РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Русе, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Палма Тараланска
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело №
20234500900079 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.
Предявена е искова молба от „Т и М БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН
КЪМПАНИ“ ООД, гр. Русе и „НСК СОФИЯ“ ЕООД, гр. София против „Е.Д.“
ЕООД, с. А., община Велико Търново за заплащане на сумата 82 302,93 лева
представляваща цената на извършени строително-монтажни работи по два
договора за строителство, сключени между страните, плюс законната лихва и
разноските по делото. Ищцовите дружества твърдят, че са съдружници в „А.
2020“ ДЗЗД, което е създадено за изпълнение на строителен обект в с. А.. По
силата на договор, сключен през месец ноември 2020 г. „Е.Д.“ ЕООД възложило
на „А. 2020“ ДЗЗД извършването на „консервационна дейност“ в собствен на
възложителя имот в с. А., община Велико Търново - УПИ III-217, заедно с
построената в него къща. Била договорено възнаграждение за извършване на
консервационната дейност в размер на 35 500 лева, дължимо след подписване на
протокол образец 19 и издаване на фактура от страна на изпълнителя. По този
договор била заплатено авансово сумата 10 650 лева по фактура №
781/26.11.2020 г., а за извършени СМР на обща стойност 37 467,46 лева по
1
протокол образец 19 от 07.01.2021 г. ответното дружество заплатило сумата 25
210,97 лева (по фактура № 788/11.01.2021 г.) след приспадане на заплатения
аванс, като останало задължение в размер на 1 606,20 лева, за която сума ищците
издали фактура № 9/06.03.2023 г. Последната фактура заедно с акт образец 19
били изпратени на адреса на управление на възложителя, в съответствие с
договора, но сумата по тази фактура не била платена.
През месец юни 2021 г. страните сключили втори договор за
строителство за извършване на строително реставрационни дейности в същия
недвижим имот собственост на възложителя. Обема на работите, които следвало
да се извършат по договора бил описан в количествено-стойностна сметка, като
общата стойност на дължимото възнаграждение била 200 233,00 лева, която
сума следвало да се плати след подписване на протокол образец 19 и издаване на
фактура от страна на изпълнителя. На 11.08.2021 г. бил подписан протокол за
откриване на строителна площадка и откриване на строителна линия и ниво.
Авансово на ищците била заплатена сумата 60 067,00 лева съгласно издадена
фактура № 2/26.08.2021 г. На 04.12.2021 г. бил подписан протокол образец 19 за
извършени СМР на обща стойност 38 331,70 лева въз основа на който ищците
издали фактура № 3/05.12.2021 г. за 35 374,93 лева и фактура № 6/06.02.2023г. за
2 956,74 лева.
По договора за строителство от месец юни 2022 г. незаплатена
останала сумата 80 696,73 лева по четири броя фактури както следва:
фактура № 5/06.02.2023 г. за 11 859,83 лева;
фактура № 6/06.02.2023 г. за 2 956,74 лева;
фактура № 7/06.03.2023 г. за 46 932,43 лева и
фактура № 8/06.02.2023 г. за 18 947,72 лева.
В настоящото производство се претендира заплащането на
извършените строително-монтажни работи по двата договора както следва:
- 1 606,20 лева по договора за строителство от месец ноември 2020 г. и
- 80 696,73 лева по договора за строителство от месец юни 2022г.
Или общо се претендира сумата 82 302,93 лева.
С отговора на исковата молба (л.74) „Е.Д.“ ЕООД оспорва
предявените искове. Твърди, че между страните възникнал спор във връзка с
претенции на ищцовите дружества за заплащане на допълнителни работи, които
не били договаряни. „Е.Д.“ ЕООД се съгласило да заплати претендираните
2
допълнителните работи през 2021 година за да може да се запазят отношенията
с изпълнителя и да не се забавя работата допълнително. През 2022 г. обаче
ищците заявили претенция за заплащане на допълнителни работи, чиято
стойност надхвърляла 25% от стойността на договора, имало значително
забавяне в изпълнението, поради което ответникът отказал да заплаща за
допълнителни работи. Тъй като реставрацията не завършила в уговорения срок
преди зимата на 2022 г. се наложило извършването на поредната допълнителна
работа - „временен покрив“, който да предотврати безвъзвратното разрушаване
на къщата през зимния период, за което ответникът заплатил над 36 000,00 лева.
„Е.Д.“ ЕООД сочи, че фактурите, по които са предявени претенции са
издадени непосредствено преди завеждане на делото, като същото се отнася и
до два от протоколите обр.19, които не са подписани от възложителя. Така по
претенциите за общо 65 879 лева (по фактура № 7/06.03.2023 г. и фактура №
8/06.03.2023 г.) „Е.Д.“ ЕООД не е подписвало нито самите фактури, нито
строителните протоколи, а представените документи са частни такива изходящи
от ищците. Сочи, че ищецът е правил формални опити за връчване на
процесните протоколи и фактури, в самата къща, която ищецът реставрира и
отлично знае, че е необитаема, като през трите години на съвместна работа
никога не са изпращани документи до необитаемата къща на ответника. Прави и
следните възражения:
- не е настъпило условието за плащане по т.3.2.2 от договора - да е
завършен покрива;
- съгласно т.3.1 от договора уговореното възнаграждение е твърдо
установено и окончателно и не може да бъде променяно, а всички промени в
договора следва да са в писмена форма и да са подписани от двете страни;
- Насрещната страна е в значителна забава (16 месеца към момента на
изготвяне на отговора на исковата молба)
- оспорва извършването на допълнителните дейности, за които се
претендира заплащане.
При тези твърдения „Е.Д.“ ЕООД счита, че не са изпълнени условията
за плащане на остатъка от договореното възнаграждение и, че не се дължи
никаква сума извън договореното във фиксиран размер възнаграждение.
В допълнителна искова молба (л.82) ищецът заявява, че сумите, които
3
претендира действително не са били заложени в първоначалната количествено-
стойностна сметка, тъй като необходимостта от извършването им е възникнала
на по-късен етап, като евентуалното неизвършване на тези допълнителни
дейности, е застрашавало сградата от събаряне. Ищците считат, че са изправна
страна по договорите и не са в забава, а неизвършването на пълния обем
договорени работи се дължи на неосигуряване на необходимите средства от
страна на възложителя.
Сочи се също така, че платената от „Е.Д.“ ЕООД сума в размер на 35
878,20 лева е за изграждане на временен покрив, който е изграден по
предложение на компетентните органи с цел запазване на сградата и по
причина, че възложителят дълго време не е успял да осигури финансиране за
изграждане на проектирания покрив, който е предмет на количествено-
стойностната сметка. Този покрив е следвало да бъде изграден над
съществуващата сграда и пристройката към нея, която пристройка е следвало да
се изгради, за да се направи покривът. Признава се в допълнителната искова
молба, че дейностите по позиции 2 и 3 от протокол обр. 19 от 04.12.2021 г. не са
извършени, тъй като не могат да бъдат извършени преди да се направи
проектирания покрив. Твърди се, че всички актове и фактури са изпращани
както на адреса на управление на възложителя, така и на електронната му поща.
Неизвършването на пълният обем на договорените работи се дължи на
неосигуряване на необходимите средства от страна на възложителя.
„Е.Д.“ ЕООД депозира допълнителен отговор на допълнителната
искова молба, в който твърди, че по първия договор дружеството е заплатило
изцяло договорената сума в уговорените срокове. Повече от две години след
приключване на работите по първия договор, ищецът е издал още една фактура
за сумата от 16 060,20 лева и приложил нов, неподписан от възложителя
протокол образец 19 с по-ранна дата, с които претендира тази сума. Сочи, че
уговорената цена по договора е твърдо установена и не може да бъде променяна,
и дори да се приеме, че ищецът е извършил допълнителни работи на стойност 1
606,20 лева в края на 2020 г. и за които през 2023 г. е решил да издаде фактура,
то претенцията е неоснователна поради невъзможността за промяна на
договореното възнаграждение освен при съгласие на двете страни, каквото в
случая не е е налице.
Освен това се навеждат и доводи за това, че два от протоколите, обр.
4
19 (от 03.02.2023 г. и от 07.02.2023 г.) за извършени строителни дейности на
обща стойност 125 947,17 лева са съставени и подписани единствено от
представител на изпълнителя и са съставени много след извършване на
дейностите и при това непосредствено преди завеждане на иска. Твърди се, че
посочените два протокола не само, че не са подписани от възложителя, но и
последният никога не е канен за съставянето на тези документи. „Е.Д.“ ЕООД
оспорва споменатите протоколи, тъй като те не са съставени по предвидения в
закона ред и по установената между страните практика и нямат доказателствена
сила в полза на страната, която ги е съставила. Сочи, че част от видовете СМР
описани в протокол образец 19 от 07.02.2023 г. (по т.1, 2 и 3) са идентични с
дейностите, които вече са били отчетени с протокол образец 19 от 27.08.2021 г.
(съответно в т.2, 4 и 6). Твърди, че всички действително извършени от ищеца
СМР не надхвърлят заплатената вече сума в общ размер 95 441,93 лева, а дори и
да са извършени СМР над тази стойност, то заплащане не се дължи, тъй като не
се е сбъднало договореното между страните условие за плащане на втората
вноска.
По отношение на новите доводи на ищеца, изложени в
допълнителната искова молба относно необходимостта от изграждане на
допълнителна пристройка и неосигуреното финансиране за това,
представляващия „Е.Д.“ ЕООД излага следните съображения: - До момента,
непосредствено предхождащ завеждането на иска, ищецат не е твърдял и не е
канил ответника да заплати претендираните в настоящото производство суми,
като е съставил съответните документи (протоколи образец 19 и фактури, от
които се ползва в настоящото производство), само няколко седмици/дни преди
да сезира съда с претенциите си.
- Преди подписване на процесните договори изпълнителят се е запознал
подробно с проектната документация и посетил обекта.
- Видно от проектната документация, приложена от насрещната страна, част
„Конструкции“, спорната пристройка всъщност е надлежно включена и
съществува в първоначално одобрения в края на 2018 година проект, с който
изпълнителят се е запознал преди подписването на договора.
На 13.05.2022г. ищецът (в отговора на допълнителната искова, молба
депозиран от „Е.Д.“ ЕООД, насрещната страна неправилно е наричана
„ответникът“, а всъщност ответник по главния иск е „Е.Д.“ ЕООД, а насрещната
5
страна е ищец, като в изложението по-нататък, касаещо главния иск тази страна
ще бъде сочена като ищец) е изпратил на „Е.Д.“ ЕООД оферта за изграждане на
„допълнителна постройка“ срещу цена от още 306 771,00 лева, към вече
договорените 200 223,00 лева, което изменяло значително стойността на
договорените СМР, които от 200 хиляди лева ставали над 500 хиляди лева.
Намира за несъразмерна стойността на „допълнителната постройка“, която
представлява около 15% от площта на къщата, а цената й се явява с 50% по-
висока от тази на работите по къщата като цяло. Твърди, че допълнителната
постройка е включена в одобрения проект, с който изпълнителят се е запознал
преди сключването на договора за строителство, проектът не е променян, от
което прави извод и, че цената не може да се променя на това основание. „Е.Д.“
ЕООД счита, че ищецът като професионалист в бранша не би следвало да е
пропуснал цяла пристройка на стойност над 300 хиляди лева, както и че не е
била доказана внезапна и последваща необходимост от корекция на проекта,
поради което и дружеството не е приело офертата за допълнителната постройка.
В хода на делото е приет за разглеждане и предявения насрещен иск
на „Е.Д.“ ЕООД срещу „Т и М БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ООД,
гр. Русе и „НСК СОФИЯ“ ЕООД, гр. София (л.64), в който се твърди, че между
страните е подписан договор за строително-реставрационни дейности в имот
собственост на ищеца (по насрещния иск), представляващ къща, паметник на
културата от национално значение. С този договор било договорено
изпълнителят „да завърши описаните в КСС строително-реставрационни
дейности, предмет на настоящия договор, в срок до 31.12.2021 г. Тъй като
изпълнителят не изпълнил в договорения срок, дейностите предмет на
процесния договор, ищецът бил принуден допълнително да възложи и заплати
изграждането на временен покрив за да предотврати настъпването на
непоправими щети по къщата. По тази причина ищецът по насрещният иск
заплатил на ответника по насрещния иск сумата 35 878,00 лева по фактура №
4/02.09.2022 г. Заплащането на тази сума според „Е.Д.“ ЕООД представлява
вреди, които са пряка и непосредствена последица от забавеното изпълнение на
договорното задължение на ответника по насрещния иск.
Освен това „Е.Д.“ ЕООД претърпяло и други вреди представляващи
протоколирани и фактурирани, но неизпълнени дейности по протокол образец
19 от 04.12.2021 г. – фугиране на външна и вътрешна каменна зидария (позиции
2 и 3) на обща стойност 8 991 лева с ДДС, каквито дейности не са извършвани.
6
Твърди, че има и други платени суми за неосъществени дейности,
които иска да се установят в рамките на настоящото производство.
С насрещният иск се претендират за заплащане на следните суми:
- 35 878,00 лева, платени от „Е.Д.“ ЕООД на „Т и М БИЛДИНГ
КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ООД, гр. Русе и „НСК СОФИЯ“ ЕООД, гр.
София по фактура № 4/02.09.2022 г. за изграждането на временен покрив;
- 8 991,00 лева, платени от „Е.Д.“ ЕООД на „Т и М БИЛДИНГ
КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ООД, гр. Русе и „НСК СОФИЯ“ ЕООД, гр.
София за дейност по протокол образец 19 от 04.12.2021 г. – фугиране на външна
и вътрешна каменна зидария (позиции 2 и 3), която не е била извършена.
С отговор на насрещната искова молба (л.142) „Т и М БИЛДИНГ
КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ООД, гр. Русе и „НСК СОФИЯ“ ЕООД, гр.
София оспорват насрещните искове. Твърдят, че временния покрив е бил
изграден по предложение на компетентните органи, с цел запазване на сградата
на възложителя. Необходимостта от изграждане на временен покрив възникнала,
след като възложителят не успял да осигури финансиране за изграждане на
проектирания покрив, който е предмет на втория договор. Съгласно одобрения
инвестиционен проект покривът е следвало да се изгради над съществуващата
сграда и пристройката към нея, която пристройка е трябвало да се изгради за да
се направи покривът. Поради неосигуряване на средства от страна на
възложителя се е наложило изграждането на временния покрив, за да се съхрани
съществуващата сграда.
Ответникът по насрещните искове признава, че дейностите по
позиции 2 и 3 по протокол обр.19 от 04.12.2021 г. на стойност 8 991,00 лева не
са извършени, тъй като не могат да бъдат извършени преди да се изгради
проектирания покрив.
В допълнителна насрещна искова молба (л.146) „Е.Д.“ ЕООД сочи, че
плащанията по договора са ясно договорени, както и сроковете за това, а именно
– 60 067,00 лева авансово, за които няма спор, че са платени, и следващото
плащане след приключване на съответните етапи - след изграждане на покрива
(т.3.2.2) и след приключване на строителството (т.3.2.3), които моменти все още
не са настъпили. Срокът за завършване на всички дейности по договора е
31.12.2021 г.
7
Твърди, че дружеството е изпълнило в срок всички свои задължения
по договора, като не е поемало задължение за допълнително финансиране.
Счита, че от 01.01.2022 г. насрещната страна е в забава и до началото на 2023 г.
(непосредствено преди завеждане на настоящото дело) дори не е твърдяла че й
се дължат претендираните суми. Освен това въпросът относно необходимостта
от изграждането на временен покрив бил повдигнат от другата страна около
година след уговорения срок за завършване на строителството.
По твърденията на насрещната страна за възникналата впоследствие
необходимост от изграждане на „допълнителна постройка“ преди да се изгради
покрива сочи следното: „Преди подписването на процесните договори
изпълнителя се е запознал подробно с проектната документация, като в
инвестиционния проект - част „Конструкции“ въпросната пристройка е
надлежно включена и съществува в одобрения в края на 2018 година проект, с
който изпълнителят се е запознал преди подписването на договора“.
В допълнителната насрещна искова молба, подадена от „Е.Д.“ ЕООД
се преповтарят доводите на страната, изложени в производството по главния иск
относно явната несъразмерност на стойността на допълнителната постройка към
общата стойност на договорените строителни работи, тъй като за увеличаване на
застроената площ с около 15% се иска сума, която е по-висока със 150% от
първоначално договорената. Сочи се, че няма доказателства за нужда от
допълнителни постройки извън одобрения проект. По отношения на
претенцията за връщане на платени суми за фактурирани, но неизвършени
дейности сочи, че след като не са извършени, не е следвало да бъдат описвани в
протоколите, както и да се фактурират, и не следва да се заплащат.
В отговор на допълнителната насрещна искова молба (л.173) „Т и М
БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ООД и „НСК СОФИЯ“ ЕООД, гр.
София преповтарят доводите си относно това, че са изправна страна по
договорите и не са изпадали в забава, както и че неизвършването на пълния обем
договорени работи се дължи на неосигуряване на необходимите средства от
страна на възложителя, като строежът бил спрян поради лоши метеорологични
условия и липса на финансиране, непозволяващо изпълнението на СМР на
строежа. Дейностите по позиции 2 и 3 от протокол обр. 19 от 04.12.2021г. не са
извършени защото не могат да бъдат извършени преди да се направи
проектирания покрив, а той не е изграден поради виновно поведение от страна
8
на възложителя.
В уточняваща молба от 28.12.2023г. от „Т и М БИЛДИНГ
КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ООД, и „НСК СОФИЯ“ ЕООД (л.182) се сочи,
че част от дейностите, които са фактурирани във:
- фактура № 5/06.02.2023 г. (по акт обр.19 от 27.08.2021г.);
- фактура № 6/06.02.2023 г. (по акт обр.19 от 04.12.2021г.) ;
- фактура № 7/06.03.2023 г. (по акт обр.19 от 07.02.2023г.);
- фактура № 8/06.03.2023 г. (по акт обр.19 от 03.02.2023г.);
не са били част от количествено-стойностната сметка, но са били
необходимо условие за завършване на реставрацията на обекта и въвеждането му
в експлоатация, поради което счита, че правоотношенията следва да се разгледат
на договорно основание, а в условията на евентуалност - по правилата на чл. 60-
62 от ЗЗД.
Сочи се също така, че съгласно одобрения инвестиционен проект, част
„Конструкции“, приложен към допълнителната искова молба, покривът е
следвало да бъде изграден върху цялата сграда, която се състои от две части -
съществуващата къща и нова пристройка, която е следвало да бъде изградена.
Изграждането на новата пристройка обаче не е било предмет на договора от
месец юни 2021 година. Навежда доводи за това, че преди откриването на
строителната площадка се е състояла среща между Е.Д., неин пълномощник, К.
Б., арх. И. Ч. и Е.Е., на която Е.Д. е поела ангажимент да осигури финансиране
за изграждане на постройката. За тази цел изпълнителят е изготвил и
предоставил на възложителя оферта за изграждане на пристройката (л.150 и сл.),
която е приложена към допълнителната насрещна искова молба. В продължение
на месеци възложителят не е осигурил финансиране за пристройката, което
наложило да се изгради временен покрив с цел запазване на сградата на
възложителя. Изпълнителят обобщава, че строителните дейности, които са били
необходими да се извършат преди изграждането на покрива, но не са били
включени в количествено-стойностната сметка, са били изграждането на новата
пристройка на мястото на съществувалата, но самосъборила се двуетажна
пристройка, както и всички СМР посочени в т.1 от уточняващата молба, като
необходимо условие за завършване на реставрацията на обекта.
В съдебно заседание на 27.02.2024 г. (л.194 и сл.) представляващият
9
„Е.Д.“ ЕООД заявява (л.203 и сл.), че не оспорва необходимостта от
възстановяване на пристройката към къщата, която е разрушена, но тази
пристройка е включена в проектната документация, с която изпълнителят се е
запознал преди подписване на договорите и волята на възложителя е била да се
реставрира къщата. Изготвена е била количествено-стойностна сметка, с която
възложителят се е съгласил, и чак след като се е работило повече от година,
изпълнителят уведомил възложителя, че има допълнителна постройка, която не
е включена в КСС и за която трябва да се плати допълнително. Твърди, че
възложителят не е знаел, че допълнителната постройка не е включена в КСС.
В същото съдебно заседание представителят на изпълнителя заявява,
че спорната пристройка не е предмет на нито един от двата договора, като сочи,
че в договора от месец юни 2021 г., с който е свързан спора, няма позоваване на
инвестиционен проект и не обхваща всички дейности по инвестиционния
проект. Представителят на възложителя се противопоставя на последното
твърдение, като се позовава на т.4.2.2 от договора. Навежда довод, че когато
възложител иска оферта от строител да му реставрира къщата и му представя
съответните проекти, то строителят е следвало да даде оферта за цялостното
изпълнение на проекта, а не за някаква част, която част е невъзможно да бъде
изпълнена самостоятелно. Счита, че пристройката е предмет на договора от
месец юни 2021 г. тъй като е включена в проектната документация, с която
другата страна се е запознала преди да даде оферта и да приеме да изпълни
възложеното.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 03.11.2020 г. между „Т и М БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН
КЪМПАНИ“ ООД, и „НСК СОФИЯ“ ЕООД е сключен договор за консорциум
(Дружество по ЗЗД) с наименование “А. 2020“, по силата на който двете страни
обединяват усилията си за извършване на СМР на съществуваща сграда в УПИ
III -217, кв.235, с. А., като „Т и М БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“
ООД е определено като „водещ съдружник“, а един от управителите му - Е. Г.
Е.е определен за управител на консорциума.
През месец ноември 2020 г. е сключен договор за строителство (л.13-
14) между „Е.Д.“ ЕООД като възложител и “А. 2020“ ДЗЗД, по силата на който
10
възложителят възлага и изпълнителят приема да извърши срещу уговорено
възнаграждение строителство, поправка и възстановяване (наричани в договора
„консервационни дейности“) в имота на възложителя на ул. „Р.Х. № 5 в с. А.,
общ. Велико Търново. Договорено е било да бъдат извършени консервационни
дейности, описани в оферта на изпълнителя № 31/12.11.2020 г. Било е
договорено възнаграждение по договора в размер на 35 500,00 лева, които
включват всички разноски за всякакви дейности, услуги, материали, надници,
използването на машини и др., направени от изпълнителя във връзка с
изпълнение на задълженията му по договора. Изрично е посочено, че
уговореното възнаграждение е твърдо и окончателно установено и не може да
бъде променяно, включително но не само, поради увеличение на цените на
строителните материали, възнагражденията в бранша и др. Възнаграждението е
договорено да се заплаща както следва - 30% в срок до три дни от влизане в сила
на договора и 70% в срок до седем дни след като страните подпишат протокол за
завършване на консервационните дейности предмет на договора. В приложена
Количествено-стойностна сметка (л.15) са описани следните дейности:
1. Подравняване на терен около сграда; 2. Укрепване на рушащи се
зони от съществуващи зидове; 3. Укрепване на сводове; 4. Укрепване на сводове
големи; 5. Сортиране, почистване и подреждане на паднали камъни; 6.
Изграждане на укрепващо скеле около съществуващи зидове;. 7. Направа на
„покрив“ скара от греди; 8. Покриване на „покрив“ с ОСБ; 9. Опаковане на
сграда с двупластов найлон. Определена е стойност на всяка една от дейностите,
като общият размер на тази стойност е 35 500,97 лева.
За СМР посочени в КСС към договора от месец ноември 2020 г. са
съставени два протокола образец 19 съответно на 07.01.2021 г. и на 08.01.2021г.
Протоколът от 08.01.2021г. (л.32) е подписан и от двете страни и в
него са включени всички дейности от КСС като е добавен и консултантски
хонорар на стойност 300 лева, (който липсват в КСС) и така общата стойност на
работите по този протокол е 35 860,97 лева.
Протоколът от 07.01.2021г. (л.17) е подписан само от представител
на изпълнителя и в него са включени всички дейности от КСС като са добавени
още три допълнителни точки, които липсват в КСС:
Изкопаване и сваляне на земни почви от горното на долното ниво на
стойност 1145,10 лева;
11
Натоварване и превоз на земни маси с ръчна количка 20 м на стойност
193,64 лева;
Консултантски хонорар на стойност 300 лева.
Така общата стойност на работите включени в протокола от
07.01.2021г. е станала 37 467,46 лева.
Във връзка с дължимите плащанията по договора от месец ноември
2020 г. са издадени следните фактури с получател „Е.Д.“ ЕООД:
Фактура № 781/26.11.2020 г. (л.16) за сумата 10 650,00 лева с ДДС, с
посочено основание „плащане по договор за СМР в полза на ДЗЗД “А.
2020“;
Фактура № 788 /11.01.2021 г. (л.18) за сумата 25 210 лева с ДДС, в която
като основание е посочено „Окончателно плащане по договор за СМР“.
Плащането е в полза на ДЗЗД “А. 2020“;
Фактура № 9/06.03.2023 г. (л.19) на стойност 1 606,20 лева, в която като
основание се сочи „Окончателно плащане по акт обр. 19/07.01.2021 г. по
позиции 10 и 11, обект „Външна реставрация и вътрешна адаптация на
съществуваща жилищна сграда в УПИ III-217, кв. 35, ул. „Р.Х. № 5“ - етап
Консервация“.
През месец юни 2021 г. е сключен втори договор за строителство
(л.20-21) между „Е.Д.“ ЕООД и ДЗЗД “А. 2020“, по силата на който
възложителят възлага и изпълнителят приема да извърши срещу уговорено
възнаграждение строителство, поправка и възстановяване (наричани в договора
„СРД или строително-реставрационни дейности“) в имота на възложителя на ул.
„Р.Х. № * в с. А., общ. Велико Търново. В т.1.2 от договора е записано, че
страните са се договорили да бъдат извършени при спазване на приложимата
нормативна уредба, строително- реставрационните дейности, подробно описани
в количествено-стойностната сметка, приложена към договора и
представляваща неразделна част от него. Било е договорено възнаграждение по
договора в размер на 200 233,00 лева, които ще включват всички разноски за
всякакви дейности, услуги, материали, надници, използването на машини и др.
направени от изпълнителя във връзка с изпълнение на задълженията му по
договора. Изрично е посочено, че уговореното възнаграждение е твърдо и
окончателно установено и не може да бъде променяно, включително но не само,
поради увеличение на цените на строителните материали, възнагражденията в
12
бранша и др. Възнаграждението следва да се заплаща както следва - 30% в срок
до 7 дни от влизане в сила на договора, 40% при завършване на покрива и 30% в
срок до седем дни след като страните подпишат протокол за завършване на
строително - реставрационните дейности предмет на договора. Уговорен е срок
за изпълнение на договора до 31.12.2021 г. Приложена е Количествено-
стойностна сметка (л.22) за СМР на обща стойност 200 223,00 лева, която е
съставена от „Т и М БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ООД и е
подписана от управителя на дружеството.
На 11.08.2021 г. е съставен Протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво (л.23) за строеж „Външна
реставрация и вътрешна адаптация на съществуваща жилищна сграда“ в УПИ
III-217, кв. 35 по плана на с. А., общ. Велико Търново, с административен адрес
ул. „Р.Х. № * в с. А., общ. В. Търново.
Във връзка с изпълнението на задълженията по договора между
страните от месец юни 2021 г. са съставени следните протоколи образец 19 за
СМР извършени на обект: „Външна реставрация и вътрешна адаптация на
съществуваща жилищна сграда“ в УПИ III-217, кв. 35, с. А.:
На 04.12.2021 г. (л.28) за СМР на обща стойност 38 331,70 лева, подписан
от представители както на изпълнителя, така и на възложителя;
На 27.08.2021 г. (л.33) за СМР на обща стойност 11 859,83 лева, подписан
от представители както на изпълнителя, така и на възложителя;
На 03.02.2023 г. (л.35-36) за СМР на обща стойност 18 947,73 лева,
подписан само от представител на изпълнителя;
На 07.02.2023 г. (л.38-39) за СМР на обща стойност 106 999,44 лева,
подписан само от представител на изпълнителя.
Във връзка със договора между страните от месец юни 2021 г. ДЗЗД
“А. 2020“ издава следните фактури с получател „Е.Д.“ ЕООД:
- фактура № 2/26.08.2021 г. (л.27) на стойност 60 067,00 лева, в която
като основание се сочи „Авансово плащане по договор с предмет строителство,
поправка и възстановяване в имота находящ се на ул. „Р.Х. № 5 в с. А., общ. В.
Търново“;
- фактура № 3/05.12.2021 г. (л.29) на стойност 35 374,93 лева, в която
като основание се сочи „Междинно плащане по договор с предмет „Външна
реставрация и вътрешна адаптация на съществуваща жилищна сграда“ в УПИ
13
III-217, кв. 35 по плана на с. А., общ. Велико Търново, ул. „Р.Х. № *“;
- фактура № 4/02.09.2022 г. (л.31) на стойност 35 878,20 лева, в която
като основание се сочи „Плащане за обект: Външна реставрация и вътрешна
адаптация на съществуваща жил. сграда“ в УПИ III-217, кв. 35, с. А., ул. „Р.Х.
№*; Подобект- Временен покрив“;
- фактура № 5/06.02.2023 г. (л.34) на стойност 11 859,80 лева, в която
като основание се сочи „Плащане за обект: Външна реставрация и вътрешна
адаптация на съществуваща жил. сграда в УПИ III-217, кв. 35, с. А., ул. „Р.Х. № *
за допълнително изпълнени СМР от 27.08.2021г.“;
- фактура № 6/06.02.2023 г. (л.30) на стойност 2 956,70 лева, в която
като основание се сочи „Окончателно плащане по акт обр. 19 от 04.12.2021г. за
обект: Външна реставрация и вътрешна адаптация на съществуваща жил.
сграда“ в УПИ III-217, кв. 35, с. А., ул. „Р.Х. № *“;
- фактура № 7/06.03.2023 г. (л.40) на стойност 46 932,40 лева, в която
като основание се сочи „Окончателно плащане по Договор за СМР за обект:
Външна реставрация и вътрешна адаптация на съществуваща жил. сграда“ в
УПИ III-217, кв. 35, с. А., ул. „Р.Х. № *, по акт обр. 19 от 07.02.2023 г.“;
- фактура № 8/06.03.2023г. (л.37) на стойност 18 947,70 лева, в която
като основание се сочи „Плащане по акт обр. 19 от 03.02.2023г. за обект: Външна
реставрация и вътрешна адаптация на съществуваща жил. сграда“ в УПИ III-217,
кв. 35, с. А., ул. „Р.Х. № *“.
Всички изброени фактури са подписани само от издателя- ДЗЗД “А.
2020“ и не са подписани от получателя- „Е.Д.“ ЕООД.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, по която
вещото лице дава следното заключение:
1. По договора от месец ноември 2020г. са извършени всички видове
СМР, посочени в КСС на стойност 35 500,97 лева с ДДС.
Общата стойност на отчетените като изпълнени с протоколи обр. 19,
видове СМР по КСС от договора за строителство от 21.05.2021 г. е в размер на
116 938,75 лева. Не са отчетени като изпълнени видовете СМР касаещи
изграждането на покрива на сградата.
2. ПО КСС към договора от 20.11.2020 г. няма неизвършени СМР.
По КСС към договора за строителство от 21.05.2021г. неса отчетени
14
като изпълнени видовете СМР касаещи изграждането на покрива на сградата на
обща стойност 82 837,98 лева с ДДС.
3. По договора от 20.11.2020г. има СМР на стойност 1 966,48 лева,
които не са включени в КСС, но са включени в протокол обр. 19 от 07.01.2021г.
Общата стойност на видовете СМР, които са включени в протоколите
обр.19, но не са включени в КСС към договора от 21.05.2021 г. е в размер на 59
200,06 лева с ДДС.
4. Общо отчетените като извършени с протоколи обр.19 видове
строителни работи по договор за строителство от 21.05.2021 г. е в размер на 174
938,81 лева, а стойността на установените като извършени видове СМР по
договор за строителство от 21.05.2021 г. е в размер на 146 775,39 лева. Разликата
между отчетените по документи и реално извършени СМР е 28 163,42 лева.
6. Няма разминавания между цените на СМР по КСС и цените на
СМР по протоколите обр.19.
7. В одобрената към месец юни 2021 г. проектна документация е
включено изграждането на новопроектирана двуетажна пристройка към къщата.
8. Не е възможно фугиране на зидарията преди изграждане на
проектирания покрив. Допустимо е фугиране на зидарията в затворените
помещения на първия етаж.
9. Покривът, съгласно одобреният инвестиционен проект покрива
съществуващата сграда и проектираната към нея пристройка. Без изграждането
на проектираната пристройка не е възможно изграждането на проектирания
покрив.
10. Не е възможно фугиране на зидарията преди изграждане на
проектирания покрив. Допустимо е да се фугира зидарията в затворените
помещения на първия етаж.
11. Вещото лице не може да даде отговор на въпроса дали е било
необходимо извършването на работите по позиции 10,11 и 12 от протокол обр.19
от 07.01.2021 г., които не са включени в първоначалната КСС.
12. В КСС към договора за строителство от месец юни 2021 г. няма
дейност по изграждане на допълнителна постройка.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че по отношение на
15
скритите работи е изхождала от съставените документи и не може да установи
действително извършени ли са в отчетените количества. Тази част от работите,
които се виждат, са съобразявани в констатираните от вещото лице обеми, а
тези, които не се виждат, вещото лице е приело, че са в обемите, които са
посочени в съставените документи. Вещото лице заявява, че изхожда от
презумпцията, че каквото е документирано е вярно докато не се докаже
обратното. От изхвърлени около къщата празни туби от импрегнант, вещото
лице прави извод, че са импрегнирани гредите, но за количеството се доверява
на съставените документи. Твърди, че е нормално едни и същи по вид СМР да са
включени в няколко протокола обр. 19, ако са извършвани на етапи.
Назначена е втора съдебно-техническа експертиза, по която вещото
лице пояснява за всяка една от дейностите, които „не могат да бъдат
установени“, на какво основание в първото заключение са приети за
„действително извършени“. За част от дейностите , по три пункта е посочено, че
са приети за действително извършени въз основа на представен по делото акт
образец 12 за скрити работи, които данни са сравнени с отчетеното с
протоколите образец 19. За останалата, по-голяма част от дейностите (по 63
пункта) е посочено, че не могат да се установят при оглед, тъй като са вид
скрити работи и са приети за изпълнено в размера, в който са отчетени. Вещото
лице дава заключение по поставените задачи със следното съдържание: „Общата
стойност на отчетените работи, които са приети за действително извършени, но
не могат да бъдат установени е в размер на 79 206,60 лева, като в тази сума не е
включена стойността на престоя. Стойността на СМР, които са включени в КСС
и са приети за действително извършени е в размер на 49 959,07 лева. Стойността
на СМР, които са приети за действително извършени и не са включени в КСС
към договора е в размер на 29 427,53 лева. Стойността на видовете СМР, които
са приети за действително извършени и са отчетени с протокол обр.19 от
07.02.2023 г. е в размер на 43 824,81 лева. Общо отчетени като извършени с
протоколи обр. 19 видове СМР са на стойност 174 938,81 лева. Стойността на
установените като извършени видове СМР на обекта по договор за строителство
от 21.05.2021 г. при съобразяване на приетия акт от 20.09.2021 г. е в размер на
147 209,62 лева. Разликата между отчетените като извършени с протоколи обр.
19 видове СМР и установените като извършени и по време на огледа и след
направен анализ на представените по делото документи и при съобразяване на
приетия акт от 20.09.2021 г., е в размер на 27 729,19 лева“. В табличен вид са
16
изброени видовете работи, без извършването на които не би могло да продължи
изпълнението на СМР по договора от месец юни 2021 година. В съдебно
заседание вещото лице заявява, че има отчетени дейности, като извършени, но е
констатирано на място, че не са извършени, които дейности са на обща стойност
27 729,19 лева. Приети са за извършени дейности на обща стойност 147 209,62
лева, които включват както дейности по КСС, така и такива, които са извън КСС,
като според вещото лице „това е цената, която е дължима от възложителя на
изпълнителя“ и в нея влизат 79 206,00 лева, които са приети за действително
извършени, но няма как да бъдат установени при обикновен оглед, а останалите
са установени с актове образец 12 и с измервания на място и по чертежи.
