Р
Е Ш Е Н И Е
№ 3514 / 25.7.2018г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав,
в публично съдебно заседание, проведено на 29.06.2018г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при
участието на секретаря АТАНАСКА И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6760 по описа за 2017г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано, въз основа на искова
молба от „Вива
Прима” ООД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано се от
И***
срещу Р.Ж.И. ЕГН **********, която
след допускане на изменение на основание чл.214, ал.1 от ГПК с протоколно
определение от с.з., проведено на 29.06.2018г.
е с отправено искане до
съда да постанови
решение, с което да се приеме за установено,
че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 15.16лв., главница, представляваща потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга по договор по Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 12.11.2013г., сключен между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД и Р.Ж.И., по който е издадена фактура
№**********/23.06.2014г. за клиентски номер 12016879001, с падеж на плащане
11.07.2014г., за отчетен период от 23.05.2014г. до 22.06.2014г., вземанията по
който договор са прехвърлени от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД на "С.Г.Груп"
ООД, ЕИК*** с договор за цесия от 29.05.2015г., а
впоследствие са прехвърлени от страна на "С.Г.Груп" ООД, ЕИК*** в полза на „В.П.” ЕООД, по силата на Договор за
цесия от 20.02.2017г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, съгласно издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
20.03.2017г. до
окончателното й изплащане, за което вземане по ч. гр. д. № 3613 по
описа на Варненски районен съд за 2014 год., 42-ри състав, е издадена
Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК, както и с отправено искане за осъждане на
ответницата да заплати в полза на ищцовото дружество сумата от 229,99лв.,
представляваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 12.11.2013г., сключен между
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД и отв.Р.Ж.И.,
поради неизпълнение от абоната на договорните му задължения.
Отправя
се искане за осъждане ответницата да заплати направените от
ищеца разноски, както и да се присъди в полза на „В.П." ЕООД 300лева/триста лева/ адвокатско възнаграждение.
Моли се, съдът да се произнесе и по отговорността за
разноските в заповедното производство и да присъди в полза на ищцовото дружество- 25.00лева,
представляваща държавна такса и 180/сто и осемдесет/лева - адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№3613/2017г., по описа на PC Варна, 42 състав, съобр. т.12 от TP №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ищцовото дружество
предявява исковата си претенция въз основа на договор за цесия от дата
20.02.2017г. с прехвърлител на вземанията
"С.Г.Груп" ООД, ЕИК***, което дружество, от
своя страна, е цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 29.05.2015г. с прехвърлител на
вземания „Българска Телекомуникационна Компания" ЕАД по договор за
далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него и начислеии неустойки по него.
Сочи
се, че „В.П." ЕООД, ЕИК *** е встъпил в правата
си на кредитор, въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това
права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни
неустойки, ако има такива и други. Доколкото установителният
иск е естественото продължение на заповедното производство, то
обстоятелствената част на исковата молба е съобразена с обстоятелствата,
посочени в заявлението. В т.9, б. „в" във връзка с т. 12 от заявлението по
чл. 410 ГПК, кредиторът-ищец е описал, че длъжникът му дължи сума,
представляваща неплатена потребена далекосъобщителна
услуга, която е придобил по силата на договорите за цесия. Въз основа на
сключен договор за далекосъобщителни услуги от дата 12.11.2013г., с
индивидуален клиентски №12016879001 между ответника Р.Ж.И. ЕГН ********** и
„Българска Телекомуникационна Компания"ЕАД, е издадена фактура
№**********/23.06.2014г., за отчетен период от 23.05.2014г. до 22.06.2014г., с
краен срок за плащане на 11.07.2014г., с обща сума за плащане в размер на
245.15 (Двеста четиридесет и пет лв. и 15 ст.) лева. Сочи се, че на основание
чл. 86 във вр. с чл. 79 от ЗЗД, върху главницата по
представените фактури е начислена мораторна лихва върху
главницата в размер на 66.50лв. (шестдесет и шест лв. и 50 ст.) за период от
12.07.2014г. до 13.03.2017г.
Според
изнесеното, съгласно чл. 104 от ОУ на телекомуникационния оператор, които
потребителят е приел, видно от страница втора от договора: „Ползваните услуги
се отчитат месечно и се заплащат въз основа на фактура, издавана ежемесечно на
определена от БТК дата, за която БТК информира абоната при сключването на
индивидуалният договор. За формиране на финансовите задължения на абонатите/потребителите
се използват единствено записите от системите за таксуване на услугите на БТК.
"
Излага
се, че поради неизпълнение на задълженията на потребителя по договора и общите
условия към него, на основание чл. 81.2 зъв вр. с чл.81 във вр. с чл. 74.2.
б. „в"1 от ОУ договорът между ответника и ,.БТК'" ЕАД, е прекратен
едностранно от доставчика. Представените фактури сами по себе си, не са
основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респ. същият е
в неизпълнение на договора си. Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно
с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива. Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна
част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Абонатът/Потребителят
се задължава да спазва разпоредбите на Общите условия, на индивидуалния
договор, както и за всички допълнителни споразумения между него и БТК, както и
да заплаща в срок дължимите суми за предоставените телефонни услуги в
съответствие с Общите условия, договора и Ценовата листа на БТК.
Съгласно
чл.103.2 от Общите условия абонаментна цена по Ценовата листа на БТК, съобразно
избрания пакет услуги се предплаща от абонатите всеки месец. Абонаментната цена
се заплаща на основата на минути проведен разговор за телефонните разговори,
проведени в страната. За международните разговори, освен продължителността на
разговора в минути, се взема предвид и зоната, в която попада страната, с която
се провежда разговорът. Всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика, по цени, съгласно действащата Ценова листа на БТК.
Ползваните
услуги се отчитат месечно и се заплащат въз основа на фактура, издавана
ежемесечно на определена oт БТК дата, за която БТК
информира абоната при сключването на индивидуалния договор. Неполучаването на
фактура не освобождава абоната от задължението да плати дължимите суми в
определения срок (чл. 104 от ОУ).
В
случай, че абонатът оспори дължимите по фактура суми, същото се допуска в срок
от три месеца от датата на издаваме на фактурата, като оспорването на сумата
дължима по фактура не освобождава абоната от задължението за заплащането й (чл.
114 от ОУ).
В
конкретния случай, според изнесеното в исковата молба ответникът Р.Ж.И., е
подписала договор за далекосъобщителна услуга, ползвала е предоставените й
услуги и не е изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на
услугата, като с това си поведение е изпаднала в забава. Издадена й е фактура,
и в срок не я е заплатила. Сочи се, че е изпълнен фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността
си.
Преди
с.з ищецът е заявил на основание чл.232 ГПК оттегляне на искането за заплащане
на мораторна лихва в размер на 66.50лв. (шестдесет и
шест лв. и 50 ст.) за период от 12.07.2014г. до 13.03.2017г., и по отношение на
иска за тази сума, производството е прекратено с определение №7111/11.07.2017г.,
на основание отправено изявление от ищецът по чл.232 ГПК, като е обезсилена
издадената заповед по чл.410 ГПК в частта й по отношение на посочената сума.
Настоява
се от ищецът, че доколкото длъжникът-ответник Р.Ж.И. ЕГН ********** не е изпълнила задълженията си до датата
на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК към кредитора, както и към момента на
подаването на настоящата искова молба, се поражда правния интерес на кредитора
- ищец в настоящото производство за
установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане.
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 422 ГПК и чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК, ответницата депозира отговор, с който настоява за
прекратяване на делото, като оспорва да е подписвала договор с Виваком.
Същевременно заявява, че е подала и заявление до медиатор
прои ВРС. В подаденото пред заповедният съд
възражение по реда на чл.414 ГПК, ответницата е направила възражение за
погасяване на задължението по давност.
Съдът, като
прецени по реда на чл.12 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От
приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№3613/2017г. на ВРС, 42-ри състав,
се установява, че същото е образувано по подадено от Кредитора „В.П.” ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И***, чрез
пълномощник Адвокатско дружество „Герова и Петкова”, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от адвокат Виолета Герова, заявление от 20.03.2017г. срещу Р.Ж.И. ЕГН **********, с адрес: ***,
за сумата от 245,15 лв. (двеста четиридесет и пет лева
и петнадесет стотинки), представляваща дължима главница по Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 12.11.2013 г., сключен между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД и Р.Ж.И., по който е издадена фактура №
**********/23.06.2014 г. за клиентски номер 12016879001, с падеж на плащане
11.07.2014 г., за отчетен период от 23.05.2014 г. до 22.06.2014 г., вземанията
по който договор са прехвърлени от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД
на „В.П.” ЕООД по силата на Договор за цесия от 20.02.2017г.; сумата от 66,50 лв. (шестдесет и шест лева и петдесет стотинки),
представляваща мораторна лихва за забава за периода
от 12.07.2014 г. до 13.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
20.03.2017 г. до окончателното изплащане,
на основание чл. 410, т. 1 ГПК, както и направените съдебно –
деловодни разноски в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева), за
заплатена държавна такса и 180,00 лв.
(сто и осемдесет лева), за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Според отразеното в заповедта вземането произтича от следните обстоятелства: неизплатено
задължение по Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 12.11.2013 г., сключен между
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД и Р.Ж.И., по който е издадена
фактура № **********/23.06.2014 г. за клиентски номер 12016879001, с падеж на
плащане 11.07.2014 г., за отчетен период от 23.05.2014 г. до 22.06.2014 г.,
вземанията по който договор са прехвърлени от „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД на „В.П.” ЕООД по силата на Договор за цесия от 20.02.2017 г.
В
срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от Р.Ж.И. ЕГН **********,
за недължимост на присъдените в полза на заявителя суми,
което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск.
Видно
от представен по делото договор от дата 04.12.2013г.,
Р.Ж.И. е сключила с БТК АД договор със срок на
действие 24 месеца, за предоставяне на мобилна услуга по абонаментен план Тraffik Unlimited M+.
По
делото са представени копия от фактура №********** от 22.03.2014г., фактура №********** от 23.04.2014г., фактура №
********** от 23.05.2014г., фактура №********** от 23.06.2014г., за предоставени мобилни услуги, като по последната
фактура е начислена сума от 229,99лв. за неустойка, и сума от 56,94лв. баланс
от предходни години.
Представен
е договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.05.2015г., с който БТК ЕАД прехвърля на СГ ГРУП ООД вземания в
размер на 257 504.57лв. по Приложение №1.1 и по Приложение№1.2 от договора.
Представено
е писмо от С.Г. Груп ООД, че между С.Г
Груп ООД и В.П. ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземания от дата
20.02.2017г., като вземането на БТК ООД спрямо Р.Ж.И. в размер на 245.15лв. е прехвърлено на В.П. ЕООД.
Представено
е Уведомление за цесия от дата 20.02.2017г. от БТК ЕАД, чрез С.Г. Груп ООД, без
доказателства за връчването му на ответника.
При така
установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни
изводи:
По
предявените искове в тежест на ищеца е да докаже факта, че БТК ЕАД и ответникът са се намирали във
валидно облигационно правоотношение по силата на сключен договор при твърдяните параметри, както и че БТК ЕАД се явява изправна
страна по същия, т.е., че е предоставило твърдяните
услуги, като е начислило дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния
договор и съобразно Общите условия, поради което се дължи плащане от ответника
за ползваната услуга в посочения във фактурата размер, на която е настъпил
падежа за плащане; факта и момента на прекратяване на договора; наличието на
действителна уговорка за плащане на неустойка при неизпълнение и размера на
същата; съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание, в т.ч.
валиден договор за цесия, имащ за предмет съществуващо вземане от ответника в
размер на исковата сума; валидно и съществуващо между цедента
и ответника договорно правоотношение и изправността на първия по същото; факта
и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното
прехвърляне на вземането.
Между
страните по делото не се спори, че между трето за спора лице- „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
ответника е бил сключен Договор за далекосъобщителна услуга от 12.11.2013г.
На
29.05.2015 г. между цедента „БТК” ЕАД и цесионера „С.Г. Груп" ООД е сключен договор за цесия,
с който цедентът е прехвърлил на цесионера
вземания посочени в приложения № 1.1 и 1.2. Съгласно т.1.7 от договора,
„Приложение №1” означава приложение № 1.1 и 1.2 по т.1.1.1
и/или Приложение 1 по т.1.1.2, съдържащи
списък/таблица в електронна форма, съдържащ информация за вземанията и
съответно всеки един от длъжниците по тях –
име/фирма, ЕГН и ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента
и дължима сума, представляващо неразделна част от договора.
По делото не
са представени въпросните Приложения №1.1 и 1.2, нито дори опис на съдържанието
им, от които да може да се извлече поне най - обща
информация за вземанията, предадена в електронна форма – длъжници,
размер на прехвърлените задължения и т.н.. Т.е. съдът не може да формира извод
дали процесното вземане е сред прехвърлените, респ.
дали ищецът е негов надлежен кредитор.
По делото е
приложен документ, едностранно издаден от „С.Г. Груп" ООД, с който се
твърди, че е прехвърлило на ищеца В.П. ЕООД, с договор за цесия от 20.02.2017г.
вземания спрямо Р.Ж.И..
Не е
приложен и договора за цесия от 20.02.201 г., с който се твърди, че „С.Г.
Груп" ООД е прехвърлило на ищеца
вземания описани в приложение № 1, което също не е приложено към делото.
Поради това
ищецът не доказва твърдението си, че е придобил вземането срещу ответника, за
което му е издадена заповед за изпълнение, по сключения договор за цесия. По
делото липсват доказателства, че ищецът е придобил именно въпросното вземане
към ответника.
За да е
действителен договорът за цесия, винаги предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или
определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените
вземания по първия договор за цесия от 29.05.2015г. води до недействителност на
цесията ,поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е
извършена, т.е поради липса на предмет - чл. 26, ал. 2 ЗЗД /Решение № 32 от
9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о., ТК/. След като СГ Груп
ООД не е придобило вземане срещу ответника, юридическото лице няма как и да го
прехвърли на ищеца.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че не се установява и
съществуването и изискуемостта на вземането, което се твърди да е цедирано.
От
представените фактури не се установява изправността на цедента
по договора за услуга, а именно, че е предоставил услугата през отчетния период
и че това е нейната цена.
По делото не са ангажирани убедителни доказателства от
страна на ищеца, че ответникът дължи някакви месечни такси по договора за предходни периоди, включени в рамките на срока на действието му. Представените по делото фактури
не могат да установят факта, че ответникът
действително е
ползвал
услугите на оператора и то на посочените в нея стойности, тъй като те са
едностранно съставени, съдържат изгодни за представилата ги страна твърдения и няма данни да са подписанш, приетш
или задължението да е признато
по друг начин от насрещната страна.
За
пълнота следва да се отбележи, че не са ангажирани и доказателства за
съобщаване на длъжника за извършеното прехвърляне. Изготвянето на уведомление
не води до извода, че същото е достигнало до адресата /л.12 от делото/.
Поради което
и искът за установяване на задължение по договор от дата 12.11.2013г., сключен
между длъжника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, по който е
издадена фактура №**********/23.06.2014г. за клиентски номер 12016879001, с
падеж на плащане 11.07.2014г., за отчетен период от 23.05.2014г. до
22.06.2014г., е неоснователен и следва
да се отхвърли.
Предвид
че не се представиха от ищцовата страна доказателства, че операторът е
изпълнил задължението си за доставяне на уговорените услуги, то в негова полза
не е възникнало право, съобразно уговореното в договора, да прекрати
облигационната връзка без предизвестие.
Дори да се
приеме, че операторът е бил изправна страна по договора, уговореното
прекратяване на облигационната връзка без предизвестие, поради неизпълнение,
във всички случаи изисква волеизявление, изпратено от изправната и получено от
неизправната страна. С получаване на изявлението облигационната връзка следва да
се счита прекратена без предоставяне на срок, след изтичане на който, да
настъпи и прекратителния ефект. Същото не е упражнено
по надлежния ред, поради което в патромониума на
ищеца не е възникнало вземане за компенсаторна неустойка, поради което предявеният
иск за такава в размер на 229,99лв., също подлежи на отхвърляне.
При
изнесеното не подлежи на обсъждане направеното възражение от ответникът за
погасяване на задълженията поради изтекла погасителна давност.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на
разноски. С оглед липсата на доказателства за действително извършени разноски,
такива не се присъждат.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.п.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И*** – законен
представител, действащ чрез пълномощника си адв.
Виолета Петкова Герова срещу Р.Ж.И. ЕГН **********, с адрес: ***, съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителен установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 във вр.с чл.415, ал.1 ГПК във вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществуват вземания
против ответника в размер на 15.16лв., главница, представляваща потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга по договор по Договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от 12.11.2013г., сключен между „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД и Р.Ж.И., по който е издадена фактура №**********/23.06.2014г. за клиентски
номер 12016879001, с падеж на плащане 11.07.2014г., за отчетен период от
23.05.2014г. до 22.06.2014г., вземанията по който договор са прехвърлени от
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД на "С.Г.Груп"
ООД, ЕИК*** с договор за цесия от 29.05.2015г., а
впоследствие са прехвърлени от страна на "С.Г.Груп" ООД, ЕИК*** в полза на „В.П.” ЕООД по силата на Договор за
цесия от 20.02.2017г., ведно със законната лихва върху претендираната главница,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
20.03.2017г. до окончателното й изплащане, за което вземане по ч. гр. д. № 3613 по описа на Варненски районен съд за
2014 год., 42-ри състав, е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, и осъдителен иск с правно основание чл.92,
ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 229.99лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги от
12.11.2013г., сключен между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и отв.Р.Ж.И., поради неизпълнение от абоната на договорните
му задължения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи
на страните, заедно със съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: