Присъда по дело №1484/2010 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1484/10г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.

 

  Варненска окръжна прокуратура e предявила обвинение и внесла ОА в съда срещу подсъдимата С.В.М. за деяния наказуеми по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1 т.2, т.7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. 

По делото е проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК.

В процеса е конституиран като гр. ищец Министъра на финансите на Р. България и приет за съвместно разглеждане предявения, чрез пълномощника му гр. иск за обезщетение на претърпените от държавата в резултат на деянията имуществени вреди в размер на 482 651,59лв., ведно със законните лихви, считано от момента на настъпване на увреждането.

В пледоарията си по съществото на делото, представителят на ВОП поддържа фактическа обстановка такава, каквато е описана в ОА. С оглед данните за личността предлага съда да наложи на подс. наказание, под средния размер, а именно 3 години и 9 месеца, редуцирано на 2 години и 6 месеца след редукционния способ по чл. 58а от НК и 5 години изпитателен срок с приложение на чл. 66 ал. 1 т. 1 от НК. По отношение приложението на кумулативно предвидената конфискация на имуществото не изразява становище, предоставя преценката на съда. Счита, че гр.иск следва да бъде уважен изцяло, така както е предявен със съответните лихви до влизане на присъдата в сила.

Повереника на гр. ищец моли да бъде уважен изцяло гр. иск в предявения размер.

Защитата в съдебно заседание напълно се солидаризира със становището на ВОП, като изтъква съображения, че едно такова предложено наказание при съответната редукция с приложение на чл.66 ал. 1 от НК би било достатъчно, като тежест и за постигане целите на чл. 36 от НК. Моли съда да уважи становището на ВОП в този смисъл, като и гр. иск в така предявения размер, като предоставя на съда преценката за  прилагане или не на санкционната правна норма – конфискация на имущество. 

В последната си дума подсъдимата заявява, че съжалява много за това което е направила.

 Съдът, като прецени събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, съобразно разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено от фактическа страна изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: Подс. С.М. закупила фирма „Томилинпекс" ЕООД през 2007г. Дружеството било регистрирано по ЗДДС, като за водене на счетоводството подс. М. сключила договор с „Евроконсулт Тим" с управител св. Милен А.. Счетоводната кантора обслужвала фирмата на подсъдимата в периода 2007г. до м. март 2009г, като подавала по електронен път в ТД НАП - Варна месечните справки декларации на „Томилинпекс", както и дневниците за покупки и продажби. Справките - декларации се изготвяли въз основа на представените от подс. М. първични счетоводни документи. „Томилинпекс" ЕООД нямало офис, материални активи, нито ангажирани по трудов договор работници.

Подс. М. изготвяла фактури за покупки на стоки и за извършване на услуги от дружество „Геран Комерс" ЕООД, с управител св. Никола Колев.

От своя страна св. Колев не развивал никаква дейност с „Геран комерс", фирмата не била регистрирана по ЗДДС и не издавала данъчни фактури, установяващо се и от приложените по делото ГДД, счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, и отчет за паричните потоци на „Геран комерс" за 2008г.

Така в периода м. 03.2008г. - м. 09.2008г, въз основа на представените от подс. М. данъчни фактури, били подадени СД на „Томилинпекс" по чл.125 от ЗДДС в ТДД - Варна. Към същите били представени и съответните дневници за покупки за м. 02 - 08. 2008г. Посочените месечни СД били съответно с входящи номера № 03001039890 от 14.03.2008г., № 03001051253 от 14.04.2008г., № 03001062412 от 14.05.2008г., № 03001067894 от 11.06.2008г., № 03001067894 от 13.06.2008г., № 03001085395 от 14.07.2008г., № 03001095720 от 13.08.2008г. и № 03001110871 от 15.09.2008г.

В Справка - декларация № 03001039890 от 14.03.2008г. за дейността на дружеството за м. 02. 2008г. подс. М. посочила, че е получила доставки на стоки и услуги на стойност 222 532, 10 лв. с право на пълен данъчен кредит в размер на 44 506, 41 лв. и същият й се следва. В дневника за покупки били отразени сделки с „Геран Комерс" ЕООД, по фактури с № № 72/13.02.2008г., 73/20.02.2008г., 74/25.02.2008г., 75/26.02.2008г., 76/26.02.2008г., 77/26.02.2008г., 78/27.02.2008г., 79/29.02.2008г., 80/28.02.2008г. и 81/29.02.2008г.

В справка-декларация № 03001051253 от 14.04.2008г. за дейността на дружеството за м.03.2008г. подсъдимата декларирала, че е получила доставки на стоки и услуги на стойност 584 377, 00 лв. с право на пълен данъчен кредит в размер на 116 875, 40 лв. и същият й се следва. В дневника за покупки били отразени сделки с „Геран Комерс" ЕООД, по фактури с № № 82/06.03.2008г., 83/20.03.2008г., 84/09.03.2008г., 85/23.03.2008г., 86/31.03.2008г.,  87/31.03.2008г.,  88/26.03.2008г. и 89/06.03.2008г.

В справка-декларация № 03001062412 от 14.05.2008г. за дейността на дружеството за м.04.2008г. подс. М. декларирала, че е получила доставки на стоки и услуги на стойност 372 640, 17 лв. с право на пълен данъчен кредит в размер на 74 528, 03 лв. и същият й се следва. В дневника за покупки били отразени сделки с „Геран Комерс" ЕООД, по фактури с № № № 90/10.04.2008г., 91/11.04.2008г., 92/17.04.2008г., 93/18.04.2008г., 94/21.04.2008г., 95/22.04.2008г., 96/30.04.2008г., 97/21.04.2008г., 98/30.04.2008г., 99/30.04.2008г., 100/30.04.2008г., 116/30.04.2008г., 117/30.04.2008г.

В справка-декларация № 03001067894 от 13.06.2008г. за дейността на дружеството за м.05.2008г. подс. М. декларирала, че е получила доставки на стоки и услуги на стойност 316 057, 40 лв. с право на пълен данъчен кредит в размер на 63 211, 48 лв. и същият й се следва. В дневника за покупки били отразени сделки с „Геран Комерс" ЕООД, по фактури съответно с №  № 103/12.05.2008г., 104/13.05.2008г., 105/16.05.2008г., 106/19.05.2008г., 07/19.05.2008г., 108/22.05.2008г.,109/22.05.2008г., 110/20.05.2008г., 111/27.05.2008г., 112/28.05.2008г., 113/30.05.2008г. и 114/30.05.2008г.

В справка-декларация № 03001085395 от дейността на дружеството за м.06.2008г. декларирала, че е получила доставки на стоки и услуги на стойност 286 276, 27 лв. с право на пълен данъчен кредит в размер на 57 255, 25 лв. и същият й се следва. В дневника за покупки били отразени сделки с „Геран Комерс" ЕООД, по фактури с № № № 115/18.06.2008г., 116/18.06.2008г., 117/20.06.2008г., 118/25.06.2008г.,119/25.06.2008г., 120/26.06.2008г., 121/29.06.2008г., 122/30.06.2008г.,123/30.06.2008г., 124/30.06.2008г., 125/30.06.2008г., 126/30.06.2008г. и 127/30.06.2008г.

В справка-декларация № 03001095720 от 13.08.2008г. за дейността на дружеството за м. 07.2008г. подс. М. декларирала, че е получила доставки на стоки и услуги на стойност 240 874, 99 лв. с право на пълен данъчен кредит в размер на 48 175, 01 лв. и същият й се следва. В дневника за покупки били отразени сделки с „Геран Комерс" ЕООД, по фактури с № № № 128/02.07.2008г., 129/08.07.2008г., 130/16.07.2008г., 131/30.07.2008г., 132/31.07.2008г., 133/30.07.2008г., 134/31.07.2008г. и 135/31.07.2008г.

В справката-декларация № 03001110871 от 15.09.2008г. за дейността на дружеството за м.08.2008г. подс. М. декларирала, че е получила доставки на стоки и услуги на стойност 390 500, 00 лв. с право на пълен данъчен кредит в размер на 78 100, 00 лв. и същият й се следва. В дневника за покупки били отразени сделки с „Геран Комерс" ЕООД, по фактури с № № 136/08.08.2008г., 137/08.08.2008г., 138/20.08.2008г., 139/22.08.2008г., 140/25.08.2008г. и 141/25.08.2008г.

При проверка от страна на данъчните органи на „Геран комерс" ЕООД, било установено, че дружеството не е регистрирано по ЗДДС, но е издало множество фактури на „Томилинпекс" ЕООД. От своя страна „Томилинпекс" ЕООД неправомерно е ползвало право на приспадане на пълен данъчен кредит по фактурите, издадени от „Геран комерс" ЕООД.

В хода на ревизионното производство и на ДП подс. М. не представила първични счетоводни документи, като твърдяла, че същите са изгорели при пожар в офис на новият й счетоводител, който не посочва по имена.

В хода на разследването св. Колев посочва, че собственото му дружество не е извършвало дейност през последните 10 години, не е регистрирано по ЗДДС и „Томилинпекс" ЕООД не му говори нищо, и не е сключвал сделки със същото.

Съобразно заключението на извършената СГЕ подписите в предоставения от св. А. договор за извършване на счетоводни услуги и споразумение за прекратяване на същия са положени от подс. М..

Извършената по делото ССЕ е установила, че неправомерно ползваният от подс. М. данъчен кредит по ЗДДС за съответните данъчни периоди от м.03.2008г. – 15.09.2008г. е в общ размер на 482 651,59 лв.

Фактическата обстановка се установява по категоричен и безспорен начин от събрания на ДП доказателствен материал, приобщен по реда на чл.. 283 НПК, като същият изцяло подкрепя самопризнанията на подсъдимата.

Безспорно от събраните в хода на ДП гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Никола Колев, Огнян Иванов, Милен А. като последователни по съдържание, непротиворечиви и взаимно допълващи се установява, че декларираните в съответните СД по ЗДДС от подс. “доставки” за определените данъчни периоди, намерили отражение в дневниците за покупки са били само привидни.

С ползваните данъчни фактури подс. М. си начислявала ДДС по имитирани доставки. Изготвяйки фактурите и полагайки подписа си в тях ( чиято месечна информация е обобщавана в депозираните СД пред ТДД ) декларирала, че за нея е възникнало право да приспадне ДК, ( независимо, че тези покупки на изписаните във фактурите СМР и строителни материали не са реални и съществуват само документално) и съответно е постигала конкретната цел - право на ползване на данъчен кредит от държавния бюджет.

От фактическа страна липсата на такива доставки е обективи- рана и от обстоятелството, че соченият за доставчик “Герен Комерс” ЕООД не е разполагал както с кадрова и финансова обезпеченост за извършване на доставките към “Томилимпекс” ЕООД, а и с материално-техническа възможност да стори това – обстоятелство, установяващо се както от показанията на самия собственик св. Никола Колев, но и от писменият доказателствен материал, изискан в хода на данъчното производство и разкритата данъчна тайна. Така нагласявайки по начина по който си иска събития “сделки” с тези фирми и получавайки винаги искания резултат, със своето поведение подсъдимата е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС. Тук следва да се посочи, че закона не свързва задължението за начисляване на ДДС и съответно - правото на ДК, единствено и само с издаването на данъчни фактури, каквото само правила подс. М., а категорично поставя изискването да са налице реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В тази връзка следва да се уточни, че механизмът на начисляване на ДДС и съответно - на възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит е обусловен от реализирането на доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Така съобразно тази разпоредба доставка е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи. В случая фактически остава само документално отразяване на процесните доставки като СМР и строителни материали за които категорично се твърди, че въобще не са извършвани.

Гласните доказателствени средства по делото напълно кореспондират с приобщените писмени доказателства, първични и вторични счетоводни документи - данъчни фактури, справки декларации по ЗДДС, дневници за покупки за продажби, счетоводен баланс, ОПР, протокол за извършена насрещна проверка и др. данъчни документи. Като цяло така изброените доказателства се подкрепят и допълват.

Съдът прие, че в събрания обем доказателства по делото няма противоречие, нито взаимно изключване на факти и обстоятелства.

Предвид изложеното, призна подсъдимата С.В.М. - родена на ***г***, живуща ***, българска гражданка, с основно образование, пенсионер, разведена, неосъждана, ЕГН ********** за виновна, в това, че  в периода от 14.03.2008г. до 15.09.2008г., в гр. Варна при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и представляващ "Томилимпекс" ЕООД, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС в размер на 482 651,59 лв., като потвърдила неистина в справки декларации по ЗДДС съответно с вх. № 03001039890 от 14.03.2008г., № 03001051253 от 14.04.2008г., № 03001062412 от 14.05.2008г., № 03001067894 от 11.06.2008г., № 03001067894 от 13.06.2008г., № 03001085395 от 14.07.2008г., № 03001095720 от 13.08.2008г. и № 03001110871 от 15.09.2008г., подадени в ТД НАП - Варна, които се изискват по силата на закон - чл. 125 от ЗДДС, за неосъществени доставки по данъчни фактури на Геран Комерс ЕООД, с цел приспадане на не следващ се данъчен кредит.

С описаното по-горе деяние подс. М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 255, ал. З, вр. ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери по смисъла на чл. 93, т. 14 от НК.

До момента не е внесено в бюджета неплатеното данъчно задължение и дължимите лихви от ДЗЛ, с оглед на което за подсъдимата не е приложим привилегирования състав на чл. 255 ал. 4 от НК.

От обективна страна: изпълнителното деяние по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 и т.7 вр. чл. 26 от НК е осъществено, чрез действия - подс. М., чрез изготвяне на фактури и подписването им, въз основа на които именно е следващото се обобщаване (чрез счетоводната обслужваща фирма ) в цялостна информация в СД по ЗДДС и подаването им в ТДД съставяла така обобщената невярна информация за данъчните периоди по дневниците за покупки и продажби, включвайки съставените от нея фактури с които документално удостоверявала “реалността” на неосъществени доставки между “Томилимпекс” и “Геран Комерс”. С това неотразяване в счетоводните документите на действително реализирани сделки и прихода от тях, въз основа на което да се начисли данък е избегнала  установяването и плащането на данъчни задължения.

От субективна страна: Деянията са извършени от подсъдимата при условията на пряк умисъл и специална цел, като е разбирала свойството на извършеното и целяла настъпването на престъпния резултат.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс. съдът прецени принципите на чл. 54 от НК, като взе предвид степента на обществената опасност на деянието и подсъдимата, подбудите за извършване на престъпленията и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, установи:

Инкриминираното деяние разкрива сравнително висока степен на обществена опасност с оглед характера на засегнатите отношения. За подс. М. обаче, това е първо пренебрегване на задълженията и като данъчен и осигурителен субект. Същата не била осъждана. Съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелството наред с това и изминалият не-малък период от времето на извършването на престъпленията – 2008г., до решаване на въпроса с отговорността за тях, прецени и отегчаващите обстоятелства – упоритостта в умисъла, изключително големия размер на предмета на деянието, при липса на данни за внесено в бюджета неплатеното данъчно задължение. Съобразно това и в заключение, съдът е задължен да наложи наказание при приложението на чл. 58 а от НК по силата на императивната разпоредба на чл. 373 ал. 2 от НПК. Предвид това изискване и след отчитане на смекчаващите и отегчаващи отговорността на подс. М. обстоятелства определи наказание 3 години и 9 месеца лишаване от свобода ръководейки се от разпоредбите на общата част на НК, като намаляйки така определеното наказание с 1/3 прие, че адекватно на степента на обществената опасност на дееца и деянията е наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

Съдът намира, че за постигане целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК спрямо подс. М. са налице предпоставките за приложение института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК. Тя няма обременено съдебно минало, пенсионер по болест, с влошено здравословно състояние, поради което и следва да й бъде дадена възможност в един отлагателен срок да демонстрира, че наказанието и е подействало предупредително, възпиращо и поправително възпитателно. В този смисъл изтърпяването на наказанието й бе отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. С такова по вид и размер наказание съдът намира, че ще се постигнат целите на специалната и генерална превенция на наказателната отговорност.

Съдът не приложи спрямо подс. М. кумулативно санкционното наказание конфискация на част или цялото имущество на виновния, предвид социалния й статус и здравословното й състояние – пенсионер по болест.

 

По отношение на гр. иск:

 

Съдът намира, че предявеният гр. иск в размер на 482 651,59лв, във връзка с виновното поведение на подсъдимата и в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат за Републиканския бюджет на държавата за доказан, по основание и размер.

 Посоченият размер произтича от данъчно задължение по ЗДДС във връзка с дейността на ДЗЛ, определен - не по реда на действащият ДОПК в данъчно или административно производство с издадените РА на ТДД Варна, а в хода на ДП, чрез способите на НПК, чрез изготвената по досъдебното производство ССЕ.

Тук следва да се отбележи, че именно затова е допуснат за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения гр.иск при данни за образувано изпълнително производство по реда на ДОПК. Още повече, че в същото са включени множество задължения на лицето по имущ. санкции по НП на Митница - Варна и ДДС по ревизионни актове на ТД на НАП -Варна без да е конкретизирано дали е налице идентичност на задълженията установени с процесните РА с това, което е установила експертизата в хода на ДП, т. е. да не се преповтаря задължението от ССЕ с част от тези задължения, които са включени по изп. дело и ще бъдат изискуеми чрез способите на ДОПК. Наличието на такава идентичност между задълженията и тяхното дублиране неминуемо ще доведе до прекратяване на вече образуваното изпълнително производство, в частта, в която се преповтарят така установените от ССЕ данъчни задължения с тези по изпълнителното дело, след съответното им приспадане от общото задължение по изпълнително производство.  Обстоятелство установимо след прецизна преценка от компетентния публичен изпълнител. Повторно претендиране на сочения по-горе размер, както по реда на ГПК в случай на адм. обжалване, така и чрез способите на ДОПК е недопустимо, когато се касае за дублиращо данъчно задължение произхождащо и формиращо се от едно и също деяние.

Тъй като задължението за което е осъдена подс. е установено чрез способите на НПК вещото лице по изготвената ССЕ е изследвал и анализирал обстойно всички данъчни периоди, по процесните СД по ЗДДС и фактури, които са предмет на обвинението, като е посочил прецизно неправомерно ползваният данъчен кредит, както по периоди размера на данъчните задължения, така и в техния общ размер, за които е възведеното обвинение. В този си вид настъпилата в резултат на деянието на подсъдимата имуществена вреда за държавата, съставлява не само нарушения в данъчната сфера, подлежащи на санкция в данъчно производство, ( с предвиден административен и съдебен контрол, вкл. касационен и последващо събиране на публичните вземания, по действащият ДОПК ) но и вреда от непозволено увреждане от виновно извършеното от подсъдимата деяние, инкриминирано в обвинителния акт.

Следва още веднъж да се посочи, че като престъпление против финансовата, данъчната и осигурителната системи, уредени в глава седма НК състава на възведеното и обвинение по чл. 255 от с. к. се различава от данъчните нарушения и реда на тяхното санкциониране. В този смисъл е и ТР №1/2009г. на ОСНК на ВКС, което извежда автономност и независимост на наказателното и административното производство в областта на данъчните правоотношения. Наред с това от обективна страна състава на чл. 255 от НК - води до укриване на данъчни задължения, които са придобили качеството на престъпления, от нарушения по ЗДДС, именно от дейността на ДЗЛ изразяваща се в “избягване на плащане” и “осуетяване на плащане” на данъчни задължения в особено големи размери. Затова за нея наред с наказателна отговорност възниква и деликтна отговорност.

Подсъдимата е осъдена за извършено престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Следователно след като основанието на гр.иск в наказателното производство е деянието на подс. М. предмет на обвинението, което съставлява престъпление и е извършено виновно от нея, за което не се спори, а от същото са настъпили вреди, за които отговорност носят ф. л., които са ги причинили, то съобразно изискванията на чл. 45 от ЗЗД подлежат на обезщетяване. Ето защо с престъпно укритите данъци в резултат на извършеното от подс. М. престъпление е причинена щета на фиска, в размер на 482 651,59лв., ( претендирана като обезщетение от държавата чрез Министъра на финансите, попадащ в категорията лица, визирани в чл. 74, ал. 1 НПК процесуално легитимирани да предявят гр. иск, и предявил такъв за нанесената в резултат на престъпленията имуществена вреда, чиято сума, все още не е събирана по реда на ДОПК, вкл., не е внесена в бюджета до приключване на съдебното следствие ( независимо, че се съдържат данни за образувано изпълнително производство по имущ. санкции по НП на Митница - Варна и ДДС по ревизионни актове на ТД на НАП - Варна, без предприети действия по покани за доброволно изпълнение ) и която щета следва да бъде възмездена.

В този смисъл на основание чл.45 от ЗЗД съдът осъди подс. М. да заплати на държавата, представлявана от Министъра на финансите обезщетения за причинените й имуществени вреди, в размер на укритите данъци общо 482 651,59лв, предмет на престъпленията срещу финансовата и данъчната и осигурителната системи, ведно със законната лихва от момента на увреждането, до влизане в сила на присъдата.

Следва да се отбележи, че е недопустимо повторно да се претендира същата сума в хода на образуваното изпълнително производство.

 

С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати направените разноски по делото, д. т. върху уважения гр.иск.

 

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                                                                                                 

 

                                 СЪДИЯ ПРИ ВОС: