№ 191
гр. Кърджали, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невена Калинова
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Невена Калинова Гражданско дело №
20225140100107 по описа за 2022 година
Предявен e от ищeцa П. СТ. К. срещу ответника АЛ. ХР. К. иск по чл.86, ал.1,
изр.1 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдено от
съд парично вземане за възстановяване на запазена част от наследство, както и за
съдебни разноски във водения в тази връзка съдебен процес.
Ищецът твърди, че с влязло в сила съдебно решение има присъдено в тежест на
ответника вземане за парично възстановяване на запазената част на ищеца от
наследството на Х.А.К., а именно сумата от 3 693.92 лв., както и във връзка със същото
водено дело има и присъдени разноски общо от 2 600 лв, като от момента на влизане в
сила на решението по делото, а именно на 14.05.2021г., ответникът е в забава и дължи
обезщетение в размер на законната лихва върху така присъдените парични вземания в
полза на ищеца, като за периода от 14.05.2021г. до 28.01.2021г. - датата на предявяване
на иска, която следва да се счита като дата 28.01.2022г., се претендира ответникът да
заплати на ищеца сумата от 454.60лв., представляваща законна лихва върху сумата за
паричното вземане по чл.30 от ЗН и разноските по делото, които общо възлизат на
сумата в размер на 6 293.92лв., като се претендират и разноски по делото, при
уточнение в проведените по делото съдебни заседания във връзка с възражението на
ответника с отговора на исковата молба, че поканата за доброволно изпълнение на така
присъденото общо парично вземане е изпратена по изпълнително дело, образувано от
ЧСИ Р.С. и е връчена на ответника чрез трето лице на дата 18.10.2021г. В съдебно
заседание ищецът поддържа предявения иск чрез упълномощен адвокат, който
претендира за уважаването му и за разноски по делото.
Ответникът АЛ. ХР. К. в срока по чл.131 от ГПК с отговор на исковата молба
1
чрез адвокат пълномощник оспорва предявения иск, при възражение, че недопустимо
ищецът цели да ангажира отговорността й за заплащане на обезщетение за забава на
посочените парични вземания в исковата молба, тъй като правото за това е
преклудирано в предходно водения процес за възстановяване чрез парична
равностойност на запазената част на ищеца, както и искът се явява неоснователен,
алтернативно на възражението за недопустимостта му, поради това, че правото, което
се претендира в настоящия процес е акцесорно и не може да се търси самостоятелна
защита на същото, наред с това и в двата случая прави възражение за липса на
доброволна покана за изплащане на вземането. В съдебно заседание ответникът чрез
адвокат пълномощник поддържа възраженията срещу иска, моли за отхвърлянето му и
за разноски по делото.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не е спорно между страните, че с влязло в сила Решение N 376/26.07.2019г. по
гр.д. N 991/2018г. на РС-Кърджали, изм. с Решение N 13/14.01.2020г. по в. гр.д. N
253/2019г. на ОС-Кърджали, което не е допуснато до касационно обжалване с
Определение N 205/14.05.2021г. по гр.д. N 1 705/2020г. на ВКС, ответникът АЛ. ХР. К.
е осъдена да заплати на ищеца П. СТ. К. сумата 3 693.92 лв. за възстановяване на
запазената й част от наследството на Х.А.К. с ЕГН **********, починал на ***г.,
както и сумата 2 600 лв., представляваща разноски по делото, от която 1 385 лв.
разноски по делото за първа инстанция и 1 215 лв. разноски по делото за въззивна
инстанция.
Поради липса на доброволно изпълнение на присъдените по-горе парични суми,
ищецът П. СТ. К. е образувала срещу ответника АЛ. ХР. К. изпълнително дело N
20218120401137 по описа на ЧСИ Р.С., за принудителното им събиране, по което
покана за доброволно изпълнение изх. N 68071/01.10.2021г. e връчена на ответника на
18.10.2021г. чрез трето лице, поело задължение да я предаде на длъжника.
Искът по чл.86, ал.1, изр. 1-во от ЗЗД е предявен на 28.01.2022г. и главните
вземания на ищеца от ответника не са изпълнени нито към тази дата, нито към датата
на устните прения по делото, като ответникът е в забава от датата на поканата –
18.10.2021г., защото източник на главните вземания е съдебното решение. От
влизането му в сила те са изискуеми, а денят за изпълнението им е неопределен,
поради което за да изпадне длъжникът по тях в забава, е необходимо кредиторът да му
отправи покана – чл.84, ал.2 от ЗЗД.
В хипотеза на възстановяване на запазена част от наследството чрез присъждане
на паричния еквивалент на накърнението по цени към момента на разрешаване на
спора, съгласно Решение N 166/11.07.2014г. по гр.д. N 7030/2013г. на ВКС, III г.о.
