№ 1730
гр. Варна, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501922 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ХР. Г. ИВ. с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес ********, чрез адв. С.П.К., преупълномощена от адв.С.К. Д., АК Варна, в
качеството й на особен представител, срещу Решение № 260719 от 02.03.2021г.,
постановено по гр.д.№ 806 по описа на ВРС за 2020г., поправено с решение №
262113/29.06.2021г., в ЧАСТТА, В КОЯТО по иска на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД ЕИК *********, е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО,
че ХР. Г. ИВ. с ЕГН ********** дължи на ищеца по Заповед за изпълнение №
4589/12.6.2019г., постановена по ч.гр. дело № 9047/2019г. на ВРС, 11 състав, сумата от
300лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 3254615 от 21.06.2018 г.
между Х.И. Георгиев (заемател) и „Изи Асет Мениджмънт" АД (заемодател), като вземането
по договора е прехвърлено по силата Приложение №1 от 01.01.2019 г. към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. от страна на „Изи Асет
Менижмънт" АД ЕИК ********* в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 11.06.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.415 от ГПК във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от
1
ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Сочи се, че
исково производство е заведено по реда и условията на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумите, обективирани в издадена Заповед за изпълнение № 4589/12.06.2019 година,
издадена по ч.гр.дело № 9047/2019 година на PC Варна. Настоява се, че исковете по чл. 422,
вр. с чл. 415 от ГПК следва да са идентични по основание, размер и период на претенциите в
заповедното производство. Конкретно се твърди, че след като договорът е недействителен,
не би могло да се признае дължимостта на главницата на това основание. Разпоредбата на
чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното
обогатяване - при липсата на основание или при отпаднало основание, всеки дължи да върне
това, което е получил. В случая, сумите се претендират на договорно основание като
изпълнение с оглед действителен договор за кредит, за което е била издадена и заповедта за
изпълнение, а не на основание чл. 23 ЗПК, като дадено по недействителен договор. Позовава
се на съдебна практика обективирана и в Решение № 89/21.01.2019 г. по в.гр.д. № 2311/2018
г. на ОС Пловдив, Решение № 2898/11.05.2020 г. по в.гр.д. № 3439/2019 г. на СГС и
Решение № 26/03.05.2018 г. по в.т.д. № 34/2018 г. на ОС Търговище. Настоява се за отмяна
на първоинстанционното решение с отхвърляне на иска в цялост и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна чрез пълномощник депозира писмен
отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Позовава се на
действието на чл.23 от ЗПК като специален закон, въз основа на чиято разпоредба в случай
на установена недействителност на договора, на връщане подлежи чистата стойност на
кредита. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт в обжалваната част и
присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с
жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са да се
произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в
обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно .
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки
във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на
съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
2
Предмет на установяване в хода на съдебното производство е съществуването на
вземане, произтичащо от сключен между ответника и трето лице договор за заем, и което
вземане впоследствие е прехвърлено от третото лице на ищеца въз основа на сключен между
тях договор за цесия.
Ищецът сочи в исковата молба, че между „Изи асет мениджмънт“ АД и ответника на
21.07.2018г. е сключен договор за кредит, по силата на който дружеството предоставя на
ответника паричен заем в размер на 300лв., като кредитополучателят се задължава да върне
получената сума, ведно с договорената възнаградителна лихва за ползването на четири
равни месечни погасителни вноски с изрично посочени падежи в размер на по 81.35 лева.
Твърди се, че длъжникът не е извършил нито едно плащане по договора. Преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК настъпва крайният падеж на договора. Ищецът твърди, че с
приложение №1 от 01.01.2019г. към договор за цесия от 30.01.2017г., сключени между
първоначалния кредитор и ищеца, на последния са прехвърлени всички вземания по
процесния договор за кредит, за което длъжникът е уведомен и което легитимира ищеца. С
исковата молба заявява искане за връчване на уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД на
длъжника с преписа на ИМ и доказателствата. Моли за уважаване на исковете и присъждане
на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, депозира
писмен отговор. Въвежда се оспорване валидността на възникналото договорно отношение
на ответника с началния кредитор. Ако и да е възникнало договорното отношение, то
същото се счита за изцяло нищожно, поради прекомерност на ГПР и ГЛП. Ответникът
намира договорената възнаградителна лихви по него за нищожна, неравноправна и
прекомерна. Оспорва действителността на претендираната неустойка като нищожна поради
неравноправност, прекомерност, накърняване на добрите нрави и цел само за увреждане на
ответника. Твърди, че е налице ненадлежно уведомяване на ответника за цесията, в т.ч.
липса на надлежни доказателства за уведомяване преди делото, а в рамките на делото -
недопустимост за уведомяване чрез назначения особен представител. Счита, че при
признаване недействителността на договора, то не се дължи дори и главницата. Настоява за
отхвърляне на иска.
Установява се от приетите по делото и неоспорени от страните доказателства, че на
21.06.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК *********, като кредитор, и ХР. Г.
ИВ., като кредитополучател, е сключен Договор за паричен заем, съгласно който страните са
уговорили предоставянето на паричен заем в размер на 300 лв. при фиксиран годишен
лихвен процент от 40 % и ГПР 46.70 %. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата
за четири месеца на четири равни месечни погасителни вноски от по 81.35 лева с падеж
24.07.2018г, 23.08.2018г., 22.09.2018г. и 22.10.2018г., при което общия дължим размер на
сумата, подлежаща на връщане възлиза на 325.40 лева. Страните не са оспорили
принадлежността на положените в договора подписи, поради което и същите следва да се
считат обвързани от въведените в него клаузи. В съгласие с договорено в клаузата на чл.3,
съгласно която договора има силата на разписка за предоставяне на цялата сума от договора,
3
се приема за установен и факта на получаването й от ответника. С реалното усвояване на
заемна сума кредиторът е изпълнил основното си задължение по договора, а за длъжника е
възникнало задължението да я върне в уговорения срок, ведно с уговорената
възнаградителна лихва.
Крайният падеж за връщане на цялото задължение е настъпил преди подаване на
заявлението по реда на чл.410 от ГПК – 11.06.2019г.
Възраженията на ответника за ненадлежно уведомяване за цесията са неоснователни,
доколкото длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване, само ако
твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението, каквато не е
настоящата хипотеза. Целта на уведомяването е да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. С оглед
изложеното при липса на наведени твърдения и представени доказателства за извършено
плащане в полза на цедента, ирелевантно се явява обстоятелството дали и кога длъжникът е
уведомен за извършената цесия. В конкретния случай цесията е валидно съобщена на
длъжника чрез връчване на препис от ИМ на особения представител (така Решение №
198/18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г., ВКС, т.о)
Доколкото първоинстанционният съд е приел, че договорът е недействителен, поради
неспазване на изискването по чл.11, ал.1, т.11 ЗПК и по аргумент от чл.23 от ЗПК, съгласно
която разпоредба, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита, то при липса на данни за пълно или частично издължаване на
получената главница, кредитополучателят дължи възстановяването й в пълен размер.
Законодателят е счел, че в тази хипотеза на недействителност на договора отговорността на
кредитополучателя не следва да отпадне изцяло, като доколкото разпоредбата на закона не
предвижда нищо в противния смисъл, и същата е специална спрямо общата разпоредба на
чл.34 от ЗЗД, тази отговорност може да бъде ангажирана в съдебното производство.
Ответникът не е ангажирал доказателства за извършени погашения по главницата,
поради което и претенцията на ищеца за установяване дължимостта й в размера, заявен с
исковата молба е основателна.
ВРС е достигнал до същия краен резултат, предвид което решението му е правилно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед резултата от производството, своевременно направеното искане и
представените доказателства, на въззиваемата страна се следват разноски за юрк
възнаграждение, което съдът определя на 100 лева и разноски за възнаграждение на
назначения на въззивника особен представител в размер на 150 лева.
Воден от изложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260719 от 02.03.2021г., постановено по гр.д.№ 806 по
описа на ВРС за 2020г., поправено с решение № 262113/29.06.2021г., в ЧАСТТА, В КОЯТО
по иска на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД
ЕИК *********, е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ХР. Г. ИВ. с ЕГН ********** дължи на
ищеца по Заповед за изпълнение № 4589/12.6.2019г., постановена по ч.гр. дело №
9047/2019г. на ВРС, 11 състав, сумата от 300лева, представляваща главница по Договор за
паричен заем № 3254615 от 21.06.2018 г. между Х.И. Георгиев (заемател) и „Изи Асет
Мениджмънт" АД (заемодател), като вземането по договора е прехвърлено по силата
Приложение №1 от 01.01.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 г. от страна на „Изи Асет Менижмънт" АД ЕИК ********* в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД ЕИК *********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
11.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.415 от ГПК във
вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ХР. Г. ИВ. с ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД ЕИК *********, разноски за
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство в размер на 100 лева и
разноски за възнаграждение на назначения на въззивника особен представител в размер на
150 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл.280
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5