Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 19.10.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Кристиян Трендафилов
при секретаря Н.Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме
Мъгърдичян в.гр.дело №8860 по
описа за 2018 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.04.2018 год., постановено по гр.дело
№56682/2012 год. по описа на СРС, ГО, 68 с-в, са отхвърлени като неоснователни
предявените от С.А.С. срещу „С.А.“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, 2 и 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване
за незаконно на уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ с
акт №12-10 от 01.10.2012 год. на изпълнителния директор на ответното дружество,
за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „директор на
поделение „М.“ и за осъждане на ответника да заплати обезщетение за оставането
на ищеца без работа поради уволнението за периода от 02.10.2012 год. до
02.04.2013 год. в размер на 19 443.12 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, като ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78,
ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК сумата от 150 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК от ищеца С.А. С.. Жалбоподателят поддържа, че длъжностното
разписание на ответното дружество в сила от 10.05.2012 год. изключвало от
управленския екип заеманата от него длъжност. Първоинстанционният
съд бил приел, че заеманата от ищеца длъжност е ръководна по смисъла на § 1, т.
3 от ДР на КТ съобразно два формални критерия: 1/ отбелязването в т. ІV.1 от
длъжностната характеристика, че изпълняваната длъжност е пряко подчинена на
изпълнителния директор и 2/ заложените в длъжностната характеристика функции,
включващи активности като ръководи, координира, организира, утвърждава и др. Не
било съобразено обаче представеното длъжностно разписание на персонала в
управлението на ответното дружество в сила от 10.05.2012 год. – актуално и към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Според същото към управлението
на ответното дружество не били включени ръководителите на трите автобусни
предприятия – поделения, в т.ч. „М.“. Чрез това длъжностно разписание
работодателят бил определил по изричен начин кръга от лицата и заеманите от тях
длъжности, които са част от управленската структура, между които не фигурирала процесната длъжност. Неправилно СРС бил приел, че
договорите за управление от 23.03.2012 год. и 12.04.2012 год. имат характера на
такива по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Действително не било спорно, че е бил
сключен договор за възлагане на управлението, но същият не предоставял
безусловни права на изпълнителния директор да упражнява правото на уволнение по
посочения законов текст, тъй като с този договор не било предвидено
изпълнението на конкретно определена стопанска /бизнес/ програма, за
реализирането на която се налагала промяна в ръководния състав на поделението
на предприятието. С нито един от двата договора не се възлагало на
изпълнителния директор изпълнението на конкретна стопанска и производствена
програма, която да изисква постигането на определени стопански и финансови
резултати в поделение „М.“, реализирането на които да обосновава упражняването
на работодателските правомощия по чл. 328, ал. 2 КТ. В представения по делото
протокол № 1 на СД на „С.а.“ ЕАД от 23.03.2012 год. липсвало волеизявление на
колективния орган за приемане и/или утвърждаване на нова бизнес програма за
периода на управление на новия изпълнителен директор. Освен това в раздел VІ на
представената бизнес програма били заложени възможности за оптимизиране на
структурата на дружеството, които предвиждали закриване/промяна на статута на
друго поделение на предприятието, а именно поделение „Дружба“, в т.ч. промяна в
неговия персонал, но не и на поделение „М.“. Двамата договора за управление
съдържали колизия по отношение на правомощията на изпълнителния директор, т.е.
уволнителният акт не бил издаден от компетентен орган. Ето защо моли
обжалваното решение да бъде отменено, а исковете –уважени. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата „С.а.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Поддържа, че по делото било установено, че ищецът е член на ръководния екип на
дружеството, т.е. бил от категорията служители по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на
КТ – ръководител на организационно обособена структурна единица. От чл. 6 от
договора за 12.04.2012 год. на изпълнителния директор било възложено
постигането на определени стопански резултати въз основа на бизнес програма за
периода от 2012 год. до 2015 год., която била представена по делото. Същата
съдържала бизнес задачи, които не подлежали на правораздавателен контрол. С
договора от 23.03.2012 год. на изпълнителния директор било възложено цялостното
представителство и управление на дружеството, както и да сключва, изменя и
прекратява трудовите договори с работниците и служителите в дружеството. Това
било видно и от чл. 8, ал. 2, т. 2 от Устройствения
правилник на дружеството. В разглеждания случай не се касаело за съкращение в
щата. Следователно процесният акт за прекратяване на
трудовото правоотношение бил издаден от компетентен орган, като били налице
всички предпоставки за прилагане на уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ. Претендира и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от
С.А.С. с
искова молба, с която срещу „С.А.“ ЕАД са били предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.
с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищеца,
извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ с акт №12-10 от 01.10.2012 год. на
изпълнителния директор на ответното дружество, за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „директор на поделение „М.“ и за осъждане
на ответника да заплати обезщетение за оставането на ищеца без работа поради
уволнението за периода от 02.10.2012 год. до 02.04.2013 год. в размер на
19 443.12 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В исковата молба
се твърди, че уволнението било незаконно, тъй като уволнителният акт бил издаден от ненадлежен
орган, изпълняваната от ищеца длъжност не била ръководна по смисъла на § 1, т.
3 от ДР на КТ, липсвало предхождащо решение на Съвета на директорите като
единствен оправомощен орган за вземане на решения за
организационни и структурни промени съгласно чл. 26, ал. 1, т. 6 от Устава на
дружеството, договорът за управление имал временно действие и липсвала бизнес програма
за постигане на конкретни стопански и финансови резултати, въз основа на която
новият изпълнителен директор да може да предприема структурни и кадрови промени.
Безспорно е по делото, а и от
представените по делото трудов договор №34 от 22.01.1991 год. и допълнителни
споразумения към него се установява, че между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което
ищецът е изпълнявал длъжността „директор на поделение „М.“, с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 230 % от средномесечното
текущо възнаграждение на едно лице от персонала на дружеството. Представена е и
длъжностна характеристика за процесната длъжност,
която не се спори, че е била връчена на ищеца. Според същата основните функции
и задължения на ищеца включват ръководство, координиране, организиране и
контролиране на дейността по техническото, технологичното и организационното
развитие на автобусното поделение; контролиране на спазването на
производствената, технологична и трудова дисциплина;осигуряване на техническата
и технологичната подготовка на превозната дейност и организацията по
осигуряване на дейността с необходимите материални и енергийни ресурси;
организиране и контролиране на оперативното управление на транспортния процес,
поддържането и ремонта на ПС и други машини и съоръжения; координиране на
взаимодействието на експлоатационната и сервизна дейност в поделението.
Това трудово правоотношение било
прекратено с акт №12-10 от 01.10.2012 год. на изпълнителния директор на
ответното дружество на основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключването на
договор от 12.04.2012 год. за възлагане на управлението на ответното дружество,
считано от 02.10.2012 год. Не се спори, че заповедта била връчена на ищеца на 01.10.2012
год. В акта се съдържа нареждане за изплащане на
обезщетения
по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестието и по чл. 224, ал. 1 КТ
за неползван платен годишен отпуск в размер на 1 ден за 2009 год. и в размер на
13 дни за 2012 год. Едновременно с връчването на акта на ищеца било връчено и
предизвестие на работодателя от 01.10.2012 год. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
Като доказателства по делото са
приети структура и управление на ответното дружество, устав – от същия е дивно,
че ответното дружество е образувано по реда на ТЗ като еднолично акционерно
дружество с общинско имущество, като едноличен собственик на капитала му е
Столична община и устройствен правилник – от
последния е видно, че ответното дружество е с едностепенна система на
управление – Съвет на директорите и се представлява от изпълнителния директор,
който осъществява оперативното ръководство в съответствие с предоставените му от
ТЗ и договора за овластяване и възлагане на управлението на дружеството права и
задължения – чл. 2, ал. 3; същото е структурирано в четири поделения –
организационно и производствено обособени – „Земляне“,
„М.“, „Дружба“ и „Република“, с предмет на дейност: превоз на пътници с
автобуси, техническо обслужване и ремонт на подвижния състав и реализация на приходи от
водачите на автобуси.
