Решение по дело №3410/2008 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 22.04.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                         Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Ю.Ш., разгледа докладваното от  съдия Г. гр. д. № 3 410 по описа за 2008 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОТХВЪРЛЯ следните искове на адвокат Н.М.Н.:

- исковете по чл. 45, ал. 1 от Закона 6за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу Й.В.Д., В.В.В., В.А.З., С.Г.П., И.С.И..

- исковете по чл. 49 от ЗЗД срещу ОДМВР-гр. Ш., М. на вътрешните работи, В.А.С., В.С.-С., държавата.

 

[2] Адвокат Н. е със съдебен адрес *** 6. Адресите на ответниците са: Й.Д. ***; В. В. ***; В.З. – адвокат С.М.,***, Търговски дом, бул. „******“ *, вх. „*“, ет. *, офис 156; С.П. ***; И.И. ***; В.-А.С.-С. – гр. С., бул. „******“ 2; В.С.-С. – гр. С., бул. „*****“ 1; държавата – М. на финансите, гр. С., ул. „******“ **.

 

[3] ОСЪЖДА адвокат Н.Н. *** 1 295,00 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение.

 

[4] ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат С.М. възнаграждението за особен представител по внесения депозит.

 

[5] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[6] Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 510,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

         МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е гражданско.

 

I.              ПО ИСКАНЕТО НА ИЩЕЦА ЗА ОТМЯНА НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, С КОЕТО СЪДЪТ Е ДАЛ ХОД НА ДЕЛОТО В ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ НА 20.11.2015 г. И Е ДАЛ ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

 

1. Твърдения и искания на страните

 

1.1.       На ищеца

 

[7] На 01.12.2015 г. ищецът адвокат Н.Н. е подал молба до съда, с която е поискал от съда да отмени определениета си, с които в открито съдебно заседание на 20.11.2015 г. е дал ход на делото и ход по същество. Адвокат Н. е заявил, че той не е могъл да се яви в съдебното заседание поради заболяване, за което е бил представил доказателство, което преди това е било приемано от настоящия съд. Той също е заявил, че съдът не се е произнесъл по доказателствени искания на ищеца, а е дал ход на делото по същество (вж. заявлението, л. 514-518).

 

1.2.       На ответниците

 

[8] Становище по молбата е постъпило само от Военно-апелативния съд (ВннАС). ВннАС е заявил, че молбата не следва да се уважава (вж. л. 541).

 

2. Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] Делото е било разпределено на съдията-докладчик на 09.07.2013 г. (вж. л. 361). На 11.11.2013 г. съдът е насрочил делото за провеждане на открито съдебно заседание на 14.03.2014 г. (вж. л. 360). В заседанието на 14.03.2014 г. съдът не е дал ход на делото, тъй като ищецът не е могъл да се яви в него поради участието му в наказателно дело и конституирането като ответник на В.С.–С. на мястото на закрития В.С.–Варна (вж. л. 388-389). Съдът е отложил делото за 27.06.2014 г. (вж. пак там).

 

[10] На 27.06.2014 г. съдът отново не е дал ход на делото поради постъпила молба за отлагането му от ищеца с приложен към нея болничен лист, който не е бил по образеца, утвърден от М. на правосъдието и М. на здравеопазването. Съдът е отложил делото за 28.11.2014 г., тъй като му е било служебно известно, че ищецът е бил със счупена капачка на коляното – ищецът е страна по няколко дела, разглеждани от настоящия съд (вж. протокола, л. 452). На 28.11.2014 г. съдът отново е отложил делото поради невъзможността на ищеца да се яви вследствие на увреждането (вж. протокола, л. 452). Първоначално съдът е насрочил делото за 08.05.2015 г., но след постъпила молба от адвокат Н., че няма да може да се яви поради продължаващото му лечение, съдът го е пренасрочил за 20.11.2015 г. (вж. разпореждането, л. 476). За това съдебно заседание адвокат Н. е бил редовно призован (вж. л. 481).

 

[11] На 09.10.2015 г. адвокат Н. се е явил в открито съдебно заседание по граждански дела 214/2010 г., 14 211/2010 г., 14 889/2010 г., 14 638/2013 г., 1 389/2008 г. на настоящия съд (вж. протоколите, л. 559-560). Той е накуцвал и е бил с бастун, но се е придвижвал и е участвал в заседанието (това са наблюденията на докладчика).

 

[12] Със заявление от 20.11.2015 г. ищецът е поискал от съда да отложи делото, тъй като е заболял (вж. л. 510). Със заявлението адвокат Н. е представил медицинско удостоверение, не по утвърдения образец, в което е било вписано, че на ищеца се препоръчва домашно лечение на легло от 20.11.2015 г. до 04.12.2015 г. (вж. удостоверението, л. 511). В съдебното заседание съдът е приел, че удостоверението не е в утвърдената форма и е дал ход на делото, след което е дал и ход на делото по същество (вж. протокола, л. 513).

 

[13] След постъпване на заявлението на ищеца за отмяна на определението на съда, с което в открито съдебно заседание на 20.11.2015 г. съдът е дал ход на делото, а след това и ход по същество, съдът извърши служебна справка чрез деловодната система на СГС за това по кои от делата, по които адвокат Н. е страна или процесуален представител, е имало проведени открити съдебни заседания в периода 20-27.11.2015 г. От справката съдът установи, че по две дела са били проведени открити съдебни заседания от 10:45 до 11:00 часа на 24.11.2015 г.  с участието на адвокат Н. като страна по едното и процесуален представител по другото дело. Това са в. гр. д. 14 819/2013 г. и в. гр. д. 5 755/2014 г. (вж. извлеченията от протоколите, присъединени в електронната база данни за делата в деловодната система на СГС, л. 553-556). Същевременно, адвокат Н. не се е явил по трето дело, насрочено за 24.11.2015 г., като е поискал отлагането му поради заболяване – в. гр. д. 10 793/2012 г. (вж. протокола, л… 557-558).

 

3. Приложимо право, съотнасяне на установените факти към приложимото право и решение на съда по заявлението на адвокат Н.

 

[14] Съгласно чл. 142, ал. 1 от ГПК, неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът ѝ не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани (вж. чл. 142, ал. 2 от ГПК).

 

[15] В случая адвокат Н. е бил редовно призован за заседанието от 20.11.2015 г. Следователно неявяването му не е било пречка за разглеждане на делото.

 

[16] Съдът приема, че не е било налице препятствие за явяването на адвокат Н. в заседанието на 20.11.2015 г. поради следното: съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (Наредбата) при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от М. на здравеопазването и М. на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред органите на съдебната власт. Това медицинско удостоверение е било утвърдено със Заповед № РД-09-465 от 27.07.2010 г. То се издава от трима лекари, като в горния му десен ъгъл е вписано, че това е удостоверението по посочената заповед.

 

[17] Адвокат Н. е представил удостоверение, подписано само от един лекар. В него липсва и текст, че това е удостоверението по Заповед № РД-09-465 от 27.07.2010 г. Следователно удостоверението, представено от адвокат Н., не отговаря на изискванията на чл. 18, ал. 2 от Наредбата. Ето защо съдът приема, че адвокат Н. не е удостоверил наличието на препятствие за явяването му в съдебно заседание на 20.11.2015 г.

 

[18] Действително, в предходни съдебни заседания съдът е отлагал делото като е приемал, че е било налице препятствие за явяването на адвокат Н. без последният да е представял медицинско удостоверение по утвърдения образец. В тези случаи на съда е било служебно известно за увреждането на адвокат Н.. След като адвокат Н. се е явил в съдебно заседание на 09.10.2015 г. по граждански дела 214/2010 г., 14 211/2010 г., 14 889/2010 г., 14 638/2013 г., 1 389/2008 г. на настоящия съд, служебната известеност на съда за заболяването на адвокат Н. е станала служебна известеност за възможността на адвокат Н. да се явява в съдебно заседание. Ето защо при възникване на ново препятствие за адвокат Н. да се яви в открито съдебно заседание, той е следвало да го докаже чрез съответното медицинско удостоверение по утвърдения образец.

 

[19] Нещо повече, в представеното от адвокат Н. медицинско удостоверение е вписано, че той не е могъл да се яви пред съд от 20.11.2015 г. до 04.12.2015 г., като му е било предписано домашно лечение на легло. Съдът обаче установи, че адвокат Н. се е явил по две дела на 24.11.2015 г., а не се е явил по трето дело в същия ден. Следователно адвокат Н. е представил медицинското удостоверение, за да се отложат една част от делата, по които е бил страна или адвокат в периода 20-27.11.2015 г., но не го е представил поне по две дела и се е явил по тях. След като адвокат Н. се е явил по две дела, логичното заключение е, че той е могъл да се яви и по останалите дела. Като не го е направил, адвокат Н. е злоупотребил с правото си да поиска отлагане на делото поради наличието на препятствие.

 

[20] Съдът не следва да допуска страните да злоупотребяват със свои права. Затова съдът е дал ход на делото.

 

[21] Съдът прие, че адвокат Н. е могъл да се яви по настоящото дело, но не го е направил. Следователно адвокат Н. се е дезинтересирал от извършване на процесуални действия по настоящото дело.

 

[22] Когато ищецът се дезинтересира от извършване на процесуални действия по определено дело, отпада задължението на съда да събира доказателства по доказателствени искания, по-рано направени от ищеца и допуснати от съда. В случая адвокат Н. се е дезинтересирал от извършване на процесуални действия по делото. Затова е отпаднало задължението на съда да събира доказателства по доказателствени искания, по рано направени от адвокат Н. и допуснати от съда. Ето защо съдът е дал ход на делото по същество. Поради изложеното съдът приема, че не следва да отменя определението си, с което е дал ход на делото по същество, както и предхождащото го определение, с което е дал ход на делото в открито съдебно заседание на 20.11.2015 г.

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

        

[23] Адвокат Н.Н. заявява в искова молба от 29.08.2008 г., че  той е известен български юрист, дългогодишен борец против мафията и корупцията в България. Ответникът Й.Д. е бил Д. на РДВР-гр. Ш., а ответникът В.В. е бил дознател при РДВР-гр. Ш..

 

[24] На 31.10.2000 г. ответникът Й.Д. е издал справка. В тази справка са били описани неверни обстоятелства, които са обиждали и опозорявали адвокат Н..

 

[25] На 27.10.2000 г. ответникът В.В. е изготвил протокол за разпит на ответницата В.З.. В този протокол също се съдържат обстоятелства, които са неверни и те обиждат и опозоряват адвокат Н.. Ищецът твърди, че тези трима ответници са скалъпили описаните документи, за да обидят и опозорят адвокат Н..

 

[26] От опозоряването на адвокат Н. чрез описаните документи той е претърпял вреди – провалена е била адвокатската му и политическата му кариера. Документите са станали известни на широк кръг от лица. Те са били използвани за скалъпване на дисциплинарно и наказателно производство срещу адвокат Н..

 

[27] За престъпленията, извършени от посочените трима ответници, адвокат Н. е подал тъжба до В.С.-Варна. По тази тъжба е било образувано н. ч. х. д. 220/2000 г. Делото е било укривано и разтакавано от съдии от В.С.-Варна и ВннАС. На 31.05.2007 г. делото е било противозаконно прекратено.  От това адвокат Н. също е претърпял вреди. Затова адвокат Н. моли съда да осъди Й.Д., В.В., В.З.,***, В.С.-Варна (съответно правоприемника му В.С.–С.), ВннАС, държавата,  МВР, И.И. и С.П. да му заплатят 25 500,00 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като част от общия размер от 800 000,00 лева (вж. исковата молба, л. 2-9, уточнителната молба, л. 13, заявлението, л. 108, определението на л. 109-гръб)).

 

2. На ответниците

 

2.1.       На ответника Й.Д.

