Р Е Ш Е Н И Е
№ 260152 / 22.6.2022г.
гр. Перник, 22.06.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на тридесети смай през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Кристина И., като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 5442 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК – фаза по извършване на делбата /втора фаза
на делбения процес/.
По делото е постановено Решение №
261181 от 24.11.2021 г., с което е приключила първата фаза на производството по
съдебна делба /фаза по допускане на делбата/. В тази връзка и с посоченото
решение съдът е допуснал до делба следните недвижими имоти между следните лица
и при следните квоти в правото на собственост:
1/ Поземлен имот с планоснимачен № 686,
с площ от 809 кв.м., в квартал 55 по плана на *****, община Перник, който
поземлен имот е част от урегулиран поземлен имот № III-686, с площ от 1124 кв.м.,
с неуредени сметки по регулация за 315 кв.м., при граници по скица: от две
страни улици, УПИ II-688 и УПИ IV-687,
при квоти: за Д.В.Д. - 100/600 идеални части; за Ц.В.П. - 100/600 идеални части;
за П.С.С. - 81/600 идеални части и за Е.И.Я. – 319/600 идеални части.
2/ Находящата се в описания поземлен имот с
пл.сн. № 686 масивна жилищна сграда с площ от 64 кв.м. и прилежащо мазе с площ
от 6 кв.м.
при следните квоти: за Д.В.Д.
- 50/600 идеални части; за Ц.В.П. - 50/600 идеални части;
за П.С.С. - 81/600 идеални части и за Е.И.Я.
– 419/600 идеални части.
Решение
№ 261181 от 24.11.2021 г. не е обжалвано от страните по делото Д.В.Д., Ц.В.П., П.С.С. и Е.И.Я. в законоустановения
срок, поради което същото е влязло в сила.
В първото по делото заседание от втората фаза на производството по съдебна
делба ответницата Е.И.Я., чрез процесуалния си представител – адв. К.Б., е
заявила искане за възлагане на имотите в дял на основание чл. 349 от ГПК. Наред
със същото са заявени и претенции по сметки – за извършени в процесните имоти
подобрения от ответницата Е.И.Я.. В молбата се твърди, че подобренията са
извършени след смъртта на наследодателя И.О.А., но приживе на наследодателката Г.Т.А..
Твърдените подобрения са подробно описани в молбата – като са разделени на
подобрения в жилищната сграда и подобрения в поземления имот. Твърди се, че
подобренията са на обща стойност 22 730 лева, като са довели до
увеличаване стойността на имотите с общо 15 000 лева. В тази връзка се
иска ищецът Д.В.Д. и ответницата Ц.В.П. да бъдат осъдени да заплатят на ответницата Е.И.Я.
сумата от по 3788.33 лева всеки, а
ответницата П.С.С. да бъде осъдена
да заплати на ответницата Е.И.Я. сумата от 3067.20
лева – стойност на подобренията съобразно участието на задължените лица в
съсобствеността.
По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза /СТЕ/.
Предвид направените претенции по сметки по делото са изслушани двама
свидетели, както и допълнителна съдебно техническа експертиза.
В съдебно заседание, проведено на 30.05.2022 г. ищецът Д.В.Д.
и ответницата Ц.В.П., чрез адв. В. искат изнасяне на имота на
публична продан, доколкото не са налице основанията за възлагането му в дял на
ответницата Е.Я.. Оспорват се част от подобренията, заявени чрез претенции по
сметки – като се твърди, че се касае за луксозни подобрения и такива, които не
увеличават стойността на имотите.
Ответницата П.С.С. се представлява от адв. М., която изразява становище, че
няма възражения срещу възлагането на имотите на основание чл. 349 от ГПК макар
действително основанията за това да не са налице. Оспорва претенциите по
сметки, като също твърди, че част от подобренията са луксозни и ненужни такива.
Ответницата Е.И.Я. чрез адв. Б. иска имотите да й бъдат възложени на
основание чл. 349 от ГПК. Навежда подробни доводи за уважаване на претенциите
по сметки.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото е извършена и приета СТЕ, съгласно която
пазарната стойност на поземления имот към датата на експертизата /30.03.2022
г./ възлиза на 17 798 лева. От своя страна пазарната стойност на жилищната
сграда възлиза на 31 038 лева. В експертизата е посочено, че вещото лице е
използвало сравнителна методика и метод на вещна стойност за сградите, за да
достигне до посочените стойности. На последно място според
експертизата и разясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание,
процесните имоти са неподеляеми – предвид броя съделители и квотите им в
делбата.
Така изготвеното заключение следва да бъде
кредитирано, доколкото същото е пълно и изчерпателно и отговаря на поставените
задачи като за вещото лице липсват данни за евентуална заинтересованост от
изхода на делото. Освен това заключението не е оспорено от никоя от страните по
делото, които не се възползват и от правото си да поставят допълнителни задачи
към вещото лице.
С оглед дадените от вещото лице стойности и предвид
участието на съдилителите в съсобствеността съдът достигна до следните изводи
за стойностите на дяловете на страните:
- Относно
поземления имот: за Д.В.Д. – 2966.33 лева /при 100/600 ид. части/;
за Ц.В.П. – 2966.33
лева /при 100/600 ид. части/; за П.С.С. – 2402.73 лева /при
81/600 ид. части / и за Е.И.Я. – 9462.60 лева /при
319/600 ид. части/.
- Относно
жилищната сграда – за Д.В.Д. – 2586.50 лева /при 50/600 ид. части/;
за Ц.В.П. – 2586.50 лева
/при 50/600 ид. части/; за П.С.С. – 4190.13 лева /при
81/600 ид. части / и за Е.И.Я. – 21674.87 лева /при
419/600 ид. части/.
Предвид
заявените претенции по сметки по делото е изслушана допълнителна СТЕ. Съгласно
заключението по същата пазарната стойността на подобренията, заявени от
ответницата Я., както следва възлиза на:
А. в дворното място: почистване на дворно място - 160 лева; изграждане на железобетонна
площадка и поставяне на шатра /труд и материали/ - 672 лева или общо за
поземления имот – подобренията са на стойност 832 лева;
Б. в жилищната сграда: 1/ ремонт на баня – замазка, плочки,
гипсокартон, оборудване, дограма, алуминиева врата /труд 963лева и материали
1177 лева/ - 2140 лева; 2/ смяна на дограма 5 бр. прозорци и 3 бр. прозорци – 1580
лева; 3/ входна врата и остъкляване – 480 лева; 4/ вътрешна
изолация/гипсокартон, вата, профили, таван, шпакловка, боя, тапети, замазка,
ламиниран паркет /труд – 2726 лева и материали 3 614 лева) – 6340 лева; 5/ смяна на
5бр.врати – 620 лева; 6/ изграждане парно отопление /камина с 3 бр.радиатори, тръби,
лира баня и др /труд 651 лева и материали 1209 лева) – 1860 лева; 7/ ремонт на стълбище /метални профили,
дърво, картон, шпакловка, боя /труд 475 лева и материали 685лева/ - 1160 лева; 8/ ел.инсталация /кабели, контакти,
лунички / труд 274 лева и материали 411лева/ - 685 лева; 9/ саниране
на жилищна сграда /стиропор, дюбели, мрежа, шпакловка, мазилка /труд 2510 лева
и материали 2730 лева / - 5240 лева; 10/
ремонт на покрив на сграда /пренареждане керемиди, улуци, сачак, челни дъски,
боядисване греди и др. /труд 611 лева и материали 999 лева/ - 1610 лева; 11/ навес: греди. летви, замазка, ОСБ, керемиди
и др. /труд 147 лева и материали 343 лева/ - 490 лева. Така общата стойност на
подобренията в сградта възлиза на 22 205 лева.
В тази връзка общата пазарна стойност на подобренията в сградата и относно земята
възлиза на 23 037 лева.
На следващо място вещото лице е посочило и
с каква сума всяко от посочените подобрения е увеличило стойността на имотите.
Относно дворното място: 1/ почистване на дворно място - 128 лева; 2/ изграждане на
железобетонна площадка и поставяне на шатра – 537 лева или общо за поземления имот подобренията са увеличили стойността му с
665 лева.
Относно жилищната сграда: 1/
ремонт на баня: замазка, плочки, гипсокартон,
оборудване, дограма – 1669 лева; 2/ смяна на дограма: 5бр. прозорци и 3 бр.
прозорци – 1264 лева; 3/
входна врата и остъкляване – 408 лева;
4/ вътрешна изолация: гипсокартон, вата, профили, таван, шпакловка,
боя, тапети, замазка, ламинат – 5072 лева; 5/ смяна на 5бр.врати – 527 лева; 6/ изграждане парно отопление: камина, 3 бр. радиатори, тръби, лира
баня и др. – 1420 лева; 7/ ремонт на
стълбище: метални профили, дърво, картон, шпакловка, боя – 940 лева; 8/ ел.инсталация нова: кабели,
контакти, лунички – 562 лева; 9/
саниране на жилищна сграда: стиропор, дюбели,
мрежа, шпакловка, мазилка – 4222 лева; 10/ ремонт на покрив на
сграда: пренареждане керемиди, улуци, сачак, челни дъски, боядисване греди и
др. – 1265 лева; 11/ навес: греди. летви, замазка, ОСБ, керемиди и др. – 416 лева. Така
общата сума, с която подобренията са увеличили стойността на сградата възлиза
на 17 765 лева.
В тази връзка общата сума, с която подобренията са увеличили стойността на сградата и
относно земята възлиза на 18 430
лева.
В съдебно заседание вещото лице разяснява,
че процесната жилищна сграда е била в силно увредено състояние, вероятно от
земетресението в района на гр. Перник през 2012 г., но може и още преди това.
Това е довело до лошо състояние на вътрешните стени на постройката. Именно
поради това според вещото лице е поставена и вътрешна изолация – която
представлява бюджетен метод за изправяне на стените. Освен това предвид
местоположението на сградата наличието на външна и вътрешна изолация води до
добър ефект при отопление през зимата.
Относно това дали под изолацията има
поставяна вата вещото лице уточнява, че към момента постройката е в завършен
вид като не текат строителни дейности. Поради това външно наличието на вата не
е видимо и не е целесъобразно разбИ.е. Вещото лице обаче разяснява, че при
огледа на място може да прецени за наличието на такава по звука, който се чува
от стената при лек удар по нея.
На следващо място вещото лице счита, че
постройката има и нова електро инсталация по видимите компоненти от нея, които
се намират извън стената.
На последното място вещото лице уточнява,
че при огледа на място е установило, че
на сградата е правена специфична външна конструкция с цел укрепване. Последната
не е предмет на делото, но представлява стоманобетонни и други елементи.
Предвид спецификата на тази конструкция и вещото лице прави извод, че сградата
е била в много лошо техническо състояние, което е наложило подобно укрепване.
Така изготвеното заключение и по допълнителната СТЕ
следва да бъде кредитирано, доколкото същото е пълно и изчерпателно и отговаря
на поставените задачи като за вещото лице липсват данни за евентуална
заинтересованост от изхода на делото. Освен това заключението не е оспорено от
никоя от страните по делото. Заявените оспорвания не касаят стойностите,
посочени от вещото лице, а единствено дали подобренията са необходими или
луксозни, което представляват правни въпроси.
По делото е разпитан свидетелят К.Т.К. /в родство по сватовство с ответницата Е.Я./, който
уточнява, че ответницата Я. е дъщеря на покойния И.А., а съпругата на свидетеля
е дъщеря на брат му С.С.. В тази връзка свидетелят твърди, че след смъртта на И.А.
в началото на 2018 г. процесната къща се стопанисва от ответницата Е.Я. и
съпруга й. Самата постройка представлява къща на един етаж с таванска част,
като свидетелят я познава, защото има свой имот с площ от около 100 дка в съседство,
който обработва ежедневно, а самият имот на ответницата е в края на
селото.
В тази връзка свидетелят твърди, че след смъртта на И.А.
посещавал къщата поне веднъж месечно и възприел извършването на ремонтни
дейности. Свидетелят счита, че бил извършен основен ремонт от ответницата Я. и
съпругът й, изразяващ се в следните дейности: премахване на изгнило дюшеме
вътре и поставяне на ламиниран паркет и плочки, изграждане на септична яма,
изграждане на вътрешна тоалетна с баня /преди това имало само външна тоалетна/,
поставяне отвътре на къщата на гипсокартон и вата и смяна на дограма, поставяне
на нови врати, ремонт па покрив – нови керемиди, греди и улуци, била подменена
ВиК инсталацията, била изцяло ремонтирана кухнята, както и стълбището към
тавана, а отвън постройката била санирана. По отношение на отоплението била
поставена печка „Чудо“ свързана с парно. Самият двор към къщата също бил
почистен, като били изрязани стари дървета и храсти и бил направен навес с
площадка, използван за подготовка на зимнина от ответницата. Били ремонтирани и
селскостопански сгради и били направени оранжерии за отглеждане на зеленчуци.
Този ремонт според свидетеля бил завършен към
28.08.2018 г. – когато бил празникът на Богородица и в селото имало събор като
по този случай ответницата със съпруга си и майка си Г.А. се нанесли в
ремонтираната къща.
На следващо място свидетелят уточнява, че е влизал в
къщата и приживе на И.А.. Уточнява и че още докато последният бил жив се
направило външно укрепване на къщата, защото пострадала сериозно от
земетресението.
Свидетелят твърди по отношение на ремонта след смъртта
на И.А., че е помагал при СМР вкл. финансово на ответницата и съпруга й. Познавал
семейството като бил за последно в имота преди няколко дни.
На следващо място свидетелят твърди, че познава децата
на другата дъщеря на И.А., която починала преди него, и ги видял за последно на
неговото погребение.
По отношение на средствата за ремонта свидетелят
счита, че били осигурени от ответницата Я. и съпругът й, който имал висока
пенсия от мините, но и продължавал да работи. Свидетелят също давал на заем
пари, но те му били върнати. Самият И.А. според свидетеля имал също висока
пенсия. Последният обаче не оставил средства, доколкото парите му отишли за
лечение на тежко болната му дъщеря В., която починала преди него от рак.
Относно ответницата П.С. свидетелят твърди, че е чувал за такова лице и че била
сестра на Е.Я.. Уточнява обаче, че никога не я е виждал вкл. в имота и не я
познава.
От показанията на свидетеля Д. В.Г. /без дела и родство със страните/ се установява, че същият
живее в с. Ярджиловци и познава Е.Я. и съпруга като семействата са съседи –
къщата на ответницата се намира точно срещу къщата на свидетеля през улица. В
тази връзка свидетелят уточнява, че живее постоянно в с. Ярджиловци от 2015 г.,
познавал е Г. и И.А.и като последният починал 2018 г. зимата. Вдовицата му след
смъртта му отишла в гр. Радомир при ответницата Я., която се грижела за майка
си.
Относно процесната къща свидетелят твърди, че след
смъртта на И.А. същата била в много лошо състояние, което наложило ремонт. Така
според свидетеля ответницата и мъжа й извършили следните дейности: ремонт на
покрива със смяна на керемиди, вътрешна изолация, вътрешна баня и тоалетна,
боядисване на стени и поставяне на плочки, премахване на дюшеме и поставяне на
ламиниран паркет, била поставена и външна изолация, изградена била септична
яма. Освен това се поставила камина дърва за отопление, била поставени и ПВЦ
дограма, сменени били врати, имало ремонт и на стълбището. Сменени били ВиК и
ел. инсталацията на къщата. По двора били премахнати стари дървета и посадени
нови. Била изградена площадка с шатра, а отделно от това и нов навес с покрив и
керемиди.
Свидетелят уточнява, че самата къща била силно
пострадала от земетресението. Допълва и че редовно влизал в къщата по време на
ремонта и възприел извършените дейности като дори помагал. Самият ремонт бил
извършен основно от М. съпругът на Е.Я., но и от сина им и зет им, които също
помагали. От къде лицата взели пари за ремонта свидетелят не може да посочи. Майстори
не били идвали, а съпругът на ответницата сам си карал материалите.
Самият ремонт според свидетеля бил започнат 40 дни
след смъртта на И.А. и бил завършен за празника на Богородица на 28.08.2018 г.
по повод събора на селото. Тогава ответницата, съпругът и майка й Г.А. се
прибрали в къщата. Самата Г.А. починала две години след мъжа си.
На последно място свидетелят посочва, че познава
внуците на И.А. от другата му дъщеря, която обаче починала преди него. Тези
внуци обаче според свидетеля идвали за последно на погребението на И.А., но не
и след това като свидетелят не ги е виждал в имота вкл. по време на ремонта.
Относно ответницата П.С. твърди, че е чувал наскоро за нея, но нито я е виждал
в имота, нито я познава.
Показанията на така разпитаните свидетели съдът
намира, че следва да кредитира при съобразяване разпоредбата на чл. 172 от ГПК
относно първия свидетел, предвид родствената връзка с ответницата Я..
Показанията и на двамата свидетели обаче са подробни и еднопосочни, не страдат
от съществени противоречия и почиват на непосредствени лични впечатления,
поради което и липсват основания за поставяне под съмнение на тяхната
достоверност.
На последно място независимо от направеното искане за
възлагане на имота от ответницата Я. не бяха представени доказателства, че не
притежава друго жилище. Напротив самата ответницата заяви в съдебно заседание,
че притежава апартамент в гр. Радомир, а дори едната свидетелка от първата фаза
на делбения процес заяви същото обстоятелство, доколкото е снаха на
ответницата.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Настоящото производство е такова по съдебна делба – фаза по извършване на
делбата /втора фаза на делбения процес/.
Съдебната делба е способ за прекратяване съществуването на една имуществена
общност, при който всеки един от съсобствениците получава собственост върху
реална част от общата дотогава вещ или отделни права на собственост върху всяка
от отделните вещи в състава на досегашната собственост върху множество обекти.
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез следните
способи: посредством съставяне на разделителен протокол и тегленето на жребий
по реда на чл. 352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК,
чрез възлагане по реда на чл.349, ал.1 и 2 от ГПК или чрез изнасяне на имота на
публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните
дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните
дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.
Съгласно чл. 69, ал. 2 от ЗН всеки наследник може да иска своя дял в
натура, доколкото това е възможно. Посочената разпоредба следва да намери
приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или
по-малък от броя на допуснатите до делба имоти, а ако те са поделяеми – на
обособените дялове от тях.
В настоящия случай, видно от заключението по СТЕ, процесните имоти са
неподеляеми съгласно изискванията на Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не би могъл да приложи основния
способ за извършване на делбата – теглене на жребий, поради липсата на
достатъчно имоти, които да бъдат обособени в относително равни дялове за
съделителите.
По същите причини е неприложим и способът, визиран в разпоредбата на чл. 353
от ГПК – съставяне на дялове и разпределение без да се тегли жребий. По правило,
за да се приложи този способ имотите трябва да се разделят на толкова дяла,
колкото са и участващите в делбата съделители. В случая е невъзможно процесният
недвижим имот със жилищна сграда да се раздели на четири дяла.
Не са налице и предпоставките процесните имоти да бъдат възложени по реда
на чл. 349, ал. 2 от ГПК. Такова искане действително е направено от ответницата
Е.Я.. Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК обаче ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при открИ.е на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете
на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. В случая по делото
се установи, че ответницата Я. действително е живяла в имота към смъртта на
наследодателя Г.А.. Не е налице второто условие за прилагане на посочената
хипотеза обаче, доколкото по делото от една страна са налице данни, че
ответницата Я. притежава друго жилище /апартамент в гр. Радомир, което
обстоятелство същата потвърждава лично/, а от друга страна ответницата не
изпълни указанията на съда да представи доказателства, че не притежава друго
жилище.
Поради това и извършването на делбата чрез възлагане също е неприложимо в
настоящия случай като искането на ответницата Я. в този смисъл следва да бъде
оставено без уважение.
Предвид гореизложените съображения за недопустимост на двата способа за
извършване на делба / чрез тегленето на жребий и чрез разпределение на имотите
по реда на чл. 353 от ГПК/, както и невъзможност за възлагане по ГПК, съдът
намира, че единственият възможен способ за извършване на делбата е чрез
изнасяне на процесните имоти на публична продан.
По претенциите по сметки:
В случая ответницата Е.Я. претендира извършени подобрения на двата процесни
имота /земя и сграда/. Съгласно трайната съдебна практика фактическият състав,
от който произтича процесното вземане предполага следните елементи: да са
направени разноски за съсобствената вещ, като вещта и съответно подобренията да
съществуват към момента на предявяване на вземането. Под „разноски” за подобрения на
вещта се разбира извършването на парично оценими разходи независимо дали са
направени в пари, в натура или в труд, като се отчита всичко онова, с което е
намаляло имуществото на съсобственика – ищец по претенцията и което е отишло за
вещта, като се е увеличило имуществото на останалите съсобственици.
За да е налице подобрение следва
фактически да е била увеличена
стойността на имота, т.е. направени са полезни разноски /макар да не са
били необходими/ - така т. 6 от ППВС № 6/74 г. Отчита се дали вследствие действията на лицето
се е достигнало до увеличаване на ползата, използваемостта, съответно
стойността на вещта, а не дали разноските са целесъобразни с оглед интереса на
собственика и дали собственика желае запазването им.
Като подобрения на вещта се считат
тези нововъдения в нея, които увеличават полезните й качества, но не и тези,
които нямат практически смисъл. Последните не подлежат на обезщетяване и
остават за сметка на този, който ги е извършил – в този смисъл Решение №
520/22.06.2010 г. по гр.д. № 496/2010 г., ВКС, ІV г.о.
Критерий
дали е налице подобрение е установен в съдебната практика като например: Решение
№ 517/30.11.2011 г. по гр.д. № 113/2010 г., ВКС, ІV г.о., ППВС № 6/74 г., т.8.
В тази връзка критерият въз основа на който се
преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е наличието на трайно
прикрепване към имота, т.е. изследва се възможно ли е да бъде подобрението
отделено без увреждане и намаляване на стойността му или намаляване цената на
имота / ППВС № 6/74 г., т.8/. От това следва, че подобрение е налице
само когато извършеното е трайно прикрепено към имота и собственикът не може да
иска унищожение на подобренията, но и извършилото ги лице не може да ги вдигне.
Трайно е прикрепването не само
когато отделянето би довело до физическо увреждане на главната вещ, но и когато
би нарушило нейното функциониране. - Решение
№180/18.10.2013 г. по гр.д. № 2317/2013 г., ВКС, ІІ г.о.
Облигационните отношения между
съсобствениците във връзка с направени от някой от тях разноски за общата вещ
почиват на принципа на недопустимост на неоснователното обогатяване и след като
имотът е допуснат до делба се дължи обезщетяване на направените разходи с оглед
обогатяването на останалите съсобственици.
В настоящия случай по делото липсва
спор, че процесните подобрения са извършени от Е.Я. без съгласието на другите
съсобственици. Поради това и правоотношенията следва да се уреждат съобразно
правилата на водене на чужда работа без пълномощие т.е. по чл. 61 от ЗЗД. В
тази връзка отговорността следва да е до размера на обогатяването, т.е.
по-малката стойност между вложените разноски и увеличената стойност на имота /останалите съсобственици се обогатяват само до размера, с
който се е увеличила стойността на дела им от съсобствената вещ, а ако
разходите са по-малки от увеличената стойност, обогатяването е до размера на
разходите, които биха направили за подобряването на имота/ - Решение №
339/10.10.2011 г. по гр.д. № 1072/2010 г., І г.о.; Решение № 461/12.05.86г. по гр.д. № 570/85г.
на ВС, ІІ ГО. Когато ликвидацията на отношенията по повод извършени подобрения
в съсобствен имот става по реда на чл.61, ал.2 от ЗЗД, заинтересованите
отговарят само до размера на обогатяването – т.е. прилага се принципът на
неоснователното обогатяване и се присъжда по-малката сума измежду направените
от поД.теля разноски и увеличената стойност на имота. В този смисъл изрично е и
Решение № 487 от 30.11.11г. по гр.д.№1503/10г. на ВКС, І ГО.
В настоящия
случай от събраните по делото доказателства /свидетелски показания, но и
експертиза, доколкото вещото лице е извършило оглед на място/ се установи, че
всички, посочени от ответницата Е.Я. подобрения в молбата за претенции по
сметки, са действително извършени. Установи се еднозначно и че подобренията са
извършени в периода след смъртта на наследодателя И.А. през януари 2018 г. до
празника на Богородица в края на август същата година. Независимо от заявените
оспорвания по делото се установява и че подобренията са извършени именно от Е.Я.
и семейството й. Не се доказа други лица да са дали средства за подобренията, а
никой от другите съделители не твърди да е давал средства или да е помагал за
извършване на подобренията. Поради това и оспорванията на другите
съсобственици, че не доказвало кой е дал пари за подобренията останаха
бланкетни. В тази връзка категорично се установи и че подобренията са извършени
без съгласието на другите съсобственици. Това е така, доколкото и двамата
свидетели заявиха, че не са виждали ищецът и първата ответница след смъртта на И.А.,
а втората ответницата не са виждали никога в имота. Поради това не може да се
приеме, че подобренията са извършени със знанието на тези лица и без
противопоставянето им. По делото не се установи и покойната Г.А. да е давала
средства за подобренията, каквито твърдения и поначало липсват.
В контекста
на горецитираната съдебна практика настоящият състав приема, че всички,
извършени в сградата подобрения, подлежат на обезщетяване от другите
съсобственици. Категорично не се установява нито едно от подобренията да е било
излишно, неподходящо за вещта или луксозно. В тази връзка съдът обръща
внимание, че поставянето на вата под вътрешната изолация се установи от разпита
на първия свидетел по делото. От друга страна самото възражение, че наличието
на две изолации – вътрешна и външна – водело до извод, че едната е излишна и
представлява луксозно подобрение също няма как да бъде споделено. Това е така,
доколкото според вещото лице постройката е била силно увредена по всяка
вероятност от земетресението в района на обл. Перник през 2012 г. В тази връзка
и вещото лице посочва, че вътрешната изолация е поставена не само с цел
отопление, но и за изправяне и укрепване на стените на къщата отвътре. Поради
това и съдът приема, че в процесния случай това подобрение не се явява излишно,
нито луксозно. Предвид дадените стойности от вещото лице на труд и материали, а
и самите заявени от Е.Я. претенции, съдът не намира никоя от сумите за
непропорционална или прекалено завишена за съответното подобрение, т.е. никое
подобрение не може да се приеме за такова с луксозен характер.
Съгласно
молбата за претенции по сметки ответницата Я. счита, че подобренията са
увеличили стойността на сградата с 15 000 лева.
От своя
страна според СТЕ стойността на подобренията в сградата като труд и материали
възлиза на 22 205 лева. Тези подобрения са
увеличили стойността на имота със 17 765 лева. Съобразно цитираната по-горе
съдебна практика на присъждане в полза на съсобственика, извършил подобренията
без съгласието на останалите, подлежи единствено увеличената стойност на имота
предвид и разпоредбата на чл. 61 от ЗЗД, доколкото това е по-ниска стойност
между сумата на труда и материалите от една страна и сумата, с която
подобренията са увеличили стойността на имота.
Поради това и с оглед
участието на съделителите в съсобствеността върху сградата съдът намира, че ищецът
Д.В.Д.
и ответницата Ц.В.П., които притежават по 50/600 идеални части от
постройката отговарят всеки за сумата от по 1480.42 лева. От своя страна ответницата П.С.С.
притежава 81/600 идеални част от сградата, поради което отговаря за 2398.27
лева. Самата ответницата Е.И.Я. има най-голямо участие в съсобствеността върху
сградата – 419/600 идеални части, т.е. подобренията е извършила до тази
величина в собствен интерес.
По отношение
на поземления имот съдът приема, че почистването на дворното място не следва да
се присъжда в полза на ответницата Я., доколкото действително същото
представлява разноска по обичайното служене с вещта от ползващия съсобственик. Не
се претендира стойност на новопосадени дървета, нито се твърди да са извършвани
необичайни дейности по почистване на имота. Относно изграждането на
железобетонна площадка с шатра съдът приема, че самата шатра представлява
подобрение, което не е трайно прикрепено към имота. Такова трайно прикрепяване
е налице за самата площадка, която увеличава стойността на имота, доколкото
може да има и друго предназначение. Същото не е налице спрямо самата шатра.
Относно това подобрение съдът приема, че отново подлежи на присъждане
увеличената стойност на вещта. В тази връзка и по реда на чл. 161 от ГПК съдът
намира, че само площадката е увеличила стойността на имота с 350 лева. Поради
това и предвид участието на страните в съсобствеността ищецът Д.В.Д.
и ответницата Ц.В.П., които притежават по 100/600 идеални части от
поземления имот отговарят всеки за сумата от по 58.33 лева. От своя страна ответницата П.С.С.
притежава 81/600 идеални част от терена, поради което отговаря за 47.25 лева.
Самата ответницата Е.И.Я. има най-голямо участие в съсобствеността върху
сградата – 319/600 идеални части, т.е. подобренията отново е извършила до тази
величина в собствен интерес.
Предвид горното искът за подобрения спрямо ищецът Д.В.Д.
и ответницата Ц.В.П. е основателен до сумата от по 1538.75 лева за всеки от
тях /за земя и сграда/, като за разликата до пълния размер от по 3788.33 лева
следва да бъде отхвърлен. Спрямо ответницата П.С. искът е основателен до сумата
от 2445.52 лева като за разликата до пълния размер от 3067.20 лева следва да
бъде отхвърлен.
По исканията за разноски на страните:
Необходимите за движението на
производството по съдебната делба и ликвидирането на съсобствеността разноски,
когато съделителите не спорят относно имотите, квотите в тях и способа за
извършване на делбата, се понасят от тях във втората фаза съразмерно на
стойността на дела им съобразно установеното в чл. 355 от ГПК правило. Всички
останали разноски по делбения иск в първоинстанционното производство, каквото е
и това за адвокатско възнаграждение, без разноските по съединените искове, се
понасят от всяка страна така, както ги е направила /в този смисъл и определение
№ 47 от 29.01.2015 г. по ч.гр.д. № 6919/2014 г. на ВКС, ГК, I ГО, определение №
335 от 01.07.2015 г. по ч.гр.д. № 2020/2015 г. на ВКС, ГК, I ГО, и др., както и
Определение № 758/08.09.2017 г. по в.ч.гр.д. № 483/2017 г. по описа на
Пернишкия ОС/.
В настоящия случай ищецът Д.В.Д.
и ответницата Ц.В.П. не претендират разноски за адвокат в нито една фаза на
производството по съдебна делба. По разноските, претендирани от същите във
връзка с оспорването на завещания в първата фаза по делбата съдът се е
произнесъл с първото решение по делото – Решение № 261181 от
24.11.2021 г. Във втората фаза на производството по съдебна делба ищецът Д.В.Д.
претендира разноски за експертиза в размер на 250 лева /първоначална СТЕ/. От
тази сума 150 лева съдът приема са за жилищната сграда, а 100 лева за
поземления имот. Поради това ответницата Ц.В.П. следва да бъде
осъдена да заплати 12.50 лева за постройката и 16.67 лева за терена или общо 29.17 лева. Ответницата П.С. дължи на
ищеца 33.75 лева, а ответницата Е.Я.
– 104.75 лева за сграда и 53.17 лева за терена или общо 157.92 лева.
Ответницата Ц.В.П. не претендира разноски във втората фаза по делба
и не представя доказателства за извършени такива.
Ответницата П.С.С. претендира разноски за адвокат при условията на
безплатна правна помощ. В първата фаза такива разноски не й се дължат предвид
цитираните по–горе правила. Доколкото заявените претенция за платени разноски
за експертиза от първата фаза се заявяват чак във втората фаза на делбата
претенцията е заявена несвоевременно. Независимо от това обаче същата е
неоснователна предвид обстоятелството, че ответницата С. оспори завещанието на
своята майка Г.А., което оспорване обаче не беше уважено от съда, видно от Решение
№ 261181 от 24.11.2021 г. по делото. Разноските за адвокат във втората фаза –
са две групи относно производството и в исковете по сметки. Относно
производството разноските отново остават така, както са направени. В тази
връзка и по реда на безплатната правна помощ на ответницата П.С. следва да се
присъдят единствено разноски за исковете по сметки в минимален размер. В тази
връзка и същият съобразно чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 444.70 лева. От тази сума на адв. М. следва да бъде възложено в тежест на Е.Я. да плати 90.13 лева предвид отхвърлената част в
претенциите по сметки.
От своя
страна ответницата Е.И.Я. претендира разноски от 600 лева за адвокат във
втората фаза на делбения процес – делбата и претенциите по сметки и в размер на
400 лева допълнителна СТЕ. От 600 лева за адвокат съдът приема, че 200 лева са
за делбения процес и 400 лева за претенциите по сметки т.е. разноските за
претенции по сметки възлизат на 800 лева или по 266.67 лева от всеки от другите
съделители. Предвид уважената част от претенциите ищецът Д.В.Д. и
ответницата Ц.В.П. следва да бъдат осъдени да
заплатят всеки по 108.32 лева.
Ответницата П.С.С. следва да бъде осъдена да заплати 212.62 лева.
Всички
съделители следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Пернишкия РС и
съответната държавна такса в размер на 4 % стойността на дела им, но не
по-малко от 50 лева или за ищеца Д.В.Д. и
ответницата Ц.В.П. – по 222.11 лева всеки, за П.С.С. – 263.71 лева и за Е.И.Я. – 1245.50
лева.
В полза на
съда обаче се дължат и разноски в претенциите по сметки, като за уважената част
от същите разноските се поемат от задълженото лице, а за отхвърлената част от
заявилата претенциите Е.Я.. В тази връзка ищеца Д.В.Д. и
ответницата Ц.В.П. следва да бъдат осъдени да
заплатят – по 61.55 лева; за П.С.С.
– 97.82 лева, а ответницата Е.И.Я.
следва да заплати 204.83 лева
/предвид отхвърлената част/.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на Е.И.Я., с ЕГН: ********** и
адрес: *** ЗА ПОСТАВЯНЕ В НЕЙН ДЯЛ по
реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК на следните недвижими имоти:
1/ Поземлен имот с планоснимачен № 686,
с площ от 809 кв.м., в квартал 55 по плана на *****, община Перник, който
поземлен имот е част от урегулиран поземлен имот № III-686, с площ от 1124 кв.м.,
с неуредени сметки по регулация за 315 кв.м., при граници по скица: от две
страни улици, УПИ II-688 и УПИ IV-687 и
2/ Находящата се в описания поземлен имот с
пл.сн. № 686 масивна жилищна сграда с площ от 64 кв.м. и прилежащо мазе с площ
от 6 кв.м.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти:
1/ Поземлен имот с планоснимачен № 686,
с площ от 809 кв.м., в квартал 55 по плана на *****, община Перник, който
поземлен имот е част от урегулиран поземлен имот № III-686, с площ от 1124 кв.м.,
с неуредени сметки по регулация за 315 кв.м., при граници по скица: от две
страни улици, УПИ II-688 и УПИ IV-687, при следните квоти: за Д.В.Д. с ЕГН: **********, адрес: *** - 100/600 идеални части; за Ц.В.П., с ЕГН: ********** и
адрес: *** - 100/600 идеални части;
за П.С.С., с ЕГН: ********** и
адрес: *** - 81/600 идеални части и за Е.И.Я., с ЕГН: ********** и адрес: ***– 319/600 идеални части.
2/ Находящата се в описания поземлен имот с
пл.сн. № 686 масивна жилищна сграда с площ от 64 кв.м. и прилежащо мазе с площ
от 6 кв.м., при следните квоти: за Д.В.Д.
с ЕГН: **********, адрес: *** - 50/600 идеални части; за Ц.В.П., с ЕГН: ********** и адрес: ***
- 50/600 идеални части; за П.С.С., с ЕГН: ********** и адрес: *** - 81/600 идеални части и за Е.И.Я., с ЕГН:
********** и адрес: *** – 419/600
идеални части.
ОСЪЖДА Д.В.Д. с ЕГН: **********, адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Е.И.Я., с ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от общо 1538.75
лева – обезщетение за извършени от Е.И.Я.,
с ЕГН: ********** и адрес: *** подобрения на допуснатите до делба недвижими
имоти /жилищна сграда и поземлен имот/, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния размер на претенцията от
3788.33 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Ц.В.П., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.Я., с ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от общо 1538.75
лева – обезщетение за извършени от Е.И.Я.,
с ЕГН: ********** и адрес: *** подобрения на допуснатите до делба недвижими
имоти /жилищна сграда и поземлен имот/, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния размер на претенцията от
3788.33 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА П.С.С., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.Я., с ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от общо 2445.52 лева – обезщетение за извършени
от Е.И.Я., с ЕГН: ********** и
адрес: *** подобрения на допуснатите до делба недвижими
имоти /жилищна сграда и поземлен имот/, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния размер на претенцията от 3067.20
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.И.Я., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат Б.С.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 90.13 лева – адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. №
5442/2020 г. по описа на Пернишкия РС – във втора фаза на производството по
делба съобразно отхвърлената част на претенциите по сметки.
ОСЪЖДА Е.И.Я., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК на Д.В.Д.
с ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 157.92 лева разноски за първоначална
съдебно техническа експертиза във фазата по извършване на делбата.
ОСЪЖДА Ц.В.П., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК на Д.В.Д.
с ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 29.17 лева разноски за първоначална
съдебно техническа експертиза във фазата по извършване на делбата.
ОСЪЖДА П.С.С., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК на Д.В.Д.
с ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 33.75 лева разноски за първоначална
съдебно техническа експертиза във фазата по извършване на делбата.
ОСЪЖДА Д.В.Д. с ЕГН: **********, адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Е.И.Я., с ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от 108.32 лева
разноски за допълнителна съдебно
техническа експертиза и адвокатско възнаграждение по претенции по сметки във
фазата по извършване на делбата.
ОСЪЖДА Ц.В.П., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК на Е.И.Я., с ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от 108.32
лева разноски за
допълнителна съдебно техническа експертиза и адвокатско възнаграждение по
претенции по сметки във фазата по извършване на делбата.
ОСЪЖДА П.С.С., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК на Е.И.Я., с ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от 212.62
лева разноски за
допълнителна съдебно техническа експертиза и адвокатско възнаграждение по
претенции по сметки във фазата по извършване на делбата.
Държавни такси:
ОСЪЖДА Д.В.Д. с ЕГН: **********, адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - гр. Перник
на основание чл. 355 вр. с чл. 78 от ГПК сумата в размер на общо 283.66 лева, представляваща дължима
държавна такса съобразно стойността на дела му и уважената част от претенциите
по сметки.
ОСЪЖДА Ц.В.П., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд - гр. Перник на основание чл. 355 вр. с чл. 78 от ГПК сумата в размер на 283.66 лева, представляваща дължима
държавна такса съобразно стойността на дела й и уважената част от претенциите
по сметки.
ОСЪЖДА П.С.С., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд - гр. Перник на основание чл. 355 вр. с чл. 78 от ГПК сумата в размер на 361.53 лева, представляваща дължима
държавна такса съобразно стойността на дела й и уважената част от претенциите
по сметки.
ОСЪЖДА Е.И.Я., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд - гр. Перник на основание чл. 355 вр. с чл. 78 от ГПК сумата в размер на 1450.33 лева, представляваща дължима
държавна такса съобразно стойността на дела й и отхвърлената част от
претенциите по сметки.
УКАЗВА
на съделителите да внесат възложените в тяхна тежест разноски по сметка на съда, в едноседмичен срок, считано от
влизане на решението в сила, КАТО ГИ
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително събиране на вземанията.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че преди внасяне на възложените в тяхна
тежест разноски няма да им бъде издаден заверен препис от съдебното решение,
нито изпълнителни листа за присъдените в тяхна ползва разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.