Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                 Година 26.03.2021                      Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                  Първи  граждански състав

На девети март                                                      Година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                               

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 5306 по описа за 2020 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Ищецът „ЮБЦ” ООД, гр. София твърди в исковата си молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Д.Г.Д. било образувано ч.гр.д. № 4463/2020 г. по описа на PC - Стара Загора. В рамките на предвидения от законодателя едномесечен срок постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че предявява исковата си претенция срещу Д.Г.Д. въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. Ищецът кредитор придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Въз основа на договора с мобилния оператор ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 15466293001. Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определял началната и крайната му дата, която не можела да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане можело да се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставяли само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка. Между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответника бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15466293001 от 26.06.2014г. за ползване на далекосъобщителна услуга за мобилен номер ********** с избран тарифен план MaxiCall XS с месечна абонаментна такса 5.80 лева и допълнително + GROUP 1 абонамент с месечна такса 2.90 лв. Въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги били издадени фактури №№ **********/08.12.2017 г., **********/08.01.2018г., **********/08.02.2018г., **********/08.03.2018 г., **********/08.04.2018г., **********/08.05.2018г. за периода от 08.11.2017г. до 07.05.2018г. на стойност 69,77 лева. Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги, от които ищцовото дружество имало правен интерес да претендира незаплатения остатък от 57,77лв., фактурирани за шест последователни отчетни месеца — от месец 12/2017г. до месец 05/2018г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 69,77лв. обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. Датата на деактивация на процесния абонамент била 30.04.2018г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. С извлечение от Приложение № 1 се установявало, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп” ООД е прехвърлител,  а „ЮБЦ” ЕООД е собственик на вземането Спрямо Д.Г.Д.. Сочи, че съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от подписването му, „ЮБЦ“ ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Нямало никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп“ ООД, което дружество уведомявало длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Връчването на исковата молба на длъжника, към която били приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера било възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Д.Г.Д. съществуването на изискуемо вземане в размер на 54,77 лева - представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори, заведени под клиентски номер 15466293001 от дата 26.06.2014г., сключени между Д.Г.Д. и „БТК” ЕАД, и отделно с мораторна лихва за забава в размер 13,30 лева за периода от 24.05.2018 г. до 13.10.2020 г, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Моли съда да осъди ответника да му заплати направените разноски, както и да му присъди 180 лева - адвокатско възнаграждение. Моли съда да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство.

Ответникът Д.Г.Д. заявява, че признава предявения иск.

В молба от 05.03.2021 г. ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска, поради което съдът е прекратил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на решение съобразно признанието.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и е признато право, с което ответникът може да се разпорежда.  

С оглед на това, въз основа на признанието на иска, следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК бъде уважен изцяло, като  бъде признато за установено по отношение на ответника  вземането на ищеца за сумата 54,77 лева, представляващa незаплатени задължения по фактури № ********** от 08.12.2017 г., № ********** от 08.01.2018 г., № ********** от 08.02.2018    г., № ********* от 08.03.2018        г., № ********** от 08.04.2018 г., № ********** от 08.05.2018 г. за периода от 08.11.2017 г. до 07.05.2018 г., издадени въз основа на договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15466293001 от 26.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.11.2020 г. до плащане на вземането,  присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260548/03.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 4463/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ответникът дължи на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 205 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, и в исковото производство - в размер на 205 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.Д. *** съществуването на вземането на „ЮБЦ” ООД, гр. София, бул. „България“ 81, вх.В, ет.8, ЕИК *********, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, за сумата 54,77 лева, представляващa незаплатени задължения по фактури № ********** от 08.12.2017 г., № ********** от 08.01.2018 г., № ********** от 08.02.2018 г., № ********* от 08.03.2018 г., № ********** от 08.04.2018 г., № ********** от 08.05.2018 г. за периода от 08.11.2017 г. до 07.05.2018 г., издадени въз основа на договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15466293001 от 26.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.11.2020 г. до плащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260548/03.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 4463/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА Д.Г.Д. *** да заплати на „ЮБЦ” ООД, гр. София, бул. „България“ 81, вх.В, ет.8, ЕИК *********, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, сумата 205 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 205 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: