Решение по дело №43/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от „М. 2011“ ЕООД – гр. Разград, ЕИК *********, представлявано от управител Н. Б. Н., действаща чрез упълномощен адв. В. С., АК – София, против Решение № 167 от 23.12.2024 г., постановено по АНД № 608/2024г. по описа на Районен съд - Разград в производството по чл. 59 и сл. ЗАНН, с което е потвърдено НП № 779594 - F775992 от 19.07.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. В жалбата и по същество в съдебно заседание се оспорват изводите на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, тъй като не била посочена дата на извършване на нарушението, съобразно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и това ограничавало правото на защита на нарушителя. Като неправилна се оспорва и преценката на съда, че дейността на дружеството не покрива критериите за „ресторантьорска услуга“ по смисъла на § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС, както и че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН за третиране на случая като маловажен. Иска се решението да бъде отменено, респ. да бъде постановено друго с което издаденото НП да бъде отменено. Заявена е и претенция за присъждане на разноски, съгласно приложен Списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд – Разград като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Счита, че решаващият съд е изяснил в детайли фактическата обстановка, събрал е и анализирал относимите към правния спор писмени и гласни доказателства, като е изложил ясни мотиви при правилно прилагане на материалния закон и без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Административен съд – Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 21.06.2024 г. служители в отдел "Оперативни дейности" – Варна към ГД "Финансов контрол" при ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – заведение за бързо хранене, находящо се в гр. Разград, ул. „Васил Левски“ № 28, стопанисвано от жалбоподателя „М. 2011“ ЕООД – гр. Разград, ЕИК *********. Установено е, че обектът е магазин с характеристики на пекарна, без издадено удостоверение за утвърдена категория, с 12 места за сядане – шест от които на открито и шест на закрито. От проверяващите служители е извършена контролна покупка на 2 броя бутилки минерална вода от 0,5 л. с единична цена 1,20 лева, 2 броя понички с единична цена 2,30 лева, 1 брой дълга баница с единична цена 2,30 лева, всичко на обща стойност 9,30 лева, които заплатили в брой. За покупката бил издаден Фискален касов бон (ФКБ) № 0014838 от 21.06.2024г. от монтираното в обекта Фискално устройства (ФУ), модел DATECS DP 150, с инд. № DT 971712 и инд. № на Фискална памет (ФП) 02971712 за стойност 9,30 лева, като е отразен само един артикул „Закуски“ в данъчна група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС. Проверяващите констатирали, че продажбата на стоките е регистрирана некоректно в посочената данъчна група вместо в данъчна група "Б" – стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС, тъй като в случая предоставената услуга не попада в обхвата на § 15д, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗДДС и не отговаря на легалната дефиниция за ресторантьорски или кетъринг услуги по смисъла на § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС. Установено е, че в обекта няма тоалет за клиенти, няма кухня, няма обслужващ персонал, който да сервира и отсервира храната, няма посуда - прибори за хранене и чинии, в които да се сервира храната, храната се получава от гише, опакована в хартия и найлонови торбички.

Констатациите от проверката били обективирани в Констативен протокол от 21.06.2024 г. Установено е административно нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ), за което против дружеството бил съставен АУАН № F775992 от 28.06.2024г. за това, че не е регистрирало правилно контролната покупка към съответната данъчна група според вида на продажбите – в случая в група "Б" стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС.

Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП № 779594 - F775992 от 19.07.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което АНО възприел изцяло както фактическите констатации на актосъставителя, така и правната квалификация на нарушението, изразил становище за неоснователност на възражението, направено от управителя на дружеството в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, приел, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и наложил на дружеството имуществена санкция в минималния размер от 1000 лева по субсидиарно приложимия чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС.

За да потвърди Наказателното постановление, въззивният съд приел от процесуална страна, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените за това срокове, при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание, като от формална страна са спазени изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Нарушението е надлежно индивидуализирано – с посочени дата и място на извършване, кратко описание на нарушението, посочена е конкретната законова разпоредба, нарушена с деянието и съответната норма, въз основа на която следва да се ангажира отговорността на нарушителя.

По приложението на материалния закон Районен съд - Разград приел въз основа на събраните доказателства, че извършеното от дружеството административно нарушение е безспорно доказано, доколкото услугите, предоставяни от търговеца не са ресторантьорски и кетъринг услуги по смисъла на § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС и не попадат в изброените дейности по чл. 6, § 1 и § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, който извод не се променя от фактите, установени в показанията на водените от жалбоподателя свидетели. Съдът изложил собствени мотиви защо конкретното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като приел, че не са налице особени обстоятелства, разкриващи по-ниска степен на обществена опасност от обичайните административни нарушения от същия вид и потвърдил изцяло НП като правилно и законосъобразно.

Решението на Районен съд - Разград е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 348 от НПК.

Въззивният съд правилно е установил фактите по делото, като при събирането на доказателствата и при тяхната оценка не е допуснал съществени процесуални нарушения.

Правилно е приложен материалният закон.

В случая е констатирано нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, изразяващо се в неправилно отчитане на продажбата на стоки вместо в данъчна група "Б", в група "Г" за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с намалена данъчна ставка - 9 % ДДС.

По делото не се оспорват фактическите констатации относно осъществената контролна покупка и начина на отчитането й чрез фискалното устройство в търговския обект. При това положение е неоснователно възражението на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при индивидуализацията на нарушението поради непосочване на датата на извършването му. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че контролната покупка е извършена на 21.06.2024г. в деня на проверката, на тази дата e издаден ФКБ № 0014838, респ. тази е датата на извършване на нарушението, която е конкретно и точно посочена и не се налага извеждането й по тълкувателен път. От това описание правата на търговеца не са засегнати по какъвто и да било начин.

Основният спор е относно наличието на основание за прилагане на намалената данъчна ставка, уредена в § 15д, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗДДС във вр. с чл. 66а от закона. В тази връзка въззивният съд е направил правилна преценка, че осъществяваната от "М. 2011" ЕООД дейност към 21.06.2024г. в търговски обект – заведение за бързо хранене в гр. Разград, не представлява ресторантьрска и/или кетърингова услуга по смисъла на легалните дефиниции по § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС във вр. с чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Изводите в проверяваното решение са съответни както на събраните в производството доказателства, така и на анализа на приложимите нормативни актове на вътрешното и на общностното право, и на практиката на СЕС. По делото няма данни дружеството да е категоризирано да извършва ресторантьорска дейност, а и капацитетът като заведение за бързо обслужване (за бързо хранене) с обособени 12 места за сядане, не предполага такава категоризация ( арг. от чл. 120, т. 2 във вр. с чл. 124, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 4, т. 3 във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за туризма). Търговският обект позволява само на ограничен брой клиенти да консумират храната на място, като обслужването им предполага незначителна човешска намеса. В тази връзка не се установява и обем от помощни услуги, които обуславят квалифициране на осъществявана от жалбоподателя дейност като предоставяне на ресторантьорски, респ. кетъринг услуги. В подкрепа на този извод са дори и фактите, установени в показанията на свидетелите, водени от жалбоподателя. Същите категорично сочат, че персоналът на обекта включва само двама „работник – кухня“, които инцидентно и извън основната им трудова функция са осъществявали дейности по сервиране и отсервиране. Менюто на обекта се състои от определен асортимент готови продукти, от които тестените закуски се носят също в готово сурово състояние, като единствено втасват и се пекат в търговския обект, без възможност за клиента, дори и под форма на самообслужване, да персонализира поръчката си. Няма възможност за оформяне на индивидуални порции съобразно индивидуалните предпочитания на клиента. Съгласно практиката на СЕС ресторантьорските сделки се характеризират със съвкупност от елементи и действия, от които доставката на храна е само съставна част, и в рамките на тази съвкупност услугите подчертано следва да доминират. Ето защо и поради липсата в дейността на дружеството-касатор на всички тези съпътстващи услуги, възприети в практиката на СЕС като подчертано доминиращи над обикновеното приготвяне и доставяне на храна, осъществяваната от "М. 2011" ЕООД дейност в заведението за бързо хранене в гр. Разград, не може да бъде квалифицирана като ресторантьорска дейност. Респ. дружеството дължи да маркира всичките си продажби в данъчна група "Б" по чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗДДС с дължим 20 % ДДС. Направените в тази връзка правни изводи на въззивния съда са доказателствено обвързани, законосъобразни и правилни, и изцяло се споделят от касационния състав (в същия смисъл са Решение № 11602 от 27.11.2023г. по адм. дело № 4562/2023г. на ВАС, I о., Решение от 22.04.2021г. по дело С-703/19 на СЕС, Решение от 10.03.2011г. по съединени дело С-497/09, С-499/09, С-501/09 и С-502/09 на СЕС).

Констатираното нарушението е обективно съставомерно (субективната му съставомерност е извън предмета на делото поради факта, че нарушителят е ЮЛ), безспорно доказано и правилно квалифицирано. По делото липсва каквато и да било неяснота и спор, че дружеството е санкционирано по привилегирования състав по чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС с направената привръзка към ал. 1, като е наложена минималната по размер санкция, съобразявайки обстоятелствата по случая. Както в АУАН, така и в НП изрично е направена констатация, че за контролната покупка е издаден ФКБ на заплатената при контролната покупка стойност. По този начин нарушението не е довело до неотразяване на приходи, изрично констатирано и във въззивното решение, тъй като стойността на продадените стоки е отчетена чрез издалото касовата бележка фискално устройство. Затова и правилно АНО е определил санкцията по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, но в размерите по ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС.

Неоснователно е възражението на касатора за маловажност на случая. Според легалната дефиниция по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. По тези критерии се разграничава маловажният случай на административно нарушение от деянията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН, и с оглед спецификите следва да се прецени дали има, или не по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за дадения вид нарушение. Преценката по цитирания текст следва да се прави с оглед на засегнатите обществени отношения, липсата на вредоносен резултат (когато нарушението е резултатно), изпълнителното деяние, личността на дееца, неговите мотиви и подбуди и всички останали обстоятелства, които характеризират деянието и дееца в този конкретен случай. В случая се налага изводът, че извършеното нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от същия вид. Нарушението е от типа на формалните такива, а търговецът носи обективна отговорност, осъществявана посредством налагане на имуществена санкция. Обстоятелствата, че няма вреда за държавния бюджет, включително че нарушението е за първи път, обуславят минимален размер на санкцията, какъвто е и определеният, но не променят безспорния факт на осъществяване от санкционираното лице на фактическия състав на нарушението, нито налагат прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

В същия смисъл обосновано и законосъобразно се е произнесъл и Районен съд - Разград, чието решение не е обременено с наведените касационни пороци. Други основания за ревизия или отмяна на решението не бяха установени и при задължителната служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК. Изложеното квалифицира касационната жалба против него като неоснователна.

При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски също е неоснователна, а ответната страна не е претендирала такива.

Мотивиран така и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Разград

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 167 от 23.12.2024 г., постановено по АНД № 608/2024г. по описа на Районен съд – Разград.

Решението не подлежи на обжалване.