законна лихва се дължи от деня, в който длъжникът не е платил, след като е влязло в
2
сила решението за възстановяване на запазената част от наследството по чл.36, ал.1 от
ЗН и е бил поканен от кредитора. Аргумент за това е че запазената част подлежи на
възстановяване в натура, а ако това не е възможно в пари. В решението на ВКС е
прието, че чрез упражняване на преобразуващото/потестативното/ право на
възстановяване на запазена част от наследството се променя правното положение,
създадено със смъртта на наследодателя, но за разлика от останалите граждански
потестативни материални права съдържанието на потестативното право на запазена
част допуска различен резултат /правна промяна/ от нейното възстановяване и когато
решението е осъдително – да присъди паричната стойност на запазената част, то
именно влязлото в сила решение е признат от закона източник на парично притезание
и неоснователна е всяка претенция за присъждане на лихва върху паричното
притезание за период, предхождащ влизането на решението в сила, защото преди да е
възникнало главното вземане не възниква и вземането за лихви, което има акцесорен
характер и служи като обезщетение за забавеното изпълнение, предвидено в чл. 86, ал.
1, изр. 1 ЗЗД. В този смисъл е и Решение N 123/27.11. 2015г. по гр.д. N 2037/2015г. на
ВКС, ГК, II г.о..
Аналогично е разрешението и по отношение на обезщетението за забава на
присъдени съдебни разноски. В този смисъл е Решение N 45/18.05. 2010г. по т.д. N
532/2009г. на ВКС, ТК, I отд.. Вземането за присъдени разноски по водене на
гражданско дело има облигационен, извъндоговорен характер, произтичащ от
възникнало и приключило процесуално правоотношение.Налице е обективна
невиновна отговорност за разноски и моментът на изискуемост на вземането за
същите е влизането в сила на съдебния акт, с който са присъдени разноските.
Задължението за разноски е парично и безсрочно и след като изискуемостта на
вземането настъпва с акта на съда, с който се присъждат разноските, понеже няма
уговорена дата на плащане, кредиторът може да иска изпълнение веднага, но за да
изпадне длъжникът в забава, той следва да бъде поканен.
Отчитайки липсата на предхождаща началната дата на процесния период покана
по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и доказаната покана за доброволно изпълнение, достигнала до
длъжника на 18.10.2021г. чрез друго лице, съгласило се да я предаде, както и липсата
на възражения връчването на поканата да не е надлежно, ответникът е в забава да
плати главните и присъдени съдебно притезания, считано от 18.10.2021г., при което от
тази дата и до датата, предхождаща тази на подаване на исковата молба - 27.01.2022г.
включ., дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от 178.34
лв./изчислена по калкулатор НАП/, както и законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 28.01.2022г. до окончателно изплащане на сумата 6 293.92 лв., което
обуславя правомощие на съда за така посочените обезщетения за забава да уважи иска,
както и да го отхвърли за разликата над сумата 178.34 лв. до пълния му предявен
размер от 454.60 лв. и за периода от 14.05.2021г. до 17.10.2021г. включ..Липсата на
3
искане в предходния процес за присъждане на обезщетение за забава върху
възстановяването на запазената част в пари е от значение за основателността на иска по
чл.86, ал.1 от ЗЗД - до влизането в сила на съдебното решение по чл.30 от ЗН
акцесорното вземане не възниква, защото не възниква главното вземане, при което
правно невъзможно е първото да се преклудира.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право
на разноски съразмерно с уважената част от иска, възлизащи на 160.84 лв. от общо
направените 50 лв. за държавна такса и 360 лв. за адвокатско възнаграждение, които се
възложат в тежест на ответника. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има
право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, възлизащи на 303.85 лв. от
общо направените 500 лв. за адвокатско възнаграждение, които се възложат в тежест на
ищеца.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА АЛ. ХР. К. с ЕГН **********, гр.Кърджали, ул.*** N 7, ***,
общ.Кърджали, обл.Кърджали, да заплати на П. СТ. К. с ЕГН **********,
гр.Кърджали, ул.*** N 1, ***, общ.Кърджали, обл.Кърджали, сумата 178.34 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
18.10.2021г. до 27.01.2022г. включ. върху сумата 6 293.92 лв./ присъдена с влязло в
сила съдебно решение по гр.д. N 991/2018г. на РС-Кърджали като 3 693.92 лв. парично
уравнение по чл.30 от ЗН и 2 600 лв. съдебни разноски/, както и обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата 6 293.92 лв., считано от 28.01.2022г. –дата на
предявяване на иска по чл.86, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД, до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.86, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД в останалата
му част, за разликата над сумата 178.34 лв. до пълния му предявен размер от 454.60 лв.
и за периода от 14.05.2021г. до 17.10.2021г. включ..
ОСЪЖДА АЛ. ХР. К. с ЕГН **********, гр.Кърджали, ул.*** N 7, ***,
общ.Кърджали, обл.Кърджали, да заплати на П. СТ. К. с ЕГН **********,
гр.Кърджали, ул.*** N 1, ***, общ.Кърджали, обл.Кърджали, сумата 160.84 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА П. СТ. К. с ЕГН **********, гр.Кърджали, ул.*** N 1, ***,
общ.Кърджали, обл.Кърджали, да заплати на АЛ. ХР. К. с ЕГН **********,
общ.Кърджали, обл.Кърджали, сумата 303.85 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5