Решение по дело №2165/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 134
Дата: 9 февруари 2023 г. (в сила от 9 февруари 2023 г.)
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20227040702165
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№  134              09.02.2023 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XXVI АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

      ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНА КОЛЕВА

         2.  КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

 

Секретар:  Г. Д.

Прокурор: Мирослав Илиев 

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 2165 по описа за 2022 година.

 

 Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. с чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Съмър Тайм“ ЕООД, насочена против решение № 196 от 17.10.2022г., постановено по АНД № 369/2022г. по описа на Районен съд-Несебър, с което е потвърдено изцяло наказателно постановление №02-0003646/27.07.2021г, издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Бургас, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение по чл.62, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), вр. с чл.1, ал.2 от КТ. В касационната жалба се сочи, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен, постановен в противоречие със събраните по делото доказателства и при липса на мотиви. Иска се неговата отмяна. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 от НПК – неправилно решение поради съществени нарушения в процесуалните правила и противоречие с материалния закон.

В съдебно заседание касаторът „Съмър тайм“ ЕООД, редовно и своевременно призован, се представлява от адв. С., с представено пълномощно от предходната съдебна инстанция. Същата поддържа касационната жалба без да ангажира допълнителни доказателства.

Ответникът по касация  директор на дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, редовно и своевременно призован, се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва касационната жалба изцяло.

За Прокуратурата на Република България се явява прокурор Мирослав Илиев от Окръжна прокуратура – Бургас, като изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд-Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд Несебър е образувано по жалба „Съмър Тайм“ ЕООД против НП № 02-0003646 от  27.07.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Бургас, с което на дружеството е наложено наказание  „имуществена санкция“ за нарушение на  чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ.

Районен съд – Несебър е постановил решение № 196 от 13.02.2022г. по АНД № 369 от 2022г., с което е потвърдил обжалваното НП. Наред с това, дружеството е осъдено да заплати на ИА „ГИТ“ сумата от 80 лева разноски по делото, с оглед изхода от оспорването.

При постановяване на решението съдът е приел, че не са налице твърдените нарушения при издаване на АУАН и НП. Наказващият орган, издал наказателното постановление, е изложил обстоятелствата, съобразени с установеното от писмените доказателства, събрани в хода на проверката и правилно е определил наказанието в размер посочен от закона. Наложеното наказание е в размер на 1500.00лева, което е  минималният размер, предвиден в закона.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалвания акт с материалния закон съдът следи служебно.

Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от въззивния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

От фактическа страна е установено, че на 14.05.2021г. в гр. Несебър, к.к. "Слънчев бряг", в обект заведение „Баш Хаус Бай Джани“, стопанисван от „Съмър Тайм“ ЕООД, е констатирано да полага труд лицето Р.З.Ш.. При проверката на органите на ДИТ гр. БургасШ. е установен в градината на заведението да извършва трудова дейност – почистване на ратанова мебел с пароструйка. Пред проверяващитеШ. е декларирал, че извършва дейност по почистване и е отбелязал в справката - декларация, че има трудов договор. В документа, изискан от проверяващите, Захариев е вписал, че работното му време е от 12.00ч. до 14.30 ч., за което е следвало да получава трудово възнаграждение в размер на 1000.00 лв. Проверяващите органи са установили, че към датата на проверкатаШ. няма сключен трудов договор с дружеството. Пред проверяващите е представен граждански договор, сключен на 12.05.2021г. междуШ. и наказаното дружество. В него е вписано, че Ш. приема да извърши следните дейности: измиване на прозорци, почистване на подови настилки, почистване на рафтове, основно почистване на кухненско помещение — машини и оборудване, посуда и кухненски рафтове и плотове. Срокът за извършване на тези дейности е 4 работни дни, като договореното възнаграждение е 150.00лева.

Нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ вменява на работодателя задължението да сключи с работника писмен договор, в който да оформи правоотношението по полагане на труд от последния. Изрично нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ указва, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал, 3 от КТ работодател,  който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. за всяко отделно нарушение. В §1, т. 1 от ДР на КТ също е посочено, че „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

Касационният съдебен състав приема, че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано. При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Настоящият състав не възприема направеното от процесуалния представител на касатора в о.с.з. допълнение към касационната жалба, че при новото разглеждане на делото е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в проведен повторен разпит на актосъставителя. Събраните от свидетеля – актосъставител показания се съдържат и в приобщеното към производството АНД №634/2021г. по описа на Районен съд Несебър и при направена съпоставка показанията са идентични и не си противоречат.

Не могат да бъдат споделени аргументите, че при постановяване на решението не са взети под внимание показанията на свидетеля на жалбоподателя. Същите в голямата си част се отнасят до  сключения между дружеството и Ш. граждански договор. Въззивният съд е обсъдил подробно представения по делото граждански договор и се е мотивирал защо счита, че чрез него се  прикрива трудова дейност.

    Извършването на нарушението, за което е санкционирано дружеството е доказано по безспорен начин от справка, съставена на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, подписана отШ., в която е посочено, че същият полага труд в дружеството, с посочено работно време, почивен ден и възнаграждение.

Съдът не споделя доводите в касационната жалба, че между дружеството иШ. не е налице трудово правоотношение и че последният изпълнявал само единични услуги с цел подготвяне на обекта за предстоящия сезон. От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че са налице елементите на трудово правоотношение и съобразно императивната разпоредба на  чл. 61, ал. 1 от КТ, работодателят „Съмър Тайм“ ЕООД е следвало да сключи с работника трудов договор в писмена форма. С неизпълнението на това задължение е последният е осъществил състава на административното нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ, поради което законосъобразно е бил санкциониран.

Горният извод не се променя от представения граждански договор, сключен между „Съмър Тайм“ ЕООД иШ.. Съдържанието на договорните клаузи недвусмислено сочи постигнато между страните съгласие за престиране на работна сила, а не на конкретен резултат. Поради това съдът приема, че гражданският договор е неубедителен и не доказва твърдяното от касатора основание за полагане от посоченото лице на труд в обекта. На последно място паралелното съществуване на гражданско и трудово правоотношение не е забранено от страна на законодателя, като доказването на едното, не оборва само по себе си съществуването и на другото.

По изложените съображения при извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, и счита, че същото следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният съд Бургас, XXVI-ти състав

Р   Е   Ш   И:

 

  ОСТАВЯ В СИЛА решение № 196 от 17.10.2022г., постановено по АНД № 369/2022г. по описа на Районен съд-Несебър.

 

 ОСЪЖДА „Съмър Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Константин Величков“ №34, ет. 4,  представлявано от управителя И.С., на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „ Главна инспекция по труда” гр. София, сумата от 100.00лева/ сто лева/ разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                   2.