Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2020 година
В името на народа
Административен
съд – гр. Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йова Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Янка Ганчева
Дарина Рачева
при участието на прокурора Александър
Атанасов и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия
Рачева касационно административнонаказателно дело № 2977 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Теленор България“ ЕАД – гр. София, срещу Решение № 1684/20.09.2019 г. на
Варненски районен съд, ІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 2652 по описа на
съда за 2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
В-0047574/17.04.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Комисия за защита на
потребителите със седалище гр. Варна.
В жалбата се твърди, че решението е
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с
материалния закон. По-конкретно касаторът счита, че не е описано мястото на
извършване на нарушението, неправилно е приложена презумпцията на чл. 108 от
ЗЗП. Твърди се липса на мотиви, което съставлява съществено процесуално
нарушение на съда, както и неправомерно завишен размер на наложената санкция,
който съдът неправилно потвърдил. Моли за отмяна на решението на районния съд и
отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касация – Регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към
Комисия за защита на потребителите със седалище гр. Варна не изразява становище
по спора.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение за неоснователност на жалбата, като пледира решението на районния
съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното
решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване в производството пред
Варненския районен съд е било Наказателно постановление №
В-0047574/17.04.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Комисия за защита на потребителите
със седалище гр. Варна, с което на „Теленор България“ ЕАД за нарушение на чл.
113, ал. 1, вр. ал. 2 от Закона за защита на потребителите и на основание чл.
222а от същия закон е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 3000 лева.
От събраните в съдебната фаза доказателства и представените в
административната преписка документи, районният съд е приел от фактическа
страна, че по повод жалба от потребител служители на регионалната дирекция са
извършили проверка в дружеството. При проверката е констатирано, че
потребителят е предявил рекламация на 26.11.2018 г., като при приемането на
устройството е отбелязано, че същото е с драскотини. В протокола от централен
сервиз е посочено, че телефонът е надраскан, ожулен, а при диагностиката в
специализиран сервиз е посочено, че има спукан дисплей и е отказано гаранционно
обслужване. Предвид това, проверяващите приели, че след като това видимо
механично увреждане не е отбелязано при приемането, дружеството не е изпълнило
задължението си като продавач да приведе стоката в съответствие с договора за
продажба, за което съставили акт за установяване на административно нарушение.
Като дата на извършване на нарушението е приета датата 28.12.2018 г., а
нарушението е квалифицирано по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Актът бил надлежно
предявен и връчен, възражения срещу него не били направени и не постъпили. Въз
основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на
основание чл. 222а от ЗЗП на дружеството била наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева.
При така установените факти, от правна страна районният съд приема от
правна страна, че актът за установяване на административното нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентно длъжностно лице и в съответния
законоустановен срок, като съдържат изискуемите се реквизити. Не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното
производство, засегнали правото на защита на привлеченото към отговорност лице.
Намира, че датата на извършване на нарушението е била правилно определена на
първия ден след изтичане на законоустановения 30-дневен срок от предявяване на
рекламацията, а мястото на извършване на нарушението е гр. Варна, доколкото
всички действия, свързани с продажбата, рекламацията и отказа за привеждане на
стоката в съответствие с договора за продажба, са били извършени в гр. Варна.
Районният съд намира, че е доказано извършването на вмененото на търговеца
нарушение, доколкото при приемането на рекламацията не са били установени
видимите повреди, които са станали причина за отказа, поради което не може да
се приеме, че те са съществували преди предявяване на рекламацията. Във връзка
с размера на санкцията районният съд възприема мотивите на
административнонаказващия орган, че санкция в максимума е обоснована от
предходни нарушения на същия търговец от същия вид, за които е бил санкциониран
с влезли в сила наказателни постановления. С тези мотиви районният съд е
потвърдил наказателното постановление.
Касационният състав възприема изцяло
констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи. Не се
констатира твърдяната в касационната жалба липса на мотиви, напротив, районният
съд е изложил достатъчно подробно констатациите си от фактическа страна и
изводите си от правна страна, включително като е обсъдил доводите на търговеца
във въззивната жалба.
Правилни са изводите на районния съд, че от
представената преписка се установява безспорно, че описанието на повредата при
приемане на рекламацията е CP Display problem, а забележките относно
външния вид са за „драскотини“. При приемане на апарата в централен сервиз,
апаратът е описан като „надраскан, ожулен“. Нито в магазина при рекламацията,
нито в централния сервиз при приемането е отразено спукване на дисплея, което е
основанието да бъде отказано привеждане на стоката в съответствие с договора за
продажба. Ето защо отказът да бъде ремонтиран апаратът, който не се оспорва,
без да е безспорно доказано, че повредата се дължи на неправилна експлоатация,
правилно е възприет от административнонаказващия орган и от съда като
осъществяващ състава на нарушение по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Твърденията за
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неуточняване на мястото на
извършване на нарушението, са неоснователни. В акта за установяване на
административното нарушение и наказателното постановление е посочено, че
нарушението е извършено в гр. Варна. Смисълът на посочване на мястото на
извършване е да бъде определено безспорно нарушението, за което е привлечен като
отговорност извършителят, както и с оглед териториалната компетентност на
актосъставителя и административнонаказващия орган. Посочването на гр. Варна в
случая напълно изпълнява тези цели, още повече предвид писмените доказателства
във връзка с рекламацията, поради което не може да се приеме, че неуточняването
на обекта в гр. Варна, в който е отказано привеждането на стоката в
съответствие с условията на договора за продажба, е засегнал правото на защита
на търговеца. Обосновани са и изводите на районния съд във връзка с размера на
наложената санкция, който е обусловен от наличието на данни за предходни
нарушения от същия вид.
По тези съображения, касационният състав
намира, че не се установяват твърдяните в жалбата нарушения на районния съд,
представляващи касационни основания, и жалбата следва да бъде отхвърлена.
Предвид горното и на основание чл. 222,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен
състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1684/20.09.2019 г.
на Варненски районен съд, ІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 2652 по описа
на съда за 2019 година.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.