№ 112
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Величка Борилова
Капка Павлова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело №
20241001000969 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на „Ем
фууд енд кетъринг“ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.И. Б. от АК Благоевград насочена
против Решение № 1476/30.10.2024 г., постановено по т.д. № 127/2023 г. по описа на
Софийски градски съд, ТО с което са отхвърлени исковете, предявените от въззивното
дружество против „Национална спортна база“ ЕАД, за осъждането му да заплати на ищеца
на основание чл.79, ал. 1, във вр. чл.82 ЗЗД, както следва: 1/ сумата от 10 000 лева,
представляваща вреда в размер на заплатена неустойка по Договор за съвместна дейност с
„Рила Кафе“ ООД от 09.03.2022 година; 2/ сумата от 50 000 лева, част от общо вземане в
размер на 2 376 000,00 лева, представляващи пропуснати ползи по Договор за съвместна
дейност с „Рила Кафе“ ООД от 09.03.2022 година; 3/сумата от 8 000 евро, представляваща
вреда в размер на заплатена неустойка по Договор от 12.04.2022 г. със „СИНЕМениджмънт
България“ АД; 4/ сумата от 800 евро, част от вземане в размер на 8 000 евро,
представляваща пропусната полза по Договор от 12.04.2022 г. сключен със
„СИНЕМениджмънт България“ АД; 5/ сумата от 2 000 лева, представляваща вреда в размер
на заплатена неустойка но Договор от 29.04.2022 г. със Сдружение "Автомобилна федерация
на България"; 6/ сумата от 2 000 лева, част от вземане в размер на 20 000 лева,
представляващи пропуснати ползи по Договор от 29.04.2022 г. сключен със Сдружение
"Автомобилна федерация България“, вкл. е осъден да заплати сторените по делото от
ответната страна разноски.
Във въззивната жалба се поддържа неправилност на обжалваното решение, като
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в
липсата на изготвен доклад от първоинстанционния съд в съответствие с изискванията на
чл.146, ал.1, т.1, 2 и т.5 ГПК, както и в едностранчива и превратна преценка на приобщените
по делото доказателства, вкл. игнориране на част от приобщените по делото доказателства,
както и недопускане на своевременно поискани от страната такива. Отделно от горното се
1
поддържа неправилно приложение на относимия към казуса материален закон, довело и до
необоснованост на акта на СГС. По подробно изложени доводи в подкрепа на всяко едно от
оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и по
съществото на спора да уважи предявените в условието на обективно съединявяване искове
в пълен размер.
Във връзка с последното от оплакванията за допускани нарушения на
съдопроизводствените правила въззивната инстанция е допуснала събирането на отказаното
от първоинстанционния съд писмено доказателство.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна, чрез процесуалния си
представител, оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на решението на
СГС.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, 15-ти състав, като съобрази
данните по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване искове с
правно основание съответно чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД от „Ем фууд енд кетъринг“ЕООД,
ЕИК ********* против „Национална спортна база“ ЕАД /“НСБ“ЕАД/ .
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че страните по делото били
обвързани от няколко договора за наем, както следва:
1/ Договор за наем № 16-1721-1/13.12.2016 г., по силата на който срещу
предоставеното му от „НСБ“ЕАД временно и възмездно ползване на следните обекти -
Плувен комплекс „Диана“, състоящ се от три броя открити басейни, заедно с прилежащите
площи и съоръжения за обслужване и експлоатация, открита спортна площадка, два броя
трибуни - северна и южна, всички помещения, находящи се в южните трибуни на първото
ниво с излаз към басейна, без голяма зала, разположена в източния край и помещения за
вентилационна инсталация, както и съответните подходи към тях по приложена скица на
целия имот, част от НСК „Диана“, ул. „Никола Габровски“ 1, гр. София.; Терен, включващ
бивши билетни каси, ведно с прилежащи площи, всички с обща площ от 1000 кв.м., находящ
се на ъгъла на ул. „Никола Габровски“ и ул. „Тинтява“, част от НСК „Диана“, ул. „Никола
Габровски“ 1, гр. София, ищцовото дружество поело задължение да заплаща месечна наемна
цена в размер на 3 000 лева с ДДС и да реализира Инвестиционна програма в размер на 529
740 лева без ДДС или 635 688 лева с ДДС. Договорът бил срочен - за срок от 10 години,
считано от подписване на приемопредавателния протокол от 13.12.2016 г. На 10.01.2017 г. се
подписало Допълнително споразумение към същия, с което страните увеличили размера на
инвестицията на 587 210 лева без ДДС. В последствие на 14.12.2017 г. се подписано и второ
Допълнително споразумение, с което страните се съгласили наемателят да извърши на
Терена допълнителна инвестиция извън първоначално договорената, като изпълни за своя
сметка строителство на заведение за хранене-ресторант с прилежащи спомагателни сгради
на стойност 250 000 лева. В чл.12 от това Допълнителното споразумение страните се
договорили наемателят да има право да преотдава Терена на други лица, а в чл.13 - че
наемодателят се съгласява с промяна на предназначението на имота - от билетни каси в
ресторант с обслужващи помещения. С друго допълнително споразумение от 28.03.2018 г.
страните увеличили стойността на допълнителната инвестиция (Ресторанта) на 389 700 лева.
На 15.12.2017 г. наемателят по договора сключил с „Диана Фуудс“ЕООД Договор за
наем, към който били подписани и анекси от 23.12.2017 г. и от 28.08.2018 г., по силата на
който предоставил на последното дружество за временно и възмездно ползване: Терен, част
от плувен комплекс „Диана“, включващ бивши билетни каси, ведно с прилежащи площи,
всички с обща площ от 1 000 кв.м., ведно с предвиденото за построяване върху терена
Заведение за хранене - Ресторант с прилежащи спомагателни сгради, подробно описан.
На 03.06.2020 г. между „Национална спортна база“ ЕАД и „ЕМ ФУУД ЕНД
КЕТЪРИНГ“ ЕООД се е подписал Констативен протокол №1 към Договора за наем,
обвързващ тези страни, с който се констатирало, че „ЕМ ФУУД ЕНД КЕТЪРИНГ“ ЕООД е
извършило инвестициите, предвидени в приетата по Договора инвестиционна програма,
като същите са на стойност 596 162,16 лева без ДДС или 715 394,59 лева с ДДС.
2
На същата дата между страните подписали и Констативен протокол № 2 към
Договора, с който констатирали, че „ЕМ ФУУД ЕНД КЕТЪРИНГ“ ЕООД е извършило
инвестициите, предвидени в приетата по Договора инвестиционна програма за подобект
„Бивши билетни каси в НСК Диана“ (а именно Ресторанта), като същите са на стойност 391
179,02 лева без ДДС или 469 414,82 лева с ДДС, с което наемателя изпълнил задълженията
си за изпълнение на инвестиционната програма за подобект „Бивши билетни каси в НСК
Диана“, заложена по Договора.
2/ На 14.12.2016 г. между „Национална спортна база“ ЕАД, като Наемодател и „ЕМ
ФУУД ЕНД 2 КЕТЪРИНГ“ ЕООД, като Наемател, се сключил друг Договор за наем - № 16-
1762-1/14.12.2016 г., по силата на които наемодателят отдал на наемателя за временно и
възмездно ползване Група от обекти, както следва: Ресторант „Битова къща“, разположена
на територията на НСК ‚,Диана“, гр. София, ул. „Никола Габровски“ 1, с обща площ 273,15
кв.м., срещу заплащане на месечен наем и реализиране от Наемателя на Инвестиционна
програма. Срокът на този договор също е определен на 10 години, считано от подписване на
приемо-предавателен протокол, което е станало на същата дата.
Твърдяло се е в исковата молба ищцовото дружество, като наемател, да е изпълнявало
стриктно задълженията си по договорите с „Национална спортна база“ЕАД, вкл. по време на
кризата породени от COVID-19, през 2020 и 2021 г., без да има спорове с последния до края
на месец март 2022 година.
Твърди на 09.03.2022 г. „ЕМ ФУУД ЕНД КЕТЪРИНГ“ЕООД да е сключило Договор за
съвместна дейност с „Рила Кафе“ ООД - дружество с опит в управлението на търговски
обекти, предоставящи ресторантьорски и развлекателни услуги, с цел подобряване на
дейността и резултатите на Плувен комплекс Диана и на Ресторант Битова къща. Според
постигнатите съглашения „Рила Кафе“ ООД следвало да управлява процесните обекти и да
осигури печалба от дейността на комплекса в размер на не по-малко от 180 000 лева на
месец за всеки от месеците юни, юли и август за плувен комплекс „Диана“ и не по-малко от
36 000 лева за месец за ресторант „Битова къща“ срещу възнаграждение в размер на
половината печалба от дейността.
Отделно за да генерира допълнителни приходи от ползваната база „ЕМ ФУУД ЕНД
КЕТЪРИНГ“ ЕООД сключило договор на 12.04.2022 г. за предоставяне на площи за
извършване на снимачна дейност на различни продукции със „СИНЕМениджмънт България”
АД, а на 29.04.2022 г. сключило и договор със Сдружение "АВТОМОБИЛНА ФЕДЕРАЦИЯ
НА БЪЛГАРИЯ" за провеждане на мероприятия.
На 29 март 2022 г., без предварително предупреждение към Наемателя, на
територията на комплекса и в ресторант „101 Бар енд динер“ влезли група лица, сред които
В. П. - изп.директор по това време на „НСБ“ЕАД и Р. В. - Министър на спорта към същия
период, представляващ едноличния собственик на капитала на наемодателя -
Министерството на младежта и спорта. Твърди се, че по сведение на присъстващите
клиенти и служителите групата се държала непристойно, което притеснява клиентите,
обикаляли между масите и снимали без разрешение клиентите, въпреки протестите на
представители на наемателя и на част от самите клиенти. На въпрос на управителката на
наемателя В. и П. заявили, че като собствениците на обекта проверявали инвестицията в
него.
Твърди се и че в следващите дни в електронните медии се появили редица
публикации по повод на тези неправомерни действия, потвърдени от П. и В. в редица
дадени от тях интервюта пред различни медии, в които отправяли неоснователни и неверни
твърдения за собствеността на дружествата - наематели.
Поддържа се тези техни действия да съставляват нарушение на чл.14 от Договора, а
именно на задължението на наемодателя да осигури безпрепятственото ползване на имота.
В резултат на тях и на разпространените публично от представителите на наемодателя
твърдения значителна част от клиентите на „Комплекс Диана“ и на ресторант „101 Бар енд
Динер“ се отдръпнали и в традиционно най-силните пролетни и летни месеци дружествата -
наематели претърпели сериозни вреди и пропуснати ползи.
Отделно през пролетта и в началото на лятото на 2022 г. В. започнал да твърди в
3
публичното пространство, че предстои „НСБ“ЕАД да прекрати Договорите за наем,
сключени с ищеца, т.к. последният не изпълнявал задълженията си по тях /заявено в ефира
на националната телевизия БТВ на 14.06.2022 г., вкл. със закана да се освободят
помещенията с помощта на полицията/.
В медиите се появили значителен брой публикации по темата, за които се твърди, че
сериозно са навредили на дейността на ищеца, тъй като има отлив на клиенти и намаляване
на тържества и други платени събития.
На 02.08.2022 година на ищеца било връчено Уведомление с изх. №16-1721-
1/02.08.2022 г., от ответника за едностранно прекратяване на основание чл.37, ал.1
сключения между страните Договор №16- 1721-1/13.12.2016 г., като в условията на
евентуалност го разваля на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД и кани наемателя в деня следващ
деня на изтичане на 5 /пет/ дневен срок от получаване на уведомлението в 11:00 часа да
предаде доброволно държането върху обектите, предмет на договора.
На 06.08.2022 година на ищеца било е връчено и Уведомление с изх.
№16974/05.08.2022 г., с което ответника го уведомил, че прекратява едностранно на
основание чл.36 сключения между страните Договор №16-1762-1/14.12.2016 г. за наем на
Ресторант Битова Къща, като в условията на евентуалност го прекратява на основание чл.37
от същия и кани наемателя в деня, следващ деня на изтичане на 5 /пет/ дневен срок от
получаване на уведомлението в 11:00 часа да предаде доброволно държането върху
обектите, предмет на договора.
Едновременно с това ответникът осведомявал медиите и обществеността за
предприетите от него постъпки по прекратяване на процесиите Договори за наем.
На 5 август 2022 г. ищецът уведомил съконтрагентите си за полученото официално
уведомление за прекратяване на Договорите за наем, което го поставяло в условията на
фактическа невъзможност да ги изпълнява.
В последствие договори били развалени по вина на ищеца, а със Споразумение от
23.12.2022 г., сключено между него и „Рила кафе“ЕООД, Споразумение от 22.12.2022 г.,
сключено със „СИНЕМениджмънт България“ АД и от 22.12.2022 г. със Сдружение
"Автомобилна федерация на България" с оглед на минимизиране на вредите от
неизпълнението на ищеца, било уговорено връщане на платените по договорите депозити и
изплащане на неустойки срещу отказ на съконтрагентите от претенции за вреди и
пропуснати ползи в по-големи размери.
Твърди се в следствие на неизпълнението на Договора за наем ищецът да търпи
следните вреди и пропуснати ползи: 1/ по Договор за съвместна дейност с „Рила Кафе“ ООД
от 09.03.2022 г., вреда е в размер на заплатената от дружеството неустойка за неизпълнение
на договора от 10 000 лева, както и пропуснати ползи в размер на 2 376 000 лева,
представляващи очакваната минимална печалба на дружеството от дейността на Комплекса
до изтичане на срока на Договора през декември 2026 г.; 2/ по Договор от 12.04.2022 г. със
„СИНЕМениджмънт България“ АД, вреда е в размер на заплатената неустойка за
неизпълнение на договора от 8 000 евро, както и пропуснати ползи в размер на 8 000 евро,
представляващи дължимото възнаграждение по договора, което дружеството е щяло да
получи при своевременното му и точно изпълнение; 3/ по Договор от 29.04.2022 г. със
Сдружение "Автомобилна федерация на България", вредата е в размер на заплатената
неустойка за неизпълнение на договора от 2 000 лева, както и пропуснати ползи в размер на
20 000 лева, представляващи дължимото се възнаграждение по договора, което дружеството
е щяло да получи при изпълнението му.
При тези твърдения е поискано от съда да постанови решение, с което да се осъди
ответникът да заплати на ищеца, както следва: 1/ сумата от 10 000 лева, представляваща
вреда в размер на заплатена неустойка по Договор за съвместна дейност с „Рила Кафе“ ООД
от 09.03.2022 г.; 2/ сумата от 50 000 лева, част от общо вземане в размер на 2 376 000 лева,
представляващи пропуснати ползи по Договор за съвместна дейност с „Рила Кафе“ ООД от
09.03.2022 г.; 3/ сумата от 8 000 евро, представляваща вреда в размер на заплатена неустойка
по Договор от 12.04.2022 г. със „СИНЕМениджмънт България“ АД; 4/ сумата от 800 евро,
част от вземане в размер на 8 000 евро, представляваща пропусната полза по Договор от
12.04.2022 г. сключен със „СИНЕМениджмънт България“ АД; 5/ сумата от 2 000 лева,
4
представляваща вреда в размер на заплатена неустойка но Договор от 29.04.2022 г. със
Сдружение "Автомобилна федерация на България"; сумата от 2 000,00 лева, част от вземане
в размер на 20 000 лева, представляващи пропуснати ползи по Договор от 29.04.2022 г.
сключен със Сдружение "Автомобилна федерация на България", ведно със законната лихва
от деня на предявяване на исковете до окончателното изплащане на гореописаните вземания
и разноските за производството.
С отговора по исковата молба ответникът „НСБ“ЕАД е оспорил предявените искове
по основание и по размер.
Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца страните по делото да са се обвързали
с посочените в исковата молба два договора за наем на недвижими имоти, както и
допълнителните споразумения към тях.
Оспорва договорите, сключени между ищцовото дружество и „Рила кафе“ ООД,
„Синемениджмънт България“ АД, сдружение „Автомобилна федерация на България“ като
симулативни и създадени единствено за целите на процеса.
Оспорил е твърденията на ищеца да е изпълнил инвестиционната си програма за
обект ресторант „Битова къща“, както и че Министърът и придружаващите го лица са се
държали непристойно и са нарушили комфорта на посетителите на заведението.
Не е оспорил отправянето на уведомления за едностранно прекратяване договорите
за наем Плувен комплекс „Диана“ и ресторант „Битова къща“, но твърди, че ищецът е подал
отговор на всяко от тях, с който отрича нарушаване на клаузите на договорите и съответно
липса на основаните за прекратяването им и ясно заявява, че счита договорите за действащи
и валидни и продължава да изпълнява задълженията си по тях.
След смяната на ръководството на „НСБ“ ЕАД е взето решение договорите да не се
прекратяват и да се осигурява безпрепятственото ползване на имота от наемателя.
Възразява договорът с „Рила Кафе“ ООД да е сключен в нарушение на чл. 29 от
двата договора за наем, съгласно който наемателят няма право да преотстъпва фактическата
власт върху имота на трети лица без разрешение от наемодателя, каквото се оспорва да е
искано, респ. давано.
Възразено е и заплатените неустойки да са прекомерни и да противоречат на добрите
нрави.
С допълнителната искова молба възраженията на ответника са оспорени и се
поддържа да не е предоставяна фактическата власт на „Рила кафе“ООД върху процесните
имоти, а единствено достъп до тях; че обектът е пренаеман; че е извършвана търговска
дейност на територията на същите. Оспорено е твърдението договорите със
„СИНЕМениджмънт България“ АД и Сдружение „Автомобилна федерация на България“ да
са съставени за нуждите на процеса.
Поддържа се ищецът да не е уведомяван за това, че новото ръководство на ответника
не поддържа Уведомленията за прекратяване и е взело решение да не продължава с опитите
за прекратяване на договорите, както и че през целия период от получаване на
Уведомленията до предявяване на исковете, ищцовото дружество е в очакване на
предприемане на действия от ответника за отнемане на държането на наетите имоти, затова
и е прекратило сключените Договори с „Рила Кафе“ ООД, Сдружение „Автомобилна
федерация на България“ и "СИНЕМениджмънт България“ АД. Последните два били и с
фиксиран срок на изпълнение, доколкото се касае за провеждане на мероприятия в точно
определени дни. Договорът с „Рила Кафе ООД бил дългосрочен и създаващ сериозни
ангажименти на страните по него, вкл. изискващ влагане на сериозен първоначален ресурс,
поради което и заплатената неустойка към „Рила Кафе“ ООД в размер на 10 000 лв. не била
прекомерна с оглед на стойността и предмета на договора. Такива не били и неустойките
към Сдружение „Автомобилна федерация на България“ и „СИНЕМениджмънт България“
АД. Същите били платени повече от 4 месеца след разваляне на договора и след постигнато
споразумение за доброволно уреждане на спора. При договора със Сдружение
„Автомобилна федерация на България“ се касае за провеждане на тържествено събитие,
подготовката за което отнема продължително време свързано с изпращане на покани,
подготовка на сценарии, програма, декори и др, поради което промяна в локацията създава
5
значителни проблеми и обосновава уговорената неустойка.
В допълнителния отговор ответникът не е навел възражения и доводи, различни от
тези в първоначално подадения.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и
прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема
следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ищец в
първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в
неговата цялост.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в
съответната писмена форма и е подписано.
При преценка на оплакванията за неговата неправилност решаващият състав съобрази
следното от фактическа и правна страна:
Макар част от твърденията на ищеца да са били оспорени от ответника в разменените
книжа, първоинстанционният съд е приел по реда на чл.146, ал.1, т.4 ГПК и това му
процесуално действие не е било оспорено от страните за ненуждаещи се от доказване по
делото следните релевантни за предмета на производството факти: 1/ че страните по делото -
„НСБ“ЕАД, като наемодател“ и „Ем Фууд енд кетъринг“ЕООД, като наемател, са били
обвързани от два договора за наем, при установените в тях права и задължения за всяка една
от тях, а именно: Договор за наем №16-1721-1 от 13.12.2016 г., за срок от 10 години, за
временно и възмездно ползване на обект - Плувен комплекс „Диана“, състоящ се от три броя
открити басейни, заедно с прилежащите площи и съоръжения за обслужване и експлоатация,
открита спортна площадка, два броя трибуни - северна и южна, всички помещения,
находящи се в южните трибуни на първото ниво с излаз към басейна, без голямата зала,
разположена в източния край и помещенията за вентилационна инсталация, както и
съответните подходи към тях по приложена скица на целия имот, част от НСК „Диана“, ул.
„Никола Габровски“ 1, гр. София.; Терен, включващ бивши билетни каси, ведно с
прилежащи площи, всички с обща площ от 1 000 кв.м., находящ се на ъгъла на ул. „Никола
Габровски“ и ул. „Тинтява“, част от НСК „Диана“, ул. „Никола Габровски“ № 1, гр. София.
По този договор „Ем фууд енд кетьринг“ ЕООД се е задължило срещу предоставеното
временно и възмездно ползване на обекта да заплаща месечна наемна цена в размер на 3
000 лева с ДДС и да реализира Инвестиционна програма в размер на 529 740,00 лева без
ДДС или 635 688 лева с ДДС, чийто размер е увеличен на 587 210 лева без ДДС с
Допълнително споразумение към Договора от 10.01.2017 г. С последващо допълнително
споразумение от 14.12.2017 г. страните са се съгласили за извършването на допълнителна
инвестиция, извън първоначално договорената, на заведение за хранене-ресторант с
прилежащи спомагателни сгради на стойност 250 000 лева, увеличен в последствие на 389
700 лева с допълнително споразумение от 28.03.2018 г. С клаузата на чл.12 от
Допълнителното споразумение от 14.12.2017 г. страните са постигнали съглашение
наемателят да има право да преотдава Терена на други лица, а с тази на чл.13, че се
съгласяват за промяна на предназначението на имота - от билетни каси в ресторант с
обслужващи помещения; 2/ На 14.12.2016 г. страните по делото, в същото им качество -
ищецът-въззивник, като наемател, а ответника-въззиваем, като наемодател, са се обвързали
и от още един договор за наем - Договор №16- 1762-1, касаещ временното и възмездно
ползване на Група от обекти, както следва: Ресторант „Битова къща“, разположена на
територията на НСК ‚,Диана“, гр. София, ул. „Никола Габровски“ 1, с обща площ 273,15
кв.м., срещу заплащане на месечен наем и реализиране от Наемателя на Инвестиционна
програма за срок от 10 години, считано от подписване на приемо-предавателен протокол,
което е станало на същата дата.
На 03.06.2020 г. между страните се е подписал Констативен протокол №1 към
6
обсъдения договор за наем, с който са констатирали, че наемателят е извършил
инвестициите, предвидени в приетата по Договора инвестиционна програма, на стойност
596 162,16 лева без ДДС или 715 394,59 лева с ДДС, с което е изпълнил задълженията си за
изпълнение на инвестиционната програма, заложена по Договора.
На същата дата между същите страни е подписан и Констативен протокол № 2 към
договора, с който е констатирано „ЕМ ФУУД ЕНД КЕТЪРИНГ“ ЕООД да е извършил
инвестициите, предвидени в приетата по Договора инвестиционна програма за подобект
„Бивши билетни каси в НСК Диана“ (Ресторанта), на стойност 391 179,02 лева без ДДС или
469 414,82 лева с ДДС, с е изпълнил задълженията си за изпълнение на инвестиционната
програма за подобект „Бивши билетни каси в НСК Диана“, заложена по Договора.
Необсъден от първоинстанционния съд е останал приложения към исковата молба
договор за наем на недвижим имот от 15.12.2017 г., сключен между ищецът-въззивник и
„Диана Фуудс“ЕООД /посочен изрично сред приложенията към исковата молба - п.4, л.26 -
л.28 от първоинстанционното дело/.
Със същия посочените страни са се съгласили при съобразяване чл.12 от
допълнителното споразумение по договора за наем между „НСП“ЕАД и „Ем фууд едн
кетъринг“ЕООД към договора за наел от 13.12.2016 г., последното дружество, като
наемодател да предостави за временно и възмездно ползване на „Диана фуудс“ЕООД, като
наемател, обект - терен, част от плувен комплекс „Диана“, включващ бившите билетни каси,
ведно с прилежащите площи, всички с обща площ от 1 000 кв.м., ведно с построеното върху
терена заведение за хранене - ресторант, с прилежащи спомагателни сгради, находящи с е в
гр.София, на ъгъла на ул.“Никола Габровски“ № 1 и „Тинтява“. Обектът е предоставен на
наемателя за извършването на търговска дейност - заведение за обществено хранене. В
чл.3 на договора е посочено, че наемателят се е задължил да предаде държането върху
обектите в срок от три дни от деня на сключването на договора. Последният не съдържа
уговорка за наемната цена, като чл.4 установява същата да се определи с анекс, неразделна
част от него /не е приложен по делото/. Срокът на договора е определен от страните в чл.15
като 5-годишен, с възможност да се подновява ежегодно за нов едногодишен в случай, че
нито една от страните не отправи предизвестие за неговото прекратяване.
На 09.03.2022 г. ищецът-въззивник е сключил Договор за съвместна дейност с „Рила
Кафе“ ООД, при посочените в него права и задължения за страните. Договорът съдържа и
клауза за неустойка /чл.7/, която предвижда единствено дължимостта на такава от
възложителя, в случай на неизпълнение на задълженията му по договора, в размер на 10 000
лв.
На 12.04.2022 г. ищецът-въззивник се е обвързал договорно и със
„СИНЕМениджмънт България” АД по договор за предоставяне на площи за извършване на
снимачна дейност. В предметът на договора не е конкретизирано къде точно в рамките на
плувния комплекс „Диана“ се намират „наетите площи“ като граници, размер, локация
/чл.1.2/, като е уговорено, че ще бъдат уточнени допълнително от страните в срок до една
седмица преди започване на наемния срок.
Видно от съдържанието му договорът е уговорен като срочен - от 00.00. ч. на
15.08.2022 г. до 24.00 ч. на 18.08.2022 г. през цялото денонощие на четирите дни.
Правата и задълженията на страните по него, както и отговорностите и неустойките
са предмет на конкретна регламентация в договора.
На 29.04.2022 г. ищецът-въззивник и Сдружение "Автомобилна федерация на
България" са сключили договор за провеждане на мероприятие на територията на плувен
комплекс „Диана“. По идентичен с предходно обсъдения договор е посочено, че „наетите
площи“ като граници, размер, локация /чл.1.2/, като е уговорено, че ще бъдат уточнени
допълнително от страните в срок до един месец преди започване на наемния срок.
В договора не се съдържа изрично пояснение какво е мероприятието, което ще се
проведе, като в чл.2 е посочено, че наетата площ ще се ползва на 23.10.2022 г. С оглед на
последното според въззивната инстанция обсъждания договор не установява твърдението на
ищеца-въззивник, че мероприятието, което ще се провежда на датата, за която се твърди да е
наета площта - 23.10.2022 г. всъщност било раздаването на награди, изискващо сериозна
7
подготовка, вкл. изготвянето на покани с посочване на локацията и датата за стотици гости.
Поради липсата на други доказателства в подкрепа на това твърдение последното следва да
се счете недоказано в хода на процеса.
Страните не са спорили и за ненуждаещ от доказване и прието още, че на 29 март
2022 г., без предварително предупреждение от наемателя, на територията на комплекса,
включително в ресторант „101 Бар енд динер“, е било извършено посещение от В. П. -
Изп.директор по това време на „Национална спортна база“ ЕАД и Р. В. - Министър на
спорта, което е притеснило клиентите на заведението, защото двамата са обикаляли между
масите и са снимали без разрешение, въпреки протестите на представители на наемателя и
на част от клиентите. В следващите дни в електронните медии се появили публикации по
повод на тези действия, потвърдени от П. и В. в дадени от тях интервюта. През пролетта и в
началото на лятото на 2022 г. Р. В. започнал да твърди в публичното пространство, че
предстои „НСБ“ЕАД да прекрати Договорите за наем, сключени с ищеца, тъй като
последният не изпълнява задълженията си по тях, включително в ефира на телевизия БТВ на
14.06.2022 г., като се заканил да освободи помещенията с помощта на полицията.
На 02.08.2022 г. на въззивното дружество е било изпратено Уведомление с изх. №16-
1721-1/02.08.2022 г., от „НСБ“ ЕАД за едностранно прекратяване на Договор №16- 1721-
1/13.12.2016 г., евентуално за неговото разваляне на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД, на което
липсва отбелязване дали и кога е връчено на адресата му /л.46 от първоинстанционното дело
- гръб/. На 05.08.2022 г. било изпратено, а на 06.08.2022 г. връчено Уведомление с изх.
№16974/05.08.2022 г. за едностранно прекратяване на Договор №16-1762-1/14.12.2016 г. за
наем на Ресторант „Битова Къща“. С уведомленията наемателят е поканен в деня, следващ
деня на изтичане на 5 /пет/ дневен срок от получаване на уведомлението, в 11:00 часа да
предаде доброволно държането върху обектите, предмет на договорите.
Не се спори, че такова предаване не е извършено от страна на наемателя нито
доброволно, нито в резултат на предприети принудителни действия от страна на
наемодателя, вкл. към момента на приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция.
На 5 август 2022 г. ищецът-въззивник уведомил съконтрагентите си „Рила Кафе ООД,
Сдружение „Автомобилна федерация на България“ и "СИНЕМениджмънт България“ АД за
полученото от него официално уведомление от своя наемодател „НСБ“ ЕАД за
прекратяване на Договорите за наем. В писмата, изпратени чрез нотариус с № 786 от РНК
/л.50 и л.51 от първоинстанционното дело/ изрично е посочено, че „Ем фууд енд
кетъринг“ЕООД не е съгласно с изложените в уведомлението за прекратяване твърдения за
неизпълнение на неговите задължения по договора с „НСБ“ЕАД и същите не можело да
обосноват правото на наемодателя да прекрати/развали договора на тези основания.
Въпреки това било вероятно дружеството да е изправено пред фактическа невъзможност да
изпълни поетите задължения към съконтрагентите си.
Следва да се подчертае, че по делото липсват данни дали и кога адресатите са
получили писмата, доколкото според отразеното върху тях нотариусът е удостоверил
единствено подписа на управителя на въззивника върху писмата, но не и връчването им на
техните адресати.
Не се спори и е установимо от приобщените три броя споразумения от 22.12.2023 г.
и 23.12.2023 г., че сключените между въззивника и „Рила Кафе ООД, Сдружение
„Автомобилна федерация на България“ и "СИНЕМениджмънт България“ АД договори били
развалени едностранно от посочените три дружества. В споразуменията е посочено, че това
е станало въз основа на нарочни уведомления, изпратени до „Ем фууд енд кетъринг“ЕООД
/не се представят по делото/, както и че договорите са развалени по вина на последното и то
дължи неустойките, уговорени в тях, съответно в размер на 10 000 лв., 8 000 евро и 2 000 лв.
Първите две суми са били платени от длъжника чрез банкови преводи, а за последната е
отразено в споразумението със Сдружение „Автомобилна федерация на България“, че то
служи като разписка за извършеното плащане.
С писмо вх.№ 16-1721-1/22.06.2027 г. при „НСБ“ЕАД ищецът е уведомил наемодателя,
че ще претендира всички претърпени вреди в съда, настъпили в следствие на предприетите
срещу него множество проверки от НАП и институционалния тормоз, оказан от министър Р.
8
В..
При гореустановеното от фактическа страна въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е правилно, по следните съображения:
С оглед заявените твърдения и формулирано искане към съда решаващият състав
намира, че ищецът-въззивник е предявил в условието на обективно кумулативно
съединяване три осъдителни иска за присъждане на суми, представляващи вреди от
заплатени неустойки по прекратени договори /съответно с „Рила кафе“ООД,
„СИНЕМениджмънт България“АД и Сдружение „Автомобилна федерация на България“/,
както и три осъдителни иска за присъждане на парични суми, представляващи пропуснати
ползи по същите три договора.
От изложените обстоятелства, на които се основават исковете се налага сумите да се
претендират поради неизпълнение на договорното задължение на ответника по чл.14 от
обвързващите страните договори за наем - да се осигури на наемателя безпрепятствено
ползване на имотите, изразяващо се в отправени уведомления за прекратяване на договорите
за наем и чрез публични изявления на наемодателя - държавно дружество, чрез своя
принципал - Министъра на младежта и спорта, че наемателят ще бъде изгонен от имота, вкл.
с помощта на правоохранителни органи.
Анализът на всички приобщени писмени доказателства установяват безсъмнено
релевантия за предмета на производството факт, че за целия процесен период страните по
делото са надлежно обвързани от две валидни договорни правоотношения, основани на
договори за наем, на конкретно посочени в тях обекти, които договорни правоотношения не
са прекратени и към момента.
Спорно по делото е дали наемодателят е в неизпълнение на задължението си по чл.14
от договорите да осигури на наемателя безпрепятствено ползване на имотите, при твърдения
от страна на ищеца-въззиваем такова да е налице поради осъществени действия от страна на
„НСБ“ЕАД, изразяващи се в посещенията на представители на принципала в наетите
площи в периода 29.03.2022 г. и 14.06.2022 г., при които са притеснили клиентите на
намиращо се в обектите заведение, както и чрез отправянето на 02.08.2022 г. и 05.08.2022 г.
на изявления за разваляне на договорите за наем, поради неизпълнението им от ищеца.
Фактите посещения в отдадените под наем обекти да са били осъществени на
посочените дати от изпълняващите към релевантия момент длъжностите изп.директор на
„НСБ“ЕАД и Министър на младежта и спорта, вкл. същите да се имали поведение, което е
притеснило клиентите на заведението, е приет за установен /ненуждаещ се от доказване по
смисъла на чл.146, ал.1, т.4 ГПК / по делото от първоинстанционния съд. За такъв факт е
приет и че същият министър в свои публични медийни изяви е правил изявления, че ще
прекрати договора за наем с ищцовото дружество.
Независимо от последното въззивната инстанция в решаващият състав споделя
изцяло изводът на първоинстанционния съд тези факти да не съставляват поведение,
несъответно на обвързващите страните договори за наем, в частност и на чл.14 от същите,
т.к. според чл.11 от договорите наемодателят е имал право да осъществява контрол за начина
на използване на имота - т.е. същият е имал право да посещава отдадените под наем обекти
и да проверява дали се ползват по предназначение.
В този смисъл самото посещение на имота, вкл. без предупреждение към наемателя,
не може да се счете за неизпълнение от страна на наемодателя на задълженията му по чл.14
от договора.
Що се касае до персоналното поведение на физическите лица В. П. и Р. В., ако същото
не е отговаряло на правилата за поведение и е довело до притеснение у клиентите в един от
наетите обект - ресторант, вкл. ако последващите им изявленията в медиите, че
обвързващите страните договори за наем ще бъдат прекратени да се счетат за засягащи
доброто име на търговеца, то тези действия не сочат на неизпълнение на договорно
задължение по смисъла на чл.14 от договорите, т.к. то не е ограничило, нито е
преустановило търговската дейност на ищеца-въззивник в наетите обекти.
На отделно и самостоятелно основание дори това поведение да се счете да
неизпълнение на задължението да се осигури необезпокояваното ползване на наетите
9
обекти, обезщетение за същото не се претендира с исковата молба доколкото, както вече се
посочи, претендираните обезщетения се изчерпват единствено с вредите от заплащане на
неустойки по предсрочно прекратените договори в следствие на получените уведомления на
02.08.2022 г. и 06.08.2022 г., както и пропуснатите полза от същите договори.
Въззивната инстанция приема с оглед изложените обстоятелства, на които се
основават исковете, както и формулирания петитум, че поведението на физическите лица,
представляващи дружеството наемател, изразяващо се в неуважително държане към
посетителите в отдадения под наем ресторант, вкл. в публичните им изявления за
прекратяване на договорите за наем, без да са налице основания за това, са изброени и
посочени в исковата молба дотолкова, доколкото предшестват и се отнасят до действията по
официалното уведомяването на наемателя за прекратяване на договорите за наем, чрез
изпращане на нарочни уведомления за това, а не като самостоятелно основание за
ангажиране на отговорността на ответника. Следователно и поведението на
представляващите принципала, описано по-горе, е ирелевантно за предмета на спора.
По отношение твърдението за виновно поведение на наемодателя, станало основание
за причиняване на претендираните вреди и пропуснати ползи от неоснователно отправени
уведомления за прекратяване на договорите за наем от страна на наемодателя.
Съществен елемент на договора по чл. 228 от ЗЗД е предоставянето на възможност за
наемателя да упражнява безпрепятствено фактическа власт върху вещта за договорения
между страните срок. С предаването на вещта, наемодателя се задължава да обезпечи
спокойно ползване на имота за договорения срок, въздържайки се от действия, които биха
осуетили, затруднили и/или попречили на спокойното ползване на имота.
За разлика от първоинстанционният съд въззивната инстанция приема, че отправянето
на уведомленията от 02.08. и от 06.08.2022 г. следва да се разглеждат като правни действия,
изходящи от формално легитимирани да се противопоставят на ползването лица -
представляващите наемодателя, поради което и смущаващи безпрепятственото ползване на
наетия имот, осигуряването на което е задължение на ответника - наемодател.
Не се установи по делото обаче последните да са били съпътствани и с фактически
действия, които да осуетят, затруднят и/или попречат на спокойното ползване на наетите
имоти от страна на наемателя, доколкото не се твърди от негова страна, нито се ангажират
доказателства фактическата му власт по отношение на същите да е предал доброволно на
наемателя или да му е била отнемана принудително, вкл. след изтичане на сроковете по
уведомленията.
Следователно и самото отправяне на посочените уведомления и достигането им до
знанието на наемателя не е ограничило, нито отнело фактическата му власт, нито е станало
причина за преустановяване на търговската му дейност в наетите обекти. Последното
изключва извод посоченият факт да е причина за договорно неизпълнение по сключените от
него договори за преотдаване под наем на обекти в комплекса, а в резултат на това и за
прекратяването им.
На отделно основание е необходимо да се акцентира, че самият ищец-въззивник е
ангажирал по делото доказателства /договора за наем от 12.12.2017 г./, установяващи същият
да е преотдал под наем заведението за хранене - ресторант, намиращ се на територията на
комплекса за срок от пет години от датата на сключването му /т.е. до 12.12.2022 г./ на трето
за спора лице - „Диана фудс“ЕООД далеч преди сключването на договорите за съвместна
дейност от 09.03.2022 г. и двата договора за наем от 12.04. и от 24.04.2022 г.
Наличието на посоченото договорно правоотношение предпоставя ищецът-въззивник
да не е бил във фактическа власт на посочения обект, респ. - да не е имал възможност да го
преотдава под наем или да извършва сам търговска дейност в него. Този факт навежда и че
същият не би могъл да търпи каквито и да е вреди или пропуснати ползи от евентуалното
разваляне на последващо сключените договори за същия обект, по причина да не е бил в
състояние за осигури спокойно и безпрепятствено ползване на наетите обекти не поради
твърдяното договорно неизпълнение на задълженията на наемодателя принципал
/“НСБ“ЕАД/, а т.к. не е бил техен ползвател. За такъв договорът легитимира „Диана
10
фудс“ЕООД, което обуславя на самостоятелно основание неоснователността на предявените
искове.
В условието на евентуалност, дори да се игнорира горепосочения факт /което
решаващият състав не споделя/ следва да се акцентира и върху друг релевантен факт, а
именно - и в двата договора за наем /съответно от 12.04. и 24.04.2024 г./, от които се
претендират вреди и пропуснати ползи, не са конкретизирани точно наемните площи /като
граници, размер, локация/ на територията на комплекса, като е посочено, че те ще се уточнят
преди започване на наемния срок.
Няма спор в теорията и съдебната практика, че договорът за наем е възмезден,
неформален и консенсуален, като за валидното възникване на наемното правоотношение е
необходимо между страните да бъде постигнато съгласие за вещта, която наемодателят ще
предостави за ползване на наемателя и за възнаграждението, което наемателят ще заплаща за
така предоставеното му ползване.
При постигането на такова съгласие договорът се счита за сключен, независимо от
това дали вещта, предмет на същия, реално е била предадена на наемателя - последното е от
значение единствено за дължимостта на наемната цена, доколкото вземането на наемодателя
за същата е обусловено от изпълнението на основното му задължение да отстъпи ползването
на вещта, предмет на наемния договор.
В настоящия казус анализът на ангажираните доказателства не установи такова
съгласие да е постигнато към момента на сключване на договорите от м.04.2022 г., нито по-
късно, от който факт се налага договорите да нямат предмет. Липсата му предпоставя
недействителност на договорите по смисъла на чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД, поради което и ищецът-
въззивник не би могъл да търпи вреди или пропуснати ползи от тях.
На отделно основание, дори да се счете за състоятелен доводът на ищеца такива
договори да са били сключени валидно и да се обвързали страните, вкл. такъв да се явява и
договора за съвместна дейност, предявените искове за заплащане на обезщетение от
неизпълнението им, изразяващо се в платените като неустойки за едностранното им
разваляне, се явяват неоснователни и поради следното:
Според чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Като форма за обезщетяване на вреди от договорно неизпълнение неустойката се дължи
само ако страните са уговорили предварително в договора, че в случай на виновно
неизпълнение на точно определено задължение длъжникът дължи на кредитора неустойка за
вредите от неизпълнението. Размерът на неустойката и видът на договорното неизпълнение,
за което тя се дължи, също са предмет на уговаряне в договора.
Така за да се приеме да основателна претенцията по чл. 92 ЗЗД за заплащане на
неустойка при разваляне на договор поради неизпълнението му от виновната страна следва
да се установи в условието на кумулативност сключването на валиден договор между
страните, наличието на изрична уговорка за дължимостта на неустойка при развалянето му
поради такова неизпълнение, виновно неизпълнение на задълженията на едната страна и
изявление за разваляне на договора от изправната страна, достигнало до виновната страна.
Както вече се посочи, по делото липсват доказателства за наличие на такива изявления
за разваляне на договорите от трите дружества - съконтрагенти на въззивника по процесните
договори за съвместна дейност и за наем, от една страна /подписаните споразумения от
м.12.2022 г. не да съдържат данни за това кога са отправени, респ. - получени от адресата им,
за да настъпи ефекта на развалянето/. От друга - анализът на наличните доказателства
изключва извод за виновно неизпълнение на задълженията от страна на „Ем фуус енд
кетъринг“ЕООД по трите обсъждани договора не само поради факта, че същият не е бил
ползвател на процесните имоти, т.к. ги е преотдал на трето лице преди сключването им.
Причините за неизпълнение на един договор могат да бъдат както виновно поведение
на длъжника, така и безвиновна му отговорност, поведението на кредитора, последваща
обективна невъзможност за изпълнение - случайно събитие / непреодолима сила, вкл. когато
11
произтича от безвиновно действие на трето лице/, както и виновно поведение на трето лице.
Приема се последователно в съдебната практика /Решение № 35/22.08.2014 г. на ВКС
по т. д. № 1916/2013 г., I т. о., ТК/, че при наличието на вреди, които са следствие от
невъзможността наемателят да упражни придобити права, произтичащи от наемно
правоотношение, когато тя е последица от недобросъвестни действия на трето лице,
увреденото лице /наемател/ може да репарира причинените му вреди с иск за обезщетение по
чл. 21, ал. 2 ЗЗД от третото лице, което с действията си недобросъвестно е попречило
договорът да бъде изпълнен, а когато вредите се дължат и от действия на самия длъжник - и
с иск по чл. 82 ЗЗД срещу насрещната страна по облигационното отношение /наемодател/.
В случая е установено безсъмнено по делото, че смущаването на ползването на
наемателя по двата обвързващи страните по делото договора, както и по договора за
съвместна дейност, чрез предприетите правни действия - изпращане на процесните
уведомления за тяхното прекратяване, без да му е отнето самото владение по отношение
наетите вещи и без да настъпван последиците на прекратяването, е резултат от поведение на
наемодателя „НСБ“ЕАД. Последният се явява трето лице в отношенията между ищецът-
въззивник и неговите съконтрагенти по договора за съвместна дейност и двата договора за
наем от м.04.2022 г., развалени според твърденията на въззивника именно поради смущаване
правото на ползване на „ЕМ фууд енд кетъринг“ЕООД /така текстът на писмата от
05.08.2022 г./. Че друга причина за последното, вкл. виновно поведение на въззивното
дружество, съответно като възложител и наемодател, не се твърди да е налице, нито се
ангажират доказателства за това.
Следователно и дори въпреки всички изтъкнати по-горе доводи в противната насока
ако се счете, че отправянето на процесните уведомления за прекратяване на наемните
договори между страните по делото е причината за едностранното разваляне на трите
обвързващи въззивника договора, то извод за виновност на неговото поведение досежно
развалянето, респ. - за основание за дължимост на уговорените в трите договора неустойки
за неизпълнение на задълженията от страна на възложителя/наемодателя, е изключен.
Обстоятелството, че при отсъствие на посочената предпоставка за ангажиране
отговорността на длъжника по чл.92 ЗЗД страните по обсъжданите договори са приели да е
налице виновно поведение на наемодателя, респ. - дължимост на уговорените неустойки, не
може да обвърже нито третите за тези отношения лица, нито съда.
Ето защо и предявеният иск за присъждане на обезщетения за договорно неизпълнение
от страна на ответника-въззиваем на задължението му по чл.14 от договорите за наем,
сключени между страните по делото, се явява неоснователен.
Такива са и исковете за присъждане на пропуснати ползи от същото неизпълнение,
изразяващи се в неполучената печалба по договора за съвместна дейност и неполучените
наеми по двата договора за наем от 04.2022 г.
Противно на поддържаното от въззивника относно въпроса за предвидимостта на
вредите по смисъла на чл.82 ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение, както и кои
вреди са преки и непосредствени и към кой момент се извършва тази преценка, е налице
трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, която настоящият съдебен състав
споделя/освен задължителните постановки на ТР № 3/12.12.2012 г. по т.д. № 3/2012 г. на
ОСГТК на ВКС още и Решение № 296/05.11.2013 г., гр. д. № 48/2013 г., ВКС, IV г. о.;
Решение № 190/12.08.2014 г., гр. д. № 6532/2013 г., ВКС, IV г. о.; Решение № 240/ 07.05.2015
г., т. д. № 317/2014 г., ВКС, I т. о.; Решение № 245/31.07.2017 г., т. д. № 3625/2015 г., ВКС, I т.
о.; Решение № 182/21.11.2018 г., т. д. № 3103/2017 г., ВКС, I т. о., Решение № 50138 от
7.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1402/2022 г., I т. о., ТК и др. /. Според нея преки и
непосредствени са вредите, които са нормален, безусловен и закономерен резултат от
неизпълнението. Когато вредите се дължат и на други фактори, независещи от волята и
желанието на длъжника, вкл. на поведението на кредитора и/или трето лице или на
непреодолима сила, те са косвени. Приема се, че вредата е пряка и непосредствена
12
последица от неизпълнението, когато то е необходимо /без него вредата не би настъпила/ и
достатъчно /само то би причинило вредата при обичайно стечение на обстоятелствата/
условие за настъпването й в обичайна среда. Предвидимите вреди са по-тесен кръг от
преките, тъй като това са вредите, които кредиторът е могъл да предвиди, при полагане на
дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били известни или е могло да бъдат
известни на страните при сключването на договора. Определянето на вредите като преки,
непосредствени и предвидими се извърша във всеки отделен случай с оглед конкретните
факти и обстоятелства, като преценката за предвидимост се осъществява към момента на
сключване на договора.
Установените конкретни факти и обстоятелства в случая изключват извод
претендираните от ищеца-въззивник вреди /както претърпени загуби, така и пропуснати
ползи/ да са предвидими по смисъла на възприетото тълкуване.
В този смисъл вкл. и след приобщаване от настоящата инстанция на уведомителното
писмо с вх. № при въззиваемия от 22.06.2022 г. по делото останаха неустановени фактите
наемодателя-въззиваем да е бил уведомен от „Ем фууд енд кетъринг“ЕООД или да е узнал
по друг начин за обстоятелството наемателят му да се е обвързал с трите договора /за
съвместна дейност и два за наем от м.04.2022 г./, вкл. за поетите от него задължения по тях.
Неустановеността на този факт изключва формирането на обоснован извод, че
наемодателят-въззиваем е могъл и е бил длъжен да предвиди претендираните от ищеца-
въззивник за обезщетяване вреди преди тяхното настъпван в случай, че отправи
предизвестие за прекратяване на обвързващите го договори за наем с неговия съконтрагент -
„Ем фууд енд кетъринг“ЕООД.
По тези съображения обоснован се явява крайният решаващ извод на
първоинстанционния съд, че и в случай на неизпълнение на договорни задължения от
страна на наемодателя „НСБ“ЕАД, претендираните от въззивника вреди за него са
непредвидими и за тях същият не дължи обезщетение.
По изложените съображения и поради съвпадение на изводите на първата и
въззивната инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.
За изчерпателност в отговор на оплакванията във въззивната жалба следва да се
посочи още веднъж , че първоинстанционният съд не е допуснал твърдените нарушения на
съдопроизводствените правила, изразяващи се в непълнота и неточност на доклада му по
реда на чл.146 ГПК. Същият изцяло съответства на заявените от ищеца твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба и формулираното във връзка с тях искане към
съда , на които са дадени точна правна квалификация на приложимите към спора
материално-правни норми /които не се различават и от тези, посочени от самия ищец в
исковата молба/, като е указано на страните за кои факти носят доказателствена тежест да
установят, респ. - кои факти н есе нуждаят от доказване. Вярно е, че на същата страна не е
указано, че носи тежестта да докаже целта и вида на обекта, предмет на договора със
сдружение „Автомобилна федерация на България, но са й дадени указания, че следва да
докаже фактите на сключване на договор с посочената федерация, които безсъмнено
включват и предмета на същия договор.
На отделно основание процесуалното задължение на съда е да укаже на страната за кой
факт не сочи доказателства, но не и да ангажира и други, ако сочените от нея такива не
установяват този факт.
Съобразно изходът от спора и по правилото на чл.78, ал.1 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му представител в размер на 150 лв.,
съобразно заявената претенция в о.с.з. от 27.01.2024 г.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, 15-ти
състав,
РЕШИ:
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение Решение № 1476/30.10.2024 г., постановено по т.д. №
127/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ТО.
ОСЪЖДА „Ем фууд енд кетъринг“ЕООД, еик ********* да заплати на «Национална
спортна база»ЕАД, ЕИК ********* сумата от 150 лв. разноки по делото пред въззивната
инстанция за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14