Работите на стойност 79 206,00 лева, които са приети за действително
извършени включват СМР на стойност 49 959,07 лева, които са включени в КСС
и СМР на стойност 29 247,53 лева, които не са включени в КСС, но са отчетени с
протоколи обр. 19.
Възложено е и изготвянето на трето заключение на вещото лице,
строителен инженер, в което се сочи следното: „Общата стойност на видовете
СМР от табл. 4 на стр. 10 (от предходното заключение) , които са приети като
„действително извършени“, но същевременно не е възможно да бъдат
установени и измерени при обикновен оглед, тъй като представляват скрит вид
работи и са отчетени с протоколите от 03 и от 07.02.2023 г., е в размер на 47
771,24 лева без ДДС. Няма видове СМР по протокола от 03.02.2023 г., които да
са приети за действително извършени и които да са включени в КСС. Общата
стойност на видовете СМР по протокола от 03.02.2023 г., които са приети за
действително извършени и същевременно не е възможно да бъдат установени и
измерени при обикновен оглед и не са включени в КСС са в размер на 11 250,57
лева без ДДС. Общата стойност на отчетените с тези два протокола СМР е в
размер на 41 632,55 лева.
По делото е изготвена и съдебно-счетоводна експертиза (л.392), по
която вещото лице описва съставените фактури и протоколи образец 19 във
връзка с двата договора за строителство, като сочи, че не са платени сумите по 5
фактури на обща стойност 82 302,93 лева. Общо по двата договора в
счетоводството на „Е.Д.“ ЕООД са осчетоводени фактури на обща стойност 131
302,90 лева, която сума е заплатена на изпълнителя.
По делото е представен Акт за установяване на всички видове СМР,
17
подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на
проекта от 20.09.2021 г. (л.220)
От разпита на св. Б., реставратор, който е имал отношение към
реставрацията на къщата в с. А., се установява, че преди да започне работата на
ищцовите дружество по реставрацията, друг е разпокрил покрива и в резултат на
атмосферните условия подпокривната повърхност - пръст и сгурия е паднала
върху гредите на втория етаж и това е наложило извозването на тази пръст
навън, тъй като това провокира гредите. Това количество пръст е товарено и
изхвърляно с колички от втория етаж направо навън. Извозването на земните
маси е станало преди изграждането на първия временен покрив. Основната
сграда и разрушената западна пристройка са имали един общ покрив.
Разрушената пристройка, заради която не е направен покрива не е нанесена в
кадастъра.
Св. Б. е консултант по европрограми и е работила с Е.Д. за намиране
на финансиране за реставрация на къщата. Е.Д. е отхвърлила някои оферти за
търсене на финансиране с обяснението, че са скъпи и не разполага с
необходимите средства за заплащане на първоначалните разходи за
кандидатстване по европроектите.
При така установена фактическа обстановка от събраните писмени и
гласни доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и взаимна връзка, съдът
прави следните правни изводи по всяка една от претенциите:
По иска на за заплащане на сумата 1 606,20 лева, представляваща
стойността на извършените, приети и незаплатени работи по договора за
строителство от месец ноември 2020 г.:
Безспорно е между страните, че с този договор те са договорили СМР
които са описани в КСС, като е и изрично посочено възнаграждението за тези
работи в размер на 35 500,00 лева, както и че това възнаграждение е „твърдо
установено и окончателно“ и не може да бъде променяно включително но не
само, поради увеличение на цените на строителните материали,
възнагражденията в бранша и др. Безспорно е и, че договорената сума е платена.
За СМР посочени в КСС към договора от месец ноември 2020 г. са съставени два
протокола образец 19 съответно на 07.01.2021 г. и на 08.01.2021 г. Протоколът от
08.01.2021г. (л.32) е подписан и от двете страни и в него са включени всички
дейности от КСС като е добавен и консултантски хонорар на стойност 300 лева,
18
(който липсва в КСС) и така общата стойност на работите по този протокол е 35
860,97 лева. Протоколът от 07.01.2021 г. (л.17) е подписан само от
представител на изпълнителя и в него са включени всички дейности от КСС
като са добавени още три допълнителни точки – 10,11 и 12, които липсват в КСС,
а именно:
10. Изкопаване и сваляне на земни почви от горното на долното ниво на
стойност 1145,10 лева;
11. Натоварване и превоз на земни маси с ръчна количка 20м на стойност 193,64
лева;
12. Консултантски хонорар на стойност 300 лева.
Спори се по дължимостта на сумите по посочените три точки,
доколкото същите не са включени в КСС, което означава, че не са предмет на
първия договор. Съдът приема, че посочените дейности по тези трите точки не
са част от предмета на договора, тъй като не са включени в КСС, която определя
обема на задълженията на изпълнителя. Ищецът твърди, че това са работи,
необходимостта от извършването на които е възникнала на по-късен етап, като
евентуалното неизвършване на тези допълнителни дейности е застрашавало
сградата от събаряне. Това твърдение обаче остана недоказано. В точка 11 от
първото заключение на вещото лице - строителен инженер се сочи, че вещото
лице не може да установи „какво точно се е имало предвид с отчитането на
позиции 10, 11 и 12 по протокол образец 19 от 07.01.2021 г., които не са
включени в КСС. Св. Б., твърди, че поради разпокриване на покрива на къщата и
в резултат на атмосферните условия подпокривната повърхност - пръст и сгурия
е паднала върху гредите на втория етаж и това е наложило извозването на тази
пръст навън, тъй като това провокира гредите, както и че това количество пръст
е товарено и изхвърляно с колички от втория етаж направо навън. Това
свидетелско твърдение би могло да има отношение към описаните в т.11 от
протокола от 07.01.2021 г. – „Натоварване и превоз на земни маси с ръчна
количка 20м на стойност 193,64 лева“, но то не установява нито обема на
извършената работа, нито установява, че евентуалното неизвършване на тази
допълнителни дейност е застрашавало сградата от събаряне.
Ето защо съдът приема, че дейностите по т.10, 11 и 12 от протокол
образец 19 от 07.01.2021 г. не са договаряни между страните, не се доказа да са
били необходими за да се запази сградата, не се доказа въобще да са извършвани
19
(по отношение на дейностите по т.10 и т.12), а за дейността по т.11 не се доказа в
какъв обем е извършена, поради което предявеният иск за заплащане на сумата 1
606,20 лева, представляваща стойността на извършените, приети и незаплатени
работи по договора за строителство от месец ноември 2020г, е неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли.
По иска на за заплащане на сумата 80 696,73 лева,
представляваща стойността на извършените, приети и незаплатени работи
по договора за строителство от месец юни 2021 г.:
По договора за строителство от месец юни 2021 г. страните са
договорили извършване на работите описани в КСС, която е приложена към
договора. Изграждането на пристройка към къщата не е предмет на този
договор и това се вижда от самата КСС, и изрично в този смисъл е т.12 от
първото заключение на изготвената съдебно-техническата експертиза, която
съдът кредитира изцяло. В т.9 от същото заключение се сочи, че без
изграждането на проектираната пристройка не е възможно изграждането на
проектирания покрив. Съгласно договора, второто плащане в размер на 40% се
дължи при завършване на покрива.
Съгласно Тълкувателно решение 1/2020г. по тълкувателно дело 1/2020
г. „Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства“.
Изхождайки от установената фактическа обстановка , настоящият
състав на съда приема, че договорът от месец юни 2021 г. не може да бъде
изпълнен във вида, в който е подписан доколкото е договорено изграждането на
покрив, който обаче не може да бъде изграден без изграждането на
допълнителна пристройка, за което страните обаче не са се договаряли. По тази
причина съдът приема, че този договор има невъзможен предмет и е нищожен,
поради невъзможност на предмета - чл. 26, ал.2 от ЗЗД, което следва да се
посочи в мотивите на настоящото решение съгласно цитираното тълкувателно
решение.
Пълният обем на работите, посочени в КСС, не могат да бъдат
изпълнени без да е изградена допълнителната пристройка, а това изграждане не
20
може да бъде наложено на нито една от страните. Стойността на пристройката
не е незначителна, тя се равнява на 150 % от цялата стойност на договорените
работи и липсва правно основание нейното изграждане да се възложи в тежест
на някоя от страните. Доколкото нито една от страните няма задължение да
финансира/изгради пристройката, а без нея изграждането на покрива е
невъзможно, а преди изграждането на покрива са невъзможни и някои други
СМР, то предметът на договора е невъзможен, от което следва, че договорът е
недействителен. Всъщност невъзможен е само част от предмета на договора -
изграждането на покрива и някои други СМР, които са зависими от
изграждането на покрива и съответно поради невъзможност на предмета,
договорът е нищожен само в тези свои части. Тук следва да бъде съобразена
разпоредбата на чл. 26, ал.4 от ЗЗД, съобразно която „Нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части“.
В случая не съществуват повелителни правила на закона, които да
заместят нищожните части, касаещи невъзможния за изграждане покрив и
другите СМР, които са зависими от изграждането на покрива. Остава да се
прецени - биха ли сключили страните договора за извършване само на
възможните СМР, без невъзможния покрив и другите СМР зависими от
изграждането на покрива. Настоящият състав на съда приема, че те не биха
сключили такъв договор. Възложителят няма интерес от някакъв частичен
ремонт, при който сградата му е оставена без покрив, тъй като без покрив
сградата много бързо ще се разруши. Въобще не е ясно дали възложителят би
започнал дейността по реставрацията ако изначално му беше обявена цена от
над 500 хиляди лева вместо цената по договор в размер на 200 хиляди лева.
Предвид събраните доказателства, че Е.Д. е отказала да кандидатства за
финансиране по европроект, защото „й е било скъпо“ да заплати за
консултантската дейност по кандидатстването, то настоящият състав на съда
приема и че възложителят не би сключил договор за реставрация на къщата, ако
в началото беше добросъвестно информиран за пълната цена на начинанието. По
изложените две съображения (липсата на интерес у възложителя да получи
къща без покрив и голямата стойност на допълнителните необявени
предварително, но необходими разходи) съдът приема, че договорът за
строителство не би бил сключен без недействителните части, поради което по
21
силата на чл. 26, ал.4 от ЗЗД недействителността на посочените части от
договора влече недействителност на целия договор. По тези съображения искът
за заплащане на възнаграждения по договора от месец юни 2021 г. е
неоснователен, тъй като недействителните договори не пораждат правно
действие.
От заключението на счетоводната експертиза (л.392 и сл.) не може да
се установи размера на дълга на „Е.Д.“ ЕООД. Вещото лице констатира какви
фактури е издал и осчетоводил изпълнителят, както и констатира какъв размер
на задълженията са вписани в счетоводната отчетност на всяка една от страните
- изпълнителят има осчетоводени неплатени фактури на обща стойност
82 302,00 лева, а в счетоводната отчетност „Е.Д.“ ЕООД няма вписани
задължения към изпълнителя. По делото обаче се установява, че счетоводните
записвания на ищцовото дружество не съответстват на установените факти по
делото, тъй като са фактурирани дейности, които са извън предмета на договора,
фактурирани са дейности, за които не се доказа да са били изпълнени и също
така вещото лице не е съобразило нищожността на втория договор между
страните. По тези съображения настоящият състав на съда приема, че
счетоводните записвания на дружеството ищец не отговарят на изискванията на
чл. 182 от ГПК и не могат да докажат вземанията му при наличието на
множество убедителни доказателства, че счетоводни записвания на ищцовото
дружество не съответстват на установените факти по делото.
Ако, по каквато и да е причина се приеме, че договорът от месец юни
2021 г. е действителен и поражда правно действие, то договорената авансова
вноска по него безспорно е платена, а всички останали вноски са дължими след
изграждане на покрива. Това условие не се е сбъднало, поради което и сумите не
са дължими. Ищецът навежда доводи, че покривът не бил изграден, защото
възложителят не е осигурил финансиране за изграждане на пристройката, която
е необходимо да се изгради преди покрива. Възложителят обаче няма
задължение да осигурява финансиране за пристройката. То не произтича нито от
договора на страните, нито от закона и за това и не съществува. Ето защо
неизграждането на покрива не може да се вмени във вина на възложителя.
Възложителят е изпълнил всички свои задължения по договора, независимо от
нищожността на същия, като именно причината за нищожността
(невъзможността за изпълнение на определени части на договора) е довела и до
неговото неизпълнение като цяло.
22
Всички доводи, изложени в писмените бележки на ищеца по главния
иск по втория договор между страните, се базират на предположенията, че
договорът е действителен и че счетоводните записвания на ищеца могат да
докажат вземанията му. По-горе беше изложено защо и двете допускания са
неправилни.
В уточняваща молба от 28.12.2023 г. от „Т и М БИЛДИНГ
КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ООД, и „НСК СОФИЯ“ ЕООД (л.182) се сочи,
за дейностите, които не са били част от количествено-стойностната сметка, но са
били необходимо условие за завършване на реставрацията на обекта и
въвеждането му в експлоатация, следва да се разгледат на договорно основание,
а в условията на евентуалност - по правилата на чл. 60-62 от ЗЗД. В тази връзка
следва да се отбележи, че договорът е недействителен, поради което тези
дейности не могат да се претендират на договорно основание. По аргумента за
„разглеждането“ им в условията на евентуалност по правилата на чл. 60-62 от
ЗЗД, съдът намира следното:
Условията за заплащане на чужда работа, която е водена без
натоварване е уредено в чл. 61 от ЗЗД, съобразно която норма „Ако работата е
била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес,
заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово
име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той
е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от
деня на изразходването им“.
Настоящият състав на съда приема, че работите извън КСС не са били
предприето уместно. Не е уместно да се предприемат дейности „надграждащи“
дейностите по един нищожен договор. При очевидният за изпълнителя факт, че
договорът не може да бъде изпълнен в договорения обем и договорения бюджет,
както и че за да бъде изпълнен бюджетът трябва да се увеличи поне със 150 %,
без да е ясно дали възложителят може и желае да извършва строителство на
такава стойност, то предприетите дейности от страна на изпълнителя не са
„уместно предприети“ по смисъла на чл. 61 от ЗЗД, поради което същият не
може да претендира заплащане по реда на чл.60-62 от ЗЗД и претенцията и на
това евентуално основание би била неоснователна.
За прецизност следва да се посочи и обстоятелството, че ищецът не е
предявил петитум за заплащане на конкретна парична сума на основание чл.60-
23
62 от ЗЗД, съответно не е направил надлежно изменение на иска с добавяне на
ново основание, не е възразил срещу правната квалификация в доклада по
делото, в който липсва чл.60-62 от ЗЗД и изрично е заявил, че няма претенции по
правната квалификация (л.199), поради което съдът не дължи произнасяне в
диспозитива на решението по евентуалната правна квалификация.
По предявените насрещни искове за следните суми:
„Е.Д.“ ЕООД претендира от „Т и М БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН
КЪМПАНИ“ ООД, гр. Русе и „НСК СОФИЯ“ ЕООД, гр. София сумата
35 878,00 лева, платена по фактура № 4/02.09.2022 г. за изграждането на
временен покрив, като сочи, че заплащането на тази сума представлява вреда за
дружеството, която е пряка и непосредствена последица от неточното (забавено)
изпълнение на договорното задължение на изпълнителя да изпълни в срок
дейностите по договора от месец юни 2021 г.
Както беше посочено по-горе, договорът за строителство от месец
юни 2021 г. е изцяло недействителен, което означава, че не поражда правно
действие - или с други думи не създава права и задължения за страните. При
това положение за изпълнителят не е възникнало задължение да извършва
дейностите по нищожния договор, следователно няма противоправно поведение
и няма основание да носи отговорност. Всъщност вредата за „Е.Д.“ ЕООД
произтича не от неизпълнение на договора (по който изпълнение не се дължи), а
поради сключването на договор с невъзможно изпълнение, като евентуална
отговорност би могла да има само на преддоговорно основание (чл. 12 от ЗЗД),
но такава претенция няма заявена. Сумата от 35 878,00 лева, платена по фактура
№ 4/02.09.2022 г. не е платена по нищожния договор, а е платена по
допълнителна уговорка на страните, поради което тя не може да се търси и като
платена без основание.
„Е.Д.“ ЕООД претендира и сумата 8 991,00 лева платена на „Т и М
БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ООД, гр. Русе и „НСК СОФИЯ“
ЕООД, гр. София за дейност по протокол образец 19 от 04.12.2021г. – фугиране
на външна и вътрешна каменна зидария (позиции 2 и 3), която не е била
извършена.
„Т и М БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ООД, гр. Русе и
„НСК СОФИЯ“ ЕООД, гр. София признават, че дейностите по позиции 2 и 3 по
протокол обр.19 от 04.12.2021 г. на стойност 8 991,00 лева не са извършени, тъй
24
като не могат да бъдат извършени преди да се изгради проектирания покрив.
Вещото лице също потвърждава, че дейностите по позиции 2 и 3 по протокол
обр.19 от 04.12.2021 г. на стойност 8 991,00 лева не могат да бъдат извършени
преди изграждане на проектирания покрив (т.8 и т.10 от заключението, л. 230,
гръб). При тази фактическа обстановка предявеният иск за сумата 8 991,00 лева
се явява основателен, тъй като тази сума е платена по нищожен договор и е
платена за дейност, която не е извършена, поради което и на основание чл.55,
ал.1 от ЗЗД подлежи на връщане. Сумата се претендира солидарно и следва да
бъде присъдена солидарно на основание чл. 304 от Търговския закон.
По отношение на направените в производството разноски:
Според представения списък с разноски ищците по главните искове са
направили общ разход за адвокатска защита в производството в размер на
9 000,00 лева, който съдът за целите на определянето на разноските, приема, че
6 000,00 лева са по главния иск и 3 000,00 лева са по насрещния иск, като
изхожда от съразмерност с цената на исковете.
Разноски по главните искове:
С оглед изхода на спора по главните искове, които по изложените по-
горе съображения се отхвърлят изцяло, на ищеца не се присъждат разноски, а на
ответника следва да се присъдят направените такива в общ размер на 8 500,00
лв, от които 7 200,00 лева за заплатен адвокатски хонорар и 1 300,00 лева
възнаграждение за вещо лице.
Разноски по насрещния иск.
Предявените от „Е.Д.“ ЕООД искове са с обща цена 44 870,00 лв, от
които неоснователен се явява предявения насрещен иск за сумата от 35 878,00
лева и основателен предявения насрещен иск за сумата от 8 991,00 лева, от
където може да се определи, че основателната част е 20% от общо предявения
размер.
„Е.Д.“ ЕООД е заявила направени общо разноски по насрещния иск в
размер на 4 195,00 лева, от които следва да се присъдят 20 % или 840,00 лева. „Т
и М БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ООД, гр. Русе и „НСК СОФИЯ“
ЕООД, гр. София имат разноски за адвокат по насрещния иск в размер на
3 000,00 лева, от които следва да им се присъдят 80 % или 2 400,00 лева, като
след насрещна компенсация на ответниците по насрещния иск следва да се
25
присъдят 1 560,00 лева. След насрещна компенсация на задълженията за
разноски по главните и по насрещните искове на „Е.Д.“ ЕООД следва да се
присъдят 6 940,00 лева разноски по настоящото дело.
По изложените съображения Окръжният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т и М БИЛДИНГ
КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.
Русе, ул. „О. г.“ 3, бл. „Л.“, ет.*, ЕИК ********* и „НСК СОФИЯ“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Т. А.“ ***, ет.*, ап**, ЕИК
********* против „Е.Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. А.,
община Велико Търново, ул. „К.“ № **, ЕИК ******** искове, както следва:
За сумата 1 606,20 лева, представляваща стойността на извършени СМР
по договор за строителство от месец ноември 2020 г., и
За сумата 80 696,73 лева, представляваща стойността на извършени СМР
по договор за строителство от месец юни 2021 г., със законната лихва
върху цялата главница от 16.03.2023 г. до изплащане на вземането, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Е.Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление с. А., община Велико Търново, ул. „К.“ № **, ЕИК *********
против „Т и М БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ООД, със седалище
и адрес на управление гр. Русе, ул. О. г.“ 3, бл. „Л.“, ет*, ЕИК ********* и
„НСК СОФИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Т. А.“ ***, ет*, ап.**, ЕИК ******** за заплащане на сумата 35 878,00 лева
представляваща обезщетение за причинени вреди изразяващи се в заплатено
от „Е.Д.“ ЕООД на „Т и М БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ООД, и
„НСК СОФИЯ“ ЕООД възнаграждение за изграждане на временен покрив в
имот на ул. „Р.Х.“ № * .в с. А., Община Велико Търново, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т и М БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“ ООД,
със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. О. г.“ 3*, бл. „Л.“, ет.*, ЕИК
********* и „НСК СОФИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Т. А.“ ***, ет.*, ап.**, ЕИК ********* да заплатят солидарно на
„Е.Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. А., община Велико
Търново, ул. „К.“ № **, ЕИК ********* сумата 8991 лева представляващи
26
заплатени суми по договор за строителство от месец юни 2021г. за работи,
които не са извършени.
ОСЪЖДА „Т и М БИЛДИНГ КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ“
ООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. О. г.“ 3, бл. „Л.“, ет.*,
ЕИК 2********* и „НСК СОФИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Т. А.“ 133, ет.*, ап.**, ЕИК ********* да
заплатят на „Е.Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. А., община
Велико Търново, ул. „К.“ № **, ЕИК ********* сумата 6 940,00 лева разноски
по настоящото дело след насрещна компенсация.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
27