РЕШЕНИЕ
№ 1365
гр. Пловдив, 02.07.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 704 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс АПК, във връзка с чл. 121 от Закона за държавния служител
/ЗДСл/.
2. Образувано е по жалба на Д.Г.А., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адвокат Р.И., срещу заповед № 282/05.03.2021г. на директора на
Агенция „Митници“, с която е прекратено служебното положение на оспорващия,
считано от 08.03.2021г.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска
нейната отмяна. Поддържа се, че причината за прекратяване на служебното
положение – липса на необходимо ниво за достъп до класифицирана информация,
представляваща държавна тайна, в случая не е обективно обстоятелство, извън
волята и действията на страните по правоотношението. Сочи се, че органът по
назначаването е бил длъжен, но не е предприел действия за откриване на
производство по проучване и получаване на достъп до класифицирана информация за
съответното ниво. В този смисъл се отбелязва и обстоятелството, че по отношение
на служителя не е налице отказ за предоставяне на достъп до класифицирана
информация. Твърди се, че служителят не е способствал с поведението си за прекратяване
на издадения му през 2015г. и 2017г. достъп, а това е било в резултат на
уволнението му, което в последствие е било установено от съда като
незаконосъобразно. Иска се присъждане на сторените в съдебното производство
разноски.
3. Ответникът – директор на Агенция „Митници“, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт А. , поддържа становище за неоснователността
на жалбата. Сочи се, че проучване на оспорващия за получаване на достъп до
класифицирана информация не е стартирано, тъй като същият не бил подал искане
за това. Претендира са присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се
възразява срещу размер на разноските на другата страна.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен
процесуален срок при наличието на правен интерес, срещу акт подлежащ на съдебен
контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. Д.Г.А. заемал длъжността началник на отдел в Агенция
„Митници“, отдел „Митническо разузнаване и разследване“, Митница – Пловдив.
Според длъжностната характеристика, актуална към месец август 2016г., за
изпълнението на длъжността се изисквало ниво на достъп до класифицирана
информация „Секретно“.
7. А. притежавал разрешение за достъп до класифицирана
информация - ниво „Секретно“ № 79076/20.11.2013г. със срок за валидност –
19.11.2017г. На същия било издадено и разрешение за достъп до класифицирана
информация - ниво „Секретно“ № 115591/03.03.2017г. със срок за валидност –
29.03.2021 г.
8. Със заповед № 3519/02.04.2018г. на директора на
Агенция „Митници“ било прекратено
служебното правоотношение на Д.Г.А. на основание чл.106, ал. 1, т.2 от Закона
за държавния служител - поради съкращаване на длъжността.
9. На основание чл. 11, ал. 2, т. 1 и
чл. 60, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация, заместник –
председателя на Държавната Агенция „Национална сигурност“ прекратил достъпа на Д.Г.А.
до класифицирана информация - ниво „Секретно“ № 115591/03.03.2017г., с акт №
72324/27.08.2018г.
10. С влязло в сила решение №
1943/02.10.2018г., постановено по адм. дело № 1528 по описа за 2018 год. на
Административен съд – Пловдив била отменена заповед № 3519/02.04.2018г. на
директора на Агенция „Митници“.
11. Със заповед № 7920/23.12.2019г.,
считано от същата дата, А. бил възстановен на длъжност: началник на отдел в Агенция
„Митници“, отдел „Митническо разузнаване и разследване“, Териториално митническо
управление, Митница – Пловдив. На посочената дата, със заповед №
7926/23.12.2019г. на директора на Агенция „Митници“, отново било прекратено
служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от
Закона за държавния служител /ЗДСл/ - поради съкращаване на длъжността.
12. С влязло в сила решение №
1559/20.08.2020., постановено по адм. дело № 85 по описа за 2020год. на
Административен съд – Пловдив била отменена заповед № 7926/23.12.2019г. на
директора на Агенция „Митници“.
13. Директорът на Агенция „Митници“ утвърдил списък рег. №
32-35846/02.02.2021г. на длъжностите и служителите, които притежават разрешение
за достъп до класифицирана информация, представляваща държавна тайна, в ЦМУ
Агенция „Митници“, според който на ред 189 за длъжността: началник на отдел в
АМ, отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“, Главна дирекция
МРР, се изисква ниво за достъп до класифицирана информация - „Секретно“.
14. Във връзка с подадено от А.
заявление рег. № 32-63125 от 24.02.2021г.,
със заповед № 238/24.02.2021г. на директора на Агенция „Митници“, на основание
чл. 122, ал. 1от ЗДСл и решение № 1559/20.08.2020г., постановено по адм. дело №
85 по описа за 2020 год. на Административен съд – Пловдив, същият бил
възстановен на длъжността: началник на отдел в Агенция „Митници“, отдел
„Митническо разузнаване и разследване Тракийска“, Главна дирекция „Митническо
разузнаване и разследване“ Централно митническо управление, считано от
24.02.2021г.
15. Със заповед № 282/05.03.2021г. на
директора на Агенция „Митници“ на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл било прекратено служебното
положение на оспорващия, считано от 08.03.2021г., поради обективна невъзможност
държавния служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103,
ал. 1, т. 3 от ЗДСл – служителят не притежава необходимото ниво на достъп до
класифицирана информация, представляваща държана тайна.
16. Директорът на ТД „Тракийска“ в писмо
рег. № 32-152-520/14.05.2021г. удостоверява обстоятелството, че завеждащият регистратурата
за класифицирана информация в организационната единица не е предоставял
комплект от документи
на Д.Г.А.,
необходими за проучване на достъп до класифицирана информация до ниво
„Секретно“; завеждащият регистратурата за класифицирана информация в
организационната единица не е получавал от Д.Г.А. искане за започване на
производството за полочване на разрешение за достъп до класифицирана
информация.
IV. От правна страна:
17. Според правилата на чл. 36, ал. 1
вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗКИ, никое лице няма право на достъп до
класифицирана информация единствено по силата на своето служебно положение, с
изключение на случаите по чл. 39, като достъп до класифицирана информация във
връзка с изпълнение на служебни задължения или конкретно възложени задачи се
разрешава след извършване на проучване на лицето за надеждност.
Нормата на чл. 37 от ЗЗКИ изисква от ръководителите
на организационните единици, с изключение на случаите по ал. 2, да определят
списък на длъжностите или задачите, за които се изисква достъп до съответното
ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна.
По аргумент
от чл. 48, ал. 2 вр. чл. 45 и чл. 43, ал. 1 от ЗЗКИ, за предоставяне на достъп
до класифицирана информация с ниво „Секретно“ за лица, заемащи или
кандидатстващи за заемане на длъжност или за изпълнение на задача, свързани с
достъп до класифицирана информация, се провежда разширено проучване от Държавна
агенция "Национална сигурност" по писмено искане на ръководителя на
организационната единица, в която кандидатства лицето или която възлага
изпълнението на задачата, след писмено съгласие на проучваното лице.
Съгласно чл.
57, ал. 1 от ЗЗКИ, издаването на разрешение за достъп до класифицирана
информация от съответното ниво се отказва, когато в хода на проучването се
установи, че: 1. проучваното лице не отговаря на някое от изискванията по чл.
40, ал. 1; 2. проучваното лице съзнателно е представило неверни или непълни
данни.
Последицата от отказа е предвидена в ал. 6 на същата норма - проучваното лице няма право да
кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретна задача,
свързани с работа с класифицирана информация от същото или по-високо ниво на
класификация, за срок една година от издаването на отказ.
Според чл.
60 от ЗЗКИ, органът, издал разрешение за достъп до класифицирана информация,
прекратява действието на издаденото разрешение по писмено предложение на
служителя по сигурността на информацията при наличието на някоя от хипотезите
по т. 1 – т. 6, като прекратяването на действието на издаденото разрешение за
достъп до класифицирана информация не се мотивира, а се посочва само правното
основание.
В случая
служебното правоотношение на оспорващия е прекратено с правно основание по чл.
107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл – наличие на обективна невъзможност държавният
служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал.
1, т. 3, при фактическо основание – служителят не притежава необходимото ниво
на достъп до класифицирана информация, изискващо се за заеманата длъжност.
В хипотезата
на тази разпоредба, за да е законосъобразно прекратяването на служебно
правоотношение на база обсъжданото правно основание, е необходимо да са налице
кумулативно три правно релевантни факта: 1) Да е създадена нова фактическа
обстановка; 2) Същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по
конкретната длъжност и 3) Причините за това да са непреодолими и за двете
страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Тоест
"обективната невъзможност" следва да е поставена извън волята и
действията на административния орган, респ. същата да се налага като резултат от
субективното поведение на служителя.
При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира, че в настоящия случай предпоставките
на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на
оспорващия не са осъществени, тъй като фактическото основание – липсата на
необходимото ниво на достъп до класифицирана информация, не се дължи на
поведението на служителя, а е в резултата от прекратяване на достъпа поради
незаконното му уволнение. Тоест не става въпрос за отказан или отнет достъп на
служителя до класифицирана информация, поради това че не отговоря на
изискванията на закона или поради негово недобросъвестно поведение, а за
резултат, настъпил поради незаконосъобразни действия на органа по назначаване.
Между страните не се формира спор по тези обстоятелства, безспорно е също, че
служителят изрично със заявление е поискал възстановяване на заеманата длъжност,
в която именно връзка е издадена и заповед от директора на Агенция „Митници“.
При това положение, с оглед утвърдения списък по чл. 37, ал. 1 от ЗЗКИ за
структурата на Агенция „Митници“, ръководителят на организационната единица -
ТД „Тракийска“, в която е заеманата от служителя длъжност, е дължал да го
уведоми, че е необходимо да бъде извършено разширено проучване за достъп и след
негово съгласие да оправи искане до компетентния орган за провеждане на
процедурата. Противно на разбиранията на ответника, инициирането на процедурата
по чл. 48, ал. 2 от ЗЗКИ е поставено в задължение на администрацията, а не на
служителя. Това е така, защото необходимостта за предоставяне на достъп изхожда
от вменените на служителя и специфични за длъжността служебни задължения или
конкретно възложени му от ръководителя на организационната структура задачи. В
този аспект липсата на искане от служителя за стартиране на процедурата е
ирелевантно при преценката за наличието на обективна нова фактическа
обстановка, довела до невъзможност заема съответната длъжност. Такъв релевантен
в случая факт ще бъде налице, само ако служителят след отправена покана не е
предоставил писменото си съгласие за стартиране на проучването за предоставяне
на достъп до класифицирана информация. Настоящия случай не е такъв. След като
по отношение на жалбоподателя не се установява обективна невъзможност да
притежава нужния достъп до класифицирана информация било поради това, че не
отговоря на изискванията на закона или поради забрана за заемане на длъжността,
в резултат на предходен отказ, то не се установява и наличие на заявеното от
ответника правно основание за прекратяване на служебното правоотношение.
Създалата се фактическа обстановка не се явява непреодолими за страните по
правоотношението. Напротив същата се дължи на бездействие от страна на
администрацията, при наличие на задължение за извършване на конкретни действия,
поради което в тежест на служителя не могат да се поставят неблагоприятни
правни последици под претекст за обективна невъзможност да заема длъжността.
Мотивиран от
горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден и издаден в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие
с материалноправните норми и целта на закона, поради което подадената срещу него
жалба се явява основателна
V. По съдебните разноски.
18. Предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателя за
присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Същите се доказват в размер
на 1000 лева, заплатени за адвокатска защита. Ответникът е направил
своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар.
Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144
от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на
възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.8, ал.3 от
Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2,
възнаграждението е 500 лв.
След отмяната на §2, ал. 2 от Наредба №1
от 9.07.2004 г. /ДВ, бр. 10 от 05.02.2016 г./, съдът може на основание чл. 78,
ал. 5 от ГПК, в случаите когато заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Настоящият състав на съда намира, че посочената хипотеза не е налице, тъй като
заплатеното възнаграждение, равняващо се на удвоения размер на минимално
установеното, не се явява прекомерно спрямо действителната правна и фактическа
сложност на делото. Възражението на ответника се явява неоснователно и
разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер.
На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № 282/05.03.2021г. на директора на Агенция
„Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на Д.Г.А., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща направени по делото
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: