№ 4982
гр. София, 31.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110127845 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Б. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес ****, чрез адв. М. Ж., против Е. М. М., с адрес **** с която е
предявен иск по чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл.233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да опразни наетото помещение- собственост на ищеца, а именно- самостоятелен обект в
жилищна сграда, находяща се в ***, представляващ подземен гараж № 16, със застроена
площ 24,42 квадратни метра, при съседи: рампа, подземна улица, подземен гараж ***,
заедно с 0,4639 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място, в което е построена сградата, съставляващо парцел **** от квартал 87, по плана на
**** цялото с площ 541,90 квадратни метра, при съседи: ****
С решение № 19732 от 30.11.2023 г. е уважен предявеният при условията на
евентуалност иск за предаване на процесния имот, чието ползване е предоставено на
основание договор за заем за потребление и ответницата е осъдена да заплати на ищеца и на
процесуалния му представител разноски за заплащане на държавна такса и адвокатски
хонорар.
На 14.12.2023 г. процесуалният представител на М. М. депозира молба за изменение
на решението в частта му за разноските, като моли в тежест на ответницата да бъдат
възложени и разноските за възнаграждение за вещо лице.
В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК пълномощникът на Е. М. депозира становище, с което
оспорва молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските. Сочи, че е
отхвърлен главния иск, поради което не следва на ищеца да се присъждат всички направени
разноски.
Съдът, като взе предвид данните по делото и съображенията на страните, намира
молбата по чл. 248 от ГПК за недопустима, предвид следните съображения:
Молбата за изменение е подадена в преклузивния срок по чл. 248 ал. 1 от ГПК – в
срока за въззивно обжалване. Искането изхожда и от процесуално легитимирано лице –
ищеца, чрез неговия пълномощник.
Молбата за изменение на решението на първостепенния съд в частта за разноските е
недопустима, тъй като до приключване на устните състезания по делото, а и с искането по
чл. 248 ал. 1 от ГПК, ищецът не представя списък на разноските. Съгласно чл. 80 изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС, т. 9, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските,
1
когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Ето защо, искането
на М. М. следва да бъде оставено без разглеждане.
Водим от горното и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ищеца М. Б. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес **** за изменение на решение № 19732 от 30.11.2023 г., постановено по
гражданско дело № 27845 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, в частта му
за разноските.
Определението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен
съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2