Решение по дело №2895/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215, ал.1 ЗУТ.

Образувано е по жалба на „Д. и син“ ООД срещу заповед № РД-09-1554 от 15.11.2023 г. на кмета на община Марица, с която на основание чл.225а, ал.1, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Административна сграда“, находящ се в ПИ ****по КККР на село У=, община Марица, съставляващ УПИ ****, жилищно строителство, производствена и складова дейност, обществено-обслужваща дейност, с извършител „Д. и син“ ООД.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна поради наличие на отменителни основания по чл.146, т.2, 3 и 4 АПК, поради което се иска нейната отмяна и присъждане на разноските по делото.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед и собственик и възложител на наредения за премахване строеж, чиито права неблагоприятно са засегнати от заповедта, и в 14-дневния преклузивен срок от връчване на оспорената заповед. Жалбата е срещу заповед, която съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ може да се обжалва по реда на АПК пред административния съд по местонахождение на имота. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че съгласно служебно извършената справка в Кадастрално-административната информационна система (КАИС), която е общодостъпна на сайта на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, дружеството-жалбоподател е собственик на поземлен имот с идентификатор ****по КККР на село У=, местност „Голям текелник“, община Марица (констативен протокол от 07.04.2023 г. – л.43).

Във връзка с подаден сигнал от РДГ Пловдив и писмо от РДНСК Пловдив на 31.08.2023 г. от работна група при община Марица е извършена проверка на процесния строеж: : „Административна сграда“, находящ се в ПИ ****по КККР на село У=, община Марица, съставляващ УПИ ****, жилищно строителство, производствена и складова дейност, обществено-обслужваща дейност. Резултатите от проверка са обективирани в констативен акт № 7 от 31.08.2023 г., съгласно който за строежа не са представени строителни книжа – одобрен проект и разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга. Според описанието в констативния акт строежът представлява стоманена конструкция с термопанели, намираща се в южната част на имота, с размери 30 м/6,20 м и височина 3,70 м, изградена върху бетонов фундамент с височина 0,40 м. Според работната група строежът е извършен без строителни книжа и без разрешение за строеж и е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ, което е квалифицирано като нарушение на чл.148, ал.1 ЗУТ.

Констативният акт е съобщен на дружеството, но неговият законен представител не се е възползвал от правото да подаде писмено възражение.

На 15.11.2023 г. кметът на община Марица е издал оспорената заповед № РД-09-1554 от 15.11.2023 г. – предмет на настоящото съдебно производство, като се е позовал констатациите в акта и е приел, че процесният строеж не е търпим по смисъла на § 127, ал.1 ПРЗ ЗИД ЗУТ, нито е депозирано заявление за узаконяване по реда на § 127, ал.2 ПРЗ ЗИД ЗУТ, съответно безспорно е установено наличието на незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл.225а ЗУТ.

В съдебното производство е прието заключение по допусната по искане на жалбоподателя съдебно-техническа експертиза, което заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства, но намира, че със това заключение не се доказва основната защитна теза на дружеството-жалбоподател за наличие на преместваем обект. Вещото лице категорично сочи, че процесната сграда не може да бъде определена като преместваем обект по смисъла на чл.56 ЗУТ и характеристиките, определени в т.80 от § 5 ДР ЗУТ, а напротив, притежава характеристиките на строеж по определението на т.38 от § 5 ДР ЗУТ.

Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за законосъобразността на оспорената заповед, а единствено се потвърждава верността на констатациите на контролните органи, отразени в констативен акт № 7 от 31.08.2023 г. и послужили за издаване на оспорената заповед.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Съгласно чл. 225а, ал.1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. Следователно, оспорената заповед е издадена от компетентен орган в условията на заместване (заповед № РД-09-1537 от 09.11.2023 г. – л.32).

Съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ заповедта по ал.1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2, връчва се на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок, а когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството. В настоящия случай тази процедура е спазена. Съставен е задължителният констативен акт, който е връчен на дружеството-жалбоподател, чийто законен представител не е подал писмено възражение срещу акта. Т.е., не е нарушено правото на дружеството на участие в административното производство и правото му на защита.

Не се споделя възражението за нарушаване на изискването за форма, защото заповедта съдържа в достатъчна степен ясни и конкретни мотиви, в които са посочени фактическите и правните основания за издаване на оспорената заповед, включително с оглед забраната, установена в § 16 ПР ЗУТ, за премахване на незаконни строежи, които са търпими, са изложени мотиви относно невъзможността процесният строеж да бъде определен като търпим строеж. Макар и лаконични, тези мотиви дават възможност на дружеството-жалбоподател да разбере смисъла на волеизявлението на административния орган, като защитната му теза беше изградена изключително в насока да докаже, че не се касае за строеж, а за преместваемо съоръжение, за което въпросите за строителните книжа и за търпимостта са неотносими.

Не се споделя възражението, че оспорената заповед е издадена при непълнота на доказателствата и при неизяснени факти. Напротив, всички правнорелевантни факти са установени по безспорен начин, а фактът, че в случая се касае за строеж, е потвърден и от заключението на съдебно-техническата експертиза.

Съгласно § 5, т.80 ДР ЗУТ „преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя; преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Процесната административна сграда категорично не отговаря на посочените изисквания, доколкото вещото лице изрично заявява, че тя е със стоманена носеща конструкция иможе да бъде демонтирана чрез изрязване на болтовете при анкерните устройства, с които е прикрепена към бетоновата основа, но това не я определя автоматично като преместваем обект, защото спецификата на технологичното изпълнение е такава, че сградата не е доставена в имота в нейната цялост като общ обект, не е предварително изготвена в специализирано предприятие за изработка, доставена на място и монтирана с кран, а е изпълнена върху висока бетонова основа, в която са замонолитени чакащи стоманени плочи и след това са монтирани колоните и следващите конструктивни елементи, т.е., конструкцията е индивидуална, сглобена на място в имота от отделни елементи от различен вид и не може да се отдели от повърхността в своята цялост по начин, че да не изгуби индивидуализацията си и да се премести и ползва на друго място.

Т.е., процесната сграда не е преместваем обект, защото не може нито да бъде отделена от повърхността, нито да бъде премествана в пространството без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползвана на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползвана на мястото, от което е отделена, като премахването ще измени трайно субстанцията на обекта, т.е., по отношение на процесната постройка липсват съществени елементи от понятието за преместваем обект, съдържащо се в § 5, т.80 ДР ЗУТ.

В същото време се установява, че процесната постройка отговаря на изискванията на § 5, т.38 ДР ЗУТ, даваща легалното определение на понятието „строежи“ – това са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 ЗКН и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Съответно процесната сграда категорично представлява строеж и при доказателствена тежест за дружеството-жалбоподател да обори тази констатация на административния орган не бяха събрани такива доказателства. Дори напротив, както това вече се каза, дори заключението на вещото лице по допуснатата по искане на жалбоподателя съдебно-техническа експертиза, потвърди правилността на изводите на административния орган, че в настоящия случай категорично се касае за строеж.

Обстоятелството, че строежът представлява административна сграда по своето предназначение, не го прави автоматично преместваем обект по смисъла на чл.56 ЗУТ, в какъвто смисъл е защитната теза на дружеството-жалбоподател, доколкото преместваем обект по чл.56 ЗУТ е този, който отговаря на изискванията на § 5, т.80 ДР ЗУТ без оглед на конкретното предназначение, за което се използва.

Макар административният орган да не е установил с точност годината на изграждане на процесния строеж, по безспорен начин от Кадастрално-административната информационна система (КАИС), която е общодостъпна на сайта на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, се установява, че той не е отразен в кадастралната карта на с. У=, одобрена със заповед № РД-18-84 от 06.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК. Съответно, след като процесната сграда не е отразена в кадастралната карта административният орган е направил извод, че тя не е търпим строеж по смисъла на § 127, ал.1 ПРЗ ЗИД ЗУТ и подлежи на премахване.

Безспорно е установено, че в случая се касае за незаконен строеж, доколкото съгласно чл.148, ал.1 ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Процесният строеж е извършен без разрешение за строеж и представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. При доказателствена тежест за дружеството-жалбоподател да обори констатациите, съответно да представи строителни книжа (включително разрешение за строеж), ако притежава такива, доказателства в тази насока не бяха представени.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. При този изход на делото и предвид своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно и следва да бъде уважено и на основание чл.143, ал.3 АПК да бъде осъдено дружеството да заплати на община Марица сумата 100 лева, определена на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д. и син“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Карлово, ул. „Индустриална зона“ № 1, представлявано от управителя К.Д.Д., срещу заповед № РД-09-1554 от 15.11.2023 г. на кмета на община Марица.

ОСЪЖДА „Д. и син“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град *** представлявано от управителя К.Д.Д.,*** сумата от 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

Съдия: