Решение по дело №8/2012 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1036
Дата: 20 юни 2012 г.
Съдия: Марин Георгиев Маринов
Дело: 20123100900008
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 януари 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№........... гр. В., 20.06.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в публично съдебно заседание на 21.05.2012г., в състав:

 

                                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ

 

при участието на секретаря К.В., като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 8 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

Производството по делото е образувано по заведена молба от ”Национална агенция за приходите” - гр. С., бул „*” № 52 срещу „РЕМОНТ ИНФРАСТРУКТУРА”ЕООД- гр. В., жк.„ *”, ул. „*”, № 41, ЕИК ********* с правно основание чл. 625 от ТЗ, като се претендира обявяване неплатежоспособност на дружеството.

Сочи се в молбата, че молителят е кредитор на ответника с изискуеми публични държавни вземания в общ размер на 1 568 574, 88 лева за данъци. Твърди се, че същите са формирани като сбор от натрупани и незаплатени данъчни задължения и лихви, по Ревизионен акт № *********/10.05.2010г. на ТД НАП-гр.В. – 1 378 347,81 лева /главници/ и 190 227,07 лева /лихви/. Задълженията по този акт са както следва: - данък добавена стойност в размер на  1 150 387. 07 лв, който обхваща периода 12.07.2008г. – 31.12.2008г., в т.ч. главници – 1 007 341.86лв и лихви – 143 045.21 лв; - корпоративен данък в размер на 418 187. 81 лв, който обхваща периода от 04.08.2008г. до 30.09.2009г., в т.ч. главници – 371 005.95лв и лихви 47 181.86лв.

Твърди се също, че длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемите си публичноправни задължения към Държавата и се намира в състояние на неплатежоспособност.

Молбата се поддържа в съдебно заседание от процесуален представител.

Ответникът е бил редовно призован на официалния му адрес на управление, при спазване на разпоредбата на чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 от ГПК, като призовката, ведно с книжата е била върната с отбелязване от 09.01.2012г., че ответното дружество е непознато на адреса, а няма и обозначение за такава фирма.

В срока за отговор, такъв не е последвал от ответното дружество.

 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

 От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че ответното дружество има публичноправни задължения по Данъчен ревизионен акт № *********/10.05.2010г. на ТД НАП-гр.В. в общ размер на 1 568 574, 88 лева за данъци. Същите са формирани като сбор от натрупани и незаплатени данъчни задължения - 1 378 347,81 лева /главници/ и 190 227,07 лева /лихви/. Задълженията по този акт са както следва: - данък добавена стойност в размер на  1 150 387. 07 лв, който обхваща периода 12.07.2008г. – 31.12.2008г., в т.ч. главници – 1 007 341.86лв и лихви – 143 045.21 лв; - корпоративен данък в размер на 418 187. 81 лв, който обхваща периода от 04.08.2008г. до 30.09.2009г., в т.ч. главници – 371 005.95лв и лихви 47 181.86лв.

Съгласно допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение за финансовото състояние на длъжника, се установява, че през 2008г. и 2009г. ответникът не притежава финансови дълготрайни активи, както и ценни книги. За 2010г. и 2011г. отчет не е наличен в ТД на НАП. Относно краткотрайните активи на дружеството, се установява, че към 31.12.2008г., списъкът на краткосрочните вземания се състои от следните компоненти: - стоки 28500лв, краткосрочни вземания от продажби – 1 042 660лв., парични средства в брой – 73лв и в банки – 59лв. Към 31.12.2009г. цифрите са както следва: - материали 11 хил.лв, стоки – 71 хил. лв., краткосрочни вземания от клиенти и доставчици – 6 хил.лв., други вземания – хиляда лв. и парични средства в брой – 14 хил. лв.  За 2010г. и 2011г. отчет не е наличен в ТД на НАП. С оглед изчислените показатели за ликвидност, финансова автономност на предприятието, обръщаемост на краткотрайните материални активи и показатели за вземанията и за погасяване на задълженията, както и с оглед финансовите резултати на дружеството за 2008 и 2009г., вещото лице сочи, че финансовите затруднения на ответника са с необратим характер. Ответникът не е бил в състояние да покрива краткосрочните си задължения за периодите от 2010г. до момента. Според заключението, началната дата на неплатежоспособност следва да бъде 25.05.2010г. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че приема тази начална дата на неплатежоспособност, тъй като ДРА е влязъл в сила на 24.05.2010г. Предполагаемите разноски по несъстоятелността за първите шест месеца от производството са в размер на 3 960лв.

Съвкупната преценка и анализът на  изложените факти сочи, че длъжникът не е в състояние да покрива задълженията си. С оглед липсата на каквито и да е положителни доказателства за финансовото състояние на дружеството след 31.12.2009г. може да се счита, че същото е прекратило дейност и е декапитализирано.

Съдът изцяло кредитира заключението на експерта, от което става ясно, че финансовите затруднения на дружеството нямат временен характер, а са трайни и необратими. Доколкото няма данни за достатъчно свободни парични средства, включително и такива за поемане на разноските по производството, съдът преценява, че не са налице условията на чл. 631 от ТЗ за отхвърляне на молбата за откриване на производството по несъстоятелност.

Установи се, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 608 ТЗ, а именно търговско качество на длъжника, публичноправно задължение, свързано с търговската дейност на ответника, което същият не е в състояние да изпълни, поради което дружеството - длъжник следва да бъде обявено в неплатежоспособност.

При определяне на началната дата на неплатежоспособността следва да бъде съобразено заключението на вещото лице, според което дружеството е било с влошени финансови показатели още към 31.12.2008г. Коефициентите на бърза и незабавна ликвидност вече са били по-малки от „1”, а този на абсолютна ликвидност – „0”, което сочи, че дружеството не е имало възможност да се справя с поетите задължения още към този момент. Следва да се посочи и че изчислените от вещото лице към края на 2008г. коефициенти на финансова автономност и задлъжнялост са със стойности, които показват абсолютна невъзможност за разплащане към кредиторите със собствен капитал. Поради изложените аргументи съдът не кредитира заключението в частта му, в която като начална дата е посочена 25.05.2010г. и счита, че следва да бъде определена начална дата на неплатежоспособността 01.01.2009г.

С оглед на така изложеното, съдът намира молбата за откриване на производство по несъстоятелност за основателна и следва да бъде уважена.

Съобразно заключението на експерта необходимите разноски за първите шест месеца от производството по несъстоятелност са в размер на 3960 лева, като след провеждането на процедурата по реда на чл. 629б от ТЗ, молителят не е предплатил тази сума.

При така установените факти съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, като длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност и производството да бъде спряно. С оглед предвидената в чл. 632, ал. 2 от ТЗ възможност за възобновяване на производството и предвид обстоятелството, че с решението по чл. 632, ал. 1 от същия закон търговеца - длъжник не се заличава от търговския регистър, настоящият състав приема, че имуществото на длъжника, което ще бъде евентуално открито след решението по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане целта на производството по несъстоятелността.  За това именно се налага да бъде постановена обща възбрана и запор върху имуществото длъжника.

Молителят не е претендирал разноски.

С оглед изхода на делото, като съобрази и разпоредбата на чл. 621 от ТЗ,  вр. чл. 620, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че длъжникът следва да бъде осъден да заплати дължимата сума за държавна такса за образуване на делото в размер на 250 лева.

По гореизложените съображения и на основание чл. 632, ал.1 ТЗ съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „РЕМОНТ ИНФРАСТРУКТУРА”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., жк. „*”, ул. „*”, № 41, с управител В.Й.К., с начална дата 01.01.2009г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „РЕМОНТ ИНФРАСТРУКТУРА”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., жк. „*”, ул. „*”, № 41, с управител В.Й.К..

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „РЕМОНТ ИНФРАСТРУКТУРА”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., жк. „*”, ул. „*”, № 41, с управител В.Й.К..

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „РЕМОНТ ИНФРАСТРУКТУРА”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., жк. „*”, ул. „*”, № 41, с управител В.Й.К..

ОБЯВЯВА в несъстоятелност „РЕМОНТ ИНФРАСТРУКТУРА”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., жк. „*”, ул. „*”, № 41, с управител В.Й.К..

ЗАДЪЛЖАВА длъжника „РЕМОНТ ИНФРАСТРУКТУРА”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., жк. „*”, ул. „*”, № 41, с управител В.Й.К., при обявяване на фирмата си да прибави добавката “в несъстоятелност”.

СПИРА производството по несъстоятелност на „РЕМОНТ ИНФРАСТРУКТУРА”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., жк. „*”, ул. „*”, № 41, с управител В.Й.К., на основание чл. 632, ал. 1, изр. 1, предл. посл. от ТЗ.

ОСЪЖДА „РЕМОНТ ИНФРАСТРУКТУРА”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., жк. „*”, ул. „*”, № 41, с управител В.Й.К. да заплати по сметка на Висш съдебен съвет на Република България, сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 621 от ТЗ.

 

Решението подлежи на вписване в Търговския регистър.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от вписването му в ТР.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

ДА СЕ ВПИШЕ настоящият съдебен акт в книгата по чл. 634в от ТЗ.

 

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: