№ 257
гр. Пловдив, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000461 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260008 от 29.01.2021 г., постановено по т.д. № 136 по
описа за 2018 г., Х. окръжен съд е:
- Осъдил Г.ф., ЕИК *********, да заплати на М. АНГ. Н., ЕГН
**********, на основание чл. 558 ал. 5 вр. чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ вр.
чл. 45 от ЗЗД сумата в размер на 20 000 лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат на ПТП, станало на 02.04.2018
г., ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано от
15.08.2018 г. до окончателното му изплащане;
- Отхвърлил иска до пълния предявен размер от 35 000 лв. като
неоснователен и недоказан.
- Осъдил Г.ф., ЕИК *********, да заплати на М. АНГ. Н., ЕГН
********** на основание чл.558 ал.5 вр.чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ вр.
чл.45 от ЗЗД сумата в размер на 1 570,60 лв., представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в резултат на ПТП, станало на 02.04.2018 г.,
ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано от
15.08.2018 г. до окончателното му изплащане.
– Осъдил Г.ф., ЕИК *********, да заплати по сметката на ОС - Х. ДТ в
размер на 862,83 лв., както и направените разноски за вещи лица,
1
представляващи платени възнаграждения от бюджетната сметка на ОС-Х. в
размер на 400 лева.
– Осъдил Г.ф., ЕИК *********, да заплати на Адвокатско дружество „Г.
и М.“ на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение,
определено по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част на исковите
претенции в размер 1177,12 лева.
– Осъдил М. АНГ. Н., ЕГН ********** да заплати на Г.ф., ЕИК
*********, направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част
от исковете в размер на 140 лв.
Решението е обжалвано и от двете страни.
Ищцата М. АНГ. Н. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
горницата от 6000 лева над присъдения размер от 20 000 лева до сумата
26 000 лева. Във въззивната жалба се изразява становище, че определеният
размер на обезщетението е занижен в нарушение на принципа по чл. 52 ЗЗД и
не съответства на тежестта на претърпените от нея телесни увреждания и
последиците от тях. Искането и да се отмени решението в обжалваната част и
се постанови друго, с което предявеният иск за обезщетение за претърпените
неимуществени вследствие травмите от процесното ПТП бъде уважен за
сумата от 26000 лева, както и да й бъдат присъдени сторените пред двете
инстанции деловодни разноски.
Ответникът Г.ф. обжалва решението в осъдителната му час, изразявайки
становище чрез процесуалния си представител, че в тази част решението е
неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и е
необосновано. Искането е да се отмени решението на Х. окръжен съд в
осъдителната му част и вместо това да се постанови друго, с което да се
отхвърлят предявените искове, евентуално – да се намали размера на
обезщетенията, както и да се присъдят направените деловодни разноски.
Всяка от страните оспорва въззивната жалба на другата.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Х. окръжен съд е образувано по предявени от М.
АНГ. Н. против Г.ф. искове с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. с чл. 557, ал.
1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането за заплащане на сумата 35000 лева
- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и
страдания получени вследствие травматично увреждане – закрито счупване
на дисталния край на дясната лъчева кост, както и на сумата 1570.60 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, получени в резултат от ПТП на
02.04.2018 г. около 21:20 часа, на кръговото движение за с. Б., общ. Х., при
пътуване в лек автомобил марка „Ф., модел „Г.“, с рег. № *********“.
2
Исковете се основават на следните, установени по делото и поначало
безспорни факти:
В резултат от ПТП, настъпило на 02.04.2018 г., около 21:20 часа на
кръговото движение за с. Б., община Х., област Х., при удар между лек
автомобил „А.“, модел “А 6“, с рег. *********, управлявано от Д.А.Ю. и лек
автомобил „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № *********, управлявано от М.Д., е
пострадала пътуващата в л.а. „Ф.“ М. АНГ. Н..
Установено е, че с влязло в сила на 21.10.2019 г. споразумение, Д.А.Ю. е
признат за виновен за това, че на 02.04.2018 г., около 21,20 часа в землището
на с. Б., община Х., област Х., по пътя към кръстовището с главен път *-*,
при управление на МПС-лек автомобил „А.“, модел “А 6“, с рег. *********,
нарушил правилата за движение - чл.47 ал. 3 от Правилника за прилагане на
Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на М. АНГ. Н., за което му е наложено съответното
наказание.
Одобреното от наказателния съд споразумение има последици на
влязлата в сила присъда и в този смисъл е задължително за гражданския съд
по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е
деянието, съгласно с разпоредбите на чл. 383, ал. 1 НПК и чл. 300 ГПК.
От събраните по делото доказателства категорично се установява както
наличието на действително претърпените от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и преживян стрес от травматичното увреждане и
последвалите оперативно лечение и рехабилитация, така и причинната връзка
между тези вреди и настъпилото по вина на водача на лекия автомобил „А.“, с
рег. ********* ПТП.
Безспорно е и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП, нито
собственикът, нито водачът на лекия автомобил „А.“, с рег. *********, са
имали сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ за този автомобил.
Безспорно установената липса на валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ на собственика или на водача
респ. на ползвателя на автомобила, който е предизвикал процесното ПТП,
обуславя правната възможност за ищцата да търси обезщетение за
претърпените от нея неимуществени и неимуществени вреди вследствие
получените телесни увреждания, в хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.
Според тази разпоредба, Г.ф. изплаща на увредените лица от Ф. за
незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество,
причинени на територията на Р.Б., на територията на друга държава членка
или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Р.Б. и за
3
което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Установено, е че в резултат от произшествието, ищцата М.Н. е
получила закрито счупване на отдалечения край на лъчевата кост на дясната
ръка. Установено е също, че ищцата е претърпяла оперативно лечение с
метална остеосинтеза и втора операция за премахване на металния имплант,
както и последваща физиотерапия. Вследствие на травмата пострадалата е
получила и ограничение в дорзалната флексия от порядъка на 10 градуса.
Според приетото заключение на СМЕ, причинено е трайно /за повече от 30
дни/ затруднение в движението на дясната ръка, като към датата на приемане
на заключението оздравителният процес е приключил напълно, което
позволява на ищцата да извършва дейност, налагаща тежък физически труд.
От събраните по делото доказателства категорично се установява
наличието на действително претърпени от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и страдания, свързани с траен физически
и психически дискомфорт, както поради болките от претърпените травми и
операциите, така и поради ограничения в движението на дясната ръка. Освен
описаните неимуществени вреди, безспорно е, че Н. е претърпяла и
имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение -
медикаменти, медицински принадлежности, консумативи и такси.
Основният спор е относно размера на дължимите обезщетения за
причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди.
В тази насока ищецът поддържа възражения, че определения от
първоинстанционният съд размер на обезщетение за неимуществените вреди
не съответствал на характера и степента на действително претърпените от
ищцата болки и страдания, като не са отчетени и всички настъпили
вследствие произшествието увреждания.
От друга страна, ответникът изразява становище, че общият размер на
обезщетението за неимуществени вреди и твърде висок и не съответствал на
действително претърпените от ищцата вреди, като не са взети предвид и
обстоятелствата относно приноса на самата ищца за настъпване на
вредоносния резултат, както и че неоправдано бил завишен размера на
обезщетението за имуществени вреди, тъй като е съществувала и друга
възможност за успешно и по-евтино от предпочетеното и проведено лечение.
Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователни
съдържащите се във въззивните жалби на страните оплаквания относно
несъответствието между определените обезщетения и действителните
размери на причинените в резултат на деликта вреди, поради следното:
Обезщетение е предназначено да възмезди всички претърпени и
установени по делото, с оглед конкретните твърдения на ищцата,
неимуществени и имуществени вреди, които са пряка последица от
процесното ПТП.
4
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52
ЗЗД, следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на
уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки;
физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и
сложността на лечението; продължителността на оздравителния и
възстановителния период, прогнозата на възстановяване, възрастта на
пострадалия и пр.
В случая е безспорно установено, че физическите болки и страдания от
претърпяната травма и последвалите медицински процедури, а също и
продължителността на възстановителния процес са засегнали в значителна
степен трудоспособността на ищцата, ограничили са физическата й
активност. Следва да се отбележат също и неблагоприятните последици
вследствие полученото увреждане - ограничение в дорзалната флексия от
порядъка на 10 градуса и свързания с това дискомфорт.
Не се установява твърдяното от ищцата усложнение, изразяващо се в
синдром на З., което да обуслови по-висок размер на обезщетението. От
приетото по делото заключение, а и от подробните обяснения на вещото лице
д-р Х.Е. в съдебно заседание се установява, че синдрома на З. /релефкорна
симпатикова дистрофия/, проявяващо се с болка и нарушено хранене на
тъканите, завършващо обичайно с осакатяване на засегнатия крайник,
поначало няма пряка връзка със самото счупване. Освен това, независимо, че
е записано в епикризата след проведеното лечение на ищцата, според вещото
лице, при извършения във връзка с изготвяне на заключение преглед, не се
установява такова заболяване през периода още повече, че след
възстановяването от операциите, през периода 2019 г. – 2020 г., ищцата е
продължила да работи и да упражнява тежък физически труд.
Освен с описаните фактори - вид, характер и брой на уврежданията;
продължителността и степента на претърпените болки, физически,
психически, битов, социален дискомфорт; продължителност и сложност на
лечението; продължителност на оздравителния и възстановителния период,
прогноза на възстановяване и пр., при определяне размера на обезщетението
следва да се отчете също и конкретната икономическа обстановка в страната
към датата на настъпване на вредите, доколкото, макар и в недостатъчна
степен, съставлява известен ориентир за житейския смисъл на понятието
справедливост.
Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера
и тежестта на претърпените от ищцата Н. неимуществени вреди, въззивният
съд преценява, че определеното от Х. окръжен съд обезщетение в размер от
20000 лева, съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното
възмездяване.
Не се установява и твърдения от представителя на ответника принос на
пострадалата за настъпване на получените вследствие процесното ПТП вреди.
5
За да е налице принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за настъпването на вредите, създавайки
условия или улеснявайки с виновното си поведение тяхното настъпване,
независимо дали това поведение се изразява в действие или бездействие.
В тази връзка, според Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на
ВКС, се разграничават две основни проявления на т. нар. „съпричиняване“:
- допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно-
транспортно произшествие, като правно значим факт, обуславящ прилагането
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД;
- приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт
също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Във втората хипотеза, макар пострадалият да не е допринесъл за
настъпване на събитието, с поведението си е спомогнал за собственото си
увреждане, съответно - за увеличаване размера на вредата.
В конкретния случай т. нар. „съпричиняване“ се свърза твърдението, че
ищцата е била без поставен обезопасителен колан в момента на удара, което
допринесло за получаване на описаната травма. От заключенията на САТЕ и
СМЕ относно: механизма на настъпване на произшествието; действието на
фабрично монтираните в автомобила обезопасителни колани, както и
механизма на получените от нея увреждания, може да се изведе, че наличието
или липсата на обезопасителен колан в случая, няма отношение към
получената от Н. травма.
Обжалваното решение е правилно и в частта относно определеното
обезщетение за претърпените във връзка с уврежданията имуществени вреди.
На ищцата М.Н. е присъден пълния размер на претендираното
обезщетение за претърпени имуществени вреди - 1570,60 лева, колкото е
общата стойност на направени разходи във връзка с проведеното лечение и
възстановяване.
Извършените разходи са установени по основание и размер с
представени по делото фактури и фискални бонове, а наличието на причинна
връзка между сторените разходи и последиците от произшествието –
получените травми, тяхното лечение и рехабилитация, са установени от
заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Неоснователно е поддържаното от представителя на ответника
възражение, основаващо се на заключението на СМЕ, че след като е
съществувала алтернативна възможност за лечение с обездвижване на ръката
чрез гипсиране, което би било по-ефективно и би се избегнало по-скъпите
оперативни интервенции, искът за присъждане на сторените във връзка с
проведените операции разходи бил неоснователен.
На практика това е възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, във втората хипотеза, според цитираното Тълкувателно решение №
6
1 от 23.12.2015 г., в смисъл, че с поведението си пострадалата е спомогнала за
увеличаване размера на вредата.
Това възражение също е неоснователно.
Установено е, че оперативното лечение действително е било проведено,
както и че разходите за провеждането му са заплатени от ищцата. Факт е, че
лечение е довело до оздравяването/възстановяването на ищцата, което
означава, че е било адекватно на заболяването/травмата.
Съдържащото в заключението на СМЕ становище, че лечение с
обездвижване на ръката чрез гипсиране, би било по-ефективно и би довело до
по-бързото възстановяване на ищцата, е хипотетично и в този смисъл не
представлява правно значим и релевантен за спора факт. Дори да е
съществувала такава възможност, доколкото е безспорно, че ищцата не
притежава специални знания в областта на медицината и се е доверила на
преценката на лекуващите лекари относно методите на лечение на получените
при произшествието травми, не би могло да се твърди, че с поведението
пострадалата е допринесла за увеличаване размера на разходите за лечението
й съответно – за увеличаване размера на имуществените вреди.
Крайният извод е, че при постановяване на решението си,
първоинстанционният съд се е съобразил с всички относими към спорното
правоотношение факти и е достигнал до обосновани и законосъобразни
фактически и правни изводи. В този смисъл обжалваното решение е правилно
и следва да се потвърди.
За разноските:
И двете страни са направили искане за разноски във въззивното
производство.
Тъй като ищцата е представлявана от „Адвокатско дружество Г. и М.“
безплатно във въззивното производство, като договорът за правна защита и
съдействие е сключен при условията на чл. 38, ал. 1 т. 2 от Закона за
адвокатурата, съгласно с разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., разноските за
адвокатско възнаграждение на адвокатското дружество, изчислени
съразмерно с уважената част от исковете следва да се възложат в тежест на
ответника. Определено съразмерно с уважената част от исковете, съгласно с
разпоредбите на чл.7, ал. 2 т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
дължимото възнаграждение възлиза на 1549.05 лева с включен ДДС.
Направените във въззивното производство разноски на ответника
възлизат общо на 431,43 лева. Следователно дължимите в негова полза и в
тежест на ищцата разноски за това производство, изчислени съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове, възлизат на 93.90 лева.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260008 от 29.01.2021 г., постановено по
т.д. № 136 по описа за 2018 г., Х. окръжен съд.
ОСЪЖДА Г.ф., ЕИК *********, да заплати на Адвокатско дружество
„Г. и М.“ , ЕИК *********, сумата 1549.05 лева с включен ДДС, съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата М. АНГ. Н.,
ЕГН **********, съразмерно с уважената част от предявените искове, в
производството по в.т.д. № 461 по описа на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА М. АНГ. Н., ЕГН ********** да заплати на Г.ф., ЕИК
*********, сумата 93.90 лева – деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове в производството по в.т.д. № 461 по
описа на Пловдивския апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8