№………./ .11.2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 1.11.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 1624 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано частна жалба,
подадена от П.С.Т. ***, представляван от адв. Йорданов (ВАК), срещу определение №10738/19.08.19г. по
гр.д.7876/19г по описа на ВРС 39 с-в, с което съдът препратил делото за разглеждане на друг
компетентен съд в гр. София.
Жалбоподателят твърди, че съдът е
пренебрегнал потребителския характер на спора, предвиден от законодателя като
основание за изключване на общото
правило за предявяване на иска по седалището на ответника. Позовава се на
икономическо неравновесие между физическото лице, което не действа по занятие и
не е търговец и застрахователно дружество, което съществува не само по
отношение на ползващия от договора застрахован, но и по отношение на частния му
правоприемник цесионер. Като счита, че е допуснато процесуално нарушение, моли
определението да бъде отменено, съответно делото върнато за разглеждане от
сезирания Варненски съд, съответно на обосновано упражнения избор на
потребителя.
В срока по чл. 276 ГПК ответникът ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“гр. София оспорва жалбата
с доводи за правилно приложено общо правило, гарантиращо право на ответника да
получи съдебна защита в своето седалище. Сочи, че цесията може да легитимира
новия кредитор само като титуляр на вземането, но не му предоставя и процесуалните
права на праводателя му, поради което и цесионера не става страна в
потребителски договор и не се ползва от специалната защита на такива страни.
Моли определението да бъде потвърдено.
Жалбата вх. № 66327/12.09.2019г е подадена
преди изтичане на преклузивен едноседмичен срок, считано от връчване на обжалваемия акт. Въззивната инстанция е сезирана от
надлежна страна – ищец, упражнил право на иск въз основа на специално избрана
подсъдност, срещу подлежащо на обжалване произнасяне по чл. 121 ГПК, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК. Авансово дължимата такса е
внесена.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените
оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е предявил
пред съда в гр.Варна претенцията си за реално изпълнение на задължение на
застраховател за заплащане на обезщетение за увреждане на застраховано
имущество, като се е позовал на придобиване на вземането на застрахования
пострадал собственик с договор за цесия.
С отговора на
исковата молба ответникът е направил възражение на местна подсъдност, като се е
позовал на разпоредбата на чл. 105 ГПК, като е посочил регистрираното си седалище в съд в друг съдебен район и
е оспорил легитимацията на цесионера с процесуалното право на праводателя му да
избира удобен съд по местожителство на потребителя (чл. 113 ГПК).
Първоинстанционният
съд е предоставил възможност на ищеца да
изложи становището си по това възражение и е уважил искането за отвод поради
местна неподсъдност, като е отрекъл правото на цесионера да ползва предвидена в
полза на цедента процесуална привилегия.
Въззивният съд
съобразява, че исковото производство е образувано след 7.08.2018 г., поради
което следва да намери приложение редакцията на чл. 119 ал.3 ГПК, с която се
въведе задължителна подсъдност както по спорове повдигнати от потребителите,
така и по спорове срещу застрахователи с цел оптимизиране на разпределението на
делата между съдилищата в страната (така изрично в мотивите на вносителя на
законопроекта, оповестени публично на страница на Народно събрание
https://www.parliament.bg/bills/44/854-01-44.pdf). Според новото правило пряка
претенция срещу застраховател за заплащане на обезщетение на увредено лице може
да се разглежда само от съд по постоянния адрес на ищеца или настъпването на
застрахователното събитие. Несъмнено потребителски характер могат да имат и
споровете, произтичащи от задълженията на застрахователите, но при липса на
специалната разпоредба на чл. 115 ал.2 ГПК, по-общото правило отнасящо се за
потребителски спорове (чл. 113 ГПК) ще бъде изключено. Законът посочва като
критерии именно адреса на пострадалия или мястото на събитието като най-тясно
свързани с фактическата обстановка, имаща значение за изясняване на предмета на
застрахователния спор и тяхното доказване, като въвеждането на задължителната
подсъдност цели и да осуети концентрирането на делата в столичните
съдилища(където са регистрирани седалищата на застрахователните компании). Ето
защо приложимия процесуален закон по въпроса за подсъдността на делото изобщо
не е бил издирен правилно от първата инстанция. Като съобразява дадените
указания с ТРОСГТК№6/2017 на ВКС, въззвиният съд намира, че процесуалният акт
може да бъде предмет на пълен въззивен
контрол, тъй като частния жалбоподател не дължи обосновка на пороците на този
акт. Ето защо, независимо от развитите в жалбата оплаквания по неотносимите мотиви на първата инстанция, въззивният съд
следва да изложи собствените си мотиви по приложението на процесуалния закон.
Както постоянният
адрес на ищеца, обявен в исковата молба,
така и мястото на увреждането според посоченото от ищеца доказателство
(удостоверение за начало на разследване за отнемане на вещи чрез увреждане на
детайли от МПС) се намират в района на сезирания Варненски съд. Това налага и
производството да бъде разгледано именно от него, съответно и възражението за
неподсъдност не е основателно. Само за пълнота на изложението, въззивният съд
намира за необосновани и доводите относно възприемането на особената подсъдност
в полза на потребителите като процесуална привилегия. Не само, че и за тази
подсъдност следва да се следи служебно, но и тя се основава на предмета на
делото, който несъмнено съвпада с материалното право на ищеца. Цесията
легитимира новия кредитор като титуляр не само на вземането, но и на
принадлежащото му право на иск при нарушеното задължение на длъжника. Вярно е,
че с цесията не се прехвърля правоотношението и цедента може да съхрани
определени процесуални права по отношение на договора, породил вземането, но
цесионерът несъмнено е надлежно легитимиран процесуално като ищец да търси
защита на вземането, такова, каквото е било притежавано от праводателя му. Ако
това вземане има потребителски характер, то и спорът за неговото присъждане ще
е потребителски и съдът следва да приложи служебно чл. 113 ГПК дори и без специална обосновка на избор
от страна на ищеца. Позоваването на съдебна практика в обратния смисъл от
ответника е необосновано, тъй като посочените от него казуални
разрешения се отнасят за съвсем други случаи (иск, основан на извъндоговорно
основание, претенция на цесионер –
търговец и изключване на действието на цесията по отношение на арбитражна клауза).
С оглед
изложеното, първоинстанционното определение като незаконосъобразно следва да се
отмени и делото се върне за продължаване на процесуалните действия.
По тези
съображения и на осн.чл. 278 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №10738/19.08.19г. по гр.д.7876/19г по описа на ВРС 39
с-в, с което съдът препратил делото за
разглеждане на друг компетентен съд, като
Връща
производството за продължаване на съдопроизводствените
действия по предявения иск от Районен съд – Варна, на осн.
чл. 115 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване( т.9в от ТРОСГТК 1 /2013).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.