Р Е Ш Е Н И Е
№1028 2.06.2010г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, ХІV състав
На първи юни година 2010
В публично заседание в следния състав:
Председател: ДИАНА ГАНЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Мария Милева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ГАНЕВА
НАХ дело №1598 по описа за 2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от П.Х., с идентификационен
номер АЕ 886505, гражданин на Република Гърция, със съдебен адрес: гр.********1,
чрез адв.*****, против наказателно постановление №1429/1.03.2010г., издадено от
Началник група в сектор ПП-КАТ към ОДП Бургас, с която на основание чл.174,
ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: глоба
в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
С
жалбата се моли съда да намали размера на наложените наказания. Не се представят
доказателства.
Жалбата
е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок,
предвиден в чл.59, ал.2 от ЗАНН от легитимирано и заинтересовано лице.
В
съдебно заседание пред настоящия съд жалбоподателят- редовно призован, не се
явява. Чрез процесуалния си представител-адвокат, поддържа жалбата.
За
административно-наказващия орган, редовно призовани, представител не се явява.
Бургаският
районен съд като съобрази разпоредбите на закона и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 19.02.2010г., около 1.51 часа, контролните
органи спрели за проверка л.а. „Сиат”, с рег.№ KOZ 5543. При проверката на документите свид. Я. установил,
че водач на автомобила е жалбоподателя. В хода на проверката свидетелят извършил
проверка за употреба на алкохол на жалбоподателя с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7410+” с фабр. № 0053, което отчело 0,93 промила. С оглед на тази
констатация свид. Я. съставил Акт за установяване на административно нарушение
против П.Х. за нарушение на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП и иззел свидетелството за
управление на МПС на жалбоподателя. Водачът не пожелал да даде кръв за химичен
анализ, което обстоятелство било вписано в съставения акт.
Въз
основа на съставения АУАН, впоследствие е било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление №1429/1.03.2010г. от Началник
група в сектор ПП-КАТ към ОДП Бургас.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на свидетелските показания на Е.Я.
(актосъставител) и К.К. (свидетел по установяване на нарушението и по съставяне
на акта), и от съдържанието на АУАН (по силата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП).
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
С обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран
на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, според която санкционна норма се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от един до дванадесет месеца и глоба от 200 до 500 лв., който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
до 1,2 на хиляда включително.
С
оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото факти,
съдът приема, че в случая жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна
страна състава на административно нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП, тъй като на
19.02.2010., около 1.51 часа, в
гр.Бургас , по ул.”Фердинандова” е управлявал МПС – „Сиат”, с рег.№ KOZ 5543 с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително, а именно 0.93 промила. От
обективна страна това нарушение е извършено чрез действие. От субективна страна
деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като жалбоподателя е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че не трябва да управлява
МПС след употреба на алкохол, но въпреки това е управлявал автомобила, с което
е целял настъпването на общественоопасните последици от своето деяние. Предвид
на това съдът намира, че правилно и законосъобразно е издадено обжалваното
наказателно постановление за реализиране административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършването на това административно нарушение на правилата за движение.
Не са налице съществени процесуални нарушения при
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление. Налице е описание
на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, правната квалификация.
При
така установените факти по делото съдът обаче счита, че
административнонаказващият орган неправилно е оценил значимите за определяне на
административните наказания обстоятелства, за нарушението по чл.174, ал.1 от ЗДвП, в частта относно наказанието лишаване от право да управлява МПС, което е
довело до несправедливост на наложеното наказание в тази част. Цитираната
разпоредба на чл.174, ал.1 от ЗДвП предвижда за такъв вид нарушение две
кумулативни наказания – лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец до една година и глоба от 200 до 500 лв. Съгласно
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. В случая за това нарушение административнонаказващият орган е
определил наказания глоба над минималния
предвиден от закона размер - 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС -средния
предвиден от закона размер - за срок от 6 месеца. Съдът счита, че определения
размер на наказанието лишаване от право да управлява МПС е несправедлив, тъй
като не е съобразен с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН. По конкретно
личността на нарушителя е с ниска степен на обществена опасност - по делото липсват
данни за предходни нарушения по ЗДвП или други противообществени прояви. С оглед на така изтъкнатите смекчаващи
отговорността обстоятелства, които съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН обуславят
налагане на по-леко наказание, настоящата инстанция намира, че наложеното на
жалбоподателя на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца следва да бъде намалено, а именно на лишаване
от право да управлява МПС за срок от 4 месеца . Що се отнася до другото
наложено на жалбоподателя кумулативно наказание – глоба от 300 лева, размерът
на същото съдът намира за справедлив, като счита, че съответства на тежестта на
извършеното от жалбоподателя нарушение.
С
оглед на изложеното до тук, съдът направи крайният си извод, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено, в частта, с която на
жалбоподателя е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца, на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, като размерът на това наказание
бъде намален на лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца, а
в останалата част наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от гореизложените съображения, и на основание чл.63, ал.1, предл. 1 и 2 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 1429/1.03.2010г., издадено от Началник група в сектор ПП-КАТ
към ОДП Бургас, в частта, с която на
П.Х., с идентификационен номер АЕ 886505, гражданин на Република Гърция, на
основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 (шест)
месеца, като намалява размера на
това наказание на лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 (четири )
месеца.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №1429/1.03.2010г., издадено от Началник група в сектор ПП-КАТ към
ОДП Бургас, в частта, с която на П.Х.,
с идентификационен номер АЕ 886505, гражданин на Република Гърция, на основание
чл.174, ал.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на
300 лева.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр. Бургас,
в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
ММ