РЕШЕНИЕ
№ 6605
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110165811 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 1111111,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу К. Н. С. ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС с която се моли съда да приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумата
от 307.45 лв., от които 241.43 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ през периода 05.2019г. - 04.2021г., и 42.60 лв. - законна лихва за
забава от 01.07.2019 г. до 21.03.2022 г., както и сума за дялово разпределение които 19.37 лв.
- главница за периода 05.2019г.-07.2020г. и 4.05 лв. - лихва за периода 01.07.2019г.-
21.03.2022г. като и законната лихва върху главниците до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№17390/2022 г. на СРС.
Посочен е адрес на топлоснабден имот: АДРЕС, партерен етаж, магазин.
Ищецът твърди, че между К. Н. С. и „ФИРМА” ЕАД не е подписан договор за
продажба на топлинна енергия, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за
сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до
размера обедняването.
Сочи се, че съгласно § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от
09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за
стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския
бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, К. Н. С. не е изпълнил
задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански
нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката.
В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за
стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени
договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и
1
потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от „ФИРМА” АД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/към Министерски
съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
които се изготвят от „ФИРМА” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно
регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет, се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от
“ФИРМА” АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на
КЕВР, като същите са в сила от датата на решението.
Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани
от “ФИРМА55 ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от
министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За
топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва се
материалната легитимация, като се сочи, че страна по договор за доставка на топлинна
енергия за недвижимия имот е „ФИРМА“ ЕООД. Твърди се, че е предявен иск от същото
дружество срещу „ФИРМА“ ЕАД за установяване, че от 01.01.2015 между двете дружества
съществува валидно облигационно отношение, касаещо процесния имот, като е образувано
гр.д. №5085/2021 г. на СРС.
Иска се настоящото производство да бъде спряно до приключване на преюдициалното
такова.
С Определение №9796 от 14.03.2023 г. съдът е оставил без уважение искането на
ответника К. Н. С. за спиране на настоящото производство до приключването на гр.д.
№5085/2021 г. на СРС с мотиви, че гр.д. №5085/2021 г. на СРС касае иск за съществуване
на облигационно правоотношение между трето по делото лице и ищеца за процесния
топлоснабден имот, но за период различен от процесния- 01.01.2015г. –
28.01.2018г./съобразно диспозитИ. на постановения невлязъл в сила съдебен акт/
Изискуемостта, забавата и давността за всяка периодична престация настъпват поотделно,
тъй като се касае за самостоятелни задължения за всеки отделен отчетен период. Ето защо
няма пречка за различни периоди различни лица да имат качеството потребител на един
топлоснабден имот. В този смисъл липсва преюдициалност и няма основание за спиране на
настоящото производство
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно чл. 59, ал. 1, ЗЗД и чл.
86 ЗЗД, във вр. чл. 422 ГПК
2
На 31.03.2022 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К. Н. С. ЕГН: ********** за сумите 241,43 лева
(двеста четиридесет и един лева и 43 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 31.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 42,60
лева (четиридесет и два лева и 60 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
01.07.2019 г. до 21.03.2022 г., 19,37лева (деветнадесет лева и 37 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до
31.07.2020 г., ведно със законна лихва за период от 31.03.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 4,05 лева (четири лева и 05 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
01.07.2019 г. до 21.03.2022 г.- Задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и
дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕИС партерерн етаж,
магазин, аб.№ **********.
С разпореждане от 14.04.2022 г. по ч. гр. д. № 11172 /2021 г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение
Заповедта е връчена на длъжника, който е депозирал в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
писмено възражение, намирайки вземането-предмет на заповедта, за недължимо. В срока по
чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот №111, том
II, вх.рег. №11111, дело №111 от 30.05.2008 г. на Нотариус АЧ се установява, че К. Н. С. е
закупил недвижим имот- магазин, находящ се в АДРЕС на партерния етаж на сградата.
Видно от представения протокол от проведеното на 10.10.2003 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. АДРЕС, етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „ФДР“ ЕООД, което дружество да
извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални
сметки.
Представен е договор между с „ФДР“ ЕООД, и етажната собственост с адрес: АДРЕС
по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната
станция топлозахранва цялата сграда /един вход/. Общия топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема
показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители само за БГВ. Същите са
изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и
обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика и
формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. ТЕ за
отопление отдадена от сградната инсталация е определена като разлика между общото
количество ТЕ за отопление минус сумата от показанията на индивидуалните топломери в
отделните имоти и ТЕ за БГВ. Същата се разпределя пропорционално на отопляемите обеми
ПО проект /съгл. т.7.2. от приложение към чл.61, ал.1 от методиката за дялово разпределение
на ТЕ в СЕС от Наредба №16-334/06.04.2007г./. За процесния имот изчислението на ТЕ за
отопление от сградна инсталация е на база отопляема кубатура в размер на 85куб.м. съгл.
акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л. В процесния имот през процесния
3
период не е ползвана ТЕ за отопление на имот. За процесния период няма изчислена ТЕ за
отопление на общи части. В процесния имот има монтиран един брой водомер за топла
вода. Водомера е отчетен на 25.06.2020г. и 18.05.2021 г., като отчетните формуляри са
представени на в.л. През процесния период във фактурите изготвени от „ФИРМА”ЕАД няма
начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г. СТЕ счита, че
изравнителните сметки изготвени от „ФДР“ ЕООД са в съответствие с действащата Наредба
№Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за БГВ и сградна
инсталация е 223.27 лева.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че няма
извършени плащания по партидата с аб. №11111за процесния период.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
От събраните по делото доказателства, в това число и приетото заключение на
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена
към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за стопански нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва
въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното
предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. В настоящия случай ищцовата
претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните
и наличието на неоснователно обогатяване от ответника, поради което въпросът за
постигането на писмено съглашение за продажба е неотносим към изхода на спора –
доказването на подобно съглашение не би обосновало уважаване на исковете, тъй като те са
предявени на извъндоговорно основание. Въпреки изложените твърдения от страна на
ответника, че по отношение на процесния имот е налице договор за покупко-продажба на
топлинна енергия, сключен между ищеца и дружество, ч чийто персонален субстракт той
участва, такъв договор не е представен по делото, а твърденията за водено съдебно
производство което би установило наличието на такъв договор, видно от приложеното
решение по гр.д.. №5085/2021 г. на СРС, касае период различен от процесния.
4
По делото е установено при условията на пълно и главно, че собственик на процесния
имот през посочения период е бил К. Н. С.. Това обстоятелство се установява от
приобщените към доказателствения материал по делото Нотариален акт за продажба на
недвижим имот №111, том II, вх.рег. №11111, дело №111 от 30.05.2008 г. на Нотариус АЧ
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на
приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, по делото е
установено, че през процесния период за имота е потребена топлинна енергия, като
ответникът се е обогатил със стойността на така потребената в имота енергия за сметка на
ищцовото дружеството, доколкото по делото се установи, че през процесния период именно
ответника е бил собственик на процесния недвижим имот - магазин, находящ се в АДРЕС
партерен етаж.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че стойността на доставената и
потребена в процесния имот, през заявения в исковата молба период, топлинна енергия, е
223.27 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ФДР“ ЕООД. В нормата
на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа
на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като
всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация.В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е
поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е
изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз
основа на които вещото лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна
енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на
ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота
през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през
периода нормативна уредба. Ето защо ответникът са се обогатил и със стойността на цената
на услугата за дялово разпределение -19.37 лева.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг, както и
забава на ответника. С оглед липсата на установени договорни отношения и на срок за
плащане на сумата за доставена топлинна енергия, цитираните от ищеца ОУ са
неприложими и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за изпадането на ответника в
забава е необходима покана. По делото е представена покана/л. 18/, връчена на 20.08.2019 г.
на ответника, като същата покана предхожда процесния период, касае други суми, различни
от тези в исковата молба и няма как да постави ответника в забава. Другите представени
покани/л. 20-21/ отново предхождат процесния период, а и с тях ответника не е поканен да
заплати суми, а да сключи договор с ищцовото дружество. Ето защо акцесорните претецнии
за мораторна лихва се явяват неоснователни.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА” ЕАД се следват деловодни разноски за
настоящото производство, чийто размер, възлиза на 572.12 лева от пълен размер от 725 лв.,
в т.ч. държавна такса-25 лева, депозити за вещи лица-600 лева, и юрисконсултско
5
възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр.
с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноски -59.19 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Н. С. ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС
дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 1111111, на основание чл. 59, ал. 1, ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във
връзка с чл. 422 ГПК сумата от 223.25 лв.,представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС, партерен етаж,
магазин, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил ведно със законната лихва от 31.03.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 19.37 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2020 г. , с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от 31.03.2022 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№17390/2022 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за неоснователно обогатяване, изразяващо се
в спестена цена на ТЕ над уважения размер от 223.25 лева до пълния предявен размер от
241.43 лева, исковете за мораторна лихва за забава върху главниците в размер на 42.60 лв.
от 01.07.2019 г. до 21.03.2022 г. и 4.05 лв. - лихва за периода 01.07.2019г.-21.03.2022г. като и
за законната лихва върху неоснователния размер на главницата до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА К. Н. С. ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС да заплати на „ФИРМА”
ЕАД, ЕИК 1111111, съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д. №
17390/2022 г. на СРС в размер на 59.19 лв., както и за настоящото производство, в размер на
572.12 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР“
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6