Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 30.09.2016
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на тридесети
август две хиляди и шестнадесета
година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: К.Б.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
973 по описа за 2014 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл.54, ал.2 от ЗКИР.
ИЩЦИТЕ Н.Х.М. с ЕГН ********** и Л.Х.М. ЕГН
**********, двамата с адрес: *** твърдят, че с нотариален акт № **, том I, дело
№ **/01.02.1965 г. на Районен съд К., по реда на обстоятелствената проверка, П.
Б.Н., майка на ищцата Л. Х. М., била призната за собственик въз основа на
давностно владение повече от 20 години и извършена съдебна спогодба на следният
недвижим имот: две паянтови къщи и дворно място, цялото застроено и незастроено
с площ от около 480 кв.м, находящи се в гр. К., до
съседи: К.И.Б., П.И.Б. и улица, за който бил отреден парцел ХІІ в кв. 88 по
плана на града в съсобственост с имот на ГОНС и с имот пл. № 841 – собственост
на К.Б..
С нотариален акт № 39, том I, дело №
133/13.03.1965 г. Районен съд К., П. или П. (П.) Б.Н. продала имота на Н. Х.М.
и Л. Х. Н. (М. по мъж). Така двамата ищци станали собственици при равни квоти в
режим на СИО на описания имот.
От заповедната книга на кметство с. К.,
общ. К. получавали сведение, че няколко месеца след прехвърляне на
собствеността в полза на ищците, със Заповед № 863/09.12.1965 г. на основание §
54 от ППЗПИНМ (отм.), била изменена регулацията на парцел XII в кв. 88, като
той бил отреден само за имоти 840 и 841 - ГОНС бил изключен като съсобственик.
Твърдят, че не разполагали с данни кога
точно бил образуван парцел XXVIII - за зеленина, но в разписния лист към плана
от 1964 г. за имоти 840 и 841 било отбелязано, че от тях се отчуждава площ за
създаването на самостоятелния парцел за зеленина.
Със Заповед № 558/28.09.1968 г. съгласно
скица-предложение на ГОНС - гр. К. от 01.07.1968 г. към нея за изменение на
улична и дворищна регулация, било утвърдено поредното изменение на плана. От
скицата било видно, че към парцел XII-840, 841 отново се предавала държавна
собственост от парцел ХII***** поради предвиждането да бъде прекарана улица
през него. Самият парцел ХII***** след утвърденото изменение преставал да
съществува. Въз основа на същото изменение на плана към парцел XII- 840, 841 се
предавали и 4 кв.м от съседния от запад имот 842, включен в парцел XI - 842,
843. Новопредвидената улица разделяла дотогава
съществуващия кв. 88 на два квартала - на север и северозапад от улицата се
създавал нов кв. 88а, а на югоизток от улицата имотите оставали в кв. 88. Имот
840 оставал в кв. 88а, в съсобствения парцел XII - 840, 841. Изменението влязло
в сила и върху заповедта било отбелязано, че е нанесено в плана на 08.10.1968
г.
Няколко месеца по-късно, със Заповед №
5/01.02.1969 г. била назначена комисия по чл. 85 от ППИНМ, която с Протокол за
оценка на предаваеми се по регулация недвижими имоти
от 05.06.1969 г. извършила оценка на предаваемите се
към парцел XII-840,841 места - 328 кв.м собственост на ГНС и 4 кв.м собственост
на Г.И.Н..
Въз основа на направената оценка следвало
със съсобственика им К.И.Б. веднага да заплатят на ГНС общо 656 лева за 328
кв.м, а също и 8 лева за 4 кв.м на съседа им Г.И.Н.. Ищците представяли платежните
документи, от които било видно, че двамата изцяло са заплатили тяхната половина
от дължимата сума с две квитанции от 16.07.1969 г. Техните съседи също
заплатили половината. Така регулацията била приложена. Ищците станали
собственици на още 164 кв.м в парцел XII - 840,841. Заедно с отчуждената им с
плана част от имот 840 за създаването на парцел XXVIII - за зеленина, за която
до този момент не били обезвъзмездени, трябвало да са
собственици на общо 480 кв.м + 164 кв.м = 644 кв.м.
Буквално месец след това на 27.08.1969 г.
била внесена скица-предложение № 124 за изменение на уличната и дворищна
регулация от ИК на ГНС - гр. К. на основание § 70, т.1 и 3 от ППЗПНМ (отм.). На
30.08.1969 г. главният архитект на основание § 71 от ППЗПИНМ (отм.) наредил
изработването на проект за изменение на регулационния план, което по-късно било
утвърдено със Заповед № 532/07.09.1969 г. на председателя на ИК на ОНС - гр. П..
С изменението изцяло се променило предвиждането за прокарване на улицата. По
силата на досегашния план тя преминавала на юг от техния имот и ги отделяла от
кв. 88. Новото изменение предвидило улицата да премине през техния имот в
южната му част, а къщата им да бъде съборена. Така с изменението на практика се
предвидило отчуждаването на имота им. Това отчуждаване се подготвило както с
изплащане на предаваемите се части към техния имот,
така и с подписването на една декларация между председателя на Общински народен
съвет и собствениците на имоти 840, 841 - съсобственици в парцел XII и
собственика на имот 838, за който бил отреден парцел XXVII - П.Б., всички в кв.
88а съгласно изменението от 1968 г.
В декларацията било описано, че страните по
нея се съгласяват да се прекрати съсобствеността в съществуващия досега парцел
XII - 840, 841 в кв. 88а, като ще се образува самостоятелен парцел XII само за
имот 841 в кв. 88а, а техния имот да бъде изцяло отчужден, като в замяна ще
получат равностоен имот - държавен парцел, който ще бъде новообразуван от
свободна, неурегулирана дотогава площ на юг от имоти 840 и 841, т.е те ще бъдат
обезщетени с новообразуван специално за целта парцел в кв. 88. Тъй като
изменението на уличната регулация предвиждало затваряне на улицата, на която
парцел XIV - 836 дотогава имал лице от юг, с декларацията се предвидило, че ще
бъде оставено място от юг от давания им в замяна парцел, за създаване на улица-тупик, обслужваща изключително съседите им от изток -
собствениците на парцел XIV-836.
Съставилите декларацията пропуснали да
отбележат датата, но ако се направело сравнение със Заповед № 532/07.09.1969 г.
на председателя на ОНС - гр. П., графичната и текстовата част на последната
изцяло препокривала съдържанието на декларацията. Единственото допълнение в
последвалата заповед била конкретизацията номера на новообразувания парцел,
който получавали в замяна на отчуждения им имот: XIII-840 в кв. 88. Върху
Заповед № 532/07.09.1969 г. било отбелязано, че на 15.09.1969 г. утвърденото
изменение било нанесено в плана.
На същата дата, на основание чл. 38 от
ЗПИНМ (отм.), §90, ал. 2 и ал. 3 и §91 от ППЗПИНМ (отм.) било издадено решение
на ИК на ГНС и били въведени във владение. С решението се предвиждало, че в
замяна на имот 840 в кв. 88а със съответните му граници, ведно с построените в
него две паянтови жилищни сгради ишците получават равностоен
държавен имот, а именно новообразуван парцел XIII-840 в кв. 88 със съответните
му граници и съответната квадратура, въз основа на влязлото в сила изменение на
плана. За съжаление, през годините загубили това решение и не успели да го
открият нито в личния си архив, нито в архива на различни служби.
На основание §96 от ППЗПИНМ (отм.) улицата
била построена, бившата им къща съборена, а на тях бил издаден Протокол №
87/19.09.1969 г. за строителна линия с правото да застроят новата си жилищна
сграда на 80 кв.м в новата собственост парцел XIII-840.
Въпреки еднаквия кадастрален номер 840,
имотът, който получили в изключителна собственост в резултат на извършваната
замяна, бил друг, той вече бил в съседния квартал 88 (отчужденият им имот 840
бил в кв. 88а). Тъй като парцелът бил новообразуван от свободни общински площи,
нямало придаване на площи от съседен от юг имот, така че южната им граница била
едновременно и регулационна, и имотна. На юг се предвидил и създал тупик, който да обслужва съседите им на изток, защото
улицата, на която било лицето на имота им била закрита. С последвалия през 1975
г. план се предвидило тупикът да се придаде към имота
на съседите. Доколкото знаели, те са го заплатили на държавата и оттогава вече
не граничили на юг с държавата, а с частен имот. Сменил се само съседът им от
юг, но самата южна граница (регулационна и имотна едновременно) между двата
имота никога не била измествана.
Твърдят, че върху плана от 1964 г. било драскано
незаконно, без никакво правно основание, и били нанасяни „корекции“, извършени
години по-късно - при действието на следващия план от 1975 г.
Новият план, одобрен април 1975 г., бил
създаден само за централната част на града. С него на юг от техния имот се
предвидило създаване на мемориален комплекс - държавна собственост - изграждане
на ДСК и поща. Последвали още множество изменения в регулацията и отчуждавания.
По неизвестна причина имотът им в този план, действал до 1994 г., не бил
отразен до 1982 г., а фигурирал първоначално като парцел I -ГНС. Не била
попълнена кадастралната основа с имот 840, чийто имотни граници съвпадали с
имотните и регулационните по плана от 1964 г., изменен със Заповед № 532/07.09.1969
г. Нямало спор с държавата или общината, че ищците са собственици на този имот.
През 1976 г. подали молба за даване на
строителна линия за построяването на ограда 54 м. Бил издаден протокол №
33/13.07.1976 г. с право да строят в парцел ***** (очевидно за държавата това
си бил частен имот, въпреки сгрешеното отреждане). В този протокол границите
били идентични с тези от Протокол № 87/19.09.1969 г. Но поради твърдение за
започнало съдебно дело за оспорване на южната им граница строителството на
оградата им от юг било спряно. Твърдят, че такова дело или нямало изобщо (те
никога не били призовавани), или е приключило в тяхна полза, защото през 1980
г. самата община построила масивен подпорен зид на южната
регулационна линия поради започналото строителство на сградата на ДСК в
съседния имот от юг.
През 1980 г. инициирали попълване на
кадастралната основа на плана от 1975 г. с техния имот. На 15.10.1980 г. бил
съставен констативен протокол за констатиране на непълноти и грешки в
кадастралната основа на плана на гр. К.. Протоколът бил подписан включително от
кмета на града в качеството му на длъжностно лице. Последвалата процедура
приключила със Заповед № 49/05.03.1982 г., с която било одобрено преотреждането на парцел ***** и попълването на
кадастралната основа с имот 840 в кв. 88.
Три години по-късно по искане на бившите
собственици на тогавашния парцел IV в кв. 88 по ЗРП на гр. К. (идентичен на
имота на ответника) бил направен опит за изменение на регулационния план по
отношение на южната им граница. Процедурата за изменение била допусната с протокол
№ 11 от 10.06.1983 г. Съгласно представената скица - предложение било видно, че
регулационната им и имотна граница от юг се предвиждало да бъде изместена на
север. В уведомително писмо на ОНС - гр. П. изх. № 08-03-04-87/30.09.1983 г.
обаче било удостоверено, че преписката е прекратена, като се запазвала
действащата регулация.
Въпреки това с новия план напълно
неоснователно по силата на плана били лишени от собствеността върху около 20
кв. м от юг.
Както било отразено и в техническия
констативен протокол от 15.10.1980 г., регулационната граница на имота им от юг
по плана от 1975 г., която била и имотна, към октомври 1980 г. била
материализирана с изграден масивен каменен ограден зид по приложена
предшестваща регулация от 1969г., отразено в т.5 от протокола.
Въпреки че имали поставена дървена ограда
вътре в имота си - тя била декоративна. Входната порта към сегашния УПИ ***** граничела
именно с подпорния зид, поставен върху регулационната и имотна граница от 1975
г., който бил и естествена граница на имотите с оглед съществуващата голяма денивелация.
Така по сега действащия план били
собственици на дворно място, находящо се в гр. К., общ. К., обл.
П., съставляващо УПИ ***** в кв. 88 при граници: УПИ *****, УПИ *****, улица и
УПИ ***** по регулационния план на гр. К..
МОЛЯТ съда, да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответниците, че в действащия план на
гр. К., одобрен със Заповед № 265/05.04.1994 г., е допусната грешка, като
южната граница на УПИ **** в кв. 88, с граници: УПИ *****, УПИ *****, улица и
УПИ ***** по регулационния план на гр. К., е неправилно заснета и площта,
заключена между така посочената за граница от юг, уличната регулационна линия и
линията по протежение на подпорния зид на юг от южната граница на УПИ ***** до
подпорния зид на изток, неправилно е заснета като част от УПИ *****, и че
вярната имотна граница от юг е тази по плана от 1975 г., на свой ред изготвен и
одобрен въз основа на влязло в сила изменение на регулационния план от 1964 г.,
одобрено със Заповед № 532/07.09.1969 г. на ОНС-П.. Претендират за разноските
по делото.
В ХОДА на производството ищците са уточнили
предмета на спора в следния смисъл: молят съда, да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответниците, че в действащия план на
гр. К., одобрен със Заповед № 265/05.04.1994 г., е допусната грешка, като
южната граница на УПИ **** в кв. 88, с граници: УПИ *****, УПИ *****, улица и
УПИ ***** по регулационния план на гр. К. и ищците са собственици на дворно
място с площ от 47 кв. метра, заключено между точките 4, 19, 18, 17, 28, 16,
78, 11, 10 и 3 на скица № 9 към заключението на вещото лице Й. Й., което дворно
място, неправилно е заснета като част от УПИ *****.
ОТВЕТНИЦИТЕ Х.С.М. с ЕГН ********** и К.А.М.
с ЕГН **********,*** считат иска за недопустим. По същество го оспорват като
неоснователен. Твърдят, че обстоятелствата, на които ищците основават
претенцията си не отговарят на действителното положение. Оспорват твърдението,
че в действащия план на гр. К. одобрения със Заповед № 265/05.04.1994 г. е
допусната грешка, като южната граница между УПИ II - 915 в кв. 88 и УПИIII -
917 е неправилно заснета. Със същата претенция ищците обжалвали Заповед №
265/05.04.1994 г. в П.ски Окръжен съд в качеството на жалбоподатели по гр.д. №
1422/1996 г. Твърдят, че с влязло в сила решение от 30.09.1996 г. П.ски окръжен
съд отхвърлил жалбата на Л. Х.М. против Заповед № 265/05.04.1994 год. на Кмета
на Община К., с която бил одобрен кадастралния, застроителен
и регулационен план на гр. К.. Твърдят, че горното решение има сила на
присъдено нещо, поради което иска е недопустим. Считат, че ищците съзнателно
ищците укриват горното обстоятелство.
МОЛЯТ съда да отхвърли иска като
неоснователен. Претендират за разноските по делото.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Ищците са съпрузи на основание валидно
сключен граждански брак с акт № 19 от 19.02.1961г., съставен в град К., видно
от представеното удостоверение за граждански брак (л.30). Преди сключване на
брака ищцата е носела името Л.Х. Н..
По делото е представено пълномощно (л.106),
от което се установява, че имотът на ищците във връзка с производство по
съдебна делба е бил описан както отреден от част от парцел ХVІІІ – озеленяване.
С нотариален акт № **, том I, дело № **/01.02.1965
г. на Районен съд К. (л.8), П. Б.Н. е призната за собственик по наследство от
баща си Б. С. Т., съдебна делба-спогодба с останалите сънаследници
и давностно владение повече от 20 години на следният недвижим имот: две
паянтови къщи и дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от около
480 кв.м, находящи се в гр. К., до съседи: К.И.Б., П.И.Б.
и улица, за който бил отреден парцел ХІІ в кв. 88 по плана на града в
съсобственост с имот на ГОНС и с имот пл. № 841 – собственост на К.Б..
С нотариален акт № **, том I, дело №
133/13.03.1965 г. Районен съд К. (л.9), П. (П.) Б.Н. е продала на Н. Х.М. и Л. Х.
Н. същия имот.
П. Б.Н., бивш жител *** е починала на
06.10.1991г. като е оставила наследник по закон дъщеря си – ищцата по делото,
видно от представеното удостоверение за наследници № 076 от 11.04.2016г. на К.К. (л.29).
От извадката на заповедната книга на К.К. (л.10-11) се установява, че под номер 51 е отбелязано
издаване на Заповед № 863 от 09.12.1965 г. на основание § 54 от ППЗПИНМ (отм.),
като е посочено отреждане на парцел ХІІ само за имоти 840 и 841.
По делото е представен протокол за оценка
на предаваеми се по регулация недвижими имоти
съгласно ЗПИНМ (отм.) и ППИНМ (отм.) от 05.06.1969 г. (л.14), от който се
установява, че комисията, назначена със Заповед № 5 от 01.02.1969 г. по чл. 85
от ППИНМ (отм.), е извършила оценка на предаваемите
се към парцел XII-840,841 места - 328 кв.м собственост на ГНС и 4 кв.м собственост
на Г.И.Н., като е дадена оценка 2 лева на кв. метър площ. При така дадената
оценка, общата сума за заплащане на ГНС е в размер на 656 лева, а на Г.Н. – 8
лева. По делото са представена две квитанции от 16.07.1969г. (л.15 и л. 48), от
които се установява, че Н. и Л. М. са заплатили по протокол от 05.06.1969г.
общинско място на стойност 328 лева и за Г.Н. – 4 лева.
Със Заповед № 558 от 28.09.1968г. на ОНС П.
(л.12), на основание §§70 т.1 от ППЗПИНМ (отм.) и протокол № 22, решение ХІІ от
19.09.1968г. е утвърдено изменение на уличната и дворищната регулация на
парцели ХІІ, ХІІІ, ХІV, ХХІV и ХХVІІ в кв. 88а във връзка с което кварталът е
разделен на два квартала – 88 и 88а по плана на град К.. В заповедта е
посочено, че изменението се справи според синьо-червено защрихованите части на
приложената към заповедта скица. Към заповедта е приложена Скица № 82 от
01.07.1968г. (л.13), в която е отбелязано утвърждаването на изменението в
плана, направено с посочената заповед. Върху Заповедта е поставено разпореждане
„за нанасяне“ с дата 28.09.1968г. и е отбелязано на 08.10.1968 г., че е
нанесено в плана.
С Решение от 25.08.1969г. на ИК на ГНС
(л.107) е предложено на ОС по планово изграждане на населените места да се
измени уличната и дворищната регулация на парцели ХІ, ХІІ и ХХVІІ в кв. 88 по
плана на град К., както е било изразено в декларация заверена и подписана от
собствениците.
Със Заповед № 532 от 07.09.1969 г. на
председателя на ИК на ОНС - гр. П. (л.17) е утвърдено изменение на уличната и
дворищната регулация на квартали 88 и 88а, като парцел ХІІ се отрежда за имот
841 в кв. 88а, а за имот 840 се отрежда парцел ХІІІ в кв. 88а по плана на град К..
В заповедта е посочено, че изменението се справи според синьо-червено
защрихованите части на приложената към заповедта скица. Към заповедта е
приложена скица № 124 от 27.08.1969г. (л.18-19), в която е отразено, че е
издадена по §70. От скицата се установява, че на ищците се отрежда парцел *****
в кв. 88 по плана на град К.. Представена е по делото декларация без дата
(л.16), съгласно която собствениците на парцели ХІІ и ХVІІ с планоснимачни номера 840, 841 и 836 в кв. 88 се съгласяват:
1) Да се образува самостоятелен парцел на К.Б. от имот пл. № 841, като
границите на парцела се запазят по стария план на града. 2) Да се отчужди
мястото на ищците с пл. № 840, през което да се прокара улицата. Същият парцел
да се замени с дворищен парцел, който да се образува от съществуващото празно
място пред горните парцели. На същото място да се изгради новата къща на
ищците. 3) Съществуващата улица през парцел ХІІІ, собственост на П.Б., да се
предаде на същия. 4) Да се остави улица-изход за парцел ХІV пл. № 836 в долния
край на новообразуващия се парцел на Н. и Л. М..
От представеното извлечение от разписната
книга от 1964 г. (л.20-22) се установява, че имот пл. № 840 в кв. 88, парцел
ХХVІІ, собственост на ищците съгласно нот. акт № 39,
том І от 13.03.1965г. се отчуждава за зеленина.
Не е посочен акта, въз основа на който е направено отбелязването, нито
датата, на която е извършено.
От представеното извлечение от заповедната
книга на К.К. (л.113-116) се установява, че под номер
127 е отбелязано издаване на Заповед № 401 от 03.07.1969 г. на основание § 70,т.1
от ППЗПИНМ (отм.) за квартали 88 и 94, като е посочено изменение на уличната и
дворищната регулация на парцели ХІV, ХV, ХVІ, ХVІІ и ХХV в кв. 88. Под № 145 е
отбелязано Решение № 1656 на Окръжен съд от 23.09.1970г. във връзка с преписка
№ 2817 по § 66 за отреждане на парцела за имот пл. № 1530. Под № 146 е
отбелязано Решение № 1662 на Окръжен съд от 23.09.1970г. във връзка с преписка
№ 2678 по §66 във връзка с отреждането на парцела само за имот 836.
С Протокол № 87/19.09.1969 г. (л.23) на
ищците е отредена строителна линия съгласно утвърдения регулационен план за застрояване
на нова жилищна сграда с площ 80 кв.м в парцел XIII-840 кв. 88.
С протокол № 33/13.07.1976 г. (л.24) за
даване на строителна линия и определено ниво, на ищците била отредена
строителна линия и ниво съгласно надлежно утвърдените улична и дворищна
регулация в парцел І-ГНС кв. 88 за ограда с дължина 54 м. В протокола е
отбелязано, че дворищната регулационна линия между парцела на заявителя и
парцел ІV-1530 е обжалвана в съда и то само южната граница.
В приложената служебна скица от
14.12.1976г. (л.25) е отразен парцел І-ГНС. Не се спори в процеса, че оградата
не е изградена и строежът е бил спрян.
С технически констативен протокол № 1 от
15.10.1980г. (л.26) е установено, че ищците са собственици на дворно място в
кв. 88 по плана на град К., в което през 1969г. са построили масивно двуетажно
жилище по протокол за дадена строителна линия № 87 от19.09.1969г. Посочено е,
че дворното място не е заснето в кадастралния план, при изработването на новия
регулационен план на централната градска част, одобрен със заповед № 436 от 04.04.1975г. на ОНС П..
Експертът е заснел имота, нанесъл го е със зелен туш на гърба на
протокола и го е обозначил с пл. № 840. Посочено е, че в този си вид имотът и
жилището са съществували на терена преди одобряване на плана за центъра на град
К.. Отбелязано е, че в този си вид имотът и жилището не се оспорват от
държавата и заинтересованите страни. Посочено е, че на терена, имотът е
обозначен с масивни каменни оградни зидове, които
фактически установяват приложената предшестваща регулация. Посочено е, че уличната
и дворищната регулация в квартала не са приложени. Отразено е, че в емлячните книги на кметството в гад К. имотът се води на
името на заявителите. На гърба на протокола е начертана скица за
местоположението на попълнения имот със зелен туш. Площи не са отбелязани.
Със заповед № 49 от 05.03.1982г. на ОНС П.
(л. 27) е одобрено попълването на кадастралната основан с имот с нов пл. № 840
и преотреждането на парцел І-ГНС в кв. 88 за имот пл.
№ 840.
Представено е по делото писмо от
30.09.1983г. (л.32), адресирано до ищците и лицето К.К.,
с което същите са уведомени, че преписката за изменение на регулацията между
парцели І и ІV в кв. 88 е прекратена. От проучванията на място се установило,
че не се полага разширение регулацията на парцел ІV и остава в сила одобрената
дворищна регулация. По делото е представено копие от скица (л.33), в което е
отразено „допуска ревизия с протокол № 11 от 10.06.1983г. от ІV в кв. 88 по
синята линия … (не се чете)“.
Представено е по делото писмо от 14.10.1983г.
(л.206), с което К.К. е уведомено, че с Решение № ХV,
взето с протокол 16/15.09.1983г. е
прекратена преписката по изменение на регулацията между парцели І и ІV в кв. 88
по плана на град К..
Не се спори и се установява от представената
скица (л.47), че имотът на ищците понастоящем съставлява УПИ **** в кв. 88 с
площ от 460 кв. метра по плана на град К., одобрен със заповед № 265/1994г.
С Решение от 30.09.1996г. по гр. дело №
1422 от 1996г. по описа на Окръжен съд П. е оставена без уважение жалбата на
ищцата против Заповед № 265/05.04.1994г. на Кмета на Община К., с която е
одобрен КРП на град К. в частта относно дворищната регулация между парцели ****
и **** в кв. 88 по плана на град К..
Установява се от представените историческа
справка (л.108-110), че в сградата на съвета в град К. е имало стихиен пожар
през 1969г. и се разглежда липса на отделни документи.
С нот. акт № 190, том І, дело 326/1965г. по описа на Районен
съд К. (л.117), В. М., Н. М. и Л. М. са признати за собственици по наследство и
давностно владение на следния недвижим имот: дворно място с всички постройки в
него – паянтова жилищна сграда, обор и кокошарник, цялото застроено и
незастроено с площ от 1440 км. метра, до съседи: наследници на Г. Г., н-ци на М.К., площад, улица и път, съставляващо имот с пл.
№ 836 в кв. 88, като за част от имота са отредени парцели ХІV и ХХVІ по
регулационния план на К..
С нот. акт № 6,
том ІІ, дело 532/1965г. по описа на Районен съд К. (л.118), В. М., Н. М. и Л. М.
са продали на К.К. следния техен съсобствен недвижим
имот: къща с дворно място, застроено и незастроено с площ от 350 кв. метра, при
съседи: н-ци на Г. *** н-ци
на Е. М.а, съставляващо парцел ХІV в кв. 88 по плана на град К..
С нот. акт № 7,
том ІІ, дело 533/1965г. по описа на Районен съд К. (л.119), В. М., Н. М. и Л. М.
са продали на М.К. следния техен съсобствен недвижим имот: празно дворно място с площ от 380 кв. метра, при
съседи: н-ци на Г. *** н-ци
на Е. М.а, съставляващо парцел ХХVІ в кв. 88 по плана на град К..
С нот. акт № 28,
том V, дело 1423/1992г. по описа на Районен съд К. (л.120), К.Д.К. е продала на
дъщеря си М.К.Д. 4/6 ид. части от следния недвижим
имот: дворно място с построената в него едноетажна полумасивна
жилищна сграда, застроено и незастроено с площ от 714 кв.м, до съседи: Д.П., н-ци на Е. М.а, Д. Г., Н. *** ДСК, който имот има пл. №
1530 и пл. № 836 и за него е отреден парцел ІV в кв. 88 по плана на К..
Ответниците са съпрузи на основание валидно
сключен граждански брак с акт № 113 от 16.05.1997г., съставен в град К., видно
от представеното удостоверение за граждански брак (л.77). Преди сключване на
брака ищцата е носела името Л.Х. Н..
С нот. акт № 133,
том ІІІ, рег. № 7292, дело 583/2003г. по
описа на Нотариус Николов (л.76), ответникът Х.С.М. е закупил следния недвижим
имот: дворно място, застроено и незастроено с площ от 860 кв. метра по скица и
с площ от 714 кв. метра по нотариален акт, находящо се в град К., ведно с
построената в него жилищна сграда и ведно с всички строителни подобрения и
трайни насаждения, който имот има пл. № 917 в кв. 88 и за него е отреден парцел
ІІІ – урегулиран, при граници и съседи: ДСК, Д. Г., път и Н. М..
Представен е по делото Акт за частна
общинска собственост № 850 от 12.11.2008г. (л. 357), вписан в АВ – СВ К. на
17.11.2008г., съгласно който Община К. е собственик на 146/860 ид. части от УПИ **** в кв. 88 по плана на град К. на
основание §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС от 1999г. и одобрен ПУП със заповед №
265/1994г. като съсобственик на 717/860 ид. части е
посочен ответника Х.М.. Представена е молба от ответника на Кмета на Община К.
(л.306) за изкупуване на 146/860 ид. части от УПИ ****.
С Решение № 315, взето с протокол № 17 от 27.11.2008г. (л. 358) на свое
заседание, Общински съвет К. е задължило Кмета на Община К. да сключи договор
за продажба на 146/860 ид. части от УПИ **** в кв. 88
по плана на град К. по приетата с решението оценка на имота. Със Заповед № 1544
от 15.12.2008г. на Кмета на Община К. (л.309) е разпоредена
продажбата на посочените идеални части на ответника Х.М.. На 12.01.2009г. е
сключен договор за продажба на общински имот (л.307-308), по силата на който
Община К. е продала на ответника посочените 146/860 ид.
части от УПИ **** в кв. 88 по плана на град К.. Със Заповед № 71 от
26.01.2009г. на Кмета на Община К. (л.311) е разпоредено
деактуването на имота като общинска собственост.
По делото е представено писмо от
13.05.2015г. от Областна администрация П. (л.135), от което се установява, че в
учреждението не се съхранява архив на ИК на ГНС К. и К. към периода от
1969-1970г.
Представения констативен протокол от
04.03.2015г. (л.**6) се явява неотносим към предмета
на спора.
От показанията на св. Д., доведен от ищцовата страна се установява, че нямало човек, който да
познава процесния имот по-добре от него. Имотът на
ищците бил отреден за озеленяване и се намирал на 100 м от процесния имот.
Ищцата поискала да строи жилище в предходния си имот, а съпругата на свидетеля
била началник на техническата служба. Настоящият имот на ищците бил площад,
съпругата му го образувала като парцел на мястото на стария парцел. Внесла го в
ГНС и ИК взел решение да се замени имота на ищците с този, който е предвиден за
озеленяване. Това станало през 70-те години. Ищците си построили жилище на
замененото място. Дали им строителна линия и всичко. Съседен на имота на ищците
бил този на сем. Ц.. Там окръжният народен съвет отредил и променил целия терен
за Държавна Спестовна Каса (ДСК), да се строи имотът на сем. К.. Бил отреден тупик на мястото зад К.. На тях им дали жилище до съвета. К.
продали имота си на друг човек, чието име не знаел. Тупикът
излизал на ул. „****“. Между тупика и имота на Л. имало
голяма денивелация. Тогава проектантите на Мемориалния комплекс отредили
подпорна стена, която била подобект на Мемориалния комплекс. Когато наливали
бетона, нямало трудоваци, кой да го налее. Тогава свидетелят с друг човек
положили бетона. Подпорната стена вече била започната, по нея се ориентирали.
Свидетелят, по заповедта на Окръжния съвет, помагал на техничката К. Г.а. Имало
заповед за целия терен, свидетелят участвал в даването на строителна линия за
целия нов терен, който бил отреден. Това бил теренът около тогава изградената
Държавна Спестовна Каса. Изходът на К. вместо на ул. „****“ го дали да излиза през
тупика на ул. „****”. Линията за изграждане на
подпорната стена била по заповедта на ОНС. В заповедта било упоменато, че се
изменя регулацията, като се отрежда парцела за изграждане на ДСК. Направил се
проект за изграждането на подпорна стена, поради голямата денивелация между тупика и имота на Л.М.. В тази заповед ставало ясно, че
подпорната стена се изгражда на регулационната линия. Тя била едновременно с
това и имотна граница на имота на Л.М.. Мемориалният комплекс включвал и
подпорната стена, както и ДСК. Целият комплекс се строял от тогавашните
строителни войски (ГУСВ). Свидетелят бил зам. кмет в к.К. по време на
изграждане на Мемориалния комплекс. За времето от 1970-1980 г. друга длъжност
не заемал. Бетонът бил докаран и заявен със самосвал за съботен ден. В това
време трудоваците били пуснати и нямало кой да извърши наливането на бетона.
Към онзи момент имало изготвен проект за изграждането на подпорна стена. Свидетелят
издал строителна линия за изграждането на терена около ДСК, който бил новия
изход на К. с тупика, ДСК и подпорната стена. По
длъжност свидетелят не издавал строително разрешение за изграждането на
подпорна стена. Предполагал, че това е ставало от Техническа служба от к.К. С
техничката дали строителна линия. Не знаел дали е имало разрешение за строеж,
според него би следвало да има, тъй като изграждането на стената вече било
запознато. До 30.04.1970 г. институцията се наричала ГОНС (Градски общински
народен съвет). Свидетелят бил абсолютно сигурен, че бетонът е налят за
подпорната стена на регулационната линия, защото той участвал в наливането.
Според него това била регулационната линия, защото тя вече била започната, а тупикът не бил наченат. Мерили по всички мерки съгласно
заповедна. Според свидетеля, имало извършено отчуждаване, тъй като имотът на
ищцата бил по-малък по площ, отколкото от парцела, който бил образуван. За да
има парцела площ, каквото е необходима, следвало да се отчужди от друг. Съпругата
на свидетеля участвала в тази комисия. Виждал решене на Изпълнителния комитет
на градски общински народен съвет, с което се заменя имот 840, а другия имот
получил същия кадастрален номер. Този номер се образувал от площад и улица,
които били собственост на Кметството на К.. Новообразуваният имот тогава получил
същия кадастрален номер, както стария имот - 840. В решението били посочени
каква ще бъде площта на единия имот и на другия имот, всички необходими данни. Неговата
съпруга изготвила всичко по проекта на това решение за замяната на имота.
Новият парцел бил по-голям с 300 кв. метра от стария. Заради тази разлика се
наложило комисия да оцени предаваемото място. При
предявяване на протокол за оценяване по регулация недвижими имоти от 5 юни 1969
година, на лист 14 от делото, свидетелят заявява следното: В този протокол било
записано от кой имот на кой се предава във връзка с недостига на площ на
парцела, свидетелят пазел цялата документация от съпругата си. Тя работила от
1951 до 1973-1974 годна в Кметството на град К. като завеждащ техническа
служба.
От заключението на вещото лице Й. се
установява, че:
Геодезическото заснемане е изпълнено с геодезически апарат SOKKIA 630RK. Използвани са три броя полиГ.и точки от полиГ.ата мрежа
на гр. К.. Заснети са 68 броя подробни точки за ПИ 915 и ПИ 917 от кв.88 към
месец май 2015г. Заснетите точки имат отношение към поставените задачи.
Координати от изходна информация и координати от заснетите подробни точки са
приложени на стр.2 от скица №1, които са неразделна част към скица №1. Имот пл.
№ 915 на ищците е показан с цвят тъмно сив. Имот пл. № 917 на ответниците е
показан с цвят светло жълт и цвят тъмно жълт, която част е спорна. Заснемането е
по граници на действителната ситуация на имотите застроени и незастроени към
месец май 2015г.
Скица № 1:
- ПИ 915, кв.88 по КП на гр. К., общ. К.,
показан с цвят сив, между точките 5, 39, 40, 42, 52, 69, 32, 30, 28, 17, 18,4 и
5 с площ от 463 кв.м.
Имотът край уличната регулация затворен с
масивна ограда, между точките 4, 5 до т.41. При точки 39 и 40 метална решетъчна
дворна врата. Останалите имотни граници са паянтови огради. Между точките 4,
19, 18, 17 спорната имотна граница - паянтова дъсчена ограда до 1м височина. По
имотната спорна граница, при точки 19 и 18 е показана и кота
на терена и същите точки са с кота: Н при
т.19=609.71м, при т.18 Н=609.59м. Съобразно показаните коти на терена, вижда се
ПИ 915 е на по-високо ниво с 2.50м от ПИ 917. По линията между т.4 и т.17 и
т.18 е показан условен знак, който показва, че този интервал представлява
естествен откос. Частта показана в тъмно жълто с площ от 47 кв.м, представлява
естествен откос. Неизползваемо място към настоящия момент, но по последно
действащия план е показано в ПИ 917. Още за терена на ПИ 915, между точките 19,
18, 17, 28, 30 и южен край на жилищната сграда, терена е силно напукан. Като го
характеризирам, като начален стадий на активизиращо се свлачище.
2МЖ в ПИ 915, силно напукани външни стени. При изпълнение на геодезическото заснемане и огледа отвън е установено, че
има ново укрепване на жилищната сграда с бетонови колони с трегери между
точките 61, 62 и 34 по жилищната сграда. Още към ПИ 915 е заснета имотна
граница между ПИ 915 и ПИ 917, която представлява дъсчена ограда и се движи по
най-високата част на ПИ 917 или между точките 4, 19, 18, 17 още на откоса или
на съществуващата имотна граница е заснето и единично плодно дърво-слива при
т.35.
- ПИ 917, кв.88 по КП на гр. К., общ. К..
ПИ 917, показан с цвят светло жълт и тъмно
жълт цвят, между точките 1, 20, 21, 23, 22, 70, **, 69, 32, 30, 28, 17, 18, 4,
2 и 1 с площ от 869 кв.м. При точки 1 и 2 вход от метална ажурна врата за ПИ
917. При точки 1, 20, 21 и 23 масивна ограда на ПИ 1443 на ДСК. При точки 4,
18, 17, 28, 16, 14, 12, 11, 9, 2 и 10 - тъмножълтата част представлява
естествен откос с площ 47 кв.м и денивелация между точки 7, 8, 12, 14 и точки
4, 19, 18, 17 и 16 е 2.50м. Към настоящия момент този откос е показан към ПИ
917, но не се използва и от двете страни. В най-ниската част откосът е укрепен
с бетонови подпорни стени, като между точките 2 и 9 подпорната бетонова стена е
с височина 1.40м. Между точките 9 и 7 подпорната бетонова стена е с височина
1.20м. Между точките 7 и 8 подпорната бетонова стена е с височина 0.50м. Между
точките 8 и 12 към месец май 2015г. има натрупани само камъни. Между точките
12, 14 и 16- подпорна стена с височина 1.30м.
С геодезическото
заснемане е показана и потвърдена действителната ситуация за ПИ 915 и ПИ 917 по
КРП на гр. К., към месец май 2015г.
Скица № 2: отговор на въпрос по т.5.1 на ищцовата
страна:
Скица №2 е комбинирана. Показан е УПИ ***** кв.88 по плана от
1964г. с цвят сив, между точките 4, 5, 10, 6, 2, 3 и 4 с площ от 493 кв.м, УПИ
IV- 836,1530 в кв.88 с цвят жълт, между точките 2, 6, 10, 5, 9, 8, 7, 13, 12, 1
и 2 с площ от 765 кв.м, собственост на ответника.
Показан е и УПИ XIII-840 в кв.88 по скица № 124/27.08.1969г.
(л. 18), който е действал КРП от 1964г. с площ от 493 кв.м. УПИ *****,
определен със Заповед 532/07.09.1969г. на ОНС гр. П., съвпада с първоначално
определените граници на УПИ ***** от кв.88 по плана от 1964г. между точките
2, 3, 4, 5, 10, 6 и 2.
По представената по делото служебна скица
от 14.12.1976г. (л. 25 по делото) за УПИ ***** и УПИ ІV-836, 1530 в кв.88 е
действал КРП от 1975г., одобрен със Заповед № 436 от 04.04.1975г.
и е между точките 2, 3, 4, 5, 10, 6 и 2. Или УПИ XIII-840 в кв.88, определен
със заповед 532/1969г., заключен между точките 2, 3, 4, 5, 6 и 2 съвпада с УПИ *****
от служебната скица от 14.12.1976г. и с КРП от 1975г., одобрен със заповед
436/1975г. Южната граница на УПИ ***** по плана от 1964г., между точките 2 и 6 съвпада
с южната граница на УПИ ***** (по заповед 532/1969г.), определена от т.2 и т.6.
Скица № 3: отговор на втората част на въпрос по т.5.1 на ищцовата страна:
На скица №3 е показан УПИ ***** в кв.88,
така както е показан на скица № 124 от 27.08.1969г. УПИ XIII-840, оцветен в
сиво между точките 1, 2, 3, 4, 5 и 1. Южната граница е определена от т.1 и т.5.
Нанесен е и ПИ 840 по скица към технически констативен протокол № 1 от
15.10.1980г. (лист), заключен между точките 1, 2, 3, 4, 5 и 1. Целта на
техническия констативен протокол е: Да се нанесе същия имот в КП на гр. К.. При
изработване на новия регулационен план за централната част на града, одобрен
със заповед № 436 от 04.04.1975г. на ОНС на гр. П..
Към момента на одобряване на регулационния план от 1975г. имот 840 не е бил
отразен в този план, а било само УПИ *****. Със заповед № 49 от 05.03.1982г.ОНС,
одобрява попълване на кадастралната основа с нов пл. № 840 и преотреждане на парцел ***** в кв.88 за имот 840 и преотреждане на парцел *****, кв.88 за имот 840. Южната
граница на имот 840, между точките 1 и 5 съвпада с южната граница на УПИ XIII-840,
между точки 1 и 5.
Скица № 4: отговор на последната част на въпрос 5.1.
На скица № 4 е показан УПИ *****, кв.88 (от
скица №124, лист 18 от делото) и УПИ I-840 от скица предложените (допуска
ревизия) към протокол № 11 от 10.06.1983г. (лист 33 от дело). УПИ ***** е
заключен между точките 1, 2, 3, 4, 5, 1. УПИ I-840 от скицата-предложение (лист
33 от делото) е заключен между точки 6, 2, 3, 4, 7 и 6. Южната граница на УПИ *****
(предложение) при т.6 и т.7 е показано с кафяв цвят, не съвпада с южната
граница на *****, между точки 1, 5, показано със сив цвят. Затова ОНС-
Управление Архитектура и благоустройство с писмо № 08-03-04-87 от 30.08.1983г.,
до ОБНС гр. К. прекратява преписката за изменение на регулацията между УПИ I и
УПИ IV кв.88. ОНС остава в сила одобрената дворищна регулация на въпросните
парцели I и IV. Предложението за промяна е по точки 6 и 7, а отмяната е по
одобрената регулация, по т. 1 и 5.
Скица № 5 и Скица № 7:
На скица №5 е показан УПИ XIII-840, кв.88
по заповед № 532/1969г., между точките 1, 2, 3, 4, 5 и 1 с площ от 493 кв.м, а
на скица №7 е показан имот 840 в кв.88а, между точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8,
9, 10, 11, 12, 13 и 1 с площ 512 кв.м, съгласно която заповед е утвърдено
изменение на улична и дворищна регулация на кв.88 и 88а, като за имот 840 в
кв.88а се отрежда парцел ХІІІ в кв.88. На скица №7 ПИ 840 в кв.88а е с площ 512
кв.м и се заменя с УПИ ***** в кв.88 с площ 493 кв.м (скица №5).
Скица № 6: отговор на въпрос 5.3
На скица №6 е показано геодезическо
заснемане на подпорния зид (през месец май 2015г. с цвят зелен), между точките
3, 10, 11, 12, 14, 16, 30.
- Показано е УПИ *****, кв.88 по заповед
532/1969г., между точките 2, 77, 78, 79, 80 и 2.
- Показано е УПИ ****, кв.88 по действащия
план, одобрен със заповед № 265/1994г., между точките 4, 17, 30, 76, 52, 42,
41, 40, 39, 5 и 4.
От направеното съпоставяне между геодезическото заснемане, УПИ ***** със заповед 532/1969г.,
УПИ **** от 1994г. и УПИ ***** от 1975г. (от ревизията скица №4) при точки 6 и
7 се констатира:
Заснетият подпорен зид при т.3, 10, 11
съвпада с южната регулационна граница на УПИ ***** по заповед №532/1969г. и
южната регулационна граница на УПИ ***** по плана от 1964г., а не съвпада с
южната регулационна граница на УПИ *****, кв.88 по плана от 1994г. заповед № 265/1994г.
Скица №9: отговор на въпрос 5.4.
Скица №9 представлява комбинирана скица
между геодезическото заснемане на действителната
ситуация към месец май 2015г. за ПИ 915 и ПИ 917. Отразена е регулацията за УПИ
XIII-840 и УПИ IV-836,1530 по КРП от 1969г. със заповед №532/1969г. Отразена е
регулацията за УПИ ***** и УПИ **** по КРП със заповед № 265/1994г.
От направеното съпоставяне между отделните
планове се констатира, че площта на спорното място предмет на делото е 47 кв.м,
оцветено в тъмно жълто на скица № 9 и е между точките 4, 19, 18, 17, 28, 14,
12, 11, 10, 3, 4. Спорното място представлява естествен слог. В най-високата си
част се движи между точките 4, 19, 18, 17, което на място е материализирано с
дъсчена ограда и същата съвпада с южната регулационна линия на УПИ **** по
плана от 1994г.
Ниската част на откоса, между точки 3, 10,
11, 12 е подпорната стена, която съвпада с южната граница на УПИ XIII-840,
кв.88 по плана със заповед 532/1969г. с плана І-ГНС от 1975г. Денивелацията на
слога е 2.50м и е между южната граница на УПИ ***** и южната граница на УПИ *****,
съвпадаща с подпорната стена.
Скица 6: отговор на въпрос 1 на ответната страна:.
Действащия КРП на гр.К. е одобрен със
Заповед № 265 от 05.04.1994г. Процесният УПИ **** от
кв.88 със цвят сив, заключен между точките 4, 17, 30, 32, 76, 52, 42, 41, 40, 39,
5 и 4 е с площ 463 кв.м.
Южната граница на УПИ **** съвпада с
дъсчена паянтова ограда между точките 4 и 17.
УПИ ***** с цвят жълт, между точките 4, 17,
30, 32, 76, **, 36, 69, 70, 72, 73, 74, 21, 75, 20, 1 и 4 с площ 869 кв.м.
На юг от южната регулационна граница на УПИ
**** попада и спорното място с площ от 47 кв.м включено в УПИ ****.
Новата регулационна граница по КРП, одобрен
със Заповед № 265 от 05.04.1994г. между УПИ ***** и ****, определена по точките
4, 19, 18, 17 не съвпада с регулационната граница по точки 3, 10, 11, 12 (скица
6) от предходните планове от 1964г., заповед 532/1969г. и заповед 436/1975г.
Скица №8 - отговор на първата част на въпрос № 2 на
ответната страна:
На скица № 8, комбинирана между КРП от
1964г., КРП от 1975г. и протокол № 33 от 13.07.1976г. за дадена строителна
линия за УПИ ***** (л. 24). УПИ ***** по КРП от 1964г. и 1975г. показан с цвят
сив, между точките 1, 5, 4, 3, 2 и 1 с площ от 493 кв.м. УПИ IV-836,1530- по
КРП от 1964г. и 1975г. показан с цвят жълт между точките 1, 5, 4, 10, 9, 8, 11,
7, 6 и 1, с площ 765 кв.м.
С протокол № 33 от 13.07.1976г. се трасира
на място улична и дворищна регулация на УПИ І-ГНС. Сравнявайки размерите от
регулацията с размерите по трасиране на УПИ ***** се констатираха несъществени
разлики, които са допустими, като при т.1 и т.5 - спорна граница, по план
размера е 15.57м (показано с черен надпис), а трасирано на място 15.50м (показано
с червен цвят). При точки 3 и 4- по план размера е 17.57м, а трасирано на място
17.60м. При трасирането е взета контрола между трасираната юг/източен край на
УПИ ***** или т.5 и юг/западен ръб на ПЖ (жил.сграда)
в УПИ IV-836,1530 и размерът е 11 м, а по план е 10.74м. От всичко обяснено
по-горе се констатира, че правилно е трасиран УПИ ***** по плана от 1964г.,
1969г. и 1975г. и няма несъответствия от размери по план и трасирано на място.
Оттам се води до извода (скица №9) съобразно трасираната дворищна регулация
между УПИ ***** и УПИ IV-836,1530 от кв.88 по КРП от 1964г. и 1969г. и 1975г. с
протокол №33 от 13.07.1976г. се констатира: Построеният подпорен зид, заснет с геодезическото заснемане цвят зелен, между точките 3, 10, 11,
78 съвпада 1:1 с трасираната на място дворищна
регулация по КРП от 1964г., 1969г. и 1975г..
Отговор по втора част на въпрос 2.
Мемориалният комплекс „Х. Б.“ е построен през
периода 1985г.-1986г. Към онзи момент е действал кадастрално регулационен план
на гр.К., одобрен със Заповед № 436 от 04.04.1975г..
Документите, съхранявани в архива на к.К.
са приложени към делото. Приложен е протокол за строителна линия и ниво за
изграждане на ограда на УПИ І-ГНС (л.24) от 13.07.1976г., който е действал КРП
на гр.К. от 1975г.
„СДИСС” е само контролиращ орган,
документите се съхраняват в кметство или община и за случая протокол № 33 от
13.07.1976г. за дадена строителна линия и ниво за ограда на УПИ ***** по КРП от 1975г.
се съхранява в кметство гр.К. и същият е приложен към делото на страница 24.
Крайно заключение:
Процесният подпорен зид е построен съобразно Протокол
№33 от 13.07.1976г. за дадена строителна линия и ниво, при който е действал КРП
от 1975г., одобрен със Заповед № 436 от 04.04.1975г.
и то е между точки 3, 10, 11, 78.
През 1994г. със заповед №265/05.04.1994г. е
одобрен КРП на гр.К.. Южната дворищно регулационна граница на УПИ **** от кв.88,
определена по точки 4, 19, 18 и 17 не следва предходните КРП от 1964г.,1969г. и
1975г. по точки 3, 10, 11 и 78 където се намира подпорния зид, а следва
паянтова дъсчена ограда при точки 4, 19, 18, 17.
Получава се несъответствие между КРП от
1969г.. 1975г. и 1994г. от 47 кв.м, показано в тъмно жълто, между точките 4, 19,
18, 17, 28, 14, 13, 12, 78, 11, 10, 2 и 4.
От основното и двете допълнителни
заключения на вещото лице Г. се установява, че със Заповед № 532/07.09.1969г. е
утвърдено изменение на улична и дворищна регулация на кв.88 и 88а, като за имот
840 се отрежда парцел XIII в кв.88. Тази регулация се явява първа за имота на ищците,
на новото му място и е приложена предвид факта, че през 1982 г е попълнен КП по
тези регулационни линии. Няма придаваемо място по
спорната граница между УПИ ***** и УПИ *****,
тъй като
регулационната линия съвпада с имотната граница по т. 4,19,18.17 в скица № 9. Южната
граница на УПИ ***** съвпада с подпорен зид, заснет в кадастралния план от 1994
г. по цифри 7, 2 в скица № 3. В действащия КРП, одобрен със заповед №
265/05.04.1994 г. се заснема нова паянтова дъсчена ограда за граница между
имоти № 915 и № 917, която не е по имотна (регулационна) граница по предходния
план от 1964 г. и затова вещото лице я определя като вътрешна ограда в дворното
място. Разликата в местоположение между тази дъсчена ограда на имотната граница
между ПИ № 915 и ПИ № 917 по плана от 1994 г. и южната граница на УПИ XIII-840
по плана от 1964 г. определя спорните 47 кв. м по цифри 1, 2, 7, 5, 4, 1 в
скица № 3. Тези 47 кв. м са част от оцветените в синьо в издадената скица на
Община К. към договора за продажба на общински имот от 12.01.2009 г. (приложена
по делото). Тези 47 кв. м са част от имот № 917 по действащия план от 1994 г.
на Х.М.. Спорните 47 кв. м. са в границите на УПИ XIII-840 по плана от 1964 г.,
изменен със заповед № 532/07.09.1969г. Със заповед № 265/05.04.1994 г. е
одобрен действащия КРП на гр. К., в който процесните имоти са заснети с пл. №
915 и №917. По имотната границата между двата имота е материализирана дъсчена
ограда и съвпада и с регулационната граница между УПИ **** и УПИ ****. За тази
граница е подадена жалба от праводателите на
ответниците, по образуваното административно производство по дело № 1422/1996
г. е постановено решение,с което е отхвърлена жалбата и е оставена в сила
заповедта. В архива на Община К. не е открита запазена преписка към заповед №
265 от 05.04.1994 г.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение прави следните
изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал.2 от ЗКИР, непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и
кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното
лице. Когато тези непълноти или грешки са свързани със спор за материално право,
те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Предявеният е установителен
иск за собственост към минал момент, като предмет на доказване и установяване
на иска по чл. 54, ал.2 от ЗКИР е правото на собственост на спорната площ към
посочения момент – одобряване на кадастралната карта и се проследява заснемането на имота по
предходните планове и евентуално приложението на регулацията по тях, ако се
касае за предаваемо място.
Правото си на собственост ищците в процеса
черпят от извършена през 1969г. процедура, когато по ЗПИНМ (отм.) техен имот е
бил отчужден за обществено мероприятие – озеленяване и в замяна са получили
като обезщетение част от държавен имот (тогава). Не са ангажирани доказателства
в процеса каква площ е била отредена за обезщетение на ищците и при какви
граници. Ищците не представят документи, издадени по реда на §70 от ППЗПИНМ
(отм.) за извършеното отчуждаване и такива по § 91 от ППЗПИНМ (отм.) за
обезщетението, от които да се установят пространствените предели на правото й
на собственост върху имота, послужил за обезщетение. Твърдят, че документът е
бил изгубен или унищожен при пожар, възникнал през 1969 г. в сградата на ГНС К.,
поради което се ангажират гласни доказателства за фактите по извършеното
обезщетяване с имота и вида на имота, с който са обезщетени. Първият относим към предмета на спора факт е, че с гласните
доказателства се установява посоченото решение да е съществувало. Съгласно
разпоредбите на § 90 и на § 91 от ППЗПИНМ (отм.), собствениците на недвижимите
имоти, отредени за мероприятия по уличнорегулационния план, се обезщетяват с
отстъпване на разполагаем равностоен (т. е. съответен по жилищни и стопански
условия) недвижим имот или чрез плащане в брой на определено парично
обезщетение. В тези текстове е опредЕ. процедурата по
обезщетяване на собственика – издаване на решение за определяне на имота,
служещ за обезщетение (§91, ал.1) от съответния компетентен орган и издаване на
съответния нотариален акт – алинея последна на §91. Нормите изискват имотът,
служещ за обезщетение да е съответен по жилищни и стопански условия. От
представените по делото писмени доказателства – протоколи за дадена строителна
линия, решение за изменение на регулацията и декларация се установява, че на ищците са издавани
съответните строителни книжа за строеж в парцела (тогава с непопълнена
кадастрална основа), който им е бил отреден като обезщетение. Т.е. по делото са
ангажирани достатъчно писмени доказателства, установяващи правата на ищците
върху парцел І-ГНС, респективно – парцел ХІІІ, отреден от имот пл. № 840 към по
плановете от 1964г. и 1975 г. В показанията си св. Д. сочи различни факти,
смесени през годините, като акцентира на документацията, съществувала през
периода на изграждане на ДСК и Мемориалния комплекс „Х. Б.“. Безспорно е
установено в процеса, че строителството на тези обекти е осъществено през
периода 1981-1986г., установено с историческа справка и заключението на вещото
лице. Не се спори и се установява по безспорен начин, че кадастралната основа е
попълнена с посочената Заповед № 49 от 1982г., т.е. при действието на ЗТСУ
(отм.), като имотните граници съвпадат изцяло с парцелните такива. По този
въпрос съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице Й. като пълно,
обосновано и кореспондиращо пряко с представените технически протокол и заповед
за одобрение на попълването на кадастралната основа. В конкретния случай
заповедта за попълване на кадастралната основа не е предвиждала никакви промени
между имотната и парцелната граници на УПИ *****, т.е. съдът не е изправен пред
хипотезите уредени в §6 и §8 от ПР на ЗУТ, разглеждайки КРП от 1975г.
Посочената заповед е издадена на основание чл. 32, ал.1,т.2 от ЗТСУ (отм.), а
именно за попълване на съществени непълноти, които същите нямат значение за
предвижданията по подробния план. В този случай, както е и сторено със Заповед №
49/1982г. е попълнен камо кадастралния план като имотни и регулационни граници
са съвпаднали. Не е установен спор за материално право, който да се разреши по
съдебен ред.
При одобряване на последния действащ план –
кадастрален и регулационен от 1994г. е било изпълнено изискването на чл. 33,
ал.1 от ЗТСУ (отм.). Безспорно ищците за заели имота преди повече от десет
години по законния ред – като получено обезщетение през 1969г., отделно и от
момента на попълване на кадастралната основа през 1982г. до одобряването на КРП
от 1994г. са изминали повече от 10 години. Ето защо при изработването на
последния КРП е следвало парцелните граници се приемат за имотни, така както са
били попълнени в предходния план. Не изяснен остана въпроса за приемането на
друга кадастрална граница, извън вече нанесената през 1982г. Представеното съдебно решение във връзка с
административен спор не може да се противопостави на ищците. Същото следва
допусната грешка в КРП от 1994г., с него по административен ред е обжалвана
заповедта, но то не е пречка за установяване на действителния собственик по
исков ред. Спор за материално право по исков ред не е разглеждан по реда на чл.
32, ал.2 от ЗТСУ (отм.). При това положение, според съда в КРП от 1994г. е
допусната грешка, като кадастралната граница между УПИ **** и **** е неправилно
заснета, същата е следвало да следва с парцелната граница.
Ответниците се противопоставят като
собственици, основано да договор за покупко-продажба, сключен през 2003г. и
договор за продажба на общински имот, сключен през 2009г. по отношение на
спорната част от имота. Установено е в процеса, че същата е закупена от Община К.
– праводател на ответниците. Общината е основала
своето право на собственост на съставен АЧОС, издаден на основание § 42 от ЗИД на ЗОС, според който
- застроените и незастроените парцели и имоти-частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на
влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в
собственост на общините. Актовете за частна общинска собственост нямат правопораждащо действие, но притежават формална доказателствена сила и до доказване на противното
установява правото на собственост на праводателя на
ответниците. При установена грешка в кадастралната карта, съобразно изложените
по-горе мотиви, формалната доказателствена сила на
акта се явява оборена, а правото на собственост на Община К. към датата на
сключване на договора за продажба 20.01.2009г. – отречено. Така, ответниците са
закупили част от имота си от несобственик. Договорът за продажба на чужда вещ
не е нищожен, но не поражда права и не може да се противопостави на
действителния собственик, в конкретния случай – на ищците в процеса. Тук следва
да се отбележи, че с одобрението на КРП от 1994г., регулационния статут на
настоящия УПИ **** в кв. 88 по плана на град К. не е променян, т.е. не са били
налице предаваеми по регулация места и съдът не е
изправен пред хипотезите уредени в §6 и §8 от ПР на ЗУТ, респективно – чл. 110
от ЗТСУ (отм.).
По горните съображения, искът с правно
основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР следва да се уважи, като съдът признае за
установено по отношение на ответниците, че в действащия план на гр. К., одобрен
със Заповед № 265/05.04.1994 г., е допусната грешка, като южната граница на УПИ
**** в кв. 88, с граници: УПИ *****, УПИ *****, улица и УПИ ***** по регулационния
план на гр. К. и ищците са собственици на дворно място с площ от 47 кв. метра, заключено
между точките 4, 19, 18, 17, 28, 14, 12, 11, 10, 3 и 4 на скица № 9 към
заключението на вещото лице Й. Й., което дворно място, неправилно е заснета
като част от УПИ ***** и вярната имотна граница се намира по точките 3, 10, 11
и 12.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Следва на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да
се осъди ответницата да заплати на ищеца направените по делото разноски
съгласно приложения списък в размер на 1319.80 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Х.С.М. с ЕГН ********** и К.А.М. с ЕГН **********,***, че към датата на
одобрение на действащия план на гр. К., одобрен със Заповед № 265/05.04.1994 г.,
Н.Х.М. с ЕГН ********** и Л.Х.М. с ЕГН **********, двамата с адрес: *** са били
собственици на празно дворно място с площ от 47 (четиридесет и седем) кв.
метра, неправилно заснето като част от УПИ **** в кв. 88 по плана на град К.,
вместо като част от УПИ **** в кв. 88 по плана на град К., която площ е
заключена между точките 4, 19, 18, 17, 28, 14, 12, 11, 10, 3 и 4 - колорирана в тъмно жълто на Скица № 9 към от заключението
на вещото лице Й.Й., вх. № 6100 от 18.06.2015г. -
неразделна част от настоящото решение, прието в с.з. на 06.07.2015г., като
признава за установено по отношение на Х.С.М.
с ЕГН ********** и К.А.М. с ЕГН **********,***, че е налице грешка в кадастралния
и регулационния план на град К. одобрен със Заповед № 265/05.04.1994 г. и
вярната имотна граница между УПИ **** в кв. 88 по плана на град К., собственост
на Н.Х.М. и Л.Х.М. и УПИ **** в кв. 88 по плана на град К., собственост на Х.С.М.
и К.А.М., преминава при точките 3, 10, 11 и 12 на Скица № 9 към от заключението
на вещото лице Й.Й., вх. № 6100 от 18.06.2015г., ,
прието в с.з. на 06.07.2015г. - неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Х.С.М. с ЕГН ********** и К.А.М. с
ЕГН **********,*** да заплатят на Н.Х.М. с ЕГН ********** и Л.Х.М. с ЕГН **********,
двамата с адрес: *** направените по делото разноски в размер на 1319.80 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