Решение по адм. дело №501/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.171, т.1, б.з),гг) от ЗДвП.

Д. И. Д., [ЕГН] от гр.Кюстендил, [жк], [адрес], ап.30 обжалва заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 25-1910-000039/ 27.10.2025 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.2 и т.4 от АПК. Твърди за неясна и без конкретизация обстоятелствена част на акта и недостатъчно индивидуализирани права и задължения. Противоречието с материалния закон е поради отсъствие на фактическия състав за прилагане на ПАМ. Сочи за липса на издадено и връчено НП и неуведомяване на собственика за прекратената регистрация по реда на чл.18б, ал.2 от Наредба № I-45/ 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни да регистрираните ППС. Моли за отмяна на заповедта.

В писмена молба жалбоподателят поддържа жалбата, като допълнително твърди за противоречие с нормите на чл.574, ал.10 и ал.11 от КЗ, от където извежда извод за липса на виновно поведение.

Ответният началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по жалбата.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

С оспорената заповед № 25-1910-000039/ 27.10.2025 г. ответникът е наложил на жалбоподателя ПАМ по чл.171, т.1, б.з),гг) от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Фактическите констатации в заповедта изхождат от съставен срещу жалбоподателя АУАН № [рег. номер]/ 27.10.2025 г. за това, че на 26.10.2025 г. около 23:40 часа в гр.Кюстендил на [улица]пред номер 161 с посока на движение от [улица]към [улица]е управлявал лек автомобил [Марка], модел Сандеро с рег. № [рег. номер], собственост на Й. А. К., като след справка с РСОД и ОДЧ е установено, че автомобилът е дерегистриран от 24.09.2025 г. Фактическите обстоятелства констатират виновно нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Заповедта е връчена на адресата на 28.10.2025, а жалбата е подадена на 30.10.2025 г.

Приложеният към преписката АУАН съдържа идентични със заповедта фактически и правни основания. АУАН е връчен на жалбоподателя без възражения. Върху съдържанието на акта е положена резолюция от 31.10.2025 г. за прекратяване на административнонаказателното производство на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН.

Със заповед № 277з-2056/ 10.10.2025 г. на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172 от ЗДвП и чл.23 от ЗАНН директорът на ОДМВР – Кюстендил е оправомощил конкретни органи да издават заповеди за ПАМ по чл.171, т.1,2,2а,2б,4 и т.5, б.“а“ от ЗДвП между които по т.1.3 са началниците на групи в сектор „Пътна полиция“.

Съгласно справка от информационната база данни на КАТ за процесното МПС е видно, че на 24.09.2025 г. в 04:36 часа е прекратена регистрацията на автомобила поради липса на гражданска отговорност по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от ГФ. На 27.10.2025 г. в 09:41 часа е извършена служебна промяна в регистрацията на МПС – служебно възстановяване по чл.143, ал.10 от ЗДвП поради уведомление от ГФ за валидна ГО. Посочена е застрахователна полица № BG/07/125000358867/ 26.10.2025 г.

Наличието на сключена застрахователна полица № BG/07/125000358867/ 26.10.2025 г. за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесното МПС се потвърждава от приложената полица на л.7 от делото. Полицата е издадена от застрахователно дружество „Евроинс“ АД със застраховащ - собственика на автомобила Й. А. К.. Периодът на застрахователното покритие е от 09:56 часа на 27.10.2025 г. до 23:59 часа на 26.10.2026 г. Застраховката е сключена при разсрочено плащане на застрахователната премия. Първата вноска е платена на 27.10.2025 г. в 09:41:43 часа.

От приложеното СРМПС част II с № ********* се установява, че собственик на автомобила е Й. А. К..

Срещу жалбоподателя е съставен АУАН серия GA № 837628/ 27.10.2026 г. за управление на МПС-то без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателства.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен правен субект по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП. Временното отнемане на СУМПС препятства упражняването на правото на дееца да управлява МПС. Оспорването е осъществено в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

По компетентността на органа:

Заповедта е издадена от компетентен орган по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП във връзка с приложената заповед № 277з-2056/ 10.10.2025 г. на директора на ОДМВР – Кюстендил. С тази заповед директорът в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е упражнил предвидената в закона възможност за делегиране на компетентността на съответните длъжностни лица, измежду които е и издателят на оспорения административен акт.

По формата на акта:

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК. В съдържанието на заповедта е посочено наименованието на органа-издател и неговият адресат, има конкретни фактически и правни основания за издаване, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Фактическите основания са пълни и без противоречия. Правните основания съответстват на относимата материална норма за извършеното административно нарушение и приложимата хипотеза на чл.171, т.1, б.“з, гг)“ от ЗДвП. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите основания за неговото формиране. Твърденията на жалбоподателя за обратното са неоснователни.

По процедурата:

Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателства. Начало на производството по издаване на заповедта е поставил съставения срещу дееца АУАН. Правото на защита на дееца е гарантирано с възможността да впише възражения в съдържанието на АУАН и да оспори заповедта за ПАМ.

По материалния закон:

Фактическият състав по чл.171, т.1, б.”з, гг)” от ЗДвП във връзка с констатациите на органа включва две материално правни предпоставки. Първата предпоставка е управление на МПС от жалбоподателя като негов водач. Втората предпоставка е извършено от водача нарушение по чл.175, ал.3 във вр. с чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП поради твърдението на органа за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Приложеният по преписката АУАН серия GA № 91074/ 27.10.2025 г. е изготвен и подписан от компетентно длъжностно лице. Съдържанието на АУАН отговаря на изискванията по чл.42 от ЗАНН във вр. с препращането от чл.189, ал.14 от ЗДвП. АУАН е връчен на нарушителя. АУАН е редовно съставен и се ползва от презумцията по чл.189, ал.2 от ЗДвП. Това ще рече, че органът е доказал качеството на жалбоподателя като водач на МПС. По дефиницията на §6, т.25 от ДР на ЗДвП жалбоподателят е управлявал лекия автомобил.

Събраните по делото доказателства установяват, че на 26.10.2025 г. водачът е осъществил деянието чл.175, ал.3 от ЗДвП, тъй като управляваният лек автомобил е имал прекратена регистрация, което го определя като нерегистирирано МПС. За това деяние се предвижда налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца заедно с наказанието глоба. С посоченото деяние е нарушено изискването по чл.140, ал.1 от ЗДвП, съгласно което по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места. Видно от справката на КАТ, регистрацията на МПС е служебно прекратена на 24.09.2025 г. по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП поради получено уведомление от Гаранционният фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането. Редакцията на чл.143, ал.10 от ЗДвП, обнародвана в ДВ, бр.64/ 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., във вр. с правилото на чл.3, ал.1 от ЗАНН не въвежда задължение за сектор „Пътна полиция“ да уведоми собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията на МПС. Задължението за уведомяване на собственика по чл.18б, ал.2 във вр. с ал.1, т.8 от Наредба № I-45/ 24.03.2000 г. противоречи на действието на закона, поради което следва да остане неприложено по общото правило на чл.15, ал.3 от ЗНА.

В случая обаче, проверката за съответствие на заповедта с материалния закон по правилото на чл.142, ал.1 от АПК се прави към момента на издаване на заповедта. Това ще рече, че материално правните предпоставки за прилагане на ПАМ следва да са налице както към датата на нарушението, така и към датата на издаване на заповедта. Видно от справката на КАТ, застрахователната полица от „Евроинс“ АД и документа за внесена застрахователна премия, на 27.10.2025 г. в 09:41 часа е извършено служебно възстановяване на регистрацията на процесното МПС поради уведомление от Гаранционния фонд за валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по сключената от собственика застрахователна полица. Възстановяването на регистрацията на превозното средство е осъществена по реда на чл.21, ал.3, т.1 от Наредба № I-45/ 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни да регистрираните ППС. След като към датата на издаване на оспорената заповед има служебно възстановяване на регистрацията на превозното средство, то отсъства основанието за прилагане на оспорената ПАМ. От датата на нарушението и констатирането му в АУАН /26.10.2025 г./ до датата на издаване на оспорената заповед /27.10.2025 г./ органът е предприел съответните действия по закон, в резултат на които нарушението е отстранено. Отстраняването на нарушението преди прилагане на ПАМ лишава от основание тази ПАМ, чиято цел е да преустанови нарушението.

Предпоставките за издаване на НП и налагане на ПАМ, техните издатели и преследваните цели са различни, в каквато насока е регламентацията по чл.22-23 от ЗАНН. С ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а не нейната санкция, поради което възражението за липса на издадено НП е ирелевантно по делото.

На основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК заповедта следва да се отмени.

Независимо от изхода на делото, съдът не присъжда разноски в полза на жалбоподателя, тъй като същият не претендира заплащане на сторените деловодни разноски за ДТ.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1910-000039/ 27.10.2025 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните.