Решение по дело №5/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 197
Дата: 8 март 2022 г.
Съдия: Радостина Петкова Петкова
Дело: 20222100500005
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Бургас, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20222100500005 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ответницата З. ДЖ. Р., ЕГН:**********, с
настоящ адрес: с. Г., общ. С., обл. Бургас в качеството й на майка на детето П.М.Р., ЕГН:
**********, подадена чрез упълномощения й процесуален представител адв. Имилиана
Цонева- БАК против решение № 81 от 26.11.2021 г., постановено по гр. дело № 662/2021 г.
по описа на РС-Карнобат, с което е определен режим на лични отношения между ищцата
Ц. К. Р., ЕГН: ********** като б. по бащина линия на детето П.М.Р., както следва:
1.До навършване на петгодишна възраст на детето П.М.Р. - всяка първа и трета
събота и неделя от 9.00 часа до 17.00 часа без преспиване.
2. След навършване на петгодишна възраст на детето П.М.Р. - всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10,00 часа в съботния ден до 17,00 часа в неделя, с преспиване
на детето в дома на ищцата, както и двадесет дни през лятото, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката, като майката е задължена да уведоми ищцата в срок до 15.06.
на текущата година за времето, в което планира да ползва платен годишен отпуск. В случай,
че майката не уведоми ищцата за времето през което ще бъде в платен годишен отпуск,
ищцата ще има право до вземе детето за двадесет дни считано от 01.08. на текущата година.
Всяка нечетна година на Коледните празници от 10.00 часа на 24 декември до 16.00
часа на 26 декември с две преспивания в дома на бабата.
Всяка четна година на Новогодишните празници от 10.00 часа на 30 декември до
16.00 часа на първи януари, с две преспивания в дома на б.та.
Всяка нечетна година първите два дни от Великденските празниципетък и събота за
времето от 10.00 часа в петък до 16.00 часа в събота с едно преспиване в дома на бабата.
1
Всяка четна година вторите два дни от Великденските празници– неделя и понеделник за
времето от 10.00 часа в неделя до 16.00 часа в понеделник, с едно преспиване Денят след
рождения ден на детето – **.**. за времето от 10.00 часа до 18.00часа. ищцата следва да
взема и връща детето от дома на майка му в с. Г., общ. С., обл. Бургас.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от обжалваното решение, като се
твърди, че същото е неправилно. Излага се съображения, че така определения режим на
лични отношения между детето и баба му по бащина линия е крайно разширен и не е в
интерес на детето, тъй като се нарушава правото на майката да общува с него в почивните
дни и по празниците, в т.ч. и значително се ограничава личното му свободно време за игри и
срещи с негов връстници. Сочи се също, че режимът не е съобразен с ниската възраст на
детето, като не е отчетено, че то заспива само в присъствието на майка си, вследствие
стресът, който е преживяло от смъртта на баща си. На следващо място се излагат
оплаквания, че районният съд не е съобразил и обстоятелството, че майката на детето
никога не е препятствала контактите на детето с баба му по бащина линия. По така
изложените съображения, се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което
искът по чл. 128 от СК да бъде отхвърлен, евентуално да се постанови режим на лични
отношения на детето с баба му по бащина линия веднъж в месеца без преспиване, както и
десет дни през лятото, които не съвпадат с отпуска на майката.Не са направени
доказателствени искания. Моли за присъждане на разноските по делото и пред двете
инстанции, по съображения, че не е дала повод за завеждане на делото. В съдебно заседание,
въззивницата чрез упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната си
жалба и моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска, като счита, че
постановения от районния съд режим на лични контакти на детето с баба му по бащина
линия е изключително разширен, несъобразен с възрастта му и не е в негов интерес. При
условие на евентуалност, моли съдът да определи режим веднъж в месеца без преспиване и
10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Моли за присъждане на
разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата Ц. К. Р., чрез упълномощения си
процесуален представители адв. Янка Стойкова е депозирала писмен отговор, в който
твърди, че въззивната жалба е неоснователна и необоснована, по съображения, че
направените в нея оплаквания, както и доводът, че майката не е препятствала срещите на
бабата с детето са необосновани и неверни. Твърди се, че майката работи на смени и
почивните й дни не винаги са в събота и неделя, поради което постановения режим не
ограничава времето на майката с детето, като когато е на работа майката оставя детето на
грижите на прабабата по майчина линия, а през деня то посещава детска градина. Излагат се
доводи, че поради ниската си възраст детето не може да осъществява самостоятелно срещи с
връстници, като наред с това при контактите на детето с баба си по бащина линия тя ще му
осигурява също социални контакти, разходи и развлечения. Навеждат се твърдения, че след
смъртта на бащата майката е прекъснала всякакви контакти между детето и роднините му
по бащина линия, което й поведение не е в интерес на детето, още повече, че данните по
делото установява, че тя има качества и капацитет за да осъществява грижи за детето. Сочи
се, че обжалваното решение е постановено при съобразяване на задължителната практика,
установено в ППВС № 1/1974г., като в случая, именно поради смъртта на баща си интересът
на детето налага то да поддържа контакти с баба си по бащина линия. Изложени са
съображения, че определения от районния съд разширен режим на лични отношения между
детето и бабата по бащина линия е интерес на детето, тъй като от една страна ще му осигури
възможност да поддръжка контакти с роднините на баща си и така да изгради усещане за
семейна среда, а от друга страна няма да попречи на личните отношения на детето с
майката. С оглед подробно изложените в писмения отговор доводи се иска потвърждаване
на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание
въззиваемата лично и чрез процесуалния си представител поддържа писмения си отговор.
2
Сочи, че в интерес на детето е да има контакти и с баба си по бащина линия, която е с добри
възпитателски качества и желание да се грижи за него, като счита, че определения в
обжалваното решение режим не е разширен, а са съобразени с нуждите и интереса на детето.
Моли за присъждане на разноските по делото.
Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Карнобат не изпраща
представител в съдебно заседание и не взима становище по въззивната жалба.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните,
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на Ц. К. Р. в
качеството й на баба по бащина линия на малолетното дете П.М.Р., род. на **.**.****г., с
която е предявила иск с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК срещу майката на детето З.
ДЖ. Р. за определяне на режим на лични отношения между ищцата и детето, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от 10.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя с
преспиване, тридесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката; всяка нечетна година на Коледните празници от 10.00 часа на 24 декември до 18.00
часа на 26 декември с две преспивания в дома на бабата; всяка четна година на
Новогодишните празници от 10.00 часа на 30 декември до 18.00 часа на първи януари, с две
преспивания в дома на бабата; всяка нечетна година първите два дни от Великденските
празници /петък и събота/ за времето от 10.00 часа в петък до 18.00 часа в събота с едно
преспиване в дома на бабата; всяка четна година вторите два дни от Великденските
празници /неделя и понеделник/ за времето от 10.00 часа в неделя до 18.00 часа в
понеделник, с едно преспиване; в денят след рождения ден на детето – **.**. за времето от
10.00 часа до 18.00часа. В исковата молба се след смъртта на бащата на детето /син на
ищцата/, майката не разрешавала детето да има контакти с бабата по бащина линия, въпреки
емоционалната връзка помежду им, добрите битови условия и житейския й и емоционален
опит. Сочи се, че е в интерес на детето в интерес на детето е то да разполага с отделно време
за контакти с баба си по бащина линия за да може пълноценно да общува с нея, тъй като
след смъртта на бащата, бабата ще запази връзката на детето с рода му по бащина линия. По
тези съображения се иска от съда да определи на ищцата горепосочения режим на лични
отношения с детето.
В писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответницата - майка на детето е оспорила
част от изложените в исковата молба твърдения на ищцата, като сочи, че не е препятствала
контактите на ищцата с внука. По същество заявява, че исканите от ищцата лични срещи с
откъсването на детето от семейната у вреда не са в негов интерес и ще му навредят с оглед
ниската му възраст и стреса от смъртта на баща му. Заявява, че докато са живели в едно
населено място с ищцата, детето се е срещало с нея, но само в присъствието на някой от
родители му. Сочи, че след смъртта на съпруга й /баща на детето/ отношенията с ищцата са
се влошили, а емоционалните й реакции й чрез плач, повишаване на тон и разговорите за
починалия й син разстройват детето. Изложени са и съображения, че ковид пандемията
също води до притеснения за здравето на детето.
С обжалваното решение районният съд е уважил предявения иск като е определил
на ищцата поискания от нея /с малки разлики/ разширен режим на лични отношения с
детето. Развити са доводи, че така определения режим е в интерес на детето и няма да
възпрепятства нормалното му развитие с оглед възрастта му, както и, че чрез контактите си с
бабата то ще получи приемане и подкрепа, ще придобие опит и знания в различни области,
да изгради чувство за родова принадлежност и семейни традиции към семейството на
починалия си баща. Съдът е счел е, че ищцата разполага с добри битови условия при бабата
и финансова обезпеченост, както, че има капацитета да се грижи за детето с оглед възрастта
му, психическото и емоционалното му състояние и неговите потребности.
3
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните
и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
По делото е безспорно установено, че детето П.М.Р. е родено на **.**.****г. по
време на брака между майката – ответница З. ДЖ. Р. и бащата М.Ц.Р., който впоследствие
на 20.02.2021г. е починал. Установява се, че ищцата е баба на детето по бащина линия,
живуща в с. Ч., общ. К., обл. Бургаска.
От ангажираните пред първата инстанция свидетелски показания става ясно, че
първоначално родителите и детето са живели в с. Ч., общ.С., обл. Бургаска, като
отношенията помежду им са били нормални и дори ищцата помагала финансово на
семейството. Свидетелите сочат, че контактите между бабата и детето се осъществявали и
след като семейството заедно с детето заминали в чужбина. Установява се, че отношенията
между страните са се влошили след като е починал бащата на детето, тъй като ищцата
обвинявала за смъртта му ответницата и не я допуснала на погребението му. От показанията
става ясно, че след завръщането в страната, което станало пред седмици преди смъртта на
бащата, на майката с детето се установили да живеят в с. Г., общ. С., като тя не разрешавала
на ищцата да контактува с детето, връщала дадените от нея пари за него. По делото не се
спори, а и от изявлението на ищцата пред съда се установява, че детето никога не е оставало
с преписване в дома й, както и, че и преди да почине синът й е виждала детето два –три
пъти месечно за около половин час.
Пред първата инстанция е изготвен социален доклад от ДСП- Карнобат и социален
доклад- оценка от ЦОП- Карнобат. От тях се установява, че за детето основно полага грижи
неговата майка, която е трудова ангажирана, подпомагана от прабабата на детето по
майчина линия. Установено е също, че майката има и по-голямо дете от друг баща, което е
на 7г. Детето П. на *г. посещава детска градина в с. Г. от м. април 2021г., като по данни на
учителя му в детското заведение детето се развива добре и има елементарните умения за
водене на самостоятелен живот, адаптирано е в групата и се справя много добре с учебния
материал. Посочено е, че детето има изградена трайна привързаност към майка си, по-
големия си брат и прабаба си по бащина линия. Установено е, че страните не поддържат
добри взаимоотношения помежду си, като пред социалните работници ищцата е заявила
желанието си да възстанови контактите си с детето, както и намерението си на по-късен
етап да претендира родителските права върху него. Дадено е становище, че с оглед крехката
възраст на детето и смъртта на баща му е препоръчително да му се предостави спокойна и
пълноценна среда за живот, тъй като в случай, че конфликтите между страните продължат
има риск детето да попадне в конфликт на лоялност и трайно да се отдалечи или отчужди
към едната или другата страна.
