Р Е Ш Е Н И Е
Номер 412 21.04.2023 гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на двадесет и трети март две хиляди двадесет
и трета година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
Членове: МАРИНА НИКОЛОВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: И. Г.
Прокурор: Христо Колев
като
разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАД № 245 по описа за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс.
Образувано е по две касационни жалби, подадени
съответно от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“- гр.София и от И.Г.П. - изтърпяващ
наказание в местата за лишаване от свобода, които жалби са насочени против
Решение № 1176 от 26.10.2022г., постановено по адм. дело № 2441 от 2021г. по
описа на Административен съд гр.Бургас.
С
подадената от касатора П. жалба, решението се обжалва
като неправилно и необосновано в частта, в която е отхвърлен предявения от него
срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за обезщетяване
на причинените му неимуществени вреди, а именно в частта за разликата над
присъдения размер от 600 лева до претендирания размер от 2000 /две хиляди/
лева. Счита се, че претендираното от него обезщетение е символично на фона на
вредите, които са му причинили неблагоприятните условия, по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС в Следствения арест на гр.Ямбол, в периода от 11.10.2019г. до
23.02.2020г. Сочи се, че именно тези неблагоприятни условия довели до
закриването на посочения следствен арест. Изтъква се, че вследствие липсата на адекватно медицинско обслужване
неговото здравословно състояние рязко се влошило и поради това е инвалидизиран
чрез Решение на ТЕЛК № 0449 от 02.02.2022г. Позовава се на определената площ на
помещението в ареста, по-конкретно килия № 2, което според съда е в размер на
5.073 кв.м, а според „хвърчаща бележка на ГДИН“ площта е посочена в размер на
6.38 кв.м. Според касаторът тази площ следвало да се определи посредством
представяне на архитектурния план на сградата, в която се е намирал Следствен
арест- Ямбол. Оспорват се констатациите на съда относно възможността за
полагане на медицински грижи от цитиран поименно фелдшер, който не отразил
всички оплаквания на касатора П. в амбулаторната книга. Оспорват се и
констатациите на съда относно възможността за двукратно ползване през седмицата
на душ с топла вода. Иска се отмяната на решението, като се постанови друго по
съществото на спора, с което се уважи предявеният иск от касатора в пълен
размер.
С
подадената от касатора Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
жалба, решението се обжалва като неправилно и необосновано в частта, в която е
уважен предявения против юридическото лице иск за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди в размер от 600лв., както и в частта, в която е отхвърлена
претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът ГДИН възразява,
че претендираните вреди не са настъпили, поради това, че възприетите от съда
неблагоприятни условия и тяхното въздействие са отразени в един кратък период,
респективно не могат да се считат за унизително отношение и третиране, по
смисъла на чл.3 от ЗИНЗС. Позовава се на съдебна практика на ЕСПЧ, според която
не винаги, когато са налице лоши битови условия нарушението попада в обхвата на
законовата разпоредба за ангажиране отговорността на държавата по този ред. Цитира
се и съдебно решение на настоящия съд по друго касационно дело, според което
периодът на твърдяните вреди е съизмерим, а оттам се сочи сходен интензитет на
въздействие, макар и за оплаквания от друг характер, доколкото се основава на
неблагоприятни последици от наличие на „хлебарки и дървеници“. Според
решението, цитирано от касатора ГДИН, периодът от една година и осем месеца не
може да има такъв интензитет на въздействие, за да бъде квалифицирано
нарушението по чл.3 от ЗИНЗС. Иска се отмяна на решението в обжалваната от ГДИН
осъдителна част и отхвърляне на исковата претенция изцяло. Претендира се присъждане
юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебно заседание касаторът П. се явява лично и поддържа жалбата на сочените в
нея основания.
Касаторът
ГД "Изпълнение на наказанията“, не изпраща представител.
Прокурор
от ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА– Бургас дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби,
поради което предлага да бъдат оставени без уважение, респективно да бъде
потвърдено съдебното решение.
Административен съд-Бургас, в настоящият
тричленен състав, като обсъди доводите и становищата на страните, събраните по
делото доказателства и въз основа разпоредбите на закона, съобрази следното:
Касационните жалби са
процесуално допустими, подадени от надлежни страни, в законоустановения срок.
При
разглеждането им по същество, съдът съобрази следното:
Производството
пред Административен съд - Бургас се е развило по исковата претенция на И.Г.П.,
лишен от свобода, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която
на основание чл.203 и сл. АПК, във вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, е предявил иск
за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., причинени
на ищеца в периода от 11.10.2019г. до 23.02.2020г. по време на престоя му в
Следствен арест-Ямбол. Обосновани са фактически основания, както следва:
недостатъчна жилищна площ, отсъствие на течаща вода и санитарен възел,
възможност за душ само 1-2 пъти седмично, като водата не винаги е топла, липса
на обособено място за двигателна активност, отсъствие на пряк достъп на
слънчева светлина поради липса на прозорци, храна не винаги в годно за
консумация състояние, като в определени случаи е под минимума от 2 000
калории на денонощие, вода от ВиК инсталация, която е битова, а не питейна със
съдържание на хлор и ръжда от тръбопровода, лошо отопление и ниски температури,
денонощно работещо осветление, като светлината е прекалено ярко и няма възможност
да се изключи от килията, отсъствие и неоказване на адекватна медицинска помощ
във връзка с луксация на лява лакътна става. Изложени са съображения, че
условията в следствения арест нарушават нормите на действащото законодателство
и международното право.
Съдът е обосновал извод за частична основателност
на исковата претенция, която я уважил до размер от 600 /шестстотин/ лв. и е
отхвърлил иска в останалата част до пълния претендиран размер от 2000 лв. АС-гр.Бургас
приел за основателни направените оплаквания на ищеца относно възможността през
цялото денонощие задържаният да има свободен достъп до тоалетна и течаща вода.
Решаващият състав се е позовал на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, според които в килиите на ареста към процесният период няма
изградени санитарни възли и няма течаща вода, а достъпа до такива се осигурява
въз основа на вътрешен акт на ГДИН, три пъти в денонощието и за баня - два пъти
в седмицата, а извън това - при нужда и по възможност.
Първоинстанционният
съд е изтъкнал, че многократно в своята практика Европейския съд по правата на
човека (ЕСПЧ) приема, че достъпът до правилно оборудвани и хигиенични санитарни
помещения е от изключително значение за запазване на чувството за собствено
достойнство на задържаните лица. Липсата на санитарен възел с течаща вода в
самото помещение създава дискомфорт и неудобство на задържаните под стража. В
пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков и др. против България се сочи, че
„хуманната среда не е възможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения“.
Акцентирано е на обстоятелството, че тази констатация сама по себе си се
възприема като унижаващо и причиняващо неудобство, надхвърлящо в значителна
степен това, което нормално произтича от естеството на ограничителния режим на задържането
под стража, респективно е обоснован извода, че на ищеца са нанесени
неимуществени вреди.
Предходната инстанция е приела за
основателни и оплакванията на ищеца за липса на пряк достъп на слънчева
светлина в помещението в което е бил задържан, както и за липсва на възможност
за неговото проветряване. В тази връзка се е позовал и на отговора на исковата
молба, в който ответната страна не е оспорила това обстоятелство, и се сочи, че
килиите са непрекъснато осветени, като достъпът на дневна светлина е опосреден
– от коридора на ареста, през отвор разположен над вратата на арестантската
килия с размери 120/60см. и чрез прорез в самата врата с размери 50/40см. и
двете отваряеми. Тези изводи на съда са базирани и на съдържанието на Доклада
на националния превантивен механизъм относно извършени проверки в арестите в град Ямбол, град Елхово и град
Свиленград (19-23.06.2017г.) общодостъпен на Интернет страницата на Омбудсмана
на Република България, който предхожда процесния период, но съдът обективно е
отразил факта, че нито се твърди, нито се установява в Следствения арест
гр.Ямбол да са били извършвани ремонти и/или подобрения на условията за
задържане, след изготвяне на доклада. В доклада се сочи, че „Разположението на коридора на ареста към прозорците не създава условия за
достъп до дневна светлина в жилищните помещения. Липсват санитарни възли и
място на престой на открито. Арестът
разполага с един санитарен възел, където е разположена и банята, като те са
общи както за задържаните мъже, така и за жени и непълнолетни“. Националния
правен механизъм е отчел, че условията в ареста
са нечовешки и унизителни спрямо задържаните лица и на основание чл.46 от ЗИНЗС
е предложено на омбудсмана на Република България да предложи неговото
закриване, което закриване в последствие безспорно е извършено.
Въпреки,
че касаторът оспорва констатациите на съда относно достъп до топла вода, видно
от мотивите на атакувания съдебен акт, направеният извод за неоснователност на
това фактическо основание на претенцията се обуславя от анализа на ангажираните
по делото гласни доказателства- свидетелските показания по делото, от които се
установява, че банята се е ползвала по график, два пъти в седмицата, от
обитателите на всяка килия поотделно. При положение, че ищецът е настанен в
самостоятелна килия, същият е ползвал самостоятелно банята, тъй като е бил сам
в арестното помещение /килия/. Именно от показанията на свидетелите става ясно,
че водата се е отоплявала от бойлери, но и двамата разпитани в това качество са
заявили, че ако топлата вода е свършила, се е чакало да се стопли, тоест не се
установява ищецът да е бил лишени от ползването на топла вода, в утвърдения
график -два пъти в седмицата.
Детайлно са обсъдени оплакванията на
ищеца и по отношение други аспекти на битовите условия, освен липсата на пряка
слънчева светлина, невъзможност да се извърши проветряване на помещенията,
доколкото липсват външни прозорци. Описани са способите за такова проветряване
посредством двата отвора на вратата, които обаче са към коридора на етажа на
който са разположени килиите, а не на външна стена. Отчетени са установените
факти, че за извършване на някакво проветряване не е достатъчна само волята на
задържаните, когато те имат нужда от това, а следва да се извърши от служител
на администрацията, по негова преценка. В тази връзка са преценени по същество
и показанията на свидетеля Йорданов, според които е имало възможност за
проветряване и според него то е достатъчно, но това е неговата субективна
преценка, която не влияе на направения вече извод за липса на възможност за
ефективно проветряване на помещенията, от която възможност да е можел да се
възползва при необходимост всеки един задържан, включително и ищеца, когато е
чувствал нужда от това.
По данни на ответника
отоплението/охлаждането се извършва посредством шест климатика, два от които са
само за студена вентилация, разположени в коридора пред килиите и парно, което
е вградено в стените на арестните помещения, работи резонно в работни дни. След
като, през почивните дни, през зимния сезон не е осигурявано отопление на
килиите в ареста е изведен извод за основателност на твърденията на ищеца за
неосигуряване на постоянно отопление.
Обсъдени
са релевантните факти относно отоплението и охлаждането на арестните помещения
в гр.Ямбол през съответните сезони на годината, както и възможността за престой
на открито и движение /двигателна активност/, в които аспекти съдът е отразил
своите констатации въз основа на обективен доказателствен анализ.
Подробно са обсъдени оплакванията
относно качеството на питейната вода и количеството и качеството храната. В
тази връзка е приел за частично основателни оплакванията от такова естество,
доколкото от съдържанието на приетите по делото и обсъдени в съдебния акт
писмени доказателства е установено, че през целия период на престой на
ищеца в следствения арест не са предоставени сирене, прясно и кисело мляко,
плодове и зеленчуци, въпреки че те са включени в цитираните таблици. Освен
това, съдът е изтъкнал, че липсва грамаж на доставената храна, като по делото
не са ангажирани доказателства в този смисъл, посредством които да се установи,
че тази храна е била в съответствие с изискванията за нейното количество и
калоричност, в каквато насока са и показанията на свидетеля Иванов, според
който количеството е било малко. Преценено е, че от доказателствата се
установява единствено фактът за предоставена храна на касатора П. три пъти
дневно, но не и че същата е отговаряла на изискванията за калоричност и че е
съответствала по вид на полагащите му се хранителни продукти.
По отношение твърденията на касатора за
несъответстващо на стандартите медицинско обслужване, първоинстанционният съд е
анализирал обективно и в пълнота приетите по делото писмени и гласни
доказателства, според които не може да бъде направен извод задържаният под
стража П. да е имал конкретен здравословен проблем през исковия период, за
решението на който да му е било отказано медицинско обслужване, достъп до
специализирано медицинско заведение или специализирано лечение. Коментирано е
съдържанието на представената по делото медицинска справка от фелдшер
Костадинов и обективирани в писмен отговор от ответника факти, от които става
ясно, че към 08.10.2019г., когато е прегледан в ЦСМП Хасково И.П. не е
имал клинични оплаквания. Обсъдено е отразеното, че е установена порезна рана
на лява ръка в областта на китката, вследствие на инцидент с машинен трион,
която е била обработена. Касаторът е прегледан при постъпването в ареста в гр.Ямбол на 09.10.2019г. от мед. фелдшер на
ареста, не е имал медицински оплаквания, като е приет с диагноза „клинично
здрав“. Констатирано е минало заболяване „луксация на дясна лакътна става“,
зараснала неправилно, поради отказ на лицето от ортопедична помощ. На П. са
провеждани редовни медицински прегледи и до 06.11.2019г. същият не е имал
оплаквания от медицинско естество. При възникнали такива на 13.11.2019г. и
21.11.2019г. е обърнато внимание на лицето, като са му предписани медикаменти,
които той е отказал да приема. На 25.11.2019г. е бил прегледан от друг общо
практикуващ лекар, който е направил заключение за липса на усложнения в дясна
лакътна става, което не налага консултация с лекар – специалист, видно от
представената бланка за консултация на задържания под стража. Отново е
назначено медикаментозно лечение, като ищецът е отказал да приема назначената
терапия, видно от отбелязването в попълнената бланка за вторични медицински
прегледи. Така изложените констатации са обусловили извод за неоснователност на
претенцията на ищеца относно твърденията му за неоказване на адекватна
медицинска помощ във връзка с луксация на лява лакътна става. В тази връзка,
съдът е преценил и заявеното от свидетеля Йорданов, който също не споменава П.
да е имал здравословен проблем, по повод на който да му е отказано лечение или
медицинско обслужване. От представената справка от РСИН-Ямбол за здравословното
състояние на И.П., се установява, че медицинското обслужване в ареста се
осъществява от медицински фелдшер и личен лекар определен от РЗОК служебно, а
при необходимост се търсят Спешния център към МБАЛ, както и консултации с
лекар-специалист.
Както правилно е посочил и предходният
съдебен състав, по делото не са ангажирани доказателства за неоказано
медицинско обслужване на ищеца, нито за неосъществена медицинска помощ, когато
му е била необходима такава. Наличието на медицински персонал грижещ се за
задържаните лица, както и при необходимост търсене помощта на лекари
специалисти е достатъчна констатация оборваща заявеното от ищеца за липсващо
медицинско обслужване.
Като неоснователни са приети от
предходният състав на АС-Бургас оплакванията на ищеца за неосигуряване на
достатъчна жилищна площ. В тази връзка, решаващият състав се е позовал на
приетите по делото писмени доказателства и установените данни, а в това
отношение е обсъдено и заявеното в писмен отговор на ответника.
Индивидуализирано е конкретното помещение, в което е бил настанен задържаният
под стража И.П., а именно килия № 2, като действително е посочено, че това
помещение е с площ 6,38 кв.м. Обаче, съдът е отчел и друго обстоятелство от
съществено значение, а именно, че касаторът е бил настанен самостоятелно.
Обсъдено е установеното посредством получено писмо, с вх.№ 7444/03.08.2022г., в
изпълнение на разпореждане на съда № 3047/28.07.2022г. по адм. дело № 2441 от
2021г. на АС-Бургас, според чието съдържание посочената килия се намира в
дъното на коридора и е предпоследно помещение преди санитарния възел на етажа,
с № 2, с размери 285см. дължина, 178см. широчина и 270 см. височина, както и
посочена площ 5,073 кв.м. Изрично са коментирани в мотивите на съда доводите на
ищеца относно това разминаване, респективно твърдението, че площта на килията е
била под 4 кв.м., но съдът е приел за установено, че действителната площ е
5,073 кв.м., тъй като това измерване е извършено конкретно във връзка с
дадените от съда указания, а от друга страна, така направеният извод на съда за
площта е в съответствие и с други ангажирани по делото гласни и писмени
доказателства. Направена е и оценка на всички реално установени по делото факти
релевантни към извода за площта на килията и обосновано е изтъкнато, че площта
не би могло да бъде под 4 кв.м., както твърди ищеца, при положение, че в
помещението е имало разположени неподвижни легло, маса и стол и въпреки това е
оставала свободна площ от около 2 кв.м. Така установената квадратура на
помещението съдът е преценил, като съответстваща на стандартните изисквания за
необходимата площ за ползване на едно лице. В случаят, ответното юридическо
лице, чрез неговите служители е изпълнил своите задължения и е осигурил на
ищеца минимална свободна жилищна площ, която да съответства на човешките
представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава,
извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди,
като спане, преобличане и хранене. Установено е, че по отношение на жилищната
площ, че не са надвишени ограниченията, които самото наказание поставя и
оплакванията в тази насока са неоснователни.
Съдът споделя изложените от предходният
състав съображения за частична основателност на претенцията и неоснователност
на останалите оплаквания. В тази връзка по повод изричните доводи на касатора в
подадената касационна жалба следва да се отбележи, че съдът е провел съдебното
производство при спазване на всички процесуални изисквания, като е обсъдил
всестранно събраните по делото гласни и писмени доказателства, аргументирано е
посочил кои от тях кредитира с доверие и кои не, респективно по какви причини,
а всички установени по делото факти са доказани с надлежни доказателства, в
съответствие със законовите изисквания. За установяване на действителната площ
на помещението, в което е пребивавал П. в Следствения арест на гр.Ямбол не е
необходимо да се изисква архитектурния план на сградата, както предлага жалбоподателят,
поради което доводите на касатора и в тази връзка са неоснователни. Колкото до
цитираното в касационната жалба решение на ТЕЛК № 0449 от 02.02.2022г.
на което страната се позовава относно заявеното, че вследствие на неосъществено
медицинско обслужване са причинени вреди на здравословното му състояние следва
да се отбележи, че в първоначалната искова молба, озаглавена „жалба“, изготвена
на 15.10.2021г., видно от написаната от самия подател дата, предявена в съда на
18.10.2021г., когато е образувано съдебно производство, ищецът П. въобще не се
е позовал на подобно доказателство, нито е заявил за увреждане на здравето
отразено в подобен документ. Това е и обективно невъзможно, предвид факта, че
към датата на подадената искова молба посоченото решение на ТЕЛК обективно не е
съществувало, с оглед посочената в касационната жалба дата на издаването му-
02.02.2022г. В този смисъл, съдът не би могъл да обсъжда незаявени в исковата
молба на ищеца факти и обстоятелства, съставляващи фактически основания за
претендираното обезщетение. Както е известно, исковата молба е писмена, според
изискванията на закона и следва да съдържа всички факти и обстоятелства, на
които се основава, в противен случай, изложени допълнително в хода на делото
подобни фактически основания не могат да бъдат разглеждани, защото предмета на
производството не може да се допълва впоследствие.
Обобщено,
определената сума от 600 лева е обоснован и справедлив размер на обезщетение
във връзка с предявената искова претенция на И.П., в нейната обсъдена по-горе основателна
и доказана част, като съответства на причинените му вреди от неимуществен
характер за упоменатият период от време от 11.10.2019г. до 23.02.2020г. при
задържането му в помещение на Следствен арест-Ямбол.
По
изложените съображения, касационната жалба на И.П. е неоснователна, поради
което следва да бъде оставена без уважение.
