления, направени от ответника, така
както са приети и от първоинстанционния съд, са неистински и позорящи – със същите
многократно е обсъждано името на ищцата, изнесените твърдения не са подкрепени с
факти, а се базират на преднамерени внушения за неправомерно поведение на ищцата.
Границите, до които може да се простира свободата на словото спрямо личността на
политик, очертани в нормите на чл. 10, § 2 от Конвенцията за правата на човека и чл.
39, ал. 2 от Конституцията на РБ, вр. чл. 32, ал. 1 от Конституцията на РБ, са
надхвърлени по процесното правоотношение, тъй като накърняването на личните
права не допринася за по - добра информираност на обществото и за развитието или
разрешаването на конкретна политическа дискусия и поради това не е оправдана.
Поради нарушаване на справедливия баланс между свободата на изразяване на мнение
и правото на чест и достойнство в контекста на правото на обществото да бъде
информирано по всички обществено значими въпроси, въззивният състав приема, че
поведението на ответника, намерило външен израз в посочените изявления, е в
4
нарушение на чл. 10, § 2 Конвенцията за правата на човека и чл. 39, ал. 2 от
Конституцията на РБ, вр. чл. 32, ал. 1 от Конституцията на РБ и поради това е
противоправно /в т. см. е и практиката на ВКС, обективирана в следните решения по
гр. дело № 1376/2011 г., четвърто г. о., ВКС; по гр. дело № 1486/2011 г., четвърто г. о.,
ВКС; по гр. дело № 92/2009 г., трето г. о., ВКС; по гр. дело № 2161/2013 г., трето г. о.,
ВКС/. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема за доказана следващата
предпоставка от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Останалите употребени в процесните статии изрази, съдържащи литературни
понятия и похвати – епитети, ирония, аналогия, сравнения, метафори и т.н., въпреки
че, като краен резултат изразяват негативно отношение на автора към ищцата, то
употребените думи сами по себе си не са обективно обидни, водещи до засягане по
недопустим и обществено неприемлив начин честта и достойнството на ищцата.
Поради това, независимо от използваните крайни изразни средства, отговорността на
ответника не може да бъде търсена за останалите изявления.
На следващо място, в хода на първоинстанционното производство ответникът,
който носи доказателствената тежест за това, не е опровергал законоустановената
презумпция по чл.45, ал.2 от ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на
противното.
Неоснователно е релевираното в жалбата на ответника възражение, че
неправилно първостепенният съд е приел, че по делото е доказано, че в резултат на
процесните изказвания на ищцата са причинени неимуществени вреди, които подлежат
на обезвреда. От събраните свидетелски показания, чрез разпит на свидетелката Б. Б. и
А. Н., въззивният състав намира за установено, че ищцата е преживяла негативни
емоции довели до нарушаване на психологичното й равновесие и обичайното й лично
и социално функциониране, както и че при нея са се проявили реакция на напрежение,
безпокойство и тревожност. Свидетелката Б. – колега на ищцата, чието познанство
датира от повече от 10 години, установява, че след запознаването на Н. с текстовете на
публикациите същата „се възмущаваше на процесните статии, ядосваше се, гневеше
се, после беше огорчена, защото трябваше да дава отговори на наши членове,
симпатизанти, имаше обаждания в централата дали това е вярно...", а при срещи в
страната със симпатизанти и колеги на ищцата отново й се налагало да дава обяснения
във връзка с написаното. Свидетелката установява, че процесните статии са били
обсъждани и коментирани както лично между свидетелката и ищцата, така и на
партийни събрания в страната, на оперативки в централата, когато се събира целият
екип на партията. Свидетелката установява, че на ищцата често й се е налагало да дава
обяснения на въпроси на техни колеги и съпартийци, които изразявали съмнения в
качествата на Н. след прочитане на статиите. Свидетелката излага, че когато била сред
колеги и трети лица ищцата успявала да запази спокойствие и привидно търпеливо да
отговаря на поставените й въпроси и съмненията на задаващите ги. Но споделя, че
когато оставали само двете свидетелката много пъти ставала очевидец на това как Н. се
изнервя и как й се налагало да отлага задачи, поради накърненото й психично
състояние, вследствие, на прочетеното в статиите. Свидетелката сочи за Н.: „обидена
беше, огорчена, изнервена, разконцентрирана, казваше ми, че сега не може да мисли,
да й оставя статията“, като пояснява, че ищцата „не е човек, който хленчи, но се
разстройваше от такива писания“.
От показанията и на двамата свидетели, които познават ищцата от дълги години,
се установява именно какво е било състоянието й към момента на процесните статии.
В тази връзка следва да се посочи, че тези показания взаимно се допълват, без
5
противоречия помежду им и по неоспорим начин проследяват състоянието на ищцата -
от момента, в който е извършено противоправното деяние, до настоящия момент.
С оглед на това, въззивният състав изцяло кредитира показанията на двамата
свидетели, тъй като са дадени в резултат на преки и непосредствени впечатления от
психо-емоционалното състояние на ищцата. Няма основание съдът да не ги кредитира,
тъй като безспорно лицата, които са близки на пострадалото лице и които са били до
него към датата на процесните събития имат най-пълна и точна представа за
емоционалното и здравословно състояние на ищцата. И двамата свидетели дават
конкретни примери-цитати от процесните статии, които са оказали негативно влияние
върху психо-емоционалното състояние на ищцата. От обсъдените доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че е доказано негативното възприятие
на самата ищца по отношение на направените в статиите оценки на нейната личност,
на нейното поведение и социална дейност. С оглед изложеното, съдът намира за
установен и следващият елемент – претърпени от ищцата вреди, които се установяват
от събраните гласни доказателства.
По отношение на следващата предпоставка от фактическия състав на
обсъжданата разпоредба, а именно: причинната връзка между процесните изявления и
претърпените от ищцата – К. Н. неимуществени вреди. Противно на оплакванията във
въззивната жалба, съдът приема за установено, че ищцата доказа по делото пълно и
главно както конкретно поведение на автора, изразяващо се в съставяне, публикуване и
разпространение на процесните статии, както и обстоятелството, че поведението на
ответника е определящо за настъпване на вредите, тоест че това поведение е вътрешно
необходимо свързано с резултата. Такава връзка между поведението и резултата ще е
налице тогава, когато вредата закономерно произтича от деянието, а не е случайно
свързана с него. В този смисъл е постоянната и непротиворечива практика на ВС и на
ВКС. Поради изложеното и доколкото в конкретния случай ищцата установи, че
съставянето, публикуването и разпространяването на невярната клеветническа и
обидна информация се дължи на действия на ответника, то е налице и причинна връзка
между поведението му и претърпените от нея вреди.
От обективна страна е реализирана публичност чрез изявленията на ответника,
които са направени в сайт, който е четен от цялата партийна аудитория, били са обекти
на обсъждания между партийни членове и симпатизанти. В този смисъл са показанията
и на тримата свидетели – св. Б., Н. и М.. Свидетелят М. установява, че процесните
статии „отчитат доста висока читаемост, доста хора се интересуват от тези материали“,
а често материалите от този сайт се препечатвали и от други медии, както и във в.
„Дума“. Поради това въззивният състав приема, че изявленията на ответника са
станали достояние до неограничен брой потребители. (в този смисъл решение на ВС по
н.д. №1219/1955г.).
При така изложеното, въззивният състав приема, че по делото са доказани
всички кумулативно изискуеми предпоставки на разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗЗД,
поради което исковата претенция е основателна.
По отношение размера на определеното от първата инстанция обезщетение за
доказаните неимуществени вреди, то в жалбата на ответника липсват каквито и да било
оплаквания относно присъдения размер. Съгласно чл. 269, изр.2 от ГПК за
неправилност на решението въззивната инстанция следи съобразно оплакванията в
жалбата. Ако в жалбата не се съдържат конкретни оплаквания за неправилност на
решението - депозирана е бланкетна въззивна жалба. В този случай въззивната
инстанция дължи проверка на спазването на разпоредбите на императивни правни
6
норми, но не и служебна проверка на правилността на решението извън спазването на
тези императивни правила. Такава проверка би била в нарушение на
съдопроизводствените правила. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, първостепенният съд не е нарушил императивни правила.
В заключение: Въззивният състав приема, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно. Същото не страда от пороците, посочени във въззивната жалба,
поради което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция, то с оглед изхода на
спора право на разноски има въззиваемата. Последната, чрез процесуалния си
представител, е представила списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. В с.з. пред въззивната инстанция
насрещната страна, чрез пълномощника си, е релевирала възражение по чл. 78, ал.5
ГПК за прекомерност, което съдът приема за основателно. Съгласно чл. 7, ал.2, т.4 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определен с оглед обжалваемия интерес, възлиза на 890 лв. Въззивният състав, като
съобрази извършените процесуални действия от пълномощника на въззиваемата,
изразяващи се в подаден отговор и участие в съдебно заседание, както и
обстоятелството, че пред въззивната инстанция не се е налагало събиране на
доказателства с участието на страните, намира, че следва да намали адвокатското
възнаграждение до 1200 лв. На основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да го заплати.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265743 от 14.09.2021г., постановено по гр.д. №
3782/2018г. от Софийски градски съд, I ГО, 16 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Р. В. П., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***,
ет.***, офис *** – адв. Б. да заплати на К. П. Н., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр.
***, ул. „***“, №***, вх.***, ет.***, офис ***-адв. С. сумата от 1200 лв., на основание
чл. 81, вр. с чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд при наличието на предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7