 

[28] В срока за подаване на писмен отговор ответникът Й.Д. не е подал такъв (вж. и доклада на делото, л. 80).

 

2.2.       На ответника  В.В.

 

[29] В.В. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че в процесния протокол за разпит той е отразил това, което му е била продиктувала свидетелката. Между него и ответника Д. не е имало никакво съучастие, а всеки си е вършил служебните задължения. Затова той моли съда да отхвърли предявения иск (вж. писмения отговор, л. 58).

 

2.3.       На ответника В.З.

 

[30] Ответницата В.З. е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че описаното от нея в протокола за разпит на свидетел е било истина, а ищецът не е претърпял твърдените от него вреди. В.З. твърди, че предявеният срещу нея иск е погасен по давност. Затова тя моли съда да го отхвърли (вж. писмения отговор, л. 66-67).

 

2.4.       На ответника ОДМВР-гр. Ш.

 

[31] ОДМВР-гр. Ш. е заявил, че за евентуалните вредоносни действия на Й.Д. и В.В. отговаря МВР, а не ОДМВР-гр. Ш.. Той твърди, че: 1. протоколът за разпит и справката са възпроизвели информация, предоставена от разпитания свидетел; 2. исковете са погасени по давност. Затова ОДМВР-гр. Ш. моли съда да отхвърли предявения иск (вж. писмения отговор, л. 68-71).

 

2.5.       На ответника В.С.-С.   

 

[32] В.С.-С., чрез съда, чийто правоприемник е, е подал писмен отговор. Той е оспорил предявения иск, като е заявил, че: 1. не той, а М. на правосъдието следва да отговаря по иска; 2. неговите служители не са допуснали нарушения, от които ищецът да е претърпял вреди; 3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен. Затова В.С.-С. моли съда да отхвърли иска (вж. писмения отговор, л. 61-62).

 

2.6.       На ответника ВннАС

 

[33] ВннАС е подал писмен отговор, като е оспорил предявения иск. Той е заявил, че: 1. не той следва да отговаря по иска; 2. при постановяване на процесните съдебни актове съдиите не са нарушили закона. Затова той моли съда да отхвърли предявения иск (вж. писмения отговор, л. 55).

 

2.7.       На ответника държавата

 

[34] Държавата е подала писмен отговор, с който е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че не носи отговорност за евентуални вреди, причинени на ищеца. Затова държавата моли съда да отхвърли иска (вж. писмения отговор, л. 51-53).

 

2.8.       На ответника С. П.[1]

 

[35] С. П. е подал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск. Той е заявил, че: 1. не е извършил действия, с които да е увредил ищеца; 2. искът е погасен по давност (вж. писмения отговор, л. 290).

 

2.9.       На ответника И.И.

 

[36] И.И. е подала писмен отговор, с който е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че: 1. не е извършила действия, които да са увредили ищеца; 2. искът е погасен по давност (вж. писмения отговор, л. 368-369).

 

2.10.   На ответника МВР

 

[37] Ответникът МВР не е подал писмен отговор.

 

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[38] През 1988 г. адвокат Н. е завършил Юридическия факултет на СУ „Св. св. Климент Охридски“ с успех от следването отличен 5,90, а от държавните изпити отличен 6,00 (вж. дипломата, л. 160). Не се спори, че в периода 1990-1995 г. адвокат Н. е бил Районен прокурор на гр. Златоград, а след това и на гр. С. (вж. и л. 128). В този период са били публикувани статии в местния и националния печат, коментиращи положителната работа на адвокат Н. в борбата с престъпността (вж. л. 130-155). Не се спори, че след 29.09.1995 г. адвокат Н. е работил като адвокат (вж. и удостоверението, л. 159).

 

[39] На 21.11.2000 г. В.З. е била разпитана като свидетел по дознание 479/20.11.2000 г. Тя е била предупредена за наказателната отговорност, която носи за лъжесвидетелстване. Разпитът е бил проведен и отразен от ответника В.В., тогава служител на РЗБОП-гр. Ш..

 

[40] Пред В.В. ответницата В.З. е заявила, че: нейната дъщеря С. е била задържана. Затова на 12.08.2000 г. В.З. се е свързала с адвокат Н., който ѝ е казал, че ще оправи нещата. Той ѝ е поискал 230,00 лева. На следващия ден, докато В.З. е била в кантората на адвокат Н., адвокат С. ѝ е казала да изчезва, защото е извършила престъпление, по-голямо от убийство. В.З. е заминала за С.. От С. В.З. е звъняла на адвокат Н. почти всеки ден, а той ѝ е казвал да не се връща. Последният път, когато тя е разговаряла с адвокат Н., той ѝ е поискал 1 000,00 долара, за да оправи издирването ѝ, които да даде на бопаджии, съдии и прокурори, за да потулят работата. В.З. е събрала парите чрез роднини и нейната сестра ги е предала на адвокат Н.. Впоследствие по негово искане тя му е дала 300,00 долара и 600,00 германски марки.

 

[41] Адвокат Н. е поискал и 2 000,00 германски марки от В.З., за да изчисти издирването от компютъра, но тя му е отказала поради липса на пари. Впоследствие братът на В.З. я е завел в РЗБОП и там тя е разбрала, че адвокат Н. я е мамил и плашил, за да ѝ вземе парите. По-късно тя е записала на касета разговор с адвокат Н. относно това къде той е дал парите, получени от В.З.. Адвокат Н. е поискал от нея да подпише лист с текст, че тя е била доволна от услугите му, но В.З. е отказала. Тя също е заявила, че адвокат Н. е накарал трети лица да подпишат жалби срещу нея, които той предварително е бил изготвил (вж. протокола, л.406-408). Същите показания В.З. е дала и пред съда по н.о.х.д. 79/2001 г. на Районен съд-гр. Ш. (вж. л. 427-429).

 

[42] На 21.11.2000 г. адвокат Н. е подал тъжба пред В.С.-Варна. В нея той е посочил, че ответниците Й.Д., В.В. и В.З. са изготвили процесните два документа, с които са разгласили неверни и позорящи го обстоятелства (вж. л. 211-213). Не се спори, че по тази тъжба е било образувано н. ч. х. д. 220/2000 г. на В.С.-Варна.

 

[43] На 08.01.2001 г. нотариус К.М. е заверил подписа на М.М. под декларация. В нея М.М. е заявила, че служители на РЗБОП-гр. Ш. са искали от нея да натопи адвокат Н., като заяви неверни работи. Те са я заплашили, че в противен случай щели да ѝ направят много мръсотии (вж. декларацията, л. 164).

 

[44] Подобна декларация е подписал и Й. М.. В нея той е заявил, че началникът на РЗБОП-Л. Х. го е принудил да заяви, че от една година се е познавал с адвокат Н. и е бил свидетел как В.З. е била измамена (вж. декларацията, л. 163). И двамата са декларирали, че им е била известна наказателната отговорност за лъжесвидетелстване (вж. пак там).

 

[45] На 27.01.2001 г. е било проведено открито съдебно заседание по частното наказателно дело, което е било образувано по тъжбата на адвокат Н. до В.С.-Варна. В него ответникът Й.Д. е дал обяснения, че той не е бил изготвил процесната справка. Тя е била изготвена от подполковник Л.Х., а ответникът Й.Д. само я е подписал. Обяснения е дал и ответникът В.В., който е заявил, че по образувана преписка е издирвал В.З., но не е успял да я открие. След около два месеца, тя сама се е явила и му е разказала това, за което впоследствие е дала показания. В.З. също е дала обяснения, като е повторила показанията си от 21.11.2000 г. (вж. протокола, л. 226-231). 

 

[46] На 15.02.2002 г. по сл. д. 213/2001 г. Й. М. е бил разпитан от следовател. При разпита Й. М. е заявил, че началникът на РЗБОП-гр. Ш. Л. Х. и ответникът В.В. са му оказвали натиск от декември 2000 г. до юни 2001 г. да даде показания, че адвокат Н. е измамник и, че е взел 4 000,00 лева от В. (вж. л. 217-218). Подобни показания по това следствено дело е дала  и М.М. (вж. протокола, л. 222-223).

 

[47] На 24.02.2005 г. В.С.-Варна е провел открито съдебно заседание по н. ч. х. д. 160/2004 г., по което тъжител е бил адвокат Н., а подсъдими ответниците Й.Д., В.В. и В.З..

 

[48] В това съдебно заседание е била разпитана свидетелката Г.Н.. Тя е заявила, че към 2000 г. адвокат Н. е имал много успешна практика в гр. Ш.. След изготвянето на процесната справка, тя е била използвана, за да бъде образувано сл. д. 6 на Окръжна прокуратура-гр. Ш.. Това е било отразено в медиите, като е имало публикации в местни и национални вестници. Вследствие на това е имало отлив на клиенти в практиката на адвокат Н.. Това се е отразило и на политическата кариера на адвокат Н.. Образувано е било и дисциплинарно дело срещу адвокат Н.. В резултат на това адвокат Н. се е преместил да практикува в гр. Варна (вж. протокола, л. 232-233).

 

[49] В съдебното заседание е бил разпитан и свидетелят Ц.Ц.. Той е споделил информация, близка до тази, изнесена от свидетелката Н.. Ц.Ц. също е заявил, че е виждал С.З. в кантората на адвокат Н. и последният е заявил на първия, че не е получил от С., дъщерята на В.З., 3 200,00 германски марки хонорар. Впоследствие свидетелят е видял С.З. и В.З. в кола, спряла близо до кантората на адвокат Н., заедно с ответника В.В.. По-късно той е присъствал на влизането на С.З. и В.З. в офиса на адвокат Н. и е чул как те са заявили, че ще ликвидират адвокат Н. като адвокат и, че срещу него има записи (вж. протокола, л. 236-238).

 

[50] За това, че справката, образуваното следствено дело и публикациите за тях са се отразили отрицателно на практиката и политическата кариера на адвокат Н. показания са дали и свидетелите Д.Р. и П.Р.. В показанията си свидетелят Р. е изказал предположения, че е било възможно случилото се с адвокат Н. да е било организирано от тогавашното ръководство на СДС-гр. Ш. и висши полицаи от гр. Ш. (вж. протокола, л. 238-239).

 

[51] На 30.08.2006 г. Главният прокурор е поискал от ВКС да възобнови в. н. ч. х. д. 2/2005 г. на ВннАС срещу Й. Д., В.В. и В.З. (вж. искането, л. 7-8). На 07.03.2007 г. адвокат Н. е бил разпитан като свидетел по сл. д. 213-11/2001 г. на Военноокръжна прокуратура–Варна. Тогава адвокат Н. заявява, че С.З. и В.З. са били използвани  за извършване на провокации срещу него, включително и чрез незаконно подслушване (вж. протокола, л. 351-352). Адвокат Н. е бил участвал в местни избори, като кандидат за кмет и общински съветник, в национални избори, като кандидат за народен представител, и като застъпник в избори за европейски парламент,  както и в конкурси за магистрати (вж. 156-158, 167-168, 127)

 

IV. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

           

[52] Ищецът е предявил искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД срещу Й.Д., В.В., В.З., С.П. и И.И.. Той е предявил искове по чл. 49 от ЗЗД срещу ОДМВР-гр. Ш., МВР, ВннАС, В.С.-С. и държавата.

 

1.             По исковете по чл. 45 от ЗЗД[2]

 

[53] Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ответникът виновно да е извършил неправомерно действие/бездействие; 2. от това да са последвали вреди за ищеца; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

[54] Дори В.З. да е извършила неправомерни действия срещу ищеца, искът срещу нея е погасен по давност, тъй като евентуалните неправомерни действия са били извършени през 2000 г., а исковата молба е била подадена едва през 2008 г. Затова искът срещу В.З. е неоснователен и съдът го отхвърля.

 

[55] Действията на Й.Д. и В.В. биха били неправомерни, ако те заедно с В.З. са скалъпили, както ищецът твърди, процесните показания на В.З., които впоследствие те са използвали за създаването на процесната справка, която пък е послужила за образуването на следствено дело и дисциплинарно производство срещу ищеца. Информация за вероятни неправомерни действия на ответниците Й.Д. и В.В. съдът извлича от протоколите за разпит на Й. М. (пар. 39), Ц.Ц. (пар. 42), Д.Р. (пар. 43) и самия ищец адвокат Н. (пар. 44).

 

[56] Съдът е събрал тези протоколи за разпит, като писмени доказателства, а не като свидетелски показания. Ето защо те са годни доказателствени средства, но като писмени доказателства, а не като разпит на свидетели, каквито те са били за наказателните производства, в които са били събрани като такива. Като писмени доказателства, тези протоколи за разпит са частни свидетелстващи документи в частта им относно тяхното съдържание. В частта относно датата на съставяне и органа, пред който показанията са били дадени, те са официални документи.

 

[57] Като частни документи, описаните протоколи за разпит имат доказателствена стойност. Тази доказателствена стойност е значително по-голяма от тази на писмените обяснения например. Това е така, защото при съставянето на протоколите за разпит свидетелят е предупреден за наказателната отговорност, която той носи при лъжесвидетелстване; при свободно дадените писмени обяснения такова предупреждение липсва. Въпреки това обаче, съдът приема, че доказателствената стойност на описаните протоколи за разпит не е достатъчна, за да убеди напълно съда, че ответниците Й.Д. и В.В. са извършили неправомерни действия спрямо ищеца. Съвкупната доказателствена стойност на описаните протоколи за разпит и декларациите на М.М. (пар. 36) и Й. М. (пар. 37)[3] също не е достатъчна, за да убеди напълно съда, че Й.Д. и В. Велинов са извършили неправомерни действия срещу адвокат Н..  

 

[58] Не е налице предпоставка за уважаването на исковете срещу Й.Д. и В.В.. Затова съдът ги отхвърля.

 

[59] От събраните доказателства съдът не установява неправомерни действия срещу адвокат Н. да са извършили и С.П. и И.И.. Не е налице предпоставка за уважаването на уважаването и на исковете срещу тях. Затова съдът ги отхвърля.

 

2.             По исковете по чл. 49 от ЗЗД

 

[60] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички  вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата.

 

[61] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ответникът да е възложил работа на трето лице; 2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице виновно да е причинило вреда на ищеца; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

2.1. По исковете срещу ОДМВР-гр. Ш. и МВР

 

[62] Съдът не установи служители на тези ответници да са причинили вреди на ищеца. Не е налице предпоставка за уважаването на исковете. Затова съдът ги отхвърля. Искът срещу ОДМВР-гр. Ш. е и погасен по давност.

 

2.2.       По исковете срещу ВннАС, В.С.-С.

 

[63] По делото не са събрани доказателства, от които съдът да установи, че съдии от ВннАС и В.С.-Варна, чиито правоприемник е В.С.-С., са извършили неправомерни действия спрямо ищеца. Затова съдът приема, че такива действия не са били извършени спрямо ищеца.

 

[64] Не е налице предпоставка за уважаването на исковете. Затова съдът ги отхвърля.

 

2.3.       По иска спрямо държавата

 

[65] Съдът не установи лица, работещи за държавата, или държавни институции да са извършили неправомерни действия, от които да са последвали вреди за ищеца. Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

3.             По разноските

 

[66] ОДМВР-гр. Ш. търси разноски. Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

[67] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска на ищеца изцяло. Затова съдът осъжда ищеца да заплати на ответника 1 295,00 лева.

 

[68] Ако някой от останалите ответници, подаде молба за допълване на решението в частта за разноските, в тази молба той следва да посочи на кой лист от делото се намират искането за разноски и доказателството за извършените разноски. При неизпълнение съдът ще наложи глоба на основание чл. 89, т. 2 от ГПК.

 

Съдия: