Номер:
260011, 27.05.2022г., гр.Исперих
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ИСПЕРИХ
На
двадесет и осми април през 2022 година,
в
публично заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар:
Анна Василева,
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 902 по описа за 2019 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Исково
производство с правно основание чл.108 от Закона за собствеността (ЗС) и
чл.537, ал.2 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Х.Р.Ю., ЕГН–********** *** против Е.Х.Р., ЕГН–********** и С.М.Р., ЕГН–**********,***, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че Поземлен имот, с начин на трайно ползване: дворно
място, находящо се в строителните граници на с.С., общ.И. обл.Р. ул.“И. В.“ №..6,
представляващ УПИ VI в кв.3, образуван от имот с пл.№ 6, с площ от
1.059 дка, отреден за жилищно застрояване по ПУП на селото, одобрен със Заповед
№ 404/23.08.2014г. на ОбС-И., при граници и съседи: УПИ V
от кв.3 и улица, ведно с построените в същия имот: Жилищна сграда с декларирана
застроена площ от 49 кв.м., ведно с прилежащото към нея избено помещение с
декларирана застроена площ от 9 кв.м., е собственост на наследниците на Р.Ю.М.,
починал на 25.07.1994г., алтернативно е собственост на ищеца, както и ответниците да бъдат осъдени
да предадат и отстъпят владението и собствеността на описания имот, който
неоснователно владеят. Моли да бъдат отменени НА за собственост на недвижим
имот № 158, том II, рег.№ 2254, дело № 195/2018г. по описа на Нотариус П. А., рег.№ 688 на НК, с който
нотариален акт ответницата С.Р. е призната за собственик на процесния имот по
давностно владение, както и да бъде отменен НА за продажба на недвижим имот №
9, том III, рег. № 2454, дело № 217/2018г. по описа на същия
Нотариус, с който същата ответница продава на другия ответник процесния имот
въз основа на Договор за покупко-продажба. Ищецът твърди, че описаният имот е
съсобствен между него и трите му сестри Неджибе Р. О., А. Р. М. и К Р. И като са го
наследили от покойния си баща Р.Ю.М., б.ж. на с.С., починал на 25.07.1994г. и
признат за собственик на имота по давност, съгласно НА № 146, том І, дело №
295/1983г. по описа на Исперихски районен съд. Ответниците били бивши съпрузи,
от които Е.Х.Р. е син на ищеца. Непосредствено след сватбата им, на съпрузите
било предоставено за безвъзмездно ползване жилището в процесния имот. През
2016г. съпрузите формално прекратили брака си, въпреки че след развода
продължили да живеят като семейство заедно с петте си деца в едно домакинство и
никога не са се разделяли, нито са имали такива намерения. По този начин, с цел
заобикаляне на закона, на 10.05.2018г. ответницата С.Р. се снабдила с обсъдения
горе констативен НА за собственост върху процесния имот, на основание давностно
владение, като седем дни по-късно – на 17.05.2018г. го продала на бившия си
съпруг – другия ответник Х.Р.. Ищецът твърди, че понастоящем двамата ответници
живеят в процесния имот, като отказвали доброволно да му предадат владението.
Синът му отправял закани за убийство, ако посмее да влезе или приближи до
имота. Бил крайно агресивен и конфликтен. Ответницата С.Р. неправомерно си
направила адресна регистрация на същия имот през 2014г. Твърди, че никога не е
владяла имота еднолично като свой, трайно, необезпокоявано и явно, поради което
не е могла да го придобие нито по кратката 5-годишна придобивна давност като
добросъвестен владелец, нито на основание 10-годишната давност, поради което и
последвалата продажба на имота не е породила вещно-прехвърлително действие по
отношение на купувача.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на
чл.131 от ГПК, ответниците Е.Х.Р., ЕГН–********** и С.М.Р., ЕГН–**********,***,
действащи чрез упълномощен адв.Ел.К., АК-гр.Силистра, представят отговор, като
оспорват предявения иск за собственост и претендират отхвърлянето му, като
неоснователен. Претендират за разноските по делото. Предявяват възражение, че са собственици на имота, като
са го придобили на основание давностно владение. Твърдят, че ответникът Е.Р.
е роден в процесната къща през 1972г. и постоянно е живял там с известни
прекъсвания, докато учел в гр.Д и в периода на казармата. След казармата, през
1994г. сключил брак с втората ответница и заживели в същата къща заедно с
дядото и бабата на Е., за да ги гледат. Помежду им имало силна емоционална
връзка, като дядото приживе заявил, че ще дари къщата на Е., но починал
непосредствено след сватбата им. Няколко години ответниците били на гурбет в Т,
но постоянно си идвали на село. През 2002г. се завърнали в Б и до 2019г.
непрекъснато живели в къщата в с.С. Били адресно регистрирани на този имот,
плащали данъците на имота. Въпреки развода им през м.02.2016г., след това
продължили двама да живеят в къщата, тъй като Е. имал зад нея Козефервма и
5.500 дка земя, слята с имота на къщата, без ограждения помежду им. Втората
ответница С. не е напускала къщата и през 2018г. се снабдила с констативен НА
за собственост по давностно владение, а Е. ползвал земята зад имота, като осъществявал
стопанската си дейност в Козефермата. По този начин претендират, че от 1994г.
до 2018г. С.Р. е демонстрирала права си на пълноправен собственик на имота, в
пълен обем за себе си, на което не са се противопоставили нито ищецът, нито другите
наследници, за да защитят правото си на собственост. В условията на
евентуалност, ако ответниците не бъдат признати за собственици на имота,
предявяват права на добросъвестни владелци чрез възражение за заплащане на направени в имота подобрения и необходими
разноски през периода от 25.07.1994г. до настоящия момент, като ищецът бъде
осъден да им заплати за тях сумата от
15 000.00 (петнадесет хиляди) лева (частично от общата им стойност от 51 512.00 лева), включващи:
извършени през 2004г. основен ремонт на три стаи, всяка по 70 кв.м. и коридор
от 30 кв.м., измазване – 16.00 лв/кв.м., общо 3 840.00 лева, шпакловане –
11лв/кв.м., общо 2 640.00 лева, боядисване – 5.80 лв/кв.м., общо
1 392.00 лева и поставяне на гипс-картон – 24 лв/кв.м., общо 5 760.00
лева, външна мазилка на 100 кв.м., направена също през 2004г. – 1 600.00
лева; смяна през 2004г. на стари дървени врати и прозорци – по 5 броя с нова
алуминиева дограма – 5000.00 лева; поставяне през 2004г. на теракот на трите
стаи и коридор – 11 520.00 лева, подово отопление през същата 2004г. – 56
лв/кв.м., общо 11 760.00 лева; построяване на лятна кухня и поставяне на
нова дограма през 2016г. – 8 000.00 лева, от които 3000.00 лева – за
дограма. Твърдят, че ищецът е знаел и не се е противопоставил на описаните
действия на ответниците, като описаните подобрения са извършени с негово
съгласие. Като добросъвестни подобрители предявяват и възражение за право на задържане на
имота до заплащането на подобренията.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното: Ищецът Х.Р.Ю., ЕГН–**********,
е законен наследник – син на Р.Ю.М., ЕГН-**********, починал на 25.07.1994г., б.ж. на с.С, обл.Р.
След
смъртта си, последният оставя законни наследници: преживяла съпруга – Р М М.,
починала по-късно на 19.04.2001г. и четирите им общи деца, в т.ч. ищеца, А Р М.,
свидетелката по делото К Р. И и Н Р. О, също починала по-късно на 10.09.2016г. (представено
Удостоверение за наследници изх.№ 38/31.10.2018г., изд. от Кметство-с.С,
Община-И – л.24-25 от делото).
Приживе,
наследодателят Р.Ю.М.,
ЕГН-**********, е
признат за собственик на основание давностно владение, съгласно констативен НА № 146/01.11.1983г., том І, дело № 295/1983г. по
описа на Исперихски районен съд,
върху следния недвижим имот: „Дворно място в чертите на с.С, с площ от 825
кв.м., съставляващо парцел VІІ-2 в кв.3 по плана на селото, с построената в
него жилищна сграда и други стопански сгради, при съседи: улица, ИД И и от
другите две страни – блок на ТКЗС“.
Назначената
по делото комплексна съдебно-техническа и оценъчна експертиза с изготвено
заключение вх.№ 260211 от 20.04.2022г. индивидуализира
същия имот, ведно
със сградите в него, съобразно действалите във времето териториалноустройствени
планове на с.С до настоящия момент, като констатира, че описаният имот се
идентифицира със спорния по делото, като посочените характеристики са съобразно
регулационния план на с.С от 1940г. Експертизата описва имота с площ от 800
кв.м., при граници и съседи: парцел VІ-3 от кв.3, улица и две страни – блок на
ТКЗС, като в разписния лист, придружаващ регулационния план на селото от
1940г., като собственици на процесния парцел VІІ-2 от кв.3 са записани И Рв –
без документ за собственост и Р И М, притежаващ описания горе НА №
146/01.11.1983г., съдът възприема наследодателя Р.Ю.М. - бащата на
ищеца.
Според същото експертно
заключение, по ПУП на с.С от 2014г., одобрен със Заповед № 404/23.08.2014г.,
процесният имот представлява УПИ VІ-6 от кв.3, с площ от 1.059 дка, отреден за
жилищно застрояване, в което са построени Паянтово жилище с декларирана застроена площ от 49 кв.м., ведно с
прилежащото към него избено помещение с декларирана застроена площ от 9 кв.м. и
Паянтова сграда без декларирана площ, построена от югозападната страна на
жилищната сграда, граници и съседи: УПИ V от кв.3,
улица и имоти извън регулация.
По сега действащата кадастрална
карта и кадастрални регистри на с.С, одобрени със Заповед №
РД-18-25/02.02.2022г. на Изпълнителния директор на АГКК, Поземленият имот е с
идентификатор 68552.501.6, вид собственост: Частна, вид територия:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м), с площ
1083 кв.м., стар номер 6, кв.3, парцел VІ, като в имота е построена сграда с
идентификатор 68552.501.6.1, вид собственост: Частна, функционално предназначение:
Жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи – 1, застроена площ от 71 кв.м.
Експертизата констатира, че в
разписния лист, придружаващ ПУП на с.С от 2014г., като собственик на процесния
имот е записан ответникът Е.Х.Р., притежаващ НА № 9, том ІІІ, дело №
217/17.05.2018г., като на същото основание той е записан и като собственик на
Поземления имот с идентификатор 68552.501.6 по действащата кадастрална карта и
кадастрални регистри на селото. Експертното заключение не установява друго
движение на собствеността върху процесния имот.
По делото не е спорно, че
ответникът Е.Х.Р., ЕГН–**********, е син и
единствено дете на ищеца Х.Р.Ю..
Втората ответница С.М.Р., ЕГН–**********, е бивша съпруга на ответника Е.,
чиито граждански брак, сключен на 23.07.1994г., е бил прекратен по взаимно
съгласие на съпрузите с влязло в сила на 01.02.2016г. Решение №
142/01.02.2016г. по гр.д.№ 03437/2015г. на РС-Д. Според постигнатото между
съпрузите Споразумение по чл.51 от СК, утвърдено от бракоразводния съд,
семейното жилище, което съпрузите са обитавали дотогава, находящо се в с.С,
обл.Р, ул.“С“ № .. – собственост на родителите на съпруга Е.Х.Р., ще бъде обитавано за в бъдеще от него и трите му
непълнолетни деца Д., М. и Т..
Две
години по-късно, на 10.05.2018г., ответницата С.М.Р., ЕГН–**********, се
снабдява с констативен
НА за собственост на недвижим имот № 158, том II,
рег.№ 2254, дело № 195/2018г. по описа на
Нотариус, рег.№ 688 на НК и с район на действие РС-И…, с който нотариален акт, въз основа на
обстоятелствена проверка по реда на чл.587, ал.2 от ГПК, е призната за
собственик по давностно владение на процесния имот, индивидуализиран към него
момент като „Поземлен имот, с начин на трайно ползване: дворно място, находящо
се в строителните граници на с.С. общ.И. обл.Р., ул.“И.В.“ № … представляващ
УПИ VІ в кв.3, образуван от имот с пл.№ 6, с площ от 1.059 дка, отреден за
жилищно застрояване по ПУП на селото, одобрен със Заповед № 404/23.08.2014г. на
ОбС-гр.И., граници и съседи: УПИ V от кв.3 и улица, ведно с построените в същия
имот: 1/Жилищна сграда с
декларирана застроена площ по Удостоверение за данъчна оценка от 49 кв.м.,
ведно с прилежащото към нея избено помещение с декларирана застроена площ от 9
кв.м.“.
Седем
дни по-късно, на 17.05.2018г. същата ответница
С.М.Р., ЕГН–**********, продава на бившия си съпруг –
ответника Е.Х.Р., ЕГН–**********, описания имот, съгласно Договор за
покупко-продажба, оформен с представения по делото НА за продажба на недвижим
имот № 9, том III, рег. № 2454, дело № 217/2018г. по описа на Нотариус, рег.№
688 на НК и с район на действие РС-И., с който НА ответникът е записан като
собственик на имота по обсъдените горе
разписен лист, придружаващ ПУП на с.С. от 2014г. и съответно сега
действащата кадастрална карта на селото.
Според
представените по делото официални справки за адресната регистрация на страните:
ищецът Х.Р.Ю. има Адресна карта за настоящ адрес № 0001/30.10.2001г.,
като е адресно регистриран на адреса на процесния имот в с.С., обл.Р., ул.“И. В.“
№ .., идващ от адрес в гр.Д., бул.“Р.“ .. ет…, ап…; ответникът Е.Х.Р. за периода от 12.09.2000г. до 21.05.2018г. е бил с
постоянен адрес – посоченият по-горе адрес на баща му в гр.Д., след
което, считано от 21.05.2018г. е регистриран с постоянен адрес – този на
процесния имот в с.С., обл.Р., ул.“И. В.“ №..; в периода от 23.07.1999г. до
18.06.2003г. е бил с настоящ адрес ***, след което – на адреса на
процесния имот; ответницата С.М.Р. за периода от 28.12.1994г. до 04.03.2004г. е
била с постоянен адрес ***, след което е с регистриран постоянен
адрес – този на процесния имот в с.С., обл.Р., ул.“И. В.“ №.. в периода от
30.07.1999г. до 18.06.2003г. е бил с настоящ адрес ***, след което – от
18.06.2003г. до 23.09.2015г. – на адреса на процесния имот; от 23.09.2015г. до
07.09.2018г. - в с.И. Ш. и от 07.09.2018г. – отново на адреса на процесния имот
в с.С., обл.Р., ул.“И.В.“ №...
От
показанията на разпитаните по делото свидетели
– Н. М. Ю. Г. Ф. А. и К. Р. И., всички близки роднини на страните, като първите
двама са племенници на ищеца, респ. първи братовчеди на ответника Е.Р., а
третата е сестра на ищеца, респ. леля на ответника Е.Р., се установява непротиворечиво, че наследодателят Р.Ю.М., ЕГН-********** и съпругата му А. Р.М. са живели в процесния имот до смъртта им, като
след смъртта на Р. през 1994г., съпругата му А.продължила да живее в този имот
до 2001г., през която година тя починала. През този период ищецът Х.Р.Ю. живеел
с втората си съпруга на квартира в гр.Д., но всяка седмица си идвал в с.С. да
наглежда майка си. През зимните периоди, когато не можел да идва на село,
сестра му – свидетелката К. Р. И. се грижела за майка си, или се редували да я
вземат при себе си – за по един месец при дъщерята и един месец при сина Х..
Вече през последните три години преди смъртта й, Х. *** бащината си къща,
където заедно с жена си се грижели за баба А. до смъртта й.
От
показанията на същите свидетели се установява, че ответникът Е.Х.Р. също е
живял в процесния имот, като дете заедно с родителите си преди да замине да учи
в гр.Д., където живял в квартирата на баща си, а от 1994г., след като сключил
граждански брак с ответницата С., заедно като семейство заживяли в процесния
имот, вкл. и с децата си, с известни прекъсвания. От свидетелите се установява,
че Е. е дете, родено от първата жена на ищеца Х., като родителите впоследствие
се разделели. Майката на Е. ***, в която според свидетелските показания Е. и С.
живеели преимуществено като семейство, а в процесния имот в същото село, на
ул.»И. В.» №.., основно гледали животни – кози и кучета. Известно време живели
и на квартира в гр.И., както и ходили да работят в чужбина. Завърнали се в с.С.
през 2001г.-2002г. година, по което време ищецът Х.Р.Ю. живеел трайно в
процесния имот по повод грижите за болната си майка. В същия този период Е.
прогонил насилствено баща си от къщата с побой и заплахи, поради което
последният се върнал в квартирата си в гр.Д.. Рядко се зъвръщал на село заради
конфликта си с Е., който в този период не дупускал до имота никой от другите
наследници, като ги заплашвал, че ще ги застреля, поставени били видеокамери за
наблюдение. В обсъжадния период ответниците се развели след конфликт помежду
им, като известно време живели разделени, но много скоро след това отново се
събрали и продължили да живеят с децата си в с.С., вкл. и да ползват процесния
имот.
Според
показанията на свидетелите Н. М. Ю. и Б.А.М., ответниците
направили множество ремонтни дейности в процесния имот, но не установяват
конкретен период на извършването им. Твърдят, че е извършена подмяна на
дървената дограма на къщата с ПВЦ-дограма, сложени плочки на земята, подово
отопление, ремонт на таван с поставен гипскартон, боядисване на стаите,
направена беседка в имота.
Отново свидетелите установяват,
че другите наследници не са спирали да имат интерес към процесния имот, където
се събирали в миналите години по време на празници. Принципно не са имали
против Е. и семейството му да живеят в имота, като свидетелката К. Р. И.
твърди, че лично тя била съгласна и разговаряла с брат си Х. по този въпрос,
процесната къща да остане за него, тъй като той се грижел за родителите им и
нямал друг имот, където да живее, като останали изненадани, когато разбрали, че
племенникът й Е. има нотариален акт за наследствения им имот.
През последните години
ответниците трайно пребивавали в чужбина, където работели. В периода след
завеждане на настоящото съдебно производство, се зъвърнали в Б. през м.август
2021г., за да направят сватба на сина си и веднага след това събитие Е.Х. Р.
организирал събарянето на всички постройки в процесния имот. Това се случило в
присъствието на другите наследници на имота, в т.ч. на ищеца и сестра му К., и
в присъствието на полицейски служители. Въпреки техните опити да се
противопоставят на събарянето на сградите, ответникът изпълнил намеренията си.
Вещото лице по назначената по
делото съдебно-техническа и оценъчна експертиза, констатира, при извършения
оглед на място в процесния имот на 01.04.2022г., че сградата в имота е
съборена, поради което не могат да бъдат установени необходимите разноски,
направени за запазването на имота в периода от 25.07.1994г. до настоящия
момент, както и не могат да бъдат установени извършените в същия период
подобрения в имота. Дава заключение, че стойността на имота към момента е
намалена вследствие събарянето на сградата.
В
производството по делото ищецът е направил съдебни и деловодни разноски в общ
размер на 268.18 лева, както следва: 108.18 лева - заплатена ДТ при образуване на делото; 10.00
лева – заплатена ДТ за вписване на исковата молба и 150.00 лева – припадаща се
част от изплатеното възнаграждението на вещото лице по съдебно-техническата и
оценъчна експертиза, но не заявява претенция за присъждането им. Ответниците са
направили деловодни разноски в размер на 150.00 лева – припадаща се част от изплатеното
възнаграждението на вещото лице по съдебно-техническата и оценъчна експертиза,
като претендират за присъждането им.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът прецени
следното:
Искът
за собственост, имащ своето правно основание в разпоредбата на чл.108 от Закона
за собствеността, е основателен и следва да бъде уважен. Няма спор между
страните, че и понастоящем ответниците са във владение на имота. Спорен е
въпросът относно основанието, на което се явява установена фактическата им
власт върху този имот и годността на това основание да породи като последица
придобиването на собствеността върху имота.
От
събраните по делото доказателства се установиха непротиворечиви данни, че
процесният имот е принадлежал и останал по наследство от родителите на ищеца, а
именно от наследодателя Р.Ю.М.,
ЕГН-**********, починал на 25.07.1994г., б.ж. на с.С., обл.Р., който е
признат за собственик на имота на основание давностно владение, съгласно констативен
НА № 146/01.11.1983г.,
том І, дело № 295/1983г. по описа на Исперихски районен съд.
След
смъртта му, настъпила на 25.07.1994г., възниква съсобственост върху процесния
имот между преживялата съпруга и общите деца на съпрузите, в т.ч. и ищецът Х.Р.Ю.,
като поради неотносимост към съдебния спор, съдът не е
изследвал изчерпателно пълния кръг от наследници и техните права върху
процесния имот, по повод на възникнала съсобственост по наследство.
Вече
за периода от възникване на обсъжданата съсобственост върху имота, т.е. считано
от 25.07.1994г. и занапред, не се доказаха твърденията на ответниците, че от
1994г. до 2018г. С.Р. е демонстрирала права си на пълноправен собственик на
имота, в пълен обем за себе си, на което не са се противопоставили нито ищецът,
нито другите наследници, за да защитят правото си на собственост. Респ.
недоказано остава поддържаното от тях възражение за придобиване на имота по
давностно владение.
Това
твърдение се опроверга категорично от показанията на ищцовите свидетели, в това
число и прекият наследник К. Р. И. – една от сестрите на ищеца, същата и
съсобственик на имота, като не се потвърждава и от показанията на единствения свидетел
на ответната страна. Не се установиха категорични данни за наличие на единна
воля от всички наследници за прехвърляне на имота в полза на един от тях или на
трети лица, извън наследствения кръг, каквито се явяват ответниците, нито са
предприемани постъпки в тази насока по официалния нотариален ред (арг. от чл.18
от ЗЗД - всяко прехвърляне на собственост върху недвижим имот е строго формален
акт).
От
страна на ответницата С.М.Р.,
която противопоставя
изключително право върху процесния имот с претенцията, че го е придобила на
основание давностно владение, снабдявайки се с констативен нотариален акт за
това – НА за
собственост на недвижим имот № 158, том II, рег.№ 2254, дело № 195/2018г. по
описа на Нотариус, рег.№ 688 на НК и с
район на действие РС-И., също не бяха ангажирани ползващия я доказателства,
противопоставими на ищцовата претенция, да е владяла изключително за себе си целия наследствен имот
и от кога. Заедно със съпруга си Е. за обитавали епизодично процесния имот, за
който са знаели, че е наследствен от дядото на Е., като не са манифестира по
недвусмислен начин спрямо наследниците на имота, завладяването му чрез
действия, обективиращи установяване на своене и отблъскващи тяхното владение
върху същия имот. Фактическият състав на придобивната давност предполага упражняването
на фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато (да няма случаен
характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин, препятстващ
евентуалното владение на други лица), да е спокойно (да не е установено с
насилие), да е явно (да не е установено по скрит начин, да се упражнява така,
че всеки заинтересован да може да научи за това) и да е несъмнено (да няма
съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе).
Според съда осъщественото от ответницата С.М.Р.
владение върху процесния имот не покрива тези критерии. От събраните
доказателства категорично се установи, че посочената ответница никога не е
живяла сама в този имот. Преди всичко, до 2001г. имотът е бил трайно обитаван
от съпругата на наследодателя Р.Ю.М.,
до смъртта й, както и от ищеца Х.Р.Ю., като наследник на същия имот, който се е
грижил за болната си майка. Последният никога не е притежавал друг собствен
имот и в хода на
делото не бяха установени каквито и да било обстоятелства, които да обосноват
извод, че той е изгубил правото си на собственост върху този имот. Няма валидно
извършени от ищеца действия на разпореждане със съсобствената му част, като не
се доказа дори и намерение от негова страна да отстъпва под каквато и да било
форма собствените си права върху имота в полза на сина си Е. или снаха си С.. Последвалото
неразбирателството със сина му и агресивното отричане от страна на ответника на
правото на баща му да живее в този имот, вкл. и чрез насилственото му
прогонване, не създават основание да се приеме, че ищецът е изгубил правата си
на съсобственик върху този имот, нито да обосновават промяна в намерението му
да го владее като своя собственост. Другият съсобственик на имота –
свидетелката К. Р. Ибрям също не е изгубила правата си на съсобственик върху
бащиния имот. Категорично се установи, че през всичките години след излизането
й от този имот, вкл. и след смъртта на родителите й, тя по никакъв начин не е
демонстрирала, че се отказва от наследствените си права върху имота, нито пък е
изразявала воля за придобиването му от другиго освен от брат си Х., заради
грижите, които той е полагал към родителите си.
В обсъждания период, ответницата С., заедно
със съпруга си Е., от определен момент - бивш съпруг, са обитавали и друг имот
в същото с.С., останал от майката на Е.. Тези обстоятелства се потвърждават и
от съдържанието на бракоразводното им Споразумение по чл.51 от СК, сключено
през 2016г., в което за посочили като обитавано от тях семейно жилище –
собственост на родителите на Е.,***, което кореспондира и със свидетелските
показания в тази насока. Пребивавали са известни периоди извън селото – на
квартира в гр.И., на работа в чужбина, известен период ответницата С. е живяла
в с.И. Ш. (в годината около развода). В подкрепа на горното са промените в адресната им регистрация,
обсъдени в обстоятелствената част на решението. След завръщането им в с.С. е
възникнал конфликт между тях и бащата на Е. – ищецът Х.Р.Ю., при което
последният бил насилствено прогонен, както и другите наследници също не били допускани в имота чрез използване на
заплахи от страна на Е.Р.. При тези обстоятелства, не може да се направи извод
за осъществено в полза на ответницата С.М.Р. постоянно, непрекъснато и спокойно владение върху имота
през претендирания от нея период. Извършените от ответниците дейности на
обикновено управление спрямо имота, какви са ремонтите и подобренията, както и
липсата на противопоставяне от страна на наследниците-съсобственици срещу
полаганите грижи и извършвани подобрения в наследствения им имот, също не са
достатъчно основание да се приеме, че те са променили отношението си да своят
имота, нито съставляват явна демонстрация от страна
на ответниците спрямо тях, че владеят имота само за себе си, годна да обоснове
претенцията за изключителна собтвеност върху този имот.
Въз основа на горното, съдът приема, че С.М.Р. неправомерно е призната за собственик на имота и
неправомерно се е разпоредила впоследствие с процесния имот, продавайки го на
бившия си съпруг Е.Х.Р., ЕГН–**********, с Договора за
покупко-продажба, оформен с НА за продажба на недвижим имот № 9, том III, рег.
№ 2454, дело № 217/2018г. по описа на Нотариус, рег.№ 688 на НК и с район на
действие РС-И.. Този договор не е породил вещно-прехвърлително действие, поради
факта, че праводателят не е притежател на правото на собственост, което
прехвърля и съобразно правилото, че никой не може да прехвърля права, които
самият той не притежава.
Според съда, ищецът Х.Р.Ю., ЕГН–**********, доказва категорично правата си на наследник и
съсобственик върху процесния имот, останал по наследство от неговия баща Р.Ю.М., което му дава право да търси защита на това
свое право срещу всяко лице, като претендира ревандикиране както на целия имот,
така и за онази част от него, която ответниците владеят без основание. В
случая, той заявява претенцията си по отношение на целия имот, а ответниците от
своя страна не доказват възражението си, че са го придобили изключително за
себе си на заявеното от тях основание – придобивна давност и че го владеят
целия на това основание.
Обобщавайки изложеното, съдът намира, че са налице трите кумулативно
изискуеми предпоставки на чл.108 от ЗС, при наличие на които ответниците следва
да ревандикират процесния имот в патримониума на ищеца. Последният установява
категорично правата си на съсобственик по наследство на този имот, който
понастоящем ответниците са завладяли изцяло без основание, ограничавайки
правата на ищеца върху същия имот. Имотът следва да бъде ревандикиран във вида
, в който съществува към момента, т.е. без съборените сгради, съществували в
него, по отношение на които ищецът може да потърси защита на правата си по
правилата на непозволеното увреждане. При ревадкиране на имота, същият следва
да бъде индивидуализират и съобразно характеристиките му по действащата вече
кадастрална карта и кадастрални регистри на с.С..
Изходът от повдигнатия материално-правен спор за собственост, обуславя
интерес от отмяна, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, на издадения в
охранителното производство по чл.587 от ГПК констативен НА за собственост на недвижим имот № 158,
том II, рег.№ 2254, дело № 195/2018г. по описа на Нотариус, рег.№ 688 на НК и с район на
действие РС-И., с който ответницата С.М.Р., ЕГН–**********, легитимира по отношение на процесния имот
оспорените от ищеца права върху него. По делото по безспорен начин се доказа,
че липсват елементи от фактическия състав на придобивното основание, ползващо
ответницата, което оборва и констатациите по този акт.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012г. на ВКС по тълк.д. № 3/2012 г.,
ОСГК, на отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК, подлежат
само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на
собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се
прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Ето защо
ищцовата претенция за отмяна на ползващия ответника Е.Х.Р., ЕГН–**********, НА за продажба на недвижим
имот № 9, том III, рег. № 2454, дело № 217/2018г. по описа на Нотариус, рег.№
688 на НК и с район на действие РС-И, като неоснователна, следва да бъде
оставена без уважение.
Неоснователно се явява и възражението
на ответниците за подобрения и необходими разноски по чл.72 от ЗС, както и за
признаване право на задържане на имота до заплащането на разноските, поради
недоказаност на претенцията. Вследствие събарянето на сградата, дори и да са
направени такива разноски, то те останаха недоказани, при невъзможност да бъдат
оценени. Съдебната практика е възприела разбирането, че увеличението на имота вследствие направени полезни
разноски се заплаща, доколкото съществува към деня на постановяване на
решението за заплащането му (вж. Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по
гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, т.ІІ 6.).
Предвид изхода на
делото, не се следват в полза на ответниците претендираните от тях деловодни
разноски.
Воден от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.108 от Закона за собствеността, по отношение на ответниците Е.Х.Р., ЕГН–**********
и С.М.Р., ЕГН–**********,***, че «Поземлен
имот, с начин на трайно ползване: дворно място, находящо се в строителните
граници на с.С., общ.И., обл.Р. ул.“И. В.“ № .., представляващ УПИ VI в кв.3,
образуван от имот с пл.№ 6, с площ от 1.059 дка, отреден за жилищно застрояване
по ПУП на селото, одобрен със Заповед № 404/23.08.2014г. на ОбС-И., при граници
и съседи: УПИ V от кв.3 и улица, ведно с построените в същия имот: Жилищна
сграда с декларирана застроена площ от 49 кв.м., ведно с прилежащото към нея
избено помещение с декларирана застроена площ от 9 кв.м.“, индивидуализиран по
сега действащата кадастрална карта и
кадастрални регистри на с.С., одобрени със Заповед № РД-18-25/02.02.2022г. на
Изпълнителния директор на АГКК, като „Поземлен имот с идентификатор ……………,
вад собственост: Частна, вид територия: Урбанизирана, с начин на трайно
ползване: Ниско застрояване (до 10м), с площ 1083 кв.м., стар номер 6,
кв.3, парцел VІ, като в имота е построена сграда с идентификатор…………., вид
собственост: Частна, функционално предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна,
брой етажи – 1, застроена площ от 71 кв.м., е собственост на наследниците на Р.Ю.М., починал на
25.07.1994г., като
ОСЪЖДА ответниците ДА ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА и ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО в полза на
ищеца Х.Р.Ю., ЕГН–********** ***, върху
описания имот, без сградите в него, като несъществуващи вследствие
събарянето им през времетраене на съдебното производство.
ОТМЕНЯ,
на основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативен НА за собственост на недвижим имот № 158,
том II, рег.№ 2254, дело № 195/2018г. по описа на Нотариус, рег.№ 688 на НК и с район на
действие РС-И., с който в
производство по чл.587 от ГПК ответницата С.М.Р., ЕГН–**********, е призната за собственик върху описания горе имот на
основание давностно владение.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията по чл.537, ал.2 от ГПК на ищеца Х.Р.Ю., ЕГН–**********
за отмяна на ползващия ответника Е.Х.Р., ЕГН–**********, НА за продажба на недвижим
имот № 9, том III, рег. № 2454, дело № 217/2018г. по описа на Нотариус, рег.№
688 на НК и с район на действие РС-И., като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ възражението на
ответниците Е.Х.Р., ЕГН–********** и С.М.Р., ЕГН–**********,***,
против ищеца Х.Р.Ю.,***, по чл.72 от ЗС, за
заплащане на направени в имота подобрения и необходими разноски през периода от
25.07.1994г. до настоящия момент, като ищецът бъде осъден да
им заплати за тях сумата от
15 000.00 (петнадесет хиляди) лева (частично от общата им стойност от 51 512.00 лева), както и за признаване право на задържане на имота до
заплащането на разноските, поради недоказаност.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОПРЕДЕЛЯ,
на основание чл.115, ал.2 от ЗС, шестмесечен срок от съобщаването на ищеца Х.Р.Ю., ЕГН–**********, да впише
съдебното решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: