Решение по дело №13140/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5295
Дата: 27 декември 2022 г.
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20221110213140
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5295
гр. София, 27.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110213140 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР с № Серия К №
ХХХХ/27.11.2019 г., с което за административно нарушение по състава на
чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Б. Б.
М., ЕГН: ********** е наложено административно наказание парична
„глоба“ в размер на 100.00 лева.
В жалбата на жалбоподателя срещу процесния ЕФ се инвокират
подробни съображения. Твърди се, че обжалвания ЕФ е неправилен и
незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални
нарушения. Релевират се подробни доводи и съображения за липсата на
административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява
от адвокат, който поддържа въззивната жалба. Мотивират се допълнителни
съображения. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не се представлява от
процесуален представител, който да вземе становище по жалбата. Не се
претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
I. ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
1
санкционен акт по ЗАНН – електронен фиш, подлежащ на законов съдебен
контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание
чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на
изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Спрямо жалбоподателя Б. Б. М. бил съставен е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ
(ЕФ) на СДВР с № Серия К № ХХХХ/27.11.2019 г., за това че на 27.11.2019
г., около 21.12 часа в гр.София, бул. „България“ до НТБГ с посока от бул.
„П.Ю.Тодоров“ към бул. „Черни връх“ при ограничение на скоростта на
движение от 70.00 км/ч за населено място, въведено с пътен знак В-26
управлявал собственото си МПС лек автомобил „Ш.О.“ с рег. №
ХХХХХХХХ при установена скорост от 98.00 км/ч. и при превишаване на
разрешената скорост от 70.00 км/ч с 28.00 км/ч. Нарушението било
установено с АТСС ARH CAM S1 под № 11743f0, чиято валидност важала в
срок до 07.09.2027 г. Бил съставен на 28.11.2019 г. протокол от използваното
АТСС на 27.11.2019 г., което е било поставено в гр.София, бул. „България“ до
НТБГ. Контролираната посока на движение била от бул. „П.Ю.Тодоров“ към
бул. „Черни връх“ с начало на работа от 20.00 часа до 22.30 часа. Снимката на
използваното АТСС сочела, обаче, че системата на мобилната АТСС била
поставена през деня на неназован конкретен пътен участък, а не за времето от
20.00 часа до 22.30 часа. Заснетото ограничение на пътен знак от 70.00 км/ч.
за населено място отново било през деня. Това ограничение не се възприема
изначално на снимката, заснела включени фарове на лек автомобил и
регистрационния му № ХХХХХХХХ.
Административно-наказващият орган издал ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ)
на СДВР с № Серия К № ХХХХ/27.11.2019 г., с което за административно
нарушение по състава на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП на Б. Б. М., ЕГН: ********** е наложено административно
наказание парична „глоба“ в размер на 100.00 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства, въз основа на които е издаден обжалваният ЕФ, които
съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа
обстановка и на останалия доказателствен материал като предвид липсата на
противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени
доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание
чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Настоящият съдебен състав следва да се отбележи, че с ДВ, бр. 19 от
13.03.2015 г. са въведени промени в законодателната уредба, касаеща
процедурата за издаване на електронни фишове по силата съобразените от
законодателя задължителни указания на Тълкувателно решение № 1 от
2
26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС. Именно за усъвършенстване на
процедурата за издаване на електронен фиш след Тълкувателно решение №
1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС са извършени няколко
законодателни промени. Първо, с § 6, т. 1 от ЗДвП(ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е
създадена нова разпоредба, предвиждаща участъкът от пътя, на който се
осъществява контрол за спазване правилата за движение с автоматизирани
технически средства и системи, да се обозначава чрез поставянето на пътни
знаци, да се оповестяват в средствата за масово осведомяване и на интернет
страницата на МВР. Второ, § 6, т. 2 от ЗДвП(ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е създадена
нова разпоредба, която делегира на министъра на вътрешните работи да
определи с наредба условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение. Трето, с
§ 8, т. 1 от З. (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) в думите "техническо средство" са
заменени с израза "автоматизирано техническо средство или система".
Четвърто, с § 10, т. 1 от З. (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) в дефиницията за
"електронен фиш" е добавен изразът "и системи". С § 10, т. 2 от ЗДвП (ДВ,
бр. 19 от 2015 г.) е създадена нова т. 65 с нова дефиниция за "автоматизирани
технически средства и системи", според която те са "уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствието или отсъствието на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. " По новосъздадената делегация по (нов – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е
издадена Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на вътрешните
работи за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (ДВ,
бр. 36 от 2015 г.), в сила от 23.05.2015 г. изрично се предвижда, че
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи
заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения–видеозаписи с данни за установените нарушения на
правилата за движение. За тях се издават електронни фишове с използване
на автоматизирана информационна система.
Въведени са и правила за означаване на местата за контрол с мобилни и
стационарни системи и средства за контрол, а с чл. 8–чл. 11 са
регламентирани специални такива за използването на мобилните системи.
Допуска се за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, независимо дали стационарно или мобилно, да се
издаде електронен фиш по (нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.) за налагането на
глоба в размера, определен за този вид нарушение.
Съдът приема, че нарушението е недоказано. Снимката на нарушението
е от вечерта на 27.11.2019 г. от 21.12 часа. На снимката не се възприема
ограничението на разрешената скорост на движение в конкретния пътен
участък. Пътен знак В 26 с ограничение на разрешената скорост на движение
3
за населено място от 70.00 км/ч е заснет през деня с оглед представената
снимка. Използваното АТСС ARH CAM S1 под № 11743f0, че е поставено на
конкретно място в гр.София е заснето през деня. В протокола за използването
му били отразени часове на нощен работен режим на системата от 20.00 часа
до 22.30 часа. Снимките на АТСС и пътния знак сочат, че АТСС ARH CAM
S1 под № 11743f0 е използван през деня, като протокола е попълнен при
ежедневна форма на отчет. На гърба на протокола от 28.11.2019 г. е отразено,
че протокол № 50-С-ИСИС е от дата 30.09.2019 г. Снимката на
инкриминирания автомобил не сочи, че същият е в движение. Нещо повече на
снимката до него се отчита и засената част от друг автомобил като от него се
вижда само единият му светещ фар и много малка част от табелата на
регистрационния му номер с последна буква „С“. Автомобилите се намират
един до друг с почти изравнено положение на светещите им светлинни
фарове. В протокола за АТСС е отразена техническа валидност на същото до
30.09.2020 г. В същият този протокол липсва изрично отбелязване къде е било
разположено АТСС. Според транспортната схема на Столична община на км
0+125 били поставени 2 броя пътни знаци В 26 за въведено ограничение на
разрешана скорост на движение от 70 км/ч на бул. Пенчо Славейков в посока
към бул. „Черни връх“. На бул. „България“ на км 0+994 било поставено
ограничение от въведена скорост на движение от 70.00 км/ч с пътен знак В
26. Такива данни липсват посочени в протокола за използваното АТСС.
Наказващият орган не представя доказателства, че служителят приложил
АТСС е компетентен и квалифициран да го използва в изпълнение на
служебните си задължения по ЗДвП. Административно-наказващият орган не
доказва въобще обвинителната си теза от ЕФ. Отразените противоречиви
данни в протокола на използваното АТСС опровергават доказателствената му
стойност. Липсват по делото други доказателства и доказателствени средства,
които да потвърждават изцяло фактическите обстоятелства от ЕФ.
Административно-наказващият орган не ангажира други доказателства и
доказателствени средства, с оглед тежестта на доказване (“onus probandi”),
лежаща изцяло единствено и само върху него. В НПК и ЗАНН са дефинирани
от законодателя в полза на съда изрично вменени служебни правомощия за
установяване на обективната истина по делото, като бъдат събрани по негова
инициатива всички допустими, необходими и относими доказателствени
средства. Този съдебен състав е в невъзможност да събере доказателства и
доказателствени средства, тъй като такива липсват. Важно условие за
потвърждаване на административно-наказателното обвинение е да се
установи годен доказателствен източник. По делото такъв липсва.
Съставеният ЕФ не ползва с презумптивна доказателствена сила. То не е
доказателство само по себе си, че е извършено административно нарушение.
Отразените в него фактически и правни обстоятелства, очертаващи на
възведения административно наказателен състав не доказват сами по себе си,
че описаното административно нарушение е осъществено от дееца от
обективна и субективна страна.
По тези съображения, съдът следва да отмени изцяло обжалваният ЕФ
като неправилен и незаконосъобразен.
4
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени
в разпоредбата на чл.63д от ЗАН, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК, СДВР следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя и с оглед изхода на спора съгласно договор за правна помощ в
размер на 400.00 лева. Според тази процесуална норма – когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
В тази връзка, съдът кредитира приложеният от жалбоподателя договор
за правна помощ на л.52 от СП, при което съдът следва да й присъди сумата
от 400.00 лева за дължим адвокатски хонорар в производството.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, тъй
като е съобразено изцяло с минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАС.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛЕН И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР с № Серия К № ХХХХ/27.11.2019 г.,
с което за административно нарушение по състава на чл.21, ал.2 вр. чл.21,
ал.1 вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Б. Б. М., ЕГН:
********** е наложено административно наказание парична „глоба“ в
размер на 100.00 лева.

ОСЪЖДА въззиваемата страна СДВР чрез законният й представител с
адрес гр.София, ул. „Антим I“ № 5 да заплати на въззивника Б. Б. М., ЕГН:
********** на основание чл.143, ал.1 от АПК сумата от 400.00 лева за
дължимо адвокатско възнаграждение за представителство в настоящото
производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5