№ 173
гр. Горна Оряховица, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20214120200821 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от пълномощника юрисконсулт Г.П.Х., обжалва наказателно
постановление № Р-0049045/03.11.2021 г., издадено от директора на
Регионална дирекция – Русе към Главна дирекция „Контрол на пазара“ към
Комисията за защита на потребителите, с което му е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв. на
основание чл. 231 във вр. с чл. 222а от Закона за защита на потребителите
(по-нататък в решението ЗЗП) за нарушаване на разпоредбата на чл. 113, ал. 2
от същия закон. Поддържа, че постановлението не съдържа надлежно
описание на нарушението, че не са посочени датата и мястото на неговото
извършване и обстоятелствата, при които е извършено. Посочва, че
потребителят предявил рекламацията на 29.04.2021 г. в магазина на
дружеството в гр. Горна Оряховица, ул. „Елена Грънчарова“ № 6.
Дружеството приело телефона за ремонт и последният бил приведен в
съответствие с договора за продажба в рамките на регламентирания в ЗЗП
срок от 30 дни. Поради допусната грешка в товарителницата след
1
приключване на ремонта устройството било доставено в изправност на
26.05.2021 г. в магазина на „А1 България“ ЕАД в гр. Горна Оряховица, ул.
„Мано Тодоров“ № 6 вместо в магазина, където била предявена рекламацията.
Поддържа, че въпреки допуснатата неточност при изпращане на пратката
потребителят е имал възможност да получи ремонтирания телефон още на
26.05.2021 г., т.е. преди изтичане на 30-дневния срок за извършване на
гаранционния ремонт. Поради това поддържа, че дружеството не е нарушило
посоченото от наказващия орган свое задължение. В жалбата са изложени и
подробни доводи за маловажност на случая. Предвид изложеното
пълномощникът на жалбоподателя моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление и да присъди на дружеството юрисконсултско
възнаграждение.
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ – РУСЕ към ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ към КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ (конституирана като страна в съдебното производство с
разпореждане от 03.12.2021 г. при действието на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН (ред.
ДВ, бр. 10/2011 г.) съгласно чл. 3 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН),
представлявана от старши юрисконсулт В.Б., оспорва жалбата и моли съда да
потвърди наказателното постановление и да присъди на комисията
юрисконсултско възнаграждение.
В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН (л. 2)
административнонаказващият орган изразява становище, че жалбата е
процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.10.2020 г. потребителят К.П.К. закупил от дружеството
жалбоподател „А1 България“ ЕАД мобилен телефон A.. На 29.04.2021 г.
потребителят предявил рекламация в магазина на дружеството в гр. Горна
Оряховица, ул. „Елена Грънчарова“ № 6. Дружеството приело телефона за
гаранционен ремонт.
На 01.07.2021 г. потребителят подал жалба по електронната поща до
2
КЗП, в която се оплакал от качеството на закупения телефон и посочил, че
при направена втора рекламация телефонът останал на ремонт при търговеца
повече от 30 дни – бил предаден за ремонт на 29.04.2021 г., а бил върнат от
ремонта на 01.07.2021 г.
По повод така подадената жалба на 06.07.2021 г. свидетелите Ж.Л.К. и
Т.К.Н. – главни инспектори в РД – Русе към КЗП, извършили проверка в
магазина на дружеството в гр. Горна Оряховица, ул. „Елена Грънчарова“ № 6.
В хода на проверката установили, че по предявената от потребителя на
29.04.2021 г. рекламация на закупения телефон търговецът не привел стоката
в съответствие с договора за продажба в рамките на 1 месец, а именно до
29.05.2021 г.
За констатираното нарушение свидетелката Ж.Л.К. съставила против
дружеството акт за установяване на административно нарушение № К-
0049045/13.08.2021 г., в който приела, че дружеството е нарушило
разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП.
На 03.11.2021 г., след като разгледал преписката, образувана по
съставения от свидетелката К. акт, директорът на РД – Русе към ГД „Контрол
на пазара“ към КЗП издал обжалваното наказателно постановление № Р-
0049045/03.11.2021 г., с което наложил на дружеството жалбоподател
административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв. на
основание чл. 231 във вр. с чл. 222а от ЗЗП за нарушаване на разпоредбата на
чл. 113, ал. 2 от същия закон. При разглеждане на преписката наказващият
орган констатирал, че нарушението е извършено в условията на повторност,
поради което определил следващото се административно наказание
имуществена санкция в двоен размер на основание чл. 231 от ЗЗП.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя
с пощенска пратка на 15.11.2021 г. (известието за доставяне на л. 14). На
22.11.2021 г. пълномощникът на жалбоподателя подал жалбата против
постановлението чрез лицензиран пощенски оператор (товарителницата на л.