С решение №122 от 08.03.2012 год. на
Столичния общински съвет С.Й.М.бил избран за член на Съвета на директорите на
ответното дружество, временно, до провеждане на конкурс по реда на Наредбата за
реда за учредяване на търговски дружество и упражняване на правата на
собственост на общината в търговските дружества /НРУТДУПСОТД/.
С решение по протокол №1 от
23.03.2012 год. на Съвета на директорите на ответното дружество С.М.бил избран
на изпълнителен член /изпълнителен директор/, който да управлява и представлява
„С.а.“ ЕАД.
На 23.03.2012 год. между ответното
дружество, чрез председателя на СД и С.Й.М.бил сключен договор за овластяване и
възлагане на представителство и управление на „С.а.“ ЕАД, за срок от 3 години
до провеждането на конкурс по реда на НРУТДУПСОТД.
На 12.04.2012 год. бил сключен договор
между ответното дружество, чрез кмета на Столична община и С.Й.М.за възлагане
на управлението на „С.а.“ ЕАД – временно, до провеждане на публичен подбор по
реда на НРУТДУПСОТД, считано от 27.03.2012 год. /датата на вписване в
търговския регистър/, по силата на който изпълнителят се задължил да управлява
дружествените дела в съответствие с действащата нормативна уредба, устава на
дружеството и поставената бизнес задача; да организира управлението на дружеството;
въз основа на определената бизнес задача да разработи и приеме в 60-дневен срок
от сключването на договора бизнес програма за целия срок на действие на
договора и конкретно за всяка година, в съответствие със стратегията за
развитие на дружеството и да предоставя на възложителя отчет за изпълнението на
определената бизнес задача и разработената въз основа на нея бизнес програма в
30-дневен срок след приключване на всяка година – чл. 6 от раздел ІV. Според
чл. 7 и 8 от договора, възложителят определял възнаграждение на изпълнителя в
зависимост от задълженията и отговорностите му – възнаграждението се
изчислявало съгласно чл. 47 НРУТДУПСОТД, като възнаграждението за първите три
месеца имало характер на гаранция по чл. 240, ал. 1 ТЗ и се внасяло в обслужващата
банка по определена депозитна сметка на дружеството.
Представена е бизнес програма на „С.а.“
ЕАД за периода от април 2012 год. до 2015 год., изготвена от изпълнителния
директор С.М., в която са отразени обща транспортна задача, с направени разчети,
мерки за подобряване привлекателността на автобусния транспорт и оптимизиране
на разходите, възможности за промяна на маршрутната мрежа и увеличаване на
собствените приходи, стратегия за управление, поддържане на работни места и възможности
за структурна промяна, разходи за
ремонт, автомобилни гуми и технологични течности.
От представения платеж фиш за
м.септември 2012 год. и служебна бележка, обективираща
признание на ответното дружество, което при преценката му по реда на чл. 175 ГПК въззивният съд приема, че отговаря на истината,
както и от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано, се установява, че последното получено от ищеца брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението – м.септември 2012 год., е в
размер на 2 993.52 лв., а обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за процесния шестмесечен период възлиза на 17 961.12 лв.
В съдебното заседание,
проведено на 10.05.2013 год., първоинстанционният съд
е направил констатация по оригинала на трудовата книжка
на ищеца, от която се установява,
че след процесното уволнение няма друго записване за започване на
работа по трудово правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното
решение, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с доводите
в жалбата следва да се добави
и следното:
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Процесното трудово правоотношение
е било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключването на договор за управление на
предприятието. Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск
и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес и при
съобразяване на изложеното от ищеца в подадената от него въззивна
жалба, са свързани с това, че уволнителния акт бил издаден от ненадлежен орган, изпълняваната от
ищеца длъжност не била ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ и липсата
на бизнес програма за постигане на конкретни стопански и финансови резултати,
въз основа на която новият изпълнителен директор да може да предприема
структурни и кадрови промени.
Разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ
предвижда, че работодателят може, след отправяне на предизвестие в сроковете по
чл. 326, ал. 2 КТ, едностранно за прекрати трудовия договор с работника или
служителя от ръководството, поради сключването на договор за управление на
предприятието – след започването на неговото изпълнение, но не по-късно от 9
месеца.
С договора за управление по смисъла
на чл. 328, ал. 2 КТ собственикът на едно предприятие /или негов представител/
възлага на друго лице управлението на предприятието с оглед постигането на
определена стопанска цел. Обемът на правомощия на управителя се определя от мандата,
който му е възложен да изпълнява, а последният зависи от задачите, включени в
този мандат. Предметното съдържание на договора, както и срока на действието му
се определят свободно от страните, освен в случаите, когато нормативен акт
съдържа уредба, която следва да се съобрази, в т.ч. и относно максималния срок,
за който може да се сключи такъв договор /виж чл. 30 НРУТДУПСОТД/. С оглед
променливостта на икономическите фактори, принципалът
е свободен в преценката си за времето, в което следва да се постигне изпълнение
на съответния икономически резултат, респ. може да сключва поредица от договори
за управление за по-кратък или по-дълъг срок. Право да приложи специалното
уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ има управителят, с когото е сключен
такъв договор за възлагане на управлението, по който лицето се е задължило в
определен срок, срещу възнаграждение, да постигне на свой риск определен
стопански резултат.
Без значение е обстоятелството дали
договорът се сключва с ново лице или с такова, което е имало предходен договор
за управление, дали бизнес програмата е нова, сходна или идентична; дали тя се
съдържа в самия договор или в други документи, стига да е налице връзка между
тях, както и дали преди или след възлагане на управлението са поставени за
изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния
управител. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача
с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва
да постигне, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота,
печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и
инвестиции, а въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи
бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на
договора. Оттук следва, че изпълнителният директор има възможност, при наличие
на изрична клауза в договора за управление, в определен или технологично
необходим срок, да разработи бизнес програма /бизнес план/ в отделен документ
след сключването на договора. Освен това възнаграждението му следва да е
обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на
програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на
договора се определя и гаранция. С оглед на това законът дава възможност на
управителя да подбере и формира ръководен екип на предприятието, като освободи
по своя преценка /без мотиви/ част от заварените служители на ръководството на
основание чл. 328, ал. 2 КТ /виж Решение № 152 от 15.06.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 1104/2016 г., III г. о., ГК/.
За законността на уволнението по чл.
328, ал. 2 КТ е необходимо служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е
лице от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, а потестативното право на управляващия предприятието на
работодателя може да се упражни в 9-месечен срок след започване на изпълнението
на новия договор за управление. Така посочените предпоставки трябва да са
налице съм момента на прекратяване на трудовото правоотношение, за да е
осъществен фактическия състав по чл. 328, ал. 2 КТ. Законът не поставя други
изисквания, респ. не въвежда ограничения, за да може лицето, разполагащо с
работодателска власт, да упражни правото си да прекрати договорната връзка при
условията на чл. 328, ал. 2 КТ. Нито общата трудовоправна
норма, нито приложимите в случая специални норми /от раздел VІІІ на НРУТДУПСОТД/
не предвиждат изключение от специалното уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ за ръководители, чийто договор за управление е сключен за по-кратък срок
и/или е в зависимост от настъпването на определено условие /до провеждане на
публичен подбор за нов управител/. Договорът за управление винаги е срочен, но
срокът му е без значение за правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ, щом са
налице всички останали предпоставки за неговото упражняване.
В този смисъл изискванията за законност на
уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ са следните: с договора за управление да е поето
задължение за постигане на определен стопански резултат; служителят, чийто
трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по
смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ и правото на уволнение да е упражнено в
9-месечния срок след започването изпълнението на новия договор за управление –
в този смисъл Решение № 481 от 13.12.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 168/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 351 от 31.10.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 2188/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 249 от 4.07.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1358/2012
г., IV г. о., ГК, Решение № 215 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7007/2013 г., IV г.
о., ГК, Решение № 92 от 28.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3478/2016 г., IV г.
о., ГК, Решение № 259 от 20.12.2017
г. на ВКС по гр. д. № 1235/2017 г., ІV г. о., ГК.
С оглед изложеното по-горе въззивният съд приема, че в частност правото по чл. 328,
ал. 2 КТ е упражнено от надлежен орган – от новия изпълнителен директор, с
който е бил сключен договор за възлагане на управлението на ответното дружество,
по силата на който същият се е задължил да постигне на свой риск в уговорения срок
определен стопански резултат, от който е било обвързано възнаграждението му,
като е дал и гаранция за своето управление.
Процесното трудово правоотношение е прекратено в предвидения
в закона 9-месечен срок с начален момент от датата на сключване на договора за
управление /виж Решение № 47 от 10.02.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 4303/2013
г., IV г. о., ГК/ – това
обстоятелство не е било спорно между страните.
По смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ,
„ръководство на предприятието“ е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството
на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и
колективните изборни органи на управление /стопански съвет, управителен съвет,
изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни/. Т.е., това е специфичен
кръг от служители, от които пряко зависи дейността на предприятието или на
отделни негови звена, респ. успехът на управлението, с оглед постигането на
съответните цели по предмета на дейност на работодателя – такива, които имат
правомощия да възлагат задачи на подчинени, да контролират тяхното изпълнение,
да вземат самостоятелни решения и т.н. За преценката дали дадена длъжност е
„ръководна“ са от значение нейното място в общата структура на длъжностите в
предприятието и включените в нея трудови функции. Само по себе си
обстоятелството, че длъжността носи наименованието ръководител не обосновава
извод, че служителят има ръководни /управленски функции/ и съответно, че има
качеството на служител от ръководството на предприятието – в този смисъл Решение № 442 от 8.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1621/2009 г., III г.
о., ГК, Решение № 111 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 726/2011 г., IV г.
о., ГК, Решение № 388 от 6.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 582/2012 г., III г.
о., ГК и Решение № 15 от
2.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2016 г., IV г. о., ГК.
В разглеждания случай основните
функции и задължения на длъжността „директор на поделение“ в „С.а.“ ЕАД са
установени от приетата като доказателство по делото длъжностна характеристика,
от която е видно, че заемащото длъжността лице ръководи, координира, организира
и контролира цялостната дейност на поделение „М.“, отговаря за изпълнението на
транспортната задача и за организацията на труда в поделението. На директора на
поделението са пряко подчинени работещите в него служители, а той самият е
пряко подчинен на изпълнителния директор. Следователно СГС намира, че трудовите
функции на ищеца характеризират заеманата от него длъжност „директор на
поделение „М.“ като ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ /както
обосновано е приел и СРС/, тъй като той е имал правомощия да организира и
планира трудовия процес, да разпределя задачи между работниците и служителите и
да контролира изпълнението им.
На следващо място въззивният съд приема, че представената по делото бизнес програма
за периода април 2012 год. – 2015 год., съдържаща система от средства, чрез
които да се постигнат зададените цели и стопански резултат, установява възможност
за прилагане на уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ. В случая страните
са постигнали изрично съгласие в договора за възлагане на управлението от
12.04.2012 год., че въз основа на определената бизнес задача изпълнителният
директор следва да разработи и приеме в 60-дневен срок от сключването на
договора бизнес програма за целия срок на действие на договора и това е
направено, т.е. към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е бил налице
валиден договор за управление на предприятието с нова бизнес програма.
Ето защо уволнението на ищеца се
явява законосъобразно и предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да
бъде отхвърлен, както е приел и първоинстанционният
съд.
По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
С оглед неоснователността на иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователни се явяват и обусловените искове по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение
по чл. 225, ал. 1 КТ за исковия период.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено,
като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора
жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК вр. с 23, т. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/ жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на ответника по жалбата сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 04.04.2018 год., постановено по гр.дело №56682/2012 год. по
описа на СРС, ГО, 68 с-в.
ОСЪЖДА С.А.С. с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „С.А.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал.
8 вр. с ал. 3 ГПК сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС при условията
на чл. 280, ал. 1
ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/