Определение по дело №772/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 105
Дата: 10 януари 2024 г.
Съдия: Диана Борисова Калоянова
Дело: 20237200700772
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 декември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 105/10.01.2024 г.

 

Административен съд - Русе, четвърти състав, в закрито заседание на десети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

 

                                               СЪДИЯ: Диана Калоянова

 

като разгледа докладваното адм. дело № 772 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, прецени следното:

 

Производството е по реда на чл. 159 от Административно процесуалния кодекс АПК).

Образувано е по жалба на Е.Г.Д., ЕГН **********;***; с настоящ адрес *** и със съдебен адрес ***, офис 7 против Заповед № 1979/30.11.2023 г. на директора на Агенция „Митници“, с която Д. e преместена да изпълнява служебните си задължения на длъжност главен инспектор в териториална дирекция (ТД) на Агенция "Митници“ (АМ), с определено място на работа в Звено I на Митнически пункт (МП) Капитан Андреево. Сочи се в жалбата, че заповедта е незаконосъобразна и е постановена в несъответствие с целта на закона, което според Д. представлява злоупотреба с право. Иска се същата да бъде отменена.

От фактическа страна по делото се установява следното:

По разпореждане на съда административният орган е представил по делото акта за назначаване на Е.Г.Д. за държавен служител, както и всички последващи актове за определяне на работното й място и съответните длъжностни характеристики. Приложени са и заповедите за изменение на служебното правоотношение.

Установява се, че за първи път Д. е назначена за държавен служител със Заповед за изменение на служебно правоотношение № 11300/14.09.2010 г., като същата е назначена на длъжност младши експерт в Митница Русе, Териториално митническо управление Русе, отдел „Акцизи“ за неопределено време.

Представени са множество заповеди за изменение на служебното правоотношение по заявления, подадени от Д. за периода 14.09.2010 г. – 25.07.2021 г., в който период същата е заемала различни длъжности в Митница Русе (с различно наименование на учреждението в различни периоди), като последната заемана от нея длъжност е главен инспектор в ТД Митница Русе.

Със Заявление рег. № 257034/11.08.2021 г. Д. е поискала на основание чл. 82 от ЗДСл и по семейни причини да бъде преназначена от длъжност главен инспектор в ТД на АМ, отдел „Последващ контрол“, сектор „Митнически контрол“ към ТД Митница Русе на същата длъжност в ТД Митница Варна. Със Заповед за изменение на служебното правоотношение № 4274/27.09.2021 г. директорът на Агенция „Митници“ е преназначил Д. от длъжност главен инспектор в ТД на АМ, длъжностно ниво 6, експертно ниво 2 в ТД Митница Русе на същата длъжност в ТД Митница Варна, с ранг І младши, считано от 01.10.2021 г., без посочване на място на изпълнение на държавната служба.

Последвали са и други изменения на служебното правоотношение на Д., като последното от тях е със Заповед за изменение на служебно правоотношение № 276/12.01.2023 г., с която Д. е преназначена на длъжност началник на сектор в Агенция "Митници", длъжностно ниво 6, ръководно ниво 6Б, в ТД Митница Варна, с ранг І младши, считано от 13.01.2023 г., без посочване на място на изпълнение на държавната служба.

Със Заповед № 1490/01.08.2023 г., на основание чл. 6 и чл. 8 от Устройствения правилник на Агенция „Митници” (УПАМ); Заповед № ЗАМ-1240/32-498256/01.08.2023 г. за структура на ТД Митница Варна, докладни записки per. №  32-494919/28.07.2023 г. и рег. № 32-496528/31.07.2023 г. от директора на ТД Митница Варна, считано от 02.08.2023 г., директорът на Агенция „Митници“, в т. 1, е определил място на изпълнение на държавната служба в структурата на ТД Митница Варна на служителите, назначени в това митническо уучреждение. В заповедта за Д. е посочено, че на основание чл. 10, ал. 15 от Закона за митниците (ЗМ) е определено място на изпълнение на държавната служба в отдел „Акцизна дейност“ на длъжност държавен инспектор в ТД на АМ.

С т. 2 от тази заповед е определено място на работа и териториален обхват (райони на изпълнение на служебните задължения) на служителите в ТД Митница Варна, като са посочени факторите, които са съобразени в тази връзка. Изрично следва да се отбележи, че в същата част от заповедта са дадени дефиниции на следните понятия:

„* „Място на работа“ е териториално определено пространство, където служителят изпълнява задълженията си и се определя от характера на работа.

**„Работно място“ е териториално определено място в рамките на териториалната компетентност на държавния орган, за изпълнение на чиито функции е създадена структурата, в която е ситуирана съответната длъжност. Работното място е елемент на мястото на работа, част от него и се определя от едностранно от съответния орган по назначаването или от йерархичния ръководител. Работното място може да бъде променяно едностранно от йерархичния ръководител по всяко време.“

Точка 3 от процесната заповед е неотносима към настоящия съдебен спор.

Със Заповед № 1499/01.08.2023 г. на директора на Агенция „Митници“, на основание чл. 10, ал. 15 от ЗМ, Д. е преместена да изпълнява служебните си задължения на длъжност държавен инспектор в ТД на Агенция „Митници“ с определено място на работа в отдел „Акцизна дейност“ на ТД Митница Варна, считано от 02.08.2023 г. до 01.02.2024 г. включително или до отмяна на заповедта.

По делото е представена Докладна записка рег. № 32-622614/23.11.2023 г. от директора на ТД Митница Варна до директора на Агенция „Митници“. С докладната записка директорът на ТД Митница Варна е направил предложение за определяне на нови работни места; за промяна в поименното разписание на длъжностите и за отмяна на заповеди за временно преместване на служители на ТД Митница Варна. По причина служебна необходимост от оптимизиране на дейността и кадрово осигуряване на структурни звена в ТД Митница Варна е предложено да бъдат определени нови места за изпълнение на държавната служба, считано от 30.11.2023 г. на няколко митнически служители, сред които и Д.. За Д. се иска от началник на сектор в АМ, от сектор „Акцизен контрол" на отдел „Последващ контрол" да бъде преместена в сектор „Пътни такси и разрешителен режим" на отдел „Митническо разузнаване и разследване". В тази връзка, относно Д., е направено още едно предложение - считано от 30.11.2023 г. да се отмени Заповед № 1499/01.08.2023 г. на директора на Агенция „Митници", с която на Е.Г.Д. е възложено да изпълнява служебните си задължения на длъжност държавен инспектор в ТД на АМ в отдел „Акцизна дейност" на ТД Митница Варна.

Видно от Докладна записка рег. № 32-648473/28.11.2023 г. директорът на ТД Митница Варна е информирал директорът на Агенция „Митници“, че във връзка с Докладна записка peг. № 32-647935/28.11.2023 г. от директора на ТД Митница Бургас относно необходимост от командироване на служители на МП Капитан Андреево, на основание чл. 10, ал. 15 от ЗМ, при условията на командироване, предлага да бъде преместена на подходяща длъжност в МП Капитан Андреево Е.Г.Д., считано от 01.12.2023 г. за срок от 6 месеца.

Със Заповед № 1977/30.11.2023 г. директорът на Агенция „Митници“ е отменил Заповед № 1499/01.08.2023 г., издадена от същия административен орган, считано от 30.11.2023 г.

Със Заповед № 1979/30.11.2023 г. (предмет на оспорване по настоящото дело) директорът на Агенция „Митници“, на основание чл. 10, ал. 15 от ЗМ е наредил преместването при условия на командироване на Е.Д. на длъжност началник сектор „Пътни такси и разрешителен режим“, отдел „Митническо разузнаване и разследване“, ТД Митница Варна да изпълнява служебните си задължения на длъжност главен инспектор в ТД на АМ, с определено място на работа в Звено І, Митнически пункт Капитан Андреево, ТД Митница Бургас, считано от 01.12.2023 г. до 31.05.2024 г. или до отмяна на заповедта. Разпоредено е заповедта да бъде връчена на Д. срещу подпис, което е сторено на 01.12.2023 г. При връчването Д. е вписала ръкописно следното възражение: „Не съм съгласна със Заповед № 1979/30.11.2023 г. Същата заповед е незаконосъобразна и необоснована и ще бъде обжалвана!“.

Недоволна от така постановената заповед, Д. обжалва същата в настоящото производство с доводи за незаконосъобразност. Твърди се, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Посочени са принципите на които се основава изпълнението на държавната служба като се прави възражение, че именно във връзка с тях е нарушен принципа на съразмерността от органа по назначаването. Направен е следният извод: „Всичко това е довело до издаването на порочен индивидуален административен акт от страна на органа по назначаването - атакуваната заповед в частта й, с която органът по назначаването е определил работното ми място в митническо бюро гр. Добрич.“. Другото въведено възражение е, че Д. е била командирована два пъти в годината на основание чл. 10, ал. 15 от ЗМ, като за целта се позовава на Заповед № 1499/01.08.2023 г. Според жалбоподателката, обжалваната заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, с който непосредствено се засягат нейни права и законни интереси. Направено е възражение, че директорът на Агенция „Митници“ е „нарушил редица законови и подзаконови нормативни актове, издавайки незаконосъобразен индивидуален административен акт - заповедта.“. Отново са изложени доводи, свързани с нарушаването на принципите на законност и съразмерност от директора на Агенция „Митници“. Д. счита, че е посочила процесуални нарушения, които „представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на общоизвестни принципи и логически правила за осъществяването на държавна служба от страна на кадрите в държавната администрация, което ведно с противоречието с материалните разпоредби се явяват достатъчни пороци на индивидуалния административен акт на директора на агенция „Митници" и смятам, че са основания за неговата отмяна.“. Въведено е и възражение за превратно упражняване на власт, което е основание за незаконосъобразност на заповедта. Направено е следното изявление: „Описаните пороци на индивидуалния административен акт предпоставят неговата незаконосъобразност в атакуваната му част, поради което предявявам следното искане“. Иска се от съда да отмени заповедта изцяло като незаконосъобразна, да върне преписката на административния орган „за издаване а индивидуален административен акт по отношение на жалбоподателя Е. Д. съобразно мотивите в решението“ и да осъди „Агенция „Митници" да ми заплати държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат.“.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е недопустима за разглеждане по следните причини:

Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗДСл Административният акт за назначаване се издава в писмена форма, а алинея втора определя съдържанието на акта, както следва: 1. наименованието на акта; 2. наименованието на органа, който го е издал; 3. правното основание за назначаването; 4. трите имена на назначаваното лице; 5. наименованието на длъжността, на която лицето се назначава, и ранга, който му се определя; 6. длъжностното ниво, нивото на основната месечна заплата и размера на индивидуалната основна месечна заплата; 7. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта. Според чл. 11, ал. 3 от ЗДСл В акта за назначаване могат да се определят мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността. При анализ на съдържанието на цитираните правни норми се достига до извод, че мястото на работа не е задължителен елемент от съдържанието на служебното правоотношение, което възниква по силата на административен акт, (чл. 9, ал. 1 от ЗДСл), какъвто е акта за назначаване по смисъла на вече цитираната норма на чл. 11, ал. 1 от ЗДСл.

Предвид приложените писмени доказателства, Д. е назначена за държавен служител със Заповед за изменение на служебно правоотношение № 11300/14.09.2010 г. Последната промяна на служебното правоотношение е допусната със Заповед за изменение на служебно правоотношение № 276/12.01.2023 г., с която Д. е преназначена на длъжност началник на сектор в Агенция "Митници", длъжностно ниво 6, ръководно ниво 6Б, в ТД Митница Варна, с ранг І младши, считано от 13.01.2023 г. Видно от съдържанието на тази заповед (както и на множество предходни относно изменението на служебното правоотношение), в нея не е определено място на работа, а само длъжността, която държавният служител заема. Д. е подписала заповедта на 12.01.2023 г. без възражение. Задължително следва да се посочи,  че длъжността в заповедта е формулирана изключително общо - началник на сектор в Агенция "Митници". Следователно, на Д. може да бъде възложено изпълнение на държавната служба (т.е. на служебните й задължения) във всяка структурна единица „сектор“ в системата на Агенция „Митници“, неопределено в кое митническо учреждение, както и неопределено в коя друга по-голяма структурна единица (например отдел, дирекция и други). Заповедта за промяна на служебното правоотношение по своята същност е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като с нея се променят основни елементи от съдържанието на акта, по силата на който е възникнало служебното правоотношение – наименованието на длъжността, на която лицето се назначава, и ранга, който му се определя (чл. 11, ал. 2, т. 5 от ЗДСл) и длъжностното ниво, нивото на основната месечна заплата и размера на индивидуалната основна месечна заплата (чл. 11, ал. 2, т. 6 от ЗДСл). Именно елементите по т. 5 и по т 6 от ал. 2 на чл. 11 от ЗДСл са променени с посочената Заповед за изменение на служебно правоотношение № 276/12.01.2023 г. В конкретния случай издателят на заповедта за промяна на служебното правоотношение постановява същата в качеството си на орган по назначаването. Не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че заповедта е оспорена от Д..

Обжалваната заповед не притежава характеристики на индивидуален административен акт, тъй като с нея не се засягат елементи от съдържанието на служебното правоотношение, при това същата не е постановена на основание норми на ЗДСл. Със Заповед № 1979/30.11.2023 г. на директора на Агенция „Митници“, Д. е преместена на друга длъжност и в митническо учреждение, различно от това, в което изпълнява държавната служба към момента на постановяване на заповедта, но само при условията на командироване.

Съгласно чл. 10, ал. 15 от ЗМ При служебна необходимост митническият служител може да бъде преместван да изпълнява временно друга или същата служба в рамките на митническата администрация. Преместването се извършва със заповед на директора на Агенция "Митници" за срок не повече от 6 месеца през една календарна година при условията на командироване. Когато преместването е за по-дълъг срок, е необходимо писменото съгласие на митническия служител. В тези случаи митническият служител получава заплата, съответна на заеманата длъжност, но не по-малка от получаваната до преместването. Именно на основание цитираната правна норма Д. е преместена временно на друга служба в рамките на митническата администрация. Така посочената норма е специална спрямо ЗДСл и тя дава изключителна компетентност на директора на Агенция „Митници“ в условията на оперативна самостоятелност да прецизира кадровото осигуряване на агенцията, т.е. той постановява заповедта в качеството си на административен орган и ръководител, а не като орган по назначаването.  Изрично обаче трябва да се посочи, че тази заповед, като вътрешноведомствен акт, не подлежи на обжалване по съдебен ред. Съдът ще посочи още, че процесната заповед е обоснована не само с правно основание, но и с фактически такива предвид приложените в административната преписка доказателства.

Като вътрешноведомствен акт, Заповед № 1979/30.11.2023 г. на директора на Агенция „Митници“ не подлежи на обжалване, поради което жалбата на Д. срещу същата е недопустима за разглеждане.

За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи и следното:

На първо място заповедта се отнася до определяне на работно място на Д. в МП Капитан Андреево, а не в Митническо бюро Добрич както е посочено в жалбата, с която е сезиран съда.

На второ място, жалбата съдържа вътрешни противоречия – сочи се, че се обжалва частично (неясно в коя част), а накрая е заявено искане за цялостна отмяна.

На трето място се иска присъждане на държавни такси в полза на Д.. Съгласно чл. 126 от ЗДСл По производствата по тази глава не се събират държавни такси. Законодателят има предвид Глава девета СПОРОВЕ, като съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗДСл Споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност се разглеждат от съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Следователно, съдебните производства се реализират без заплащане на държавни такси.

Съдът не е дал указание на жалбоподателката да направи уточнение на тези спорни моменти, тъй като те не влияят върху крайния резултат – тяхното уточняване не може да трансформира процесната жалба в допустима такава за разглеждане.

Всички останали релевирани в жалбата възражения не подлежат на обсъждане от съдебния състав по причина, че те са относими за индивидуален административен акт, какъвто оспорената заповед се установи, че не е.

Предвид недопустимостта на жалбата, заявената от Д. претенция за присъждане на разноски (каквито по делото не са сторени) и на възнаграждение за един адвокат в размер на 1 000 лева следва да бъдат оставени без уважение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав

 

                           ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е.Г.Д., ЕГН **********;***; с настоящ адрес *** и със съдебен адрес ***, офис 7 против Заповед № 1979/30.11.2023 г. на директора на Агенция „Митници“.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 772/2023 г.  на Административен съд  - Русе.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

        

                                                               СЪДИЯ: