Р Е Ш Е Н И Е
№ 371
гр. Габрово, 17.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря РОСИЦА НЕНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 793 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на Т.С.С., ЕГН **********
против Т.Т.Х., ЕГН **********, за заплащане на сумата 25 000 лева -
частична претенция от сумата 36 130,16 лева, преставляваща причинени
имуществени вреди на построената в поземлен имот с идентификатор 14218.510.388
сграда с идентификатор 14218.510.388.1 със застроена площ 57 кв. м., брой етажи
2 – еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Габрово, ул. „*******” № 31.
Ищцата в искова и уточнителна молба излага, че на
19.01.2019 г. бяла уведомена от съседи, че при извършване на неразрешени
ремонтни работи в съседна къща, находяща се на ул. „*******" № 29А, е
възникнал пожар и същият се разпространил и върху двете съседни къщи, една от
които нейна собственост. Твърди, че имотът, от който е възникнал пожарът е
собственост на ответника Т.Т. Х., като по случая било образувано досъдебно
производство № 1752 3M-34/2019 г. по описа на РУ – Габрово за престъпление по
чл. 330, ал. 3 вр. ал. 2, т.1, 2 вр. ал. 1 НК.
Ищцата сочи, че жилищната сграда на ул. "*******"
№ 29А е част от свързано застрояване на улична регулация от няколко къщи, на
два етажа, без подземен етаж с малък двор. Излага, че ответникът лично или чрез
трети лица, на които е възложил работа е извършил незаконно строителство в
къщата си на ул."*******" 29 А в Габрово, като е отлял 8
стоманобетонни колони и увредил конструкцията и основите на къщата на ищцата,
както и зиданата ограда между двата имота. Сочи, че при извършвани заваръчни
работи в къщата на ответника е предизвикан пожар, който е обхванал и съседните
къщи, в резултат на който била засегната изцяло покривната конструкция на
къщата й, билото на покрива и ребрата, както и дървената конструкция между
подпокривното пространство и втория етаж, електроинсталацията била унищожена,
компрометирана била и дървената конструкция между покрива и втория етаж на
сградата, както и тавана на етажа. Сочи, че стените при гасенето на пожара били
изцяло засегнати от използваната вода и се нуждаят от цялостен ремонт, част от
дограмата също била и се налагала
подмяната й, част от покъщнината и мебелите били унищожени. Излага, че е налице
е причинна връзка между вредите и противоправното поведение на ответника -
извършване на ремонтни дейности, вкл. събаряне на част от стени, заваряване на
арматура и други, без съответни разрешения и осигуряване на безопасни условия
за извършване на такъв вид дейности. Счита, че сумата необходима за
възстановяване на щетите възлиза на 36130,16 лв., като в настоящото
производство претендира част от нея в
размер на 25000 лева. Сочи, че са налице предпоставките за предявяване на иск
по чл. 45 ЗЗД, съединен в условията на евентуалност с иск с правна квалификация
чл. 50 ЗЗД, тъй като ответникът не упражнил надзор и не полагал грижи за
къщата, която е и паметник на културата, а напротив - извършил изложените
действията, довели до посочените увреждания.
В отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл.
131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди,
че липсва противоправно и виновно поведение от негова страна за възникване на
процесния пожар, като последният не е причинен от негово действие или
бездействие. Излага, че не било установено пожарът да е възникнал чрез външна
намеса, в резултат на виновно човешко поведение, още по-малко от негова страна.
Сочи, че при неустановена конкретна причина за процесния пожар, то същият може
да е възникнал в резултат на случайно събитие, а и не било ясно точното място,
от което е възникнал и се разпространил, като било възможно това да е станало и
от съседен имот. Счита, че въпросите относно наличие на противоправно деяние и
вина за пожара могат да бъдат установени единствено в наказателно производство,
но не и в настоящото гражданско такова. Оспорва пожарът да е възникнал при
заваряване на армировка при извършване на неразрешени ремонтни работи в
собствения му имот. Твърди, че такива ремонтни дейности изобщо не са извършвани
в имота през месец януари 2019 г., включително на датата на възникване на
пожара 19.01.2019 г..
Оспорва размера на исковата претенция, като счита
оценката на причинените щети за силно завишена. Оспорва твърденията, че
отливането на стоманобетонните колони са увредили конструкцията и основите на
къщата на ищцата. Счита, че няма основание ищцата да претендира вреди по
отношение на дувара, тъй като не бил нейна изключителна собственост, а
съставлявал обща ограда и по него минавала границата между двата имота. Също
така сочи, че дуварът представлявал отдавна съществуващ каменен зид, който бил
структурно нестабилен, самосрутващ се и подлежал на саморазрушаване без външна
човешка намеса. Възразява разрушаването му да е в резултат на твърдяното от
ищцовата страна незаконно строителство и то да е в причинна връзка с
претенцията за вреди, изразяващи се в необходимите средства за възстановяването
му.
Сочи, че къщата на ищцата е с компроментирана
/изгнила/ дървена конструкция, силно наклонена и опасна за преминаващите, като
е в това състояние от преди пожара. Оспорва твърдението в исковата молба, че пропадналият
покрив бил основно ремонтиран преди две години. Излага, че къщата е необитаема
от дълги години, тъй като ищцата живее в гр. София и не полага нужните грижи за
поддържане и запазване на имота си. В този смисъл счита, че е налице
съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на вредоносния резултат.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят и с определение от 09.07.2019 г.
за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им са отделени
фактите, че ищцата е собственик на имот, находящ се в гр. Габрово, ул. „*******”
№ 31, а ответникът е собственик на имот, находящ се в гр. Габрово, ул. „*******”
№ 29А, както и че на 19.01.2019 г. е възникнал пожар, който се е разпространил
към недвижимия имот, собственост на ищцата.
От заключението на
комплексната съдебно–пожаротехническа и оценителна експертиза, което съдът цени
като компетентно и съответно на събраните писмени доказателства, се установява,
че пожарът е възникнал при ремонтни работи в областта на междуетажната
конструкция в имота на ответника и горенето се е разпространило по горимата
междуетажна и покривна конструкция и обзавеждането в имота на ул. „*******"
№ 31. Вещото лице маг. инж. М.М., посочва, че причината за
възникване на пожара е извършване на огневи работи при ремонтните дейности в
къщата на ул. „*******" № 29А. Посоката на разпространение на пожара е от
имота на ответника в северна и южна посока. Характера на повредите е описан в констативно- съобразителната част
на заключението, повредите на къщата са на основни носещи елементи от
конструкцията й. Характерно за тях е, че са станали при извършване на СМР в
съседния имот и възникналия при този ремонт пожар. Вещото лице М. дава
заключение, че щетите в имота на ищцата е напълно възможно да са причинени по
начина, описан в исковата и уточнителна молба.
Относно пазарната цена на
причинените щети вещото лице инж. С.Б. посочва, че сградата е с изтекъл
експлоатационен период и възстановяването на щетите е невъзможно практически,
т. е. разрушената паянтова стена трябва да се иззида от тухли, да стъпи на
здрава основа и да се привърже към съществуващите паянтови стени.
Компрометираният зид в приземния етаж да се призида наново и да се фундира на
ивични бетонови основи. Вещото лице сочи, че сградата е културна ценност от
местно значение и поради това Министерството на културата изисква проекти за
цялостно възстановяване и укрепване на сградата. Вещото лице е посочило, че
максималният експлоатационен период на паянтовите сгради е 45 години
(„Класификация на недвижимите имоти в България"). Вещото лице е изготвило
количествено-стойностната сметка на увреденото имущество и нанесени щети,
представляваща неразделна част от експертизата, като е приело, че
действителната пазарната стойност на причинените щети на недвижимия имот,
находящ се в гр. Габрово, ул. „*******” 31 към момента на увреждането е
31949.83 лева. От тази стойност вещото лице е приспаднало сумата 19169.90 лева,
тъй като е приело максимален процент овехтяване на паянтови сгради от 60%
/31949,83 лева – 19169,90 лева = 12779.93 лева/.
В съдебно заседание вещото
лице Б. пояснява, че при оглед на място е видяла, че покривът е подменен, но
никъде нямало доказателства кога е извършено това. Посочва, че в случай, че
покривът е бил ремонтиран преди 5-6 години, то неговия процент овехтяване ще е
5-6 % и тогава ще се завиши пазарната стойност на щетите, като трябва да се
преизчисли цялата сметка относно покрива. Вещото лице обяснява, че до 15
позиция в количествено-стойностната сметка е отбелязала покривните работи.
В
производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Е.И.Н. и И.Д.Я., показанията на които съдът кредитира като
последователни и вътрешно непротиворечиви.
Въз
основа на показанията на свидетелите се установява, че ищцата е правила основен ремонт на целия
покрив на къщата й преди 6-7 години. Свидетелите сочат, че покривната
конструкция е била изцяло подменена, в това число подпорните греди, които носят
цялата покривна конструкция, столиците, ребрата, дървена обшивка, положена над
ребрата, хидроизолация, като били наредени нови плочи отгоре. Същевременно
свидетелите посочат, че в съседната къща на ответника /вкл. през месец
януари 2019 г./ са се извършвали редица
ремонтни дейности - рязане, заваряване на арматура, изнасяне и внасяне на
материали, като свидетелите са виждали в къщата да влизат и излизат ответникът,
неговият баща и работници. Св. Янков е
категоричен, че вечерта преди пожара е видял да свети електрожен в
къщата на ответника, както и че пожарът е започнал от сградата на ответника и
се е разпространил към двете странични сгради.
Съдът не намира основание да не кредитира показанията на свидетеля Янков
въпреки разминаването с един ден в посочената датата на пожара, тъй като няма
данни в същия период на същото място да е възниквал друг пожар.
Други доказателства за
факти от предмета на доказване не са ангажирани.
Относно
иска с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на имуществени вреди.
Предявен е осъдителен иск,
с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата
25000 лева, частичен иск от общо дължимо обезщетение в размер на 36130,16 лева
за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на недвижим имот, собственост
на ищеца, причинени от противоправните действия и бездействия на ответника и
изразени в разрушаване и увреждане конструкцията и основите на къщата на
ищцата, зиданата ограда между двата имота, както и вредите, настъпили в
резултат на предизвикан от заваръчни работи пожар.
Ищецът твърди този иск да
е евентуално съединен с осъдителен иск, с правна квалификация чл. 50 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати същото обезщетение за претърпени имуществени
вреди, но при твърдения те да са настъпили в резултат на вредното въздействие
на недвижим имот, находящ се на ул. „*******" № 29А” в гр. Габрово,
собственост на ответника.
Правната квалификация на
всеки предявен иск се основава на изложените от ищеца фактически твърдения, а
такива за притежавани от съседния недвижим имот вътрешно присъщи вредоносни
свойства не се съдържат нито в исковата молба, нито в уточнителната такава.
Всички фактически твърдения на ищеца са свързани с противоправно поведение на
ответника включително и чрез бездействие (неупражнен надзор), поради което няма
основание предявеният иск да се квалифицира по чл. 50 ЗЗД, още по-малко е
мислимо да се извежда хипотеза на някакво евентуално съединяване на искове. Така в т. 3 от Постановление № 4 от
30.10.1975 г. по гр. д. № 5/1975 г., Пленум на ВС, е указано, че отговорността
на собственика на дадена вещ за произлезлите от нея вреди, а също и
отговорността на лицето, под чийто надзор тя се намира, е основана главно на
обстоятелството, че техниката на производството изпреварва в някои случаи
техниката на безопасност на производството и е налице, когато при ползването на
вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, а
вредата произтича от самия характер и състояние на вещта. Отговорността по чл.
50 ЗЗД е за вреди, произтекли от свойствата и характеристиките на съответна
вещ, без при ползването (притежаването) на вещта да е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила. В случаите, в които такова нарушение е
допуснато, а именно това се твърди от ищцата, отговорността е основана на
виновно поведение на физическо лице и приложима е нормата на чл. 45 ЗЗД или чл.
49 ЗЗД, ако вредите са причинени при възлагане на работа. В същия смисъл е и
решение № 166 от 10.03.2010 г. по гр. д. № 4284/2008 г., Г. К., ІV Г. О. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Основателността на иск при
квалификацията на чл. 45 ЗЗД, се обуславя от наличието на правопораждащ
деликтната отговорност на ответника фактически състав, който включва
елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно
поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно
психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено
укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните
елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал.
1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани
доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.
В този смисъл провеждането
на настоящото производство няма отношение с реализиране на наказателната
отговорност на лицето, причинило пожара – в наказателното производство предмет
на установяване е авторството на съставомерното деяние и вината на дееца. В
настоящото производство авторството на престъпното деяние – пожар е без
значение, нито е релевантно субективното отношение на лицето, което го е
предизвикало. В настоящото производство се претендира реализиране на гражданско
отговорност за причинени при презюмирана вина вреди, която не изисква
установяване на факта, че ответникът е извършил престъпление. Достатъчно е в
чужда правна сфера да са настъпили неблагоприятни изменения като резултат от
поведение на ответника, без значение дали това поведение съставлява или не
престъпление.
Основният спорен между
страните въпрос касае източника на пожара, довел до обективно намаляване на стойността
на къщата, отговорът на който въпрос обуславя изследването на другите обективни
елементи от състава на деликта.
Въз основа на
кредитираното заключение на комплексна съдебно – пожаротехническа и оценителна
експертиза, съдът приема, че източник на пожара са извършените огневи работи
при ремонтни дейности в къщата на ответника, като посоката на разпространение
на пожара е от имота на ответника в северна и южна посока, т. е. включително
към къщата на ищцата.
В отговора на исковата
молба, ответникът Т.Т.Х. оспорва факта да е извършвал ремонт в къщата си, но
при извършения оглед вещото лице М. е установило наличието на стоманобетонни
колони, в горната част на които се виждала част от армировката със следи от
заваръчни работи. При оглед на място вещото лице Б. също е констатирала следите
от извършени ремонтни дейности в къщата на ответника, включително като е
констатирала, че каменният зид в
приземния етаж е с нарушена цялост и подкопан в основата от предприетите СМР в
съседния имот. От това следвала намалена носеща способност на конструкцията на
къщата като цяло. Вещото лице е отразило, че събореният дувар между двата имота
е в резултат на строителни дейности в съседния имот, като било видно, че същият
е бил здрав преди пожара, но на него са били подпрени дървени греди и колони за
направа кофраж за отливане на стоманобетонна плоча. При възникналия пожар и
демонтажа на кофража същият е бил съборен. Изводите на вещите лица се
потвърждават и от показанията на разпитаните свидетели. При това положение, се
налага категоричен извод, че при извършени
ремонтни дейности в къщата на ответника на ул. „*******” № 29А, са
повредени каменният зид в приземния етаж ищцата, съборен е дуварът между двата
имота, като част от тези ремонтни дейности, а именно извършените огневи работи
са източник на възникналия пожар в къщата на ответника, който се е
разпространил в къщата на ищцата и причинил увреждането й.
Следователно, в резултат
на активно поведение на ответника, изразено в извършване на ремонтни дейности в
къщата му, находяща се на ул. „*******” № 29А са настъпили вредите в недвижимия
имот, собственост на ищеца.
Поведението се квалифицира
като противоправно в случаите, в които предприемането му е забранено с правна
норма, т.е. следва да е налице правен запрет, установен в общо правило за
поведение, действащо към момента на обективиране на поведението.
Съгласно чл. 216, ал. 1 НК
противозаконното повреждане на чужда недвижима вещ е деяние, за което се носи
наказателна отговорност, ето защо поведението, осъществено от ответника Т.Т.Х.,
е противоправно, тъй като с наказателноправна норма е забранено да се
въздейства върху чужд имот в посока неговото повреждане и унищожаване.
Повреждането на каменния зид в приземния етаж и неговото подкопаване,
съобореният дувар в къща на „*******” № 31 при извършване на ремонтни дейности
в къща на ул. „*******” № 29А, е довело до повреждане и на недвижимата вещ,
собственост на ищцата, което е осъществено чрез пряко въздействие върху
субстанцията й. Извършените огневи ремонтни дейности в къщата на ответника, в
резултат на които а 19.01.2019 г. е възникнал пожар в къща на ул. „*******” №
29А, който се разпространил и върху съседните имоти, е довело до повреждане на
недвижимата вещ, собственост на ищцата, което е осъществено чрез непряко
въздействие върху субстанцията му.
С оглед изложеното върху Т.Т.Х.
следва да бъде възложена отговорността за обезщетяване на причинените в
патримониума на ищеца имуществени вреди. Същите са пряк и непосредствен
резултат на противоправното поведение на ответника.
Следва да се отбележи, че
този извод не би се променил и при извършване на ремонтни дейности от лица, на
които ответникът е възложил работа, тъй като за причинените в къща на „*******”
№ 31 вреди, отговорността отново е на ответника - собственик на имота на ул. „*******”
№ 29А, тъй като той носи риска. Безспорно действията на трети лица, когато са
условие за настъпване на резултата, трябва да се разглеждат като причинно
свързани с него. Няма никакво съмнение, че лицето, което възлага другиму
извършването на някаква работа, създава условия за настъпване на вредата.
Когато непосредственият причинител получава възможност да въздейства върху
увреденото имущество само благодарение на възложената му работа, поведението на
възложилия работата е необходимо условие за увреждането. Именно върху
собственика на недвижимия имот, който използва и други лица за извършвани
ремонтни дейности в негов интерес и в негова полза и в резултат, на които
дейности е увреден чужд имот, следва да се възложи отговорността за поправяне на причинените
вреди. В случая не е изпълнено общото задължение „да не се вреди другиму”,
което е уредено в чл. 45, ал. 1 ЗЗД. По делото не се установи пожарът да е
резултат от действия на трети лица, за които действия ищецът да не носи
отговорност или природно явление, каквито възражения релевира ответникът в
отговора на исковата молба.
Имуществените вреди
представляват неблагоприятно засягане правната сфера на едно лице чрез
увреждане на негови имуществени субективни права. В исковата молба се твърди да
са причинени загуби (намаляване на актива на имуществото на ищеца) чрез
засягане на недвижим имот, който е обект на притежавано от него вещно право на
собственост. Действително, при увреждане на недвижим имот, в правната сфера на
ищеца биха били реализирани загуби, тъй като увреждането обективно намалява
пазарната стойност на вещта.
От събраните доказателства
се установява по безспорен начин, че в патримониума на ищеца са настъпили
неблагоприятни изменения – имуществени вреди, тъй като е увредена недвижима
вещ, правото на собственост, върху която е елемент от правната му сфера. В
случая вредите се изразяват в привеждането на вещта в състояние, което
обективно намалява пазарната й стойност. Повреждането на недвижимия имот е
загуба, изразена в имуществено намаляване на активите на ищеца със стойността
на ремонтните работи, необходими за привеждане на вещта в състоянието, в което
е била преди увреждането й. Съдът намира, че
предвид обстоятелството, че по делото безспорно се установи, че ищцата е
извършила основен ремонт на покрива преди 6-7 години и в този случай процентът
овехтяване ще е 5-6 %, а не заложените от вещото лице 60 %, то следва да се
преизчисли пазарната стойност на причинените щети. Съдът като съобрази, че до
позиция 15 в количествено-стойностната сметка вещото лице е отбелязала
покривните работи, то намира, че от същите следва да бъде приспаднати 6 %
овехтяване, а за останалата част - 60 % овехтяване. С оглед изложеното
паричният еквивалент на настъпилата вреда възлиза на сумата 21184 лева,
определена по реда на чл. 162 ГПК чрез математическа операция, за извършването
на която не са необходими специални знания, с каквито съдът да не разполага.
Необходимо е да се посочи,
че чрез реализиране на отговорността на ответника за причинени от
неправомерното му поведение вреди се репарират само действително настъпилите
такива. В стойността им не е допустимо калкулирането на цена за изготвяне на
инвестиционен проект за реконструиране на сградата, тъй като към настъпването
на вредите по отношение на същата е било наложително извършването на ремонт, за
който проект не е бил изготвен. Обезщетението не може да обхваща разходи, които
ищецът е дължала да извърши преди настъпването на вредите, но е бездействала.
Обратното означава да се допусне неоснователно обогатяване, което правният ред
забранява.
Ето защо, налице са всички
елементи от правопораждащия деликтната отговорност на ответника фактически
състав за репариране на причинените имуществени вреди. Искът за обезщетяването
им, е доказан по основание и до размера от 21184 лева, като за разликата до
предявения размер от 25000 лева, следва да бъде отхвърлен. Върху уважената част
от главницата следва да бъде присъдена и законната лихва от предявяване на
исковата молба до окончателното й плащане.
С оглед изхода на спора,
право на разноски възниква за всяка от страните, съобразно уважената, съответно
отхвърлена част от исковата претенция. Ищецът доказва извършени разноски в общ
размер на сумата 1300 лева, формиран от заплатена държавна такса в размер 1000
лева и от внесен депозит за възнаграждение на вещи лица в размер от 300 лева,
от които има право на 1101,57 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. На ищеца не следва да се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение, доколкото не са представени надлежни доказателства за
плащането му, съгласно приетото в т. 1 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от
6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът доказва извършени разноски в
размер на сумата 1280 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, от която му
се следват 195,38 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. На основание чл. 77 ГПК ЗАД Т.Т.Х. следва да бъде осъден да заплати по депозитната сметка
на РС Габрово сумата от 300 лева, представляваща невнесен депозит за
възнаграждението на вещите лица изготвили комплексна съдебно – пожаротехническа
и оценителна експертиза.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Т.Т.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Т.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл.45 ЗЗД, сумата 21184 лв. (двадесет и една хиляди сто осемдесет и четири
лева) - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на недвижим
имот, находящ се в гр. Габрово, ул. „*******” № 31 от ремонтни дейности и
възникнал пожар на 19.01.2019 г. – частичен иск от претенция в общ размер от
36130 лева, заедно със законната лихва от предявяване на исковата молба –
19.04.2019 г. до окончателното й погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1101,57 лева (хиляда сто и един лева и петдесет и седем стотинки) –
разноски, като ОТХВЪРЛЯ частичния иск за разликата до предявения размер от
25000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Т.Т.Х. , ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 195,38 лева (сто
деветдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки) – разноски, пропорционално на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Т.Т.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати по депозитната сметка на РС Габрово сумата от 300
(триста) лева, представляваща невнесен депозит за възнаграждението на вещите
лица изготвили комплексна съдебно –
пожаротехническа и оценителна експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: