РЕШЕНИЕ
№ 509
гр. Плевен, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесети октомври
две хиляди двадесет и трета година в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА
Членове: ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
НЕДЯЛКО
ИВАНОВ
при секретар БРАНИМИРА МОНОВА
и с участието на прокурор ИВО РАДЕВ изслуша
докладваното от съдия-докладчика Недялко Иванов по
касационно административно дело № 692/2023 г.
Производството е по чл.
208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по
касационна жалба от Й.Л.Й., ЕГН ********** *** чрез адв. П.Е. от Адвокатска
колегия – гр. Плевен срещу решение № 365/10.07.2023 г., постановено по а.н.д. №
1193/2023 г. на Районен съд – Плевен.
В жалбата се излагат
доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон - касационни отменителни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Счита, че при постановяване на обжалваното решение,
съдът не е коментирал и анализирал събраните писмените и гласни доказателства,
както и на доводите му относно пороците и нарушаването на императивни законови
правила от страна на административно наказващия орган. Посочва, че в този му
вид постановеното решение страда от липсва на мотиви относно правните изводи и
до незаконосъобразност на съдебния акт. На следващо място навежда доводи, за
липса на виновно поведение от страна на водача, поради което е следвало
първоинстанционния съд да обсъди възможността за прилагане на хипотезата за „маловажен
случай” на административно нарушение, а именно чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка
посочва, че нарушението е за „първи път” и не по вина на водача, поради което
едно първоначално предупреждение за спазване на нормативните актове, ще има
също възпитателно и предупредително въздействие. Посочва, че от приложеното
наказателно постановление е видно, че наказващият орган дори формално не е
посочил, респективно не е обсъдил въобще възможността за приложение на чл. 28
от ЗАНН. В този смисъл твърди, че ЗАНН не предвижда критерий за ограничаване на
маловажните случаи, поради което във всеки един случай следва да се подхожда конкретно
при съобразяване с относимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при които е
извършено административното нарушение. Моли да бъде отменено изцяло обжалваното
решение, а по същество – да бъде отменено НП. Алтернативно моли да бъде изменено
НП в наказателната му част.
В съдебно заседание касаторът – Й.Л.Й.
не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът по
касация – Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Плевен, не се явява, не
се представлява.
В съдебно заседание прокурорът от
Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно, фактическата обстановка е внимателно и правилно
изследвана и предлага на съда да го потвърди в този му вид.
Настоящият състав на
Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на
касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на
осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С решението си съдът е потвърдил
наказателно постановление № 23-0938-000597 от 28.02.2023г. на Началник сектор
ПП към ОДМВР-Плевен, с което на Й.Л.Й. *** са наложени следните административни
наказания: 1. на основание чл.179, ал. 2, вр. чл. 179 ал.1 т. 5 пр. 4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на
чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и 2. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП, затова че на 18.02.2023г около 14:25 часа в гр. Плевен, на кръстовището,
образувано от ул. „Гренадирска“ и бул. „Данаил Попов“ с посока на движение към
ул. „Д. Константинов“ управлявал лек автомобил „Опел Зафира“ е peг. № ****,
като при завиване на ляво на горепосоченото кръстовище за навлизане на друг
път, не пропуска насрещно движещия се лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“ с peг. №
***** с водач Ц. Ц. П., с което е реализира ПТП с материални щети по двата
автомобила и не уведомява съответната служба за контрол на МВР, обслужваща
района, относно настъпилото ПТП. Водачът е установен в 16,15 часа на същата
дата.
Настоящата инстанция намира, че
решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на
материалния закон.
Първоинстанционният съд е обсъдил
доводите на жалбоподателя, доказателствата по делото и е изложил мотиви, които
изцяло се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Пред РС- Плевен са събрани
категорични и безспорни доказателства за това, че Й.Л.Й. е
автор на нарушенията по чл.37 ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б.„В“ от ЗДвП, за
което е санкциониран с обжалваното от него НП.
Съгласно чл. 37 ал.1 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при завиване наляво за
навлизане в друг път да пропуснат насрещно движещите се пътни превозни
средства, а съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “В“ от ЗДвП,
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени
вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, да
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи
на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания. От доказателствата по делото става ясно, че Й.Л.Й. е
управлявал лек автомобил „Опел Зафира“ е peг. № *****,
като при завиване на ляво за навлизане на друг път, не е пропуснал насрещно
движещия се лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“ с peг. № ***** с водач Ц. Ц. П.,
с което реализирал ПТП с материални щети по двата автомобила и не
уведомява съответната служба за контрол на МВР, обслужваща района, относно
настъпилото ПТП.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че с поведението си Й. е осъществил
всички признаци от съставите на нарушенията по чл.37 ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1
т.3 б.„В“ от ЗДвП.
РС е изяснил фактическата
обстановка, като е събрал категорични и безспорни
доказателства относно нарушенията.
Неоснователно е
възражението на касатора, че РС- Плевен изобщо не е обсъдил възможността за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като е налице „маловажен случай“ – нарушението
е извършено за първи път и поради своята малозначителност е с явно незначителна
степен на обществена опасност. Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП „За
нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и
наказания“, т.е. законодателят изрично е изключил нарушенията по
ЗДвП от категорията нарушения, които могат да бъдат определени като „маловажен
случай“, поради което така направеното възражение е неоснователно.
Не са основателни и останалите
възражения, изложени в касационната жалба.
Предвид горното,
настоящата инстанция намира, че решението като законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното и на
основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК
съдът
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 365/10.07.2023 г., постановено по а.н.д. № 1193/2023 г. на
Районен съд – Плевен.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура –
Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /П/ 2.
/П/