Настоящият
тричленен състав намира за неоснователна и другата касационна жалба, подадена
от ГДИН /ответник в производството по
предявения иск/. В тази връзка, не е необходимо да се преповтарят
констатациите на настоящата инстанция по повод обсъдените по-горе гласни и
писмени доказателства и тяхната оценка от първоинстанционният съд, коментирана в
предходната част на решението. Както вече бе отбелязано, предходният състав на
АС-Бургас е изяснил подробно фактическата обстановка по делото и изчерпателно е
обсъдил всички доводи и твърдения на ищеца, предпоставили предявяването на иск
за обезщетяване на твърдените неимуществени вреди. В хода на съдебното
производство са събрани относимите за правилното решаване на спора
доказателства, при приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, а решаващият състав
задълбочено и всестранно ги обсъдил ги е в тяхната съвкупност и поотделно, при
съобразяване разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Съдът е обосновал изводи,
които са обективни и изцяло в съответствие с доказателствената маса, поради
което се споделят и от настоящата инстанция- тричленен състав на съда.
Съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в ал.1
предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на
ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното, като на основание чл.52 от ЗЗД съдът
определя размера на обезщетението по справедливост.
В
заключение, следва да се отбележи, че констатациите и направените изводи за
осъществени нарушения по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС в обсъдените по-горе аспекти
са напълно обективни и се базират на приетата по делото доказателствена
съвкупност, респективно доводите на другия касатор /ГДИН/ в противоположната
насока, са изцяло неоснователни. Неотносимо към настоящият спор е цитираното в
тази касационна жалба съдебно решение на АС-Бургас относно съвсем различно
естество на вредоносен резултат, изразяващ се в причиняване на такива последици
от наличие на инсекти /хлебарки и дървеници/, за каквито в настоящото
производство липсват каквито и да било оплаквания, респективно изводите на съда
по това предходно дело не могат да се съпоставят с настоящият казус и приетото
от съда по цитираното дело е неотносимо към претенцията на ищеца П..
Колкото
до доводите за оспорване на решението и в частта за отхвърляне на претенцията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, видно от диспозитива на
решението такова произнасяне не е налице, поради което не би могло да бъде
обект на инстанционен контрол от настоящият тричленен състав. Не се и твърди да
е подавано искане за допълване на съдебния акт, в срока за обжалване на
решението, нито е налице постановяване на съдебен акт от такова естество
/определение/, което да е оспорено по съответния ред, поради което доводите на
касатора ГДИН за присъждане на подобно възнаграждение за представителство пред
първата инстанция не могат да се разглеждат по същество.
В
касационното производство не са приети нови писмени доказателства допустими в
този стадий на съдебното производство, с оглед установяване на касационните
основания, съгласно разпоредбата на чл.219, ал.1 от АПК, поради което и липсва
основание за тяхното обсъждане. Тук отново следва да се отбележи, че не могат
да се коментират източници /документи/, издадени след подаване на исковата
претенция /15.10.2021г., респективно образуване на делото на 18.10.2021г./, а
именно цитираното от касатора решение на ТЕЛК, доколкото според заявеното от страната
този административен акт е издаден на 02.02.2022г. и въобще не е отразен в
обстоятелствата, на които се основава иска, а оттам е недопустимо принципно
обсъждането на подобен източник на данни, като попадащ извън заявеният от ищеца
предмет, с подаване на исковата молба, без значение от начина, по който е
озаглавена /„жалба“ или по друг начин/.
По всички изложени съображения, оспореният
съдебен акт е валиден, допустим и правилен, поради което следва да бъде оставен
в сила. Касационните жалби и на двамата касатори са изцяло неоснователни, с
оглед липсата на отменителни основания по чл.209 от АПК.
При този изход на процеса разноски не са
дължими на никоя от страните.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, вр. с чл.218 от АПК, Административен съд-Бургас, в настоящият тричленен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1176 от 26.10.2022г., постановено по адм.
дело № 2441 от 2021г. по описа на Административен съд гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.