13).
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите
Ж.Л.К. и Т.К.Н. и приетите писмени доказателства, описани подробно в
протоколите за проведените съдебни заседания.
3
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от името на лице, което има право да обжалва наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът за
установяване на административното нарушение е съставен от компетентен
орган (заповедта на л. 32) преди изтичане на давностните срокове по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН и е предявен на представител на дружеството. На дружеството
е била осигурена възможност да изложи в законния срок възраженията си
против констатациите на актосъставителя. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган (заповедта на л. 33) преди изтичането на
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в чл. 57 от
ЗАНН реквизити.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че постановлението не
съдържа надлежно описание на нарушението и че в него не са посочени
датата и мястото на нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено. В обстоятелствената част на наказателното постановление e
включен изразът „търговецът не е привел стоката в съответствие с договора в
рамките на един месец, считано от датата на предявяване на рекламацията на
29.04.2021 г.“, който съставлява надлежно описание на нарушението,
осъществено с посоченото бездействие. Посочена е и датата 29.05.2021 г., до
която търговецът е следвало да изпълни задължението си и която в процесния
случай е датата на нарушението. Посочен е точният адрес на магазина, в
който потребителят е предявил рекламацията, в който е следвало да бъде
върната ремонтираната стока до изтичане на законния срок на гаранционния
ремонт и който представлява мястото на нарушението. В обстоятелствената
част на постановлението са посочени и подробни данни за обстоятелствата,
при които е извършено нарушението – индивидуализиращите признаци на
закупената от потребителя стока, датата на продажбата, датата на предявяване
на рекламацията, номерът и датата на сервизната поръчка, с която стоката е
приета за ремонт.
4
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Относно материалната законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление съдът приема следното:
От приетите писмени доказателства се установява, че потребителят е
предявил рекламацията на 29.04.2021 г. в обекта на дружеството в гр. Горна
Оряховица, ул. „Елена Грънчарова“ № 6 и че на същата дата и място стоката е
приета от търговеца за гаранционен ремонт за привеждането й и в
съответствие с договора за продажба. Установява се също така, че след
ремонта телефонът е върнат в посочения по-горе обект на 01.07.2021 г.,
когато е бил предаден на потребителя. От друга страна, от доказателствата не
се установява на 29.05.2021 г., когато е изтекъл законният едномесечен срок
за привеждането му в съответствие с договора, телефонът да е бил
ремонтиран и на разположение за получаване от потребителя в обекта, в
който е бил приет за ремонт, или на друго място, съобщено и прието от
потребителя. Представената от дружеството като доказателство разпечатка от
информационна система на пощенския оператор (л. 12) не съдържа данни за
съдържанието на пратката, поради което не доказва фактическото твърдение
на пълномощника на жалбоподателя, че към 26.05.2021 г. стоката е била
приведена в съответствие с договора. Нещо повече. Дори да се приеме за
доказано твърдението, че на 26.05.2021 г. ремонтираният телефон е бил
доставен в магазина на дружеството в гр. Горна Оряховица, ул. „Мано
Тодоров“ № 6, не се променя крайният извод, че търговецът не е изпълнил
точно задължението си, тъй като няма доказателства до изтичане на законния
едномесечен срок потребителят да е бил уведомен или да е научил по друг
начин, че поради допусната грешка ремонтираният му телефон е върнат в
друг търговски обект, а не в обекта, в който го е оставил за ремонт.
Предвид изложеното съдът приема, че търговецът не е изпълнил
задължението си да приведе стоката в съответствие с договора в законния
едномесечен срок до 29.05.2021 г., поради което е нарушил разпоредбата на
чл. 113, ал. 2 от ЗЗП и е осъществил състава отговорността по чл. 222а от
същия закон. От представените като писмени доказателства преписи от
наказателно постановление и съдебни решения (л. 48 – 53) се установява, че
5
дружеството жалбоподател е осъществило процесното нарушение в условията
на повторност в едногодишен срок, считано от 23.03.2021 г., когато е влязло в
сила наказателно постановление № 2020-0048806/15.07.2002 г. на директора
на РД – Русе към КЗП, с който дружеството е наказано за същото по вид
нарушение. Поради това правилно и в съответствие със закона наказващият
орган е приел, че административното наказание за извършеното нарушение
следва да бъде определено в двоен размер на основание чл. 231 от ЗЗП.
Като е отчел правилно ниската тежест на нарушението и смекчаващото
обстоятелство, че в крайна сметка претенцията на потребителя е била
удовлетворена (писмените доказателства на л. 18 – 20 и 22), наказващият
орган е наложил на дружеството имуществена санкция в минималния
предвиден в чл. 231 във вр. с чл. 222а от ЗЗП размер от 1000 лв.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваното
наказателно постановление е издадено при спазване на процесуалните
правила и в съответствие с действащия към датата на неговото издаване
материален административнонаказателен закон.
Независимо от изложеното по-горе съдът следва да отмени
обжалваното наказателно постановление поради настъпилата след неговото
издаване, но преди влизането му в сила промяна в закона.
С разпоредбите на §8, т. 4 и т. 18 от ПЗР на Закона за предоставяне на
цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (по-нататък в
решението ЗПЦСЦУПС) (обн. ДВ, бр. 23 от 19.03.2021 г.) са отменени,
считано от 01.01.2022 г., нарушената от дружеството разпоредба на чл. 113,
ал. 2 от ЗЗП и приложената за нарушението административнонаказателна
разпоредба на 222а от ЗЗП. Материята относно задължението на търговеца за
привеждане на стоката в съответствие с договора е преуредена с новия закон,
като задължението за привеждане на стоката в съответствие с договора в срок
от един месец от предявяване на рекламацията (съгласно отменения чл. 113,
ал. 2 от ЗЗП) е заменено със задължение стоката да бъде приведена в
съответствие с договора в разумен срок, считано от уведомяването на
продавача от потребителя (чл. 34, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС). В чл. 70 от
ЗПЦСЦУПС е регламентирано административно наказание за нарушаване на
разпоредбата на чл. 34 от закона, като размерите на предвидените глоба и
имуществена санкция са идентични с размерите на съответните
6
административни наказания по отменения чл. 222а от ЗЗП.
Съгласно § 11 от ПЗР към него ЗПЦСЦУПС се прилага за договори за
продажба на стоки, сключени след 01.01.2022 г. По довод за противното от
тази разпоредба новият закон не намира приложение за процесния договор за
продажба, сключен на 19.10.2020 г.
При това положение след отмяната на разпоредбите на чл. 113, ал. 2 и
чл. 222а от ЗЗП, считано от 01.01.2022 г., няма действаща правна норма, която
да регламентира описаното в обжалваното наказателно постановление
неизпълнение на задължение за привеждане на стоката в съответствие с
договора за продажба като основание за ангажиране на корпоративната
административнонаказателна отговорност на дружеството жалбоподател.
Съдът следва да съобрази промяната в закона, настъпила след
издаването, но преди влизането в сила на обжалваното наказателно
постановление, и на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН да приложи новата по-
благоприятна за дружеството жалбоподател правна уредба, съгласно която
описаното в постановлението неизпълнение на задължение не съставлява
нарушение. Това налага обжалваното наказателно постановление да бъде
отменено на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН съдът
следва да уважи искането на дружеството жалбоподател за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото съдът определя размера възнаграждението на 80
лв. По аргумент от разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на АПК за следващото се на
жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение следва да бъде осъдена
Комисията за защита на потребителите, тъй като директорът на РД – Русе към
КЗП, издал наказателното постановление, е административнонаказващ орган
в структурата на това юридическо лице.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № Р-0049045/03.11.2021 г. ,
издадено от директора на Регионална дирекция – Русе към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, с което на
7
„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1000,00 лв.
(хиляда лева) на основание чл. 231 във вр. с чл. 222а от Закона за защита
на потребителите за нарушаване на разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от същия
закон.
ОСЪЖДА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Врабча“
№ 1, ДА ЗАПЛАТИ на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ №
1, сумата 80,00 лв. (осемдесет лева), представляващи юрисконсултско
възнаграждение за представителство и защита в производството пред
районния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8