От гореустановената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 128, ал. 1 от СК дядото и бабата могат да поискат от районния съд по
4
настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в
интерес на детето. Съгласно пар. 1, т. 7 от ЗЗД бабата и дядото са част от семейната среда на
детето и част от неговия най-добър интерес е поддържането на отношения с тях.
Действително, както правилно е приел районния съд правилното психическо и
емоционално развитие на детето налага то да контактува с близките си както по майчина,
така и по бащина линия. Тези контакти обаче следва да се съобразят единствено и само с
интереса на детето, без значение от желанията на обкръжаващите го роднини, така, че от
една страна детето да може общува пълноценно с близките си по майчина и бащина линия,
но при условие, че родителят, упражняващ родителските права да има достатъчно време да
прекарва с детето си, така, че да не изпада в положение, при което да не може да
осъществява пълноценен контакт с детето, който да съответства на правното положение,
свързано именно с предоставеното му упражняване на родителските права.
В случая, детето има изградена трайна емоционална връзка с майката /останала
единствения родител на детето/ и роднините от нейния кръг, като поради липсата на
достатъчно контакти и ниската възраст на детето, такава връзка все още не е изградена с
неговата баба по бащина линия. По делото се установи, че детето е имало редки и кратки по
времетраене срещи с баба си по бащина линия, никога не е оставало насаме с нея и не е
преспивало в дома й. Затова независимо от подходящите в дома на ищцата битови условия
и капацитета й да се грижи адекватно за детето като негова баба, стремежът й за бързо и
всеобхватно възстановяване на контактите си с детето с широк режим на лични отношения
без преди това да е изградила постепенно емоционална връзка и доверие с него като баба, не
е в интерес на детето. Налице е и продължаващ конфликт между страните, чието
задълбочаване също би се отразило негативно на правилното емоционално и психическо
развитие детето.
Настоящата инстанция счита, че за възстановяване на връзката между баба и внуче е
необходимо плавно и постепенно изграждане и затвърждаване на отношенията им в
спокойна семейна среда, за която следва да допринесат и двете страни по делото. Такава
среда обаче не може да се постигне за сметка на ограничаване на времето за лични
отношения на детето с майка му като негов единствен родител, в каквато насока е
определения в обжалваното решение разширен режим на лични отношения на детето с
бабата. Същият фактически поделя почти по равно свободното време на детето между
майката и бабата по бащина линия. Затова в случая този режим е неподходящ, тъй като по-
скоро е предназначен за отношения между дете и другия родител, на когото не са
предоставени родителски права, а не за отношения на детето с баба или дядо.
На следващо място следва да се отчете и обстоятелството, че майката е трудово
ангажирана, а детето посещава детска градина през деня в делничните дни. Това налага
режим за приготовления за следващия ден и вечерен час за заспиване, от което следва, че
през делничните дни майката има само няколко часа на лични контакти с детето. Затова
определения от районния съд съобразно искането на ищцата режим за контакти всяка първа
и трета събота и неделя от месеца представлява всъщност половината от свободното време
на майката с детето през почивните дни от месеца и го лишава от пълноценен контакт и
5
достатъчно време с майката през тези почивни дни. Това води до извод, че с оглед времевия
си обхват искания от ищцата ежемесечен режим не е в интерес на детето, както и
постановеното поделяне и редуване ежегодно между майката и бабата на времето с детето
за празничните дни, в т.ч. и с преспиване в дома на бабата. Така неоправдано се ограничава
самото дете от пълноценни контакти с неговата майка и възможността му да общува с нея и
през празниците. Това нарушава и пълноценното упражняване на родителски права на
майката и правото на детето да контактува преимуществено с нея, ограничавайки го
драстично за сметка на разширения режим на лични контакти с бабата. Що се касае до
искането на ищцата за определяне на режим с преспиване на детето при нея, настоящата
инстанция намира, че с оглед възрастта на детето и обстоятелството, че досега то не е
преспивало при баба си, настоящата инстанция счита, че на детето следва да се даде по-
дълъг от определения от районния съд срок за адаптация, а именно една година от
постановяване на настоящото решение и то само веднъж месечно.
С оглед гореизложеното съдът като съобрази, че детето има нужда от отделно време
за пълноценно общуване и с ищцата, като негова баба по бащина линия, с цел да изгради
емоционална връзка с нея и с рода на баща си, намира, че на ищцата следва да се определи
режим за контакти с детето, но същият не може да бъде паритетен на времето, което детето
прекарва с майката. С цел постепенно създаване на доверие и изграждане на стабилна
връзка с ищцата без напрежение и натиск, режимът следва да се определи при постепенно
увеличаване на времето за контакти на бабата с детето, като първоначално за период от шест
месеца следва да се създаде възможност тя да прекарва с детето по няколко часа за времето
от 10 часа до 13 часа веднъж месечно- всяка трета събота от месеца в позната за него среда в
населеното място по адреса му. След това за още шест месеца детето следва да има
възможност да общува с баба си в същия ден – всяка трета събота от месеца, но за повече
време от 10 часа до 18 часа в нейния дом и населено място с цел привикване към нейната
семейна среда, обкръжение и порядки. Едва след изтичане на този адаптационен общо
едногодишен период, бабата може да взима детето при себе си веднъж месечно – всяка трета
събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване при нея в
дома й, както и за 10 дни през лятото, когато те не съвпадат с платения годишен от отпуск на
майката. Така режимът за срещи на детето с ищцата няма да доведе до вредоносни за него
последици, напрежение и да го стресира, а напротив ще бъде в негов интерес, тъй като ще
даде възможност както ищцата да постепенно да осъществява самостоятелно
взаимоотношения си с детето, като ги надгражда, така и да не ограничава времето, което
детето следва да прекарва с майка си.
Тъй като определения от въззивния съд режим е в обхват, различен от посочения в
обжалваното решение, това налага отмяната на първоинстанционния съдебен акт и
постановяване на ново решение, с което искът по чл. 128, ал. 1 от СК да бъде уважен в
горепосочения обем, а в останалата част да бъде отхвърлен като неоснователен.
С изхода на делото и като се вземе предвид, че производството е спорна съдебна
администрация, разноски в полза на страните не следва да се присъждат, а същите следва да
останат за тяхна сметка, така, както са направени.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 81 от 26.11.2021 г., постановено по гр. дело № 662/2021 г.
описа на РС-Карнобат, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.128, ал.1 СК режим на лични отношения на Ц. К. Р.,
ЕГН: ********** , са адрес: с. Ч., общ. С., обл. Бургаска с нейния внук П.М.Р., ЕГН:
6
**********, с адрес: с. Г., общ. С., обл. Бургаска, както следва:
-за периода от шест месеца от влизане в законна сила на настоящото съдебно
решение всяка трета събота от месеца от 10.00 часа до 13.00 часа, като личните контакти
да се осъществяват на територията на населеното място на детето П.М.Р.;
-за период от шест месеца /след изтичане на горните шест месеца/ - всяка трета
събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, като личните контакти да се осъществяват в
населеното място на бабата Ц. К. Р.;
-след изтичане на горепосочените шестмесечни периоди - всяка трета седмица от
месеца за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване в дома на
бабата Ц. К. Р. и 10 /десет/ дни през лятната ваканция, които да не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката;
При осъществяване на горния режим бабата Ц. К. Р. следва да взема и връща детето
П.М.Р. от и в дома на майка му З. ДЖ. Р. в с. Г., общ. С., обл. Бургаска.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 128, ал. 1 от СК в останалата му част.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7