№ 234
гр. Варна , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20203100901358 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от АНН. В. С., EГН **********, с пост.адрес в гр. Варна,
чрез процесуален представител адв. Н.В. – АК Добрич, срещу ЗК „Бул Инс" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 90 000 (деветдесет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от
настъпилото на 04.11.2018г. ПТП на АМ Тракия, причинено от М.Г. като водач на л.а.“Ауди
А3“ с рег.№ *******, в който ищцата се е возила като пътник, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на ПТП - 04.11.2018г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 04.11.2018г. около 20.00 часа ищцата пътувала
с лек автомобил марка "Ауди" A3 с per. № *******, управляван от М.Г. по АМ - "Тракия".
На км 243+900 движещият се отпред лек автомобил "Опел Зафира" с ************
управляван от Симеон Пенчев Симеонов, внезапно спрял. Оказало се, че пред него са
изскочили на пътното платно диви животни. Въпреки опитите на М.Г. да овладее
автомобила, последвал удар в предния автомобил "Опел Зафира".
За настъпилото ПТП било образувано и водено ДП №306 ЗМ-721/2018г. по описа
на РУ Нова Загора при ОД МВР - Сливен, което било прекратено поради изявлението на
ищцата, че не желае дееца да бъде наказван. Относно автомобила, управляван от М.Г., е
1
била сключена застраховка Гражданска отговорност в ответното дружество със срок на
валидност до 19.02.2019г.
В резултат на силния удар ищцата получила охлузвания и фрактури по тялото.
След ПТП била отведена в УМБАЛ Сливен, а по-късно преместена в Клиниката по
неврохирургия на УМБАЛ за активно лечение "Св. Георги" Пловдив ЕАД, където след
изследвания, рентгенови снимки, КТ и др. били установени следните увреждания: контузио
капитис ет корпорис, фрактура корпорис вертебре Л1 и фрактура на V до VIII ребрени дъги
вляво. В Клиника по Неврохирургия при УМБАЛ-"Свети Георги" гр. Пловдив по спешност
й била направена операция под обща интубационна анестезия стабилизацио ет
остеосинтезис металика постериор - фиксацио ет инструментацио транспедикуларис Thll-
Thl2-L2-L3. Била й поставена задна остеосинтезна стабилизация за фиксация на
прешленните тела под рентгенов контрол с имплантиране на 8 полиаксиални титаниеви
винта. В главите на винтовете са имплантирани две титаниеви пръчки.
В отделението ищцата била от 05.11.2018г. - 14.11.2018г., била изписана с
препоръка за продължаване на лечението при домашни условия, както и прием на лекарства.
Дълго време ищцата била само на легло, не можела да се движи поради силните болки.
Впоследствие бавно започнала раздвижване, в началото неуверено поради страха да не
падне и да се увреди още повече. Твърди се, че ищцата продължително време е била в
невъзможност да се придвижва и да се самообслужва, от млад и жизнен човек се превърнала
в инвалид. Продължителното лечение я лишило от социални контакти, от възможност за
работа, спорт, разходки, излизане с приятели. Това довело до постоянни отрицателни
емоции поради безсилие, болки и страх дали ще може отново да проходи или ще прекара
живота си в инвалидна количка. Първите дни не можела да спи без обезболяващи, а когато
заспивала, сънувала кошмари и се стряскала. Дълго време не можела дори да се качи в
автомобил.
След дълъг период на лечение започнала работа, но предвид невъзможността да
изпълнява адекватно задълженията си, се принудила да напусне работа. Със заявление №
ОК-322981/30.05.2019г. пострадалата предявила претенция за заплащане по доброволен ред
на застрахователно обезщетение, като били представени всички изискуеми и относими
писмени доказателства, необходими за определяне и изплащане на обезщетение по
основание и размер. Законоустановеният 3-месечен срок изтекъл, но ответното дружество
не изплатило застрахователно обезщетение на пострадалата.
С допълнителната искова молба се оспорват направените в отговора възражения.
