О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като разгледа докладваното
от съдия мл.съдия Дойчев
въззивно
гражданско дело № 2462 по
описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 84103/19.12.2018 г. по описа на входящи документи на ВРС, от „Енерго – Про
Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в частта за разноските на
Решение № 2199/18.12.2018 г. по настоящото дело.
В молбата се
излага, че неоснователно в полза на въззиваемото дружество е присъдено
адвокатско възнаграждение, доколкото страната вече при предходното разглеждане
на делото е претендирала юрисконсултско възнаграждение,
поради което счита, че в полза на насрещната страна следва да бъде присъдено
единствено последното, чийто размер да бъде съобразен с настоящата редакция на разпоредбата на чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП. Молителят оспорва и присъдените за
производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, като сочи че не е
станал причина за извършването на последните. Посочва, че е направил възражение
за прекомерност на претендираното пред ВКС адвокатско възнаграждение, поради
което моли същото да бъде намалено до предвидения в Наредбата размер. Оспорва и
присъдените с първоинстанционното решение разноски, като настоява, че
присъденото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено съобразно
действащата към момента на постановяване на решението на ВОС редакция на чл.
78, ал.8 от ГПК.
В срока по чл.
248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от „КНМ Груп“ ЕООД, с който се изразява становище за
неоснователност на молбата, като се
оспорват възраженията на насрещната страна срещу присъденото адвокатско възнаграждение в
производството пред ВОС и ВКС. Посочва, че страната е упражнила правото си след
ангажиране на адвокатска защита да претендира разноските сторени за нея.
Подчертава, че претендираното пред ВКС възнаграждение в размер от 437,45 лева съобразно
Наредбата не е прекомерен. Излага се, че по отношение на молителя не е налице
основанието за освобождаване от задължението му за заплащане на разноски,
предвидено в чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не само не е признал искането, а
същият чрез активно участие в производството по чл. 303 от ГПК го е оспорвал,
като сам е претендирал присъждане на разноски. Депозираната молба за изменение
на решението по чл. 248 от ГПК се оспорва и в частта и́, съдържаща искане
за ревизиране на присъдените в първоинстанционното решение разноски, като се
излага становище, че изменението на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК от
24.01.2017 г. е с действие занапред, поради което въпросът за размера на
юрисконсултското възнаграждение не следва да бъде преразглеждан.
За да се произнесе по молбата, настоящият съдебен
състав на ВОС съобрази следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване на решението, а ако
съдебният акт е необжалваем - в едномесечен срок от постановяването му, съдът
по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение
/определение по същество на спора/ в частта за разноските.
В
настоящия случай,
постановеното по делото решение № 2199/18.12.2018 г., което
изменение се иска в частта за разноските, е окончателно и не подлежи на
обжалване, a молбата
е подадена на 19.11.2018 г., т.е. в едномесечния срок,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество същата е неоснователна
по следните съображения:
Производството
е по чл. 308 ГПК и се развива след отмяна по реда на чл.307 ал.3 ГПК, след като
с решение № 124/20.07.2018г. по т.д. № 398/2018 по описа на ВКС, поправено с
определение №224/26.10.2018г., е отменено Определение № 1641/20.05.2015г. по
в.гр.д. № 765/2015г. на ОС-Варна, с което е обезсилено решение №
120/07.01.2015г. по гр.д. № 9932/2014г. на ВРС, прекратено е производството по
гр.д. № 9932/2014 г. по описа на ВРС и по в.гр.д. № 765/2015 по описа на ВОС.
Въззивната
жалба на „Енерго – Про Продажби“АД е против решение № 120/07.01.2015г. по гр.д.
№ 9932/2014г. на ВРС, с което е осъден „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258,
да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. Георги Живков №22, представлявано от П.Н.К. сумата от 1872.31
лева, представляваща цедирано вземане по силата на договор за цесия между „КНМ
Груп” ООД и Аделина Жечкова Скулева-Минева, включващо сума по корекция на
потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия по фактура №**********/10.03.2010г. за период от
11.09.2009г. до 09.03.2010г. в обект - находящ се в гр. Варна, ул. „Райко Жинзифов” №43, вх.В, ап.7,
клиентски № ********** и абонатен №**********, платена от цедента Аделина
Скулева - Минева без основание, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2014г. до окончателното
й изплащане на основание чл.99, ал.1, вр. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
С Решение № 2199/18.12.2018 г. е потвърден изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен
акт, като въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна сума в общ
размер на 857,45 лева,
от които 420.00
лева, заплатен адвокатски хонорар във въззивното производство и 437,45 лв. – разноски в производството
пред ВКС – 37,45 лв.
държавна такса и 400.00 лв. адвокатски хонорар.
Съобразно разпоредбата
на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл.
80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато
извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат
възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящия
случай „КНМ Груп“ ЕООД своевременно е релевирало искането си за присъждане на
разноски, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателство за
действителното им извършване, поради което, с оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът дължи репариране на извършените
съдебно-деловодни разходи. Доколкото във въззивното производство страната е
защитавана от адвокат и е доказала заплащане на адвокатско възнаграждение, тя
има право на възстановяване на същото, като ирелевантно е дали е била
представлявана от юрисконсулт в предходен етап от правния спор. Предвид
изложеното е неприложима и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Неоснователни са и възраженията на молителя срещу присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, предвид задължителните постановки, обективирани в т. 4 на Тълкувателно решение № 6/2012 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които разноските, направени от молителя в производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по същество на спора. Подадената от „КНМ груп“ ЕООД е била уважена от ВКС, който е върнал делото на ВОС за ново разглеждане на спора. ВОС е потвърдил решението на първоинстанционния съд, поради което на общо основание е разпределил разноските, направени пред ВКС на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В тази връзка, ирелевантно е обстоятелството дали молителят „КНМ груп“ ЕООД е станал причина за образуване на производството по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е приел, че е налице един от лимитативно изброените пороци в закона, обуславящ необходимост от извънреден контрол върху влезлия в сила акт. Освен това, не е налице и основанието по чл. 78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността за разноски по отношение на въззивника “Енергопро-продажби“ АД, доколкото той не само, че не е признал искането на насрещната страна за отмяна на влязлото в сила определение, но чрез активното си процесуално поведение е оспорвал основателността на претенцията, поради което на общо основание дължи репариране на извършените съдебно-деловодни разноски пред върховната инстанция. В тази връзка, възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в производството пред ВКС е неоснователно. Претендираното такова и присъдено с въззивното решение възлиза в размер на 400.00 лева, което съдът намира, че е в съответствие с правната и фактическа сложност на делото.
По отношение на възражението, свързано с размера на присъденото от ВРС юрисконсултско възнаграждение, ВОС намира същото за неоснователно, тъй като възнаграждението съответства на действащата към момента на постановяване на съдебния акт разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК (редакция от 07.06.2016г. ДВ, бр. 43), която гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Към момента на постановяване на решението на ВРС, размерът на дължимото възнаграждение за юрисконсулт се е определял по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Последващото изменение на чл. 78, ал. 8 от ГПК( обн. В ДВ бр. 8 от 24.01.2017г), с което е прието, че размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, няма обратно действие. Поради това първоинстацинното решение не следва да бъде изменяно в частта за разноските, присъдени с него.
По посочените
съображения, не са налице основания за изменение на постановеното по делото
решение в частта му относно разноските, поради което молбата с правно основание
чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 84103/19.12.2018 г. по описа на входящи документи на ВРС, от „Енерго – Про
Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в частта за разноските на
Решение № 2199/18.12.2018 г., постановено по настоящото
дело.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК вр. чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. II от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :