МОТИВИ към РЕШЕНИЕ N 948/18.06.2020г., постановено
по АНД № 399/2020г. по описа на ПРС, VI н. с.
Производството е по реда на
чл.375 и сл. от НПК.
Районна
прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу М.Г.С. – роден на ***г***,
живущ ***, **** български гражданин, със средно образование, студент,
безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********, за това, че на 11.09.2019г.
в гр.Пловдив е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е извършено при
управляване на моторно превозно средство, а именно лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.N ***** – престъпление по чл. 325 ал.3
вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага
обвиняемият да бъде признат за виновен. Счита, че фактическата обстановка,
описана в постановлението се доказва по категоричен начин, като обв.С. е осъществил хулиганските действия при управление на
лек автомобил, отправил е обидни реплики и е счупил стъкло на друг автомобил. В
последствие обв.С. е възстановил стойността на
счупеното стъкло, което прокурорът приема за доказване на авторството на
деянието. Предлага на Съда да го признае за виновен и да го освободи от
наказателна отговорност, с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК, което да бъде „глоба“ в предвидения от закона минимален размер от
1000 лв.
Защитникът на обвиняемия М.С.
– адв.Т. счита, че обвинението не е доказано по
категоричен начин и моли Съда да оправдае подзащитният й. Прави кратък анализ
на събраните по делото доказателства, като приема, че водачът на микробуса е
спрял в кръстовище и така и попречил на останалите участници в движението, един
от които бил и обв.С.. Това наложило последния да заобиколи микробуса с цел да премине по-бързо и да се
разтовари движението в кръстовището. На следващото кръстовище водачът на
микробуса се престроил в най-лявото платно за движение, спрял до автомобила на обв.С. и целта му била да се разправи с обвиняемия. Това
породило словестни спорове между двамата, обидни
реплики, което е довело и до излизането на обв.С. от
автомобила му и захвърляне на малко шишенце по шофьора на микробуса. От огледа
на вещественото доказателство – диск с видеофайл се установява, че камера е
заснела хвърлянето на шишенцето, което преминава през двете предни врати на
микробуса и не се виждат никакви разпилени стъкла – последното мотивира
защитника да приеме, че стъклото на лявата врата е било свалено, както било
свалено и това на дясната врата, през което се разменяли репликите. Предвид на
това защитникът навежда твърдения, че липсват обективни данни за счупване на
стъклото на вратата, като наред с това твърди, че особено активен в този спор
бил св.Д., който имал намерение да се саморазправи с обв.С..
Защитникът навежда твърдения, че липсват и каквито и да било данни за
осъществяване на хулигански прояви, още повече последните да са били извършени
и с МПС, каквато е квалификацията по чл.325 ал.3 от НК. С оглед на всичко това
моли Съда да оправдае подзащитният й М.С..
Обвиняемият М.С. не се
признава за виновен, заявява, че св.Д. е търсел провокация и заявява, че не е
извършил вмененото му престъпление, като моли Съда да го признае за
невинен.
Съдът, въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:
М.Г.С. е роден на ***г***, живущ ***, **** български
гражданин, със средно образование, студент, безработен, неженен, неосъждан, с
ЕГН: **********.
Св.Г.Д. и св.А. Г. работели във фирма „Никол 4 груп“ ЕООД и на 11.09.2018г. работели на обект, находящ се на бул.“Цар Борис III
Обединител“. След приключване на работата двамата свидетели потеглили със
служебен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“ с рег.N *****–
собственост на дружеството – работодател, като автомобилът бил управляван от
св.Д.. Последният управлявал автомобила по ул.“Оборище“ и на кръстовището й с
ул.“Васил Левски“ св.Д. предприел маневра „завой на дясно“. Тъй като управлявания
от св.Д. автомобил бил дълъг, а на самото кръстовище неправилно бил спрял от
дясната страна друг автомобил, св.Д. установил в средата на кръстовището
управлявания от него автомобил „Ивеко“ и така
препречил преминаването на останалите участници в движението. В този момент
срещу автомобила на св.Д. се движел лек автомобил. „Форд“, марка „Фокус“ с рег.N *****, управляван от обв.М.С., като на предната дясна седалка се возела неговата
майка – св.М.С.. Тъй като движението в кръстовището било преустановено поради
спирането на автомобила „Ивеко“, обв.М.С.
не могъл да направи маневра „завой на ляво“, изнервил се и през отворения десен
прозорец на управлявания от него автомобил се провикнал по адрес на св.Д. да предприеме
завоя. Св.Д. не реагирал веднага, което отново ядосало обв.М.С.,
който отново подвикнал на св.Д. да се движи и го напсувал, а св.С. нарекла св.Д.
„Цървул“. От своя страна св.Д. също отговорил на репликите, че не може да се
изнесе с автомобила и също отговорил на псувните. Обв.С.
разбрал, че св.Д. явно няма да завърши маневрата си и предприел маневра „завой
на ляво“, отнемайки предимството на движение на автомобила на св.Д., след което
и последния предприел маневрата „завой на дясно“, тъй като кръстовището се
освободило и за Д. не съществувала опасност да предизвика ПТП предвид на
неправилно спрелия автомобил.
Така обв.М.С. продължил
движението си по ул.“Васил Левски“, след което спрял в средна лента на
кръстовището с бул.България“. Св.Д. извършил маневрата „завой на дясно“, след
което продължил след автомобила на обв.С.. Виждайки,
че обвиняемия се е престроил в средната лента, св.Д. се престроил в лява лента
на кръстовището и така двата автомобила се установили успоредно един друг. Св.Д.
имал намерение да иска обяснение от обв.С. за думите
му и спрял автомобила. След това св.Д. започнал да иска обяснения от обв.С., който му бил от дясната страна, поради което св.Д.
се надвесил над предната дясна седалка на управлявания от него автомобил, на
която седял св.А. Г.. Обв.С. и св.Д. започнали да си
разменят обиди, като обв.С. излязъл от автомобила си
и се изправил до предната дясна врата на автомобила на св.Д. и разговора се
водел през отворения прозорец. Тема на разговора били обиди по адрес на св.Д. и
обратно по адрес на обв.С., както и псувни на майка.
Псувните допълнително ядосали обв.С., който се изплюл
върху св.С., след което влязъл в автомобила си и взел едно малко стъклено
шишенце от лекарства, което се намирало до скоростния лост на автомобила. Обв.С. се върнал към автомобила на св.Д., като хвърлил по
последния стъкленото шишенце. То преминало през отворения прозорец на предната
дясна врата, след което преминало покрай св.Д. и излязло през прозореца на
предната лява врата, като паднало в тревни площи до автомобила. Стъклото на
предната лява врата не било свалено и шишенцето се ударило в стъклото, което се
счупило. След хвърлянето обв.С. влязъл в автомобила
си, където била св.С.. Последната силно се притеснила от случилото се и
поискала обв.С. да тръгва, като обвиняемия потеглил
без да види цвета на светофарната уредба, предприел маневра „завой на ляво“ и
продължил по бул.“България“. Св.Д. успял да вземе телефона си и да излезе от
управлявания от него автомобил, като заснел с телефона си автомобила на обв.С.. След това св.Д. се прибрал в офиса на фирмата, в
която работи и направили оглед на автомобила, като установили счупеното стъкло
на предната лява врата. За нанесените щети и случилото се св.Д. подал сигнал в
Трето РУП на ОД МВР – Пловдив, което довело до образуването на настоящото
наказателно производство.
В хода на досъдебното производство била назначена стоково
оценъчна експертиза, от чието заключение се установява, че стойността на
счупеното стъкло е в размер на 224 лв., а вещото лице е определило и сума от 95
лв., която е оценка на стойността на боядисване на предната лява врата, за
която щета няма данни по делото.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото
лице като пълно, обективно, съобразено изцяло с поставените задачи и специалните
знания на вещото лице.
Изложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства – обясненията на обвиняемия М.Г.С., дадени в хода на съдебното
следствие и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели Г.И.Д., А.Х. Г., М.Д.С., Т.Р.Д. и Г.И.С..
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите Г.Д. и А. Г., от които се установява, че са пътували
с автомобил марка „Ивеко“, управляван от св.Д., При
извършване на маневра „завой на дясно“ на кръстовище св.Д. не успял да я
извърши своевременно, като лицата, намиращи се в движещия се срещу тях лек
автомобил „Форд“ се изнервили и така се стигнало до размяна на реплики. От
показанията на св.Д. и Г. се установява, че лицата в лекия автомобил „Форд“
започнали да обиждат св.Д. и да го псуват на майка, наричайки го с обидни
реплики. От техните показания се установява, че св.Д. продължил да управлява
автомобила, след което на следващото кръстовище се изравнил с лекия автомобил
„Форд“. На това кръстовище обидните реплики продължили между лицето от лекия
автомобил „Форд“ и св.Д., който бил
заплют и по неги това лице хвърлило малък предмет, който преминал през купето и
ударил стъклото на предната лява врата. От удара стъклото се счупило, а лицето
потеглило с автомобила си.
От показанията на св.Т.Д. се установява, че
автомобилът „Ивеко“ е собственост на фирмата й и на
11.09.2018г. св.Д. и Г. се прибрали, като я уведомили за щета по автомобила.
Св.Д. установила, че е счупено стъклото на предната лява врата, след което
уведомили полицията. След известно време автомобилът бил закаран в сервиз,
където сменили счупеното стъкло и получили фактура. Тази фактура била
представена в полицията, където обв.С. й заплатил в
брой сумата по фактурата, която била стойността на счупеното стъкло.
От показанията на св.М.С. се установява, че се движела
със сина й – обв.М.С. *** в посока ул.“Васил Левски“.
На кръстовището срещу тях бил спрял червен бус в
средата на кръстовището и не се движел. Събрали се много автомобили, които
започнали да свирят с клаксоните, поради което синът й предприел няколко
маневри за да завие на ляво, като при разминаването св.С. направила забележка
на водача на червения бус – св.Д. да кара, защото
прави задръстване. Тогава св.Д. започнал да я обижда и псува заради направената
забележка. Св.С. се възмутила, но продължили движението с автомобила си, след
което синът й спрял автомобила на следващо кръстовище. Докато чакали от ляво до
тях спрял червения бус, като шофьорът се провесил
през дясната врата на автомобила и поискал сметка от сина й – обв.С. за движението, като отново започнал да псува св.С..
Тогава обв.С. излязъл от автомобила си и питал св.Д.
какъв е той и защо псува майка му. Разменили си реплики, след което обв.С. влязъл в автомобила си, взел едно малко стъклено
шишенце от валериян и го хвърлил по св.Д., като
шишенцето преминало през отвореното стъкло на предната дясна врата. Тогава св.С.
видяла, че шофьорът на буса посяга да вземе някаква
щанга и помолила обв.С. да потегли и бързо да се
махне от кръстовището. Обв.С. послушал майка си,
качил се в автомобила си и потеглил като завил на ляво по бул.“България“ и така
се отдалечили.
От показания на св.Г. Стойев
се установява, че разбрал за случилото се от съпругата и сина си. Посетили
полицията, където разговарял с полицейския служител, който им казал, че има
щети по буса и е добре да се платят, за да приключи
всичко. Тогава св.Г.С. настоял синът му – обв.М.С. да
заплати стойността на счупеното стъкло, но последния възразявал. Въпреки това
св.Г.С. осигурил парите за счупеното стъкло и настоял синът му да ги плати на
собственика на буса. Правел това, тъй като бил убеден
от полицая, че с това всичко ще приключи и производството ще бъде прекратено. В
последствие обаче се озовали в съда.
От обясненията на обв.М.С.
се установява, че управлявал автомобила си марка „Форд“ по ул.“Оборище“, а на
предната дясна седалка се возела майка му – св.М.С..*** имало спрял бус и препречвал движението. Обв.С.
изчакал буса да потегли, но последния не помръдвал,
което създало задръстване. За да не пречи повече обв.С.
завил на ляво, като обстановката била изнервена и направил забележка на шофьора
на буса да го управлява, а не да спира в кръстовището. Шофьорът на буса
– св.Д. отвърнал с псувни по адрес на майката на обв.С.,
която седяла до него, но обвиняемият продължил движението с автомобила си и
спрял на съседен светофар. Там бил настигнат от буса,
който спрял в ляво от автомобила на обв.С., и
шофьорът на буса се надвесил през предната дясна
врата и продължил да го псува и обижда. Тези думи ядосали обв.С.,
който излязъл от автомобила си и поискал сметка на св.Д. защо го псува на
майка. В размяната на реплики обв.С. влязъл в
автомобила си, взел малко стъклено шишенце и го хвърлил по св.Д.. След това обв.С. влязъл в автомобила си, а майка му – св.С. го
помолила да тръгват бързо и така потеглил на ляво по бул.“България“.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите и
обясненията на обв.С. като обективни, точни,
кореспондиращи помежду си и с останалия писмен доказателствен материал приет по
делото.
В хода на досъдебното производство е била представена
като писмено доказателство фактура N
*********/13.09.2018г., видно от която стойността на предно ляво стъкло е в
размер на 254,40лв. Видно от приложена по делото разписка от 10.01.2019г.
В хода на съдебното следствие бе извършен оглед на
веществено доказателство – диск, съдържащ запис на охранителна камера, находяща се на кръстовище на бул.“България“ и ул.“Васил
Левски“. От огледа се установява фактическа обстановка, която съвпада изцяло с
показанията на свидетелите, кредитирани от Съда по-горе и от обясненията на обв.М.С..
Съдът кредитира изцяло и останалите писмени
доказателства, приобщени в хода на досъдебното производство и кореспондиращи
изцяло с гласните доказателства, описани по-горе.
При така установената по
несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка по делото, Съдът достига до
извода, че обвиняемият М.Г.С. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението чл.325
ал.3 вр. с ал. 1 от НК за това, че на 11.09.2018г. в гр.Пловдив да е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието е извършено при управляване на моторно
превозно средство, а именно лек автомобил марка „Форд Фокус“ с рег.N *****.
Следва да се отбележи на първо място, че действията на
обв.М.С. не са били насочени към грубо нарушаване на
установения в страната обществен ред и да проявяват неуважение към обществото.
Действително е налице един спор, прераснал в размяна на обидни реплики, в който
активно участие са имали обв.М.С. и св.Г.Д., като
този спор е мотивирал обв.С. да употреби обидни думи
спрямо св.Д. и тези обидни думи са били насочени именно към личността на Д.. Обв.С. не е целял с действията си да прояви неуважение към
обществото, с което да цели грубо да наруши обществени ред, а напротив,
действията му са били мотивирани единствено от поведението на св.Д. и по своето
естество не могат да мотивират Съда да приеме, че е налице такова грубо
нарушаване на обществения ред. Обидните думи не са станали достояние на широк
кръг хора, наред с това обв.С. ги е употребил само по
адрес на св.Г.Д. и с това не е целял да създаде възмущение в голям кръг от
хора, въпреки, че този спор е бил на кръстовище в центъра на гр.Пловдив. Действията
на обв.С. са изключително минимални и не покриват по
никакъв начин изискването за грубо нарушаване на обществения ред, както и по
никакъв начин не сочат за изразяване на грубо неуважение към обществото, а
единствено са породени от личностни нападки и изразяване на негативно мнение
единствено по отношение на една личност – св.Г.Д.. Тези действия на обв.С. не могат да покрият изпълнителното деяние на едрото
хулиганство по смисъла на чл. 325 ал.1 от НК. Следва да се отбележи, че в
квалификацията на обвинението е посочено, че тези действия, грубо нарушаващи
обществения ред са били извършени при управление на МПС, което също не бе
установено в хода на съдебното следствие. По несъмнен и категоричен начин се
установи, че и обв.С. и св.Д. са управлявали МПС-та,
но поведението при управлението им по никакъв начин не е довело до нарушаване
на обществени ред, а размяната на реплики през отворени прозорци на МПС не може
да го прави предмет за извършване на престъплението. С оглед на всичко
изложеното до тук Съдът приема, че не се доказа нито от обективна, нито от
субективна страна престъплението по чл. 325 ал.3 вр. с ал.1 от НК, за което обв.М.С. е предаден на съд, поради което единственият
правилен извод е на осн. чл. 304 от НПК обв.М.С. да бъде признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН по
повдигнатото му в този смисъл обвинение за престъпление по чл. 325 ал.3 вр. с
ал.1 от НК.
От събраните по делото доказателства Съдът приема, че обв.М.С. е извършил непристойна проява, изразяваща се в
употреба на ругатни, псувни, скарване и хвърляне на предмети, с което е нарушил
обществения ред и спокойствие, което е проява на дребно хулиганство по смисъла
на чл.1 ал.2 от УБДХ. Това е така, тъй като обв.С. се
е намирал на публично място, като на висок глас е отправил ругатни и псувни по
адрес на св.Д.. Безспорно е, че обв.С. е насочил
обидните ругатни и псувни по адрес на св.Д., като това му поведение е било на
обществено място и е станало достояние на присъстващите свидетели Г., Д. и С.. Това
непристойно поведение обаче в минимална степен засяга обществения ред и
спокойствие, тъй като по обем е значително малко, а наред с това има и
конкретен личен мотив между обв.С. и св.Д.. Факт е
обаче, че тези действия на обв.С. са извършени на
общодостъпно място и покриват изпълнителното деяние на нарушението по чл. 1
ал.2 от УБДХ, като деянието има ниска степен на обществена опасност и не
представлява престъпление по чл. 325 ал.1 от НК.
Предвид на това и на осн.чл.305 ал.6 от НПК Съдът следва да наложи
административно наказание по реда на УБДХ за извършено от обв.М.С.
административно нарушение.
За извършеното от обвиняемия
М.Г.С. нарушение по чл.1 ал.2 от УБДХ се предвижда наказание по чл. 1 ал.1 от
УБДХ, а именно по т.1 – задържане до 15 денонощия в структурно звено на МВР и
по т.2 – глоба от 100 до 500 лв. Съдът счита, че на обв.М.
С. следва да бъде наложено административно наказание „Глоба“ по реда на чл. 1
ал.1 т.2 от УБДХ, което наказание следва да бъде в средния предвиден в
разпоредбата размер от 300 /триста/ лева. С този размер Съдът счита, че
административното наказание ще изиграе своята превантивна роля и същевременно
ще даде възможност на обв.С. да преосмисли
противоправното си поведение и да се поправи.
Приложеното по делото
веществено доказателство: 1 бр. диск следва да се унищожи като вещ без стойност
след влизане на решението в законна сила.
На основание чл.189 ал.3 от НПК обв.М.С.
следва да бъде осъден да заплати сумата от 100 лв. по сметка на ОД на МВР –
Пловдив, представляващи разноски в хода на досъдебното производство.
По изложените мотиви Съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.