Сочи се, че към датата на завеждане на иска с решение на ТЕЛК на ищцата е определена
50% неработоспособност.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Възразява да е причинен деликт от застрахованото лице, оспорва се
2
твърдяния в ИМ механизъм на ПТП, оспорва се и наличието на причинно-следствена
връзка, релевира се и възражение за преобладаваща вина за настъпване на ПТП на АПИ,
която не е обезопасила пътя с мантинели и други съоръжения, препятстващи достъпа на
диви животни.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване наличието на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" за л.а.„Ауди А3" с per. № *******.
Като доказателство по делото са приети констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №162 от 04.11.2018г., протокол за оглед на местопроизшествие от
05.11.2018г. и постановление за прекратяване на наказателното производство, издадено от
Районна Прокуратура Сливен на 23.07.2020г.
Представени са също епикриза, издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД,
гр.Пловдив, амбулаторни листи и друга медицинска документация за прегледи и лечение на
АНН. В. С., експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ „Св.Марина“, гр.Варна от
07.01.2021г., с което се определя 50% трайна неработоспособност на ищцата АНН. В. С..
От заключението на вещите лица по назначената и приета по делото комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, изготвено въз основа на материалите по
делото, медицинската документация и преглед на пострадалата, се установява механизма на
ПТП и причинно-следствена връзка и описаните в исковата молба травматични увреждания,
а именно счупване на първи лумбален прешлен, лекуван оперативно с метална
стабилизация, счупване на 5,6,7 и 8 ребра вляво по предна аксиларна линия, лекувани
консервативно, контузия на главата и гръдния кош.
Според заключението на вещото лице по автотехническата част механизмът на
ПТП е следният: две диви прасета пресичат АМ Тракия през тъмната част на денонощието,
при което са ударени челно от л.а. „Опел Зафира“ /налице са увреждания в предната част/.
След удара, поради скоростта на движение едното прасе се вдига във въздуха и е ударено от
идващия отзад л.а.“Ауди А3“ /счупено предно панорамно стъкло/, след което л.а.“Ауди А3“
се отклонява вдясно и се удря в спрелия в аварийната лента л.а. „Опел Зафира“ в задната
част. Скоростта на двата автомобила според вещото лице е била около 136 км/час, а ударът
на двете прасета с л.а. „Опел Зафира“ е настъпил в дясната лента за движение на около 1,6
до 2,8 метра от аварийната лента. Според вещото лице водачите не са възприели опасността
от пресичащите диви животни, които са били в близост до пътното платно, тъй като ПТП е
настъпило през нощта, дивите животни са черни на цвят и затова са трудно забележими,
поради което реакцията на водачите е започнала след удара, те са нямали възможност да
предотвратят ПТП при наличните условия. Според заключението конкретният участък от
АМ Тракия е обезопасен с изградени мантинели и телена ограда, които са достатъчни, ако
3
не са нарушени.
Според заключението на вещото лице по медицинската част механизмът на
счупване на първи лумбален прешлен е силно навеждане на тялото напред, механизмът на
счупване на ребрата и контузията на гръдния кош е предно-задно притискане на гръдния
кош предимно в лявата гръдна половина, контузията на главата е причинена от удар с или
върху твърд тъп предмет.
По искане на ищцовата страна като свидетел е разпитана З.С.П., без родство и
дела със страните. От показанията й се установява, че се познава с пострадалата от 2011г.,
когато пристигнала от Молдова и започнала работа при св., била млада и красива, много
жизнена и всеотдайна в работата, тренирала често. За катастрофата св. разбрала от други
продавачки, които били близки с ищцата. Когато отишла да я посети след около 10 дни,
пострадалата била на легло, около два месеца не можела да става, св. помагала с
домакинската работа. Пострадалата била много разстроена, плачела постоянно, страхувала
се, че няма да може да ходи, била притеснена и за детето, което било много стресирано след
инцидента. След този период започнала да се възстановява бавно, но не можела да тренира,
имала постоянни болки в кръста и не можела да стои права, поради което не успяла да се
върне на предишната си работа, както и да си намери нова.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава
на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за
осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка
“гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за
забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /ДВ бр.102/2015г., в сила от 01.01.2016г./
законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
4
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” към процесната дата между собственика на л.а.“Ауди А3“ с per. № В 0500 НМ
и „Бул Инс" АД се установява от представената по делото справка от Гаранционен фонд за
сключена застраховка „Гражданска отговорност”, видно от което към датата на инцидента за
процесното МПС е била валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество. През процесния период водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната
закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото
на пострадалия да предяви прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
Фактът на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие не е
спорен между страните и се установява посредством приетите като доказателства и
неоспорени от страните в процеса официални удостоверителни документи – констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и постановление за прекратяване на наказателното
производство. Воденото срещу Мариан Сотиров наказателно производство е прекратено
поради неподаване тъжба от пострадалия на осн. чл.24, ал.5, т.1 от НК.
Спорно е дали извършеното от М.С. представлява противоправно деяние и
съответно дали е виновен за настъпване на ПТП.
С оглед изясняване механизма на настъпване на ПТП, по делото е изслушано и
заключение на съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът
приема като дадено обективно, компетентно и безпристрастно и кредитира в цялост.
Съобразно констативния протокол и заключението на вещото лице ударът между двата
автомобила е настъпил в аварийната лента на платното за движение. По безспорен начин се
установява, че сблъсъкът е настъпил, след като върху предното стъкло на л.а. “Ауди А3“ е
паднало диво прасе и водачът е изгубил контрол над автомобила. ПТП е настъпило на
автомагистрала, където водачите не очакват да възникне опасност от такъв характер поради
изградената обезопасителна ограда. В района не са констатирани и съответни знаци за
подобна опасност, както и на обозначение за район с висока концентрация на ПТП. Лекият
автомобил се е движил със скорост, непревишаваща разрешената съобразно чл.21 от ЗДвП,
както се установява от заключението по САТЕ, според което и двата автомобила са се
движили със скорост около 136 км/час.
Не може да се възприеме за основателно и твърдението за наличие на нарушение
по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
5
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Възникналото препятствие в случая е до такава степен неочаквано и
непредвидимо, че не може да се възложи задължение на шофьора да съобрази
предварително подобна опасност.
Не се установява и нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал.1 от ЗдвП, съгласно
която водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне сблъсък с него, ако
то намали скоростта или спре рязко. Видно от констативния протокол и заключението на
вещото лице, преди удара с дивите прасета, двата автомобила са се движили в различни
ленти за движение /л.а. „Опел Зафира“ в дясната лента, а л.а.“Ауди А3“ в лявата лента/,
поради което задължението за спазване на дистанция не е приложимо към конкретния
случай. След удара на едното животно в предното стъкло на л.а.“Ауди А3“ вече водачът
губи управление над автомобила и реакцията за отклонение вдясно е адекватна с оглед
ограничение на щетите, доколкото при обратния случай би се стигнало до удар в
мантинелата, при който с посочената скорост щетите биха били по-сериозни. Според извода
на вещото лице по САТЕ водачите са нямали възможност при наличните пътни условия да
избегнат ПТП.
С оглед на изложеното се обосновава извода за липсата на осъществено от водача
на л.а.“Ауди А3“ противоправно поведение поради недоказаност на извършено нарушение
по ЗДвП. Поради липсата на доказано противоправно поведение, представляващо елемент
от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, предявеният на това основание иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода от спора разноски се дължат в полза на ответника, който е
представил списък по чл.80 от ГПК и доказателства за внесен депозит за вещо лице 300 лв.,
както и адвокатски хонорар в размер 3960 лв. с ДДС. Направеното възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение се явява основателно и следва да бъде намалено до
минималния размер 3230 лв., определен съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. и
съобразен с фактическата и правна сложност на конкретното производство, която не
превишава обичайната за производства с подобен предмет.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АНН. В. С., EГН **********, с пост.адрес в гр.
Варна, чрез процесуален представител адв. Н.В. – АК Добрич, срещу ЗД „БУЛ ИНС" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, иск с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от
ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 90 000
(деветдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
6
вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица
от настъпилото на 04.11.2018г. ПТП на АМ Тракия, причинено от М.Г. като водач на
л.а.“Ауди А3“ с рег.№ *******, в който ищцата се е возила като пътник, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на ПТП - 04.11.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА АНН. В. С., EГН **********, с пост.адрес в гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ
на ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр.София сумата 3530 лв.,
представляващи разноски